Да направим ученици „обикновените” хора

Христовата смърт е великият „изравнител” – всички без изключение сме грешници и се нуждаем от Божията благодат. Пред кръста всякакви етнически, политически, икономически и социални бариери рухват. Понякога обаче в битката за печелене на души забравяме тази съдбоносна истина и хвърляме усилия за спечелването на онези, които ни изглеждат „по-почитани” и „по-велики” в очите на света. При Исус не е така – той вижда безсмислието и празнотата на светското величие и почести. На практика в много случаи точно „най-преуспелите” хора – социално привилегированите фарисеи, богатите садукеи и римската аристокрация – Му създават най-много проблеми. И обратно – „обикновените” хора – дърводелци, рибари, селяни, домакини, овчари, войници и слуги – се стичат след Него и прегръщат учението Му.

Очистителният принос на Йосиф и Мария ясно показва, че принадлежат към икономически бедната класа. Тази традиция идва от Моисеевия закон, записан в Левит 12:8, според който този принос изисква агне. Но предвижда и едно състрадателно изключение – за бедните. Притесненото финансово положение допуска заместване на агнето с гургулици или гълъби. Така още от самото начало – от раждането Си в ясла до приноса на родителите Му – Исус показва, че е приел човешкия образ в „най-бедния”, „най-обикновения” му вид. Впрочем археологическите находки доказват, че и градчето Назарет, където Той прекарва детството Си, също е относително маловажен и беден град. И макар дърводелският занаят да се счита за почтен, определено не Му осигурява място сред „елита”.

„Родителите на Исус са бедни, зависими от своя ежедневен труд. Той познава бедността, себеотрицанието и лишенията. Тази опитност Го предпазва. В Неговия трудолюбив живот няма мигове на безделие, които да провокират изкушенията. Никакви безцелни часове не отварят път за покваряващи приятелства. Доколкото е възможно, Той затваря вратата пред съблазните. Нито печалба, нито удоволствия, нито похвали или порицания не успяват да Го накарат да извърши нещо погрешно. Той е мъдър да разпознава злото и силен да му устоява” (Е. Уайт, Копнежът на вековете. Стр. 72 – ориг.).

„Обикновените” хора имат своите естествени физически, емоционални и социални желания. Те се нуждаят от физическа грижа, от усещане за лична значимост и приятелство. Исус разбира това и се поставя в такива социални ситуации, че си създава възможности за достигане на хората чрез техните универсални желания.

Дали превръща водата в неферментирало вино, или рибарите в проповедници (Марк 1:16–18), Той е „специалист” по превръщането на обикновеното в необикновено. Страничните наблюдатели често поставят под въпрос Неговата самоличност (Марк 6:3). Смущава ги липсата на показност. Тъй като копнеят за необикновени неща, те подминават онова, което считат за обикновено, и така се излагат на опасността да претърпят вечна загуба.

Много често Исус търси хора, считани за обикновени, тъй като те не са „себедостатъчни”, а готови да се доверят напълно на Бог за успеха си. Хора, които са влюбени в собствените си таланти, способности и постижения, често не изпитват нужда от нещо по-велико от самите себе си. Каква ужасна заблуда! Несъмнено, много съвременници на Христос са притежавали висше академично образование, издигнато социално положение и лични богатства. Техните имена обаче отдавна са забравени. А се помнят имената на „най-обикновени” хора – селяни, рибари, дърводелци, овчари, грънчари, домакини, домашни слуги – превърнати в изключителни свидетели за Христос.

Апостол Петър е един от най-влиятелните ученици в Новия Завет. Впрочем той се оказва и една от най-влиятелните личности в човешката история въобще! Нека поговорим за превръщането на „обикновения” Петър в необикновен.

Няма съмнение, че Исус отделя на апостол Петър много време и че той преживява силни опитности с Него. Макар да е „обикновен” рибар с цял куп недостатъци, през времето, прекарано с Исус, Петър се променя тотално – дори след допускането на няколко печални грешки, включително и трикратно отричане от Господа, което е предварително предсказано.

В историята на Петър можем да отбележим няколко ключови момента, но този, в който Той за пръв път стига до прозрението кой е Исус, е и моментът, в който осъзнава собствената си недостатъчност, и я признава. С други думи, чрез търпение и снизхождение Исус успява да преобрази „неблагонадеждния” Петър в човек, променил историята.

Един евангелизатор бил много щастлив (и доста се хвалел), че семинарите му се посещават от членове на „висшето общество”. (Да се надяваме да е бил също толкова щастлив и също толкова се е хвалил, че ги посещават и „обикновени” хора.)

При Христос не съществуват класови различия; няма „обикновени”, всички са „изключителни”. Съвсем логично Исус стига до сърцата на хилядните множества с помощта на илюстрации от ежедневието и с прости думи. Нищо в поведението Му не подсказва, че някой е извън обсега на Неговия интерес. Днешните създатели на ученици по същия начин трябва да се пазят от създаването на впечателение, че в проповядването си зачитат едни повече от други и поставят едни по-високо от други.

В онези дни най-евтините птички на пазара са врабчетата. Две врабчета могат да бъдат спазарени за един асарий – най-малката медна монета, с най-ниска стойност. Но, както твърди този известен цитат, незначителните врабчета не са забравени от Небето.

Колко повече важи това за човешите същества, за които е умрял Христос! Христос се е пожертвал за нас - не за врабчетата. Кръстът е доказателство, в чиято дълбочина дори не можем да започнем да проникваме, за „безпределната цена” (да си послужим с този често използван от Елън Уайт израз) на всяко човешко същество, независимо от социалния му статус – статус, който често не е нищо повече от порочен и глупав човешки предразсъдък, стъпил върху представи и качества, напълно безсмислени в очите на Небето, дори понякога в открито противоречие с Неговите принципи.

Може би най-привлекателното в социално отношение качество на ранното християнство е отсъствието на класови различия. Разделителните стени се срутват под тежестта на евангелието. Благодарение на Христос обикновеният човек триумфира. Господ преобразява обикновеното в необикновено. Дърводелци, бирници, каменоделци, кралици, домашни слуги, свещеници, гърци, римляни, мъже, жени, богати, сиромаси – всички стават равни в Христовото царство на благодатта. На практика именно християнската комуна е истинското „безкласово общество”.

Oт книгата „Възпитание” - глава „Делото на живота”; и от книгата „Евангелизъм” - глава „Работа за средната класа”.

„В това заключително дело на евангелието има огромно поле за работа; и повече от всякога то изисква да търсим помощници сред обикновените хора. Както млади, така и стари ще бъдат призовани от полето, от лозето, от работилницата и изпратени от Господа да разнасят Неговата вест. Мнозина от тях са имали малко възможности да се образоват, но Христос вижда в тях качества, които ще ги направят способни да изпълнят Неговото намерение. Ако вложат сърцата си в делото и продължат да се учат, Той ще ги направи годни да работят за Него” (Е. Уайт, Възпитание. Стр. 269, 270 – ориг.).

1. Защо Исус постига такъв успех в създаването на ученици сред обикновените хора? Защо вестта му не се възприема радушно от икономическия и социалния елит на тогавашното бощество? Какво е значението на скромното Му възпитание върху успеха в достигането на сърцата и умовете на обикновените хора? Какъв успех би постигнал между средностатистическите евреи, ако беше царски син или син на богат земевладелец?

2. В групата прочетете 1Коринтяни 1:26–29. Кои са ключовите мисли в този текст? Обърнете специално внимание на думите на апостол Павел, че „Бог избра немощните неща на този свят, за да посрами силните”. Какво означава това? Как да разбираме тази идея в светлината на практическото християнство? Този текст ни отваря очите за изопачените и извратени възгледи на света. Как да сме сигурни, че не сме подведени от тях?

3. Как да станем по-приветливи и по-приемащи спрямо обикновените хора? Как например бихте променили езика си? Защо в създаването на ученици трябва да се съсредоточим повече върху практическите неща, а не върху теориите, особено когато се опитваме да се докоснем до хора с болки и нужди?

Мери простенала, когато поредната контракция минала през тялото й. Тя се мъчела да роди от 18 часа, но бебето все още не се появявало. Четирима мъже я понесли на носилка до реката на няколко мили по-далеч, където се надявали да попаднат на някакъв обществен транспорт, с който да я закарат до държавната болница.

Буреносните облаци се събрали на хоризонта и като че проливният дъжд щял да се излее всеки момент. Ако хората не стигнели до реката преди тя да прелее от дъжда, не биха могли да я прекосят. Животът на Меги и на нероденото дете висели на косъм.

Меги и съпругът й живеят в голямо село в източната част на Папуа Нова Гвинея. Повечето жени раждали у дома или в семпъл родилен дом в центъра на селото. Акушерките обаче не могли да се справят с по-сложните случаи. Ако не успеели да прекосят реката, жената и бебето често умирали, докато търсели помощ.

Мъжете се забързали, когато големите капки дъжд започнали да падат върху тях. Стигнали до реката и внимателно минали през бързите води. След като стигнали до другия бряг, тръгнали към каменистото място, където спирал обществения транспорт. Не след дълго дошло превозното средство и съпругът на Меги й помогнал да седне в задната част.

Автобусът подскачал по неравния път и Меги стенела от болка. След тридесетина минути шофьорът спрял пред болницата и съпругът й помогнал да слезе. След малко влязла вътре и получила необходимата помощ.

На следващия ден двамата се качили на друг автобус, за да се върнат в селото заедно с новородения си син. Меги оцеляла, защото успяла да стигне до държавната болница навреме. Други жени от нейното село не успявали. Меги копнеела за деня, когато в собственото й село ще има нормална клиника.

Хиляди хора, които живеят в и около селото на Меги в Папуа Нова Гвинея, днес се радват, защото адвентната църква построи сертифицирана от държавата клиника в тяхното населено място. Местните хора все още не знаят много за адвентистите, но вече виждат, че те се грижат за техните медицински нужди и ги учат как да живеят по-здравословно. Адвентната медицинска сестра в клиниката има апаратура, за да им помага да раждат, както и лекарства, с които да ги лекува.