"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Ученичеството Дан Солис
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2014 г.

Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 15 - 21 март 2014 г.

Жетвата и жетварите


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 15 март
Стих за запаметяване:
„В това се прославя Отец Ми – да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици” (Йоан 15:8).

В много отношения този урок е продължение на урока от миналата седмица. Христос възлага на духовни лидери определена мисия – да прогласяват Божието царство. Принципите и методите, които Той използва, трябва да си останат духовна основа за подготовката на християните и днес.

С други думи, съвременните теории за развиване на лидерството не бива да изместват основата, поставена от самия Христос. Когато маркетинговите цели и публичността вземат превес над духовния растеж, резултатът е повъхностност и води до духовна стерилност. Когато прозелитизмът (кръщаването на всяка цена) измести покаянието, обръщането и духовното преобразяване, делото запада. Ако лидерите се обучават как да направляват динамиката на членството, как да провеждат пресконференции и кампании за връзки с обществеността, вместо да бъдат подготвяни за духовната борба, тогава ние просто „си търсим белята”. Истинският евангелизъм и създаването на ученици са фокусирани върху: (1) осъзнаването на нашата греховност; (2) върху истинското сърдечно покаяние; (3) безрезервното духовно себепредаване и (4) неудържимия порив за разпространяване на Божият вест сред хората.

За тази седмица прочетете:
Йоан 1:40–46; 4:28–30; Лука 24:4–53; 15 глава; Деяния 1:6–8; Матей 9:36–38



Хлябът на сиромасите Неделя - 16 март

Малко преди Христос да напусне земята, грижата Му е фокусирана върху Неговите ученици, на които несебелюбиво е служил и дълбоко е обичал. Те няма да бъдат изоставени – да, Той се връща в небето, но Светият Дух идва, за да отговори на тяхната нужда от духовна интимност, на каквато са се радвали, докато техният Господ е бил с тях. Христовите наставления относно делото на Светия Дух са толкова ценни, че Йоан им отделя няколко глави от своето евангелие. Един от ключовите моменти е свидетелството на Духа по отношение на Месия – Той не свидетелства без чужда помощ. Придружавани от Духа, Христовите ученици са тези, които ще свидетелстват за службата на своя Господ. Бог би могъл да разпрати ангели да разпространяват евангелието без помощта на човешки същества. Но за осъществяването на този божествен призив Той избира грешни, несъвършени, непредсказуеми хора.


Прочетете Йоан 1:40–46; 4:28–30; 15:26, 27; 19:35, 36. Как човешкото и Божественото работят заедно за печеленето на души?


Има една много вярна поговорка, която описва какво представлява евангелизирането – „просяци казват на други просяци къде има хляб”. Андрей е един несъмнен отличник в тази област. Писанията на неговия брат Петър един ден ще влязат в канона на Писанието, службата му ще бъде подробно описана в хрониката на Деяния на апостолите, той ще бъде причислен към тримата най-приближени на Христос. На Андрей обаче не е оказана нито една от тези почести. Въпреки това той получава „специалната награда” за следване на простите Христови наставления как да води хора при Бога.

Огромен брой Божии избрани нструменти – успяващи водачи в евангелизирането, управлението и лидерството – са били доведени при Христос от верни ученици, чиито имена (казано по човешки) са отдавна забравени. Макар самите те да са останали неизвестни, помислете колко осакатено би било Божието дело, ако не са извършили вярно своята работа за Исус. Господ подготвя учениците Си за велики мисии, като най-напред им възлага прости задачи, напълно по техните възможности. Самарянката, Филип и Андрей са доказателство за силата на простото свидетелство и на сърдечната покана. Всички ние сме призовани да правим същото.




Кога Исус призовава към търпение Понеделник - 17 март

Прочетете Лука 24:47–53; Деяния 1:6–8; 16:6–10. Защо е необходимо Светият Дух да бъде чакан? Каква е Неговата роля в мисионската работа на първата църква? Какво насърчение за съвременните вярващи пред лицето на изпитанията съдържа опитността на Павел? Какви уроци относно търпението и чакането на Божия момент ни предлагат тези текстове?


Чрез проповед и пример Исус учи последователите Си на търпение. Изправен пред фанатизъм, невежество, неразбиране и отявлена конспирация, Той търпеливо устоява. Ключът към това е пълната Му зависимост от Божия Дух. Той знае, че ако учениците не преживяват същата зависимост, напредъкът на царството е сериозно застрашен. И обратно – ако усвоят този урок още от самото начало, бъдещата им служба ще придобие небесни измерения. Затова последната заповед, която им дава преди заминаването Си, е: „Чакайте”.

Христос желае днешните му ученици също да научат този урок за „отличен”. Вярващи, които имат най-добри намерения, но разчитат на себе си и не желаят търпеливо да чакат напътствията на Духа, могат да объркат както себе си, така и Божието царство.

Апостол Павел чертае амбициозни планове за навлизане във Витиния, но дори той - „вироглавият” - е чувствителен към Божиите напътствия и приема, а не се съпротивлява на намесата на Духа. С готовност откликва на нареждането Му вместо това да отиде в Македония. Усилията му там са придружени от многобройни чудеса. Ако прибързано бе последвал собствените си намерения, мисията на делото в Европа би била сериозно възпрепятствана.


Как може да бъде успокоено неспокойното ни сърце, за да чака търпеливо ръководството на Духа? Какви практически неща могат да предприемат съвременните вярващи, за да култивират търпение у себе си? Какво разкрива търпеливото молитвено доверие за връзката ни с Бог?




Упражняване на власт Вторник - 18 март

Сравнете следните текстове: Марк 6:7–13; Матей 16:14–19; 18:17–20; 28:18–20; Йоан 20:21–23. Каква власт се дава на Христовите ученици? Какво означава това за нас днес?


„Петър изрича истината, която е основа на църковната вяра и Исус го похвалва като предсавител на цялото тяло от вярващи: „Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата”.

Ключовете на небесното царство са Христовите слова. Всички думи в Свещеното Писание са Негови и са включени тук. Те имат силата да отварят и затварят небето. Те заявяват при какви условия хората биват приети или отхвърлени. Така делото на онези, които проповядват Божието Слово, става от живот за живот или от смърт за смърт. Тяхната мисия е с вечни последици” (Е. Уайт, Копнежът на вековете Стр. 413, 414 – ориг.).

Както Отец изпраща Исус, така Исус изпраща Своите ученици. Чрез Духа Отец дава на Христос Божествена власт. Чрез Духа и Исус дава Божествена власт на Своите ученици, съответстваща на тяхната земна мисия. Никой Христов последовател не бива да се страхува, че ще получи по-малко. Всяко необходимо умение, талант, способност и сила ще му бъдат дадени.

Понякога човешкият стил на управление пропуска тези принципи. Когато водачите поставят задачи, без да упълномощават със съответната власт, провалът е неминуем. Често несигурността им изплува на повърхността и се проявява в контролиращо поведение, което заробва мисленето, дадената от Бог креативност и индивидуалност на останалите. Така обезсиленият и подчинен ученик не може да постигне успех. Такова поведение прилича на диригент, който вместо да дирижира оркестъра, се опитва да свири едновременно всички партии на всички инструменти.

Тук примерът на Исус говори мощно. Ако някога е имало някой, който да има право да задържи властта за себе си и да диктува поведението на останалите, това със сигурност е Той. Но точно обратното – Той им дава власт, възлага им мисия далеч от Своето присъствие, където влиянието Му се изразява единствено в наставления и пример, и ги праща да служат и да свидетелстват.




Работници на жетвата Сряда - 19 март

„А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир. Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците - малко; затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си” (Матей 9:36–38). Каква е важната вест към нас тук и към възложената ни мисия?


Духовната „реколта” е изобилна, но жетварите не достигат. Почвата на сърцето е подготвена, духовното семе е засято, покълнало е, изобилна влага и слънчевата светлина са довели до небивал растеж. Узрели за спасението души чакат да бъдат „пожънати”, но къде са жетварите? С помощта на прости и разбираеми словесни картини Исус се старае да вдъхне заразителна ревност.

Понякога вярващите предпочитат общуването с други вярващи, събират се помежду си и слепешком подминават търсещите души в света, които са узрели за жетва. Вероятно без да осъзнават своята отговорност пред Небето за погиващите, те са погълнати от църковни ангажименти от обществени отговорности, от поддържка на сгради и от какви ли не ценни проекти, предназначени да съхранят съществуващото положение. Несъмнено, това са добри неща. Понякога членове на църквата с най-добри намерения поставят под съмнение смисъла на евангелизирането или казват нещо от сорта: „Пасторе, тези мисионски програми са хубаво нещо, но нямаме ли нужда от програми за хората, които вече са в църквата?”.

Това е логичен въпрос, макар че друг би могъл да попита: „Някога да се е оплаквал Исус, че не достигат пазители на зърното?” Не, постоянното Му молитвено желание е за „повече жетвари”.


Как да открием правилния баланс – да задоволяваме нуждите на хората в църквата, без да пренебрегваме мисионската работа?




Изгубени и намерени Четвъртък - 20 март

Чрез обучение и личен пример Исус учи последователите Си да контактуват с грешниците, дори с най-отявлените сред тях - като блудниците и бирниците. Как иначе да създават ученици по целия свят? Поученията Му често са отправени към тези грешници. Той ги нарича „изгубени” и това показва Неговата милост. Може да ги нарече и „бунтовни” (каквито със сигурност са) или „покварени”. Вместо това избира характеристиката „изгубени”.

Тази дума не е натоварена със същия негативен смисъл като останалите. Вместо остро да критикуваме падналите души, трябва да следваме примера на Христос. „Изгубени” е великодушно описание, защото прехвърля отговорността върху онези, които ги „намират”. Пренебрежителните забележки отблъскват хората. Неутралният език внушава приемане и възможност за създаване на взаимоотношения. Затова трябва да бъдем внимателни не само за думите, които изговаряме, но и за онези, с които мислим, тъй като мислите ни силно повлияват не само говора, но дори и поведението ни спрямо хората.

Навсякъде в евангелията Исус насърчава вярващите да станат „търсачи”. Иска от нас да обичаме и да достигаме изгубените, независимо какви са и какъв живот водят.

„Това е службата, която Бог е избрал – „да развързваме несправедливите окови, да разхлабваме връзките на ярема, да пускаме на свобода угнетените, да счупваме всеки хомот (...) и да не се крием от своите еднокръвни” (Исая 58:6, 7). Когато виждате в себе си просто грешници, спасени единствено благодарение на любовта на вашия Небесен Отец, ще изпитвате нежно състрадание към всички страдащи в греха. Няма повече да гледате на покайваците се грешници с укор. Когато ледът на себелюбието се стопи в сърцата ви, ще състрадавате както Бог състрадава и ще споделяте Неговата радост от спасяването на изгубените” (Е. Уайт, Притчи Христови. Стр. 210, 211 - ориг.).


Прочетете Лука 15 глава. Коя е главната вест на всичките притчи? Как гледа Бог на изгубените и каква е нашата отговорност към тях?




Разширено изучаване Петък - 21 март
Прочетете още:

От книгата Копнежът на вековете главите: „Последното пътуване от Галилея” и „Кой е най-голям?”; и от книгата „Деяния на апостолите” главите: „Обучаване на дванадесетте”, „Великата поръчка”, „Петдесетница” и „Дарът на Духа”.

„Учениците чувстваха своята духовна нужда и викаха към Господа за свято помазване, което да ги направи способни да работят за спасението на душите. Те не се молеха за благословения само за себе си. Върху тях тежеше бремето за спасяване на души. Те осъзнаваха, че евангелието трябва да се занесе на света и искаха силата, която Христос им бе обещал” (Е. Уайт, Деяния на апостолите Стр. 37 – ориг.).

За разискване:

1. Какви принципи трябва да извлекат съвременните учители по създаване на ученици от Христовата методика на обучение? Представете си как би трябвало да изглежда подобно обучение във вашата църква.

2. В урока за четвъртък разгледахме въпроса за езика и начина, по който трябва да бъде използван. Помислете какви думи употребяваме често ние, адвентистите от седмия ден. За нас те може да означават едно, но помислете как се възприемат от хора, които не познават нашата терминология. Как да станем по-внимателни в подбора на думи, особено в разговорите си с онези, пред които се стремим да свидетелстваме?

3. Размислете още малко над картината „един сромах показва на друг сиромах къде има хляб”. Защо тя е толкова точно описание на същността на свидетелстването и мисионирането? Защо е важно да не забравяме тази картина и нейния смисъл?

4. Как стои въпросът с вашата църква – върху себе си ли е фокусирана, или върху мисионирането? Как би й помогнало едно фокусиране върху мисионирането? Или, казано по друг начин, ако се фокусира върху свидетелстването и мисионирането, възможно ли е да започне да се притеснява по-малко за собствените си нужди? Как свидетелстването само по себе си задоволява тези нужди?




Разказ
Не се срамувай

„Ако настояваш да се присъединиш към друга църква, няма вече да живееш с мене”, твърдо заяви моята леля.

След смъртта на родителите ми, живеех заедно с брат ми при нашата леля. Тя ни беше изпратила в адвентно училище, за да получим християнско образование. Не беше очаквала, че ще стана адвентистка. Опитах се да й обясня, че следвам Божието ръководство, но тя отговори: „Не и докато живееш в моя дом!”

Когато разказах на преподавателя по Библия за заплахата, той отговори: „Следването на Исус трябва да е твое лично решение.” Попитах дали мога да бъда кръстена тайно, за да не разбере леля ми, но той внимателно каза: „Кръщението обявява пред целия свят решението ти да следваш Исус. Тайното кръщение означава, че се срамуваш от вярата си.”

Наистина беше прав. Осъзнах, че не трябва да се страхувам. Същата вечер казах на леля ми, че възнамерявам да се кръстя в адвентната църква.

Кръщението ми беше радостно събитие, но след като се върнах у дома след църква, леля ми запита: „Кръстиха ли те днес?” Отговорих с „да”, надявайки се сърцето й да се смекчи. „Тогава защо се върна у дома?” попита тя.

В понеделник попитах директора на училището какво да правя. Наближаваха истини и аз имах нужда от спокойствие, за да се подготвя. Директорът уреди да остана в общежитието, за да мога да уча за изпитите. След края на учебната година отново нямаше къде да отида.

Отседнах при приятели за няколко дни, докато намеря някакво разрешение. Пасторът предложи да поговори с леля ми. Когато се опита да я заговори, тя не пожела да слуша. Обвини него за създалата се ситуация. „Махайте се от къщата ми! И двамата!”, извика тя.

Пасторът и съпругата му ме поканиха да живеем с тях. Какво благословение! Те ми бяха разкрили толкова много от Божията любов. Радвах се, че съм решила да следвам Исус и да бъда кръстена. Макар че е трудно, наистина си заслужава. Моля се Исус да докосне живота на леля ми и брат ми и те да намерят същото щастие, което аз съм открил.


* Христин Мукахирва живее в Руанда.

Created by ULimited®