"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Ученичеството Дан Солис
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2014 г.

Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 8 - 14 март 2014 г.

Да направим ученици духовните лидери


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 8 март
Стих за запаметяване:
„През онези дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога. И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли” (Лука 6:12, 13).

Исус работи много активно за създаването на ученици, но в същото време знае, че пребиваването Му на земята е за кратко. Затова обучава последователите Си да могат да продължат делото Му, след като Него няма да Го има. Той е едновременно и техен Учител, и Наставник. Между обучението и тренировката безспорно има връзка, но обучението обикновено се свързва с придобиването на теоретично знание, докато тренировката предполага формирането на определени качества с помощта на упражнения и дисциплина.

Подготовката на учениците да станат лидери със сигурност включва придобиването на познания, но над всичко стои духовното израстване. Наред с интелектуалното разбиране на доктрините и теологията те имат нужда от опит в Божиите неща, във вярата, в трудностите, в освещението, в саможертвата. Знанието само по себе си е недостатъчна подготовка за тежките изпитания, които им предстоят. Исус им дава и двете.

За тази седмица прочетете:
Лука 6:12–16; 6:20–49; Йоан 16:7–14; Еремия 50:31; Исая 57:15; Деяния 1 глава



Лидерството започва оттук Неделя - 9 март

Земният живот на Христос е сравнително кратък. Затова обучението за създаване на нови ученици е приоритет. Кой трябва да бъде избран? Колко трябва да бъдат избрани? Без съмнение, учениците на Исус са стотици. Всички ли да минат през масово обучение? Христос знае, че лидерството се култивира най-успешно в атмосферата на малка група, а не чрез масови лекции. За първия клас на Христос ще бъдат избрани съвсем ограничен брой хора.


Прочетете Лука 6:12–16. Какво прави Исус, преди да избере учениците Си? Защо това е толкова важно?


За да се направи правилен избор се изисква голяма мъдрост. В молитва Исус се моли на Своя Небесен Отец за такава мъдрост. Абсолютно същото трябва да се случва и при подбора на кандидати за лидери в двайсет и първи век – той трябва да бъде предхождан от молитва. Щом като Христос очевидно смята, че се нуждае от продължителна молитва, за да придобие необходимата мъдрост, колко повече днешните вярващи трябва да искат от Бог небесна мъдрост, когато ще избират хора да ръководят напредъка на Великото поръчение.

След като избира дванайсет души, Исус ги „назначава” за апостоли – Негови пълномощни представители, надарени с духовна власт. Останалите многобройни ученици стават свидетели на това посвещаване очевидно без всякаква ревност или негативни чувства. По-късно Исус ще упълномощи и една по-голяма група от седемдесет и двама, както и вероятно още много други, чиито имена не са запазени от евангелския доклад. Но дванайсетте апостоли са най-приближените до Него хора. На тях Той възлага най-големите отговорности и естествено, от тях очаква най-усърдна работа и посвещение. Тази система е ясна предпоставка за обмислена организационна структура в ранната християнска църква. Христос „имплантира” в нея духовни лидери с качества, съответстващи на поставените им задачи .


Помислете какво ни говори фактът, че Исус прекарва толкова много време в молитва. Какво означава това за нашия личен молитвен живот? Какво е значението на молитвата за вас?




Знание и опит (част 1) Понеделник - 10 март

Информацията е неотменима част от Христовата вест. Сама по себе си тя не може да преобразява, но за всяко преобразяване е нужна и информация. Концепциите със сигурност не притежават вътрешната сила да инициират промяна. Божият Дух, работещ в човешките сърца, представлява неотменим и необходим елемент за обръщането.


Прочетете Йоан 16:7–14. Колко ограничени са възможностите на интелектуалното знание само по себе си по отношение разбирането и преживяването на християнството?


Библейското познание в съчетание с Божия Дух представлява онази комбинация, която преобразява хора и общности. Чрез вяра и изследване създателят на ученици трябва да се стреми и към двете.

Християнството силно насърчава познанието, мисленете и въображението: впечатлява ни наличието на рационални разсъждения навсякъде в Писанието; виждаме огромното уважение, на което се радват учителите в юдаизма; както и благоговейното внимание, с което книжниците съхраняват древните писания – всичко това свидетелства за важността на познанието.

Християнството не е някаква ирационална вяра. Въпреки това определени елементи в неговите среди издигат емоциите, чувствата и личното преживяване над познанието. Според тях това, в което един човек вярва, е относително маловажно, защото единствено преживяването има някакво значение. Послушанието и верността към определени истини са сравнително маловажни неща; мерилото за духовна искреност са емоциите и религиозното вълнение.

Самото съществуване на Писанията оборва това безумно увлечение по преживяването. Преживяване без познание представлява снаряд, изстрелян без посока. И обратното – познание без преживяване е безжизнено законничество. Истинските християнски водачи разбират нуждата от култивиране и на двете страни не само в самите себе си, но и в учениците, които създават.


Помислете колко разумни основания имате да вярвате. Какво е мястото на преживяването, в такъв случай? Защо имаме нужда и от двете?




Знание и опит (част 2) Вторник - 11 март

Прочетете Лука 6:20–49. Как са разкрити едновременно знанието и опитът? Как са преплетени? Защо имаме нужда и от двете не само в собствения си духовен път, но и в създаването на ученици?


Духовното познание е неделимо от духовното преобразяване. Самият Христос е наричан „Учител”. В класни стаи, чиито „стени” са морският бряг, планините и чудесата на Божието творение, Той пръска преобразяващо познание. Светият Дух предварително е пробудил заспалата съвест, за да бъдат тези истини приети. Създаването на ученици е непълно без преживяване, но преживяването трябва да бъде направлявано от позание.

Създателите на ученици в двайсет и първи век трябва бъдат постоянно потопени в Писанието – източника на автентична духовна информация. Освен това трябва да разпространяват ученията и доктрините му без оглед на тяхната популярност и удобство. Бог очаква стабилни вярващи, които не задържат нищо, с търпение водят новообърнатите към постоянно разширяващо се познание и към приемане на прекрасните и променящи живота истини на християнството – особено настоящата истина на тройната ангелска вест.


Какво казва Исус в Лука 6:39? Защо всеки, който иска да създава ученици, трябва да помни тези думи? Как да сме сигурни, че не спадаме към хората, които Той предупреждава тук?


И накрая, съчетанието между познание и преживяване, чийто плод е несебелюбивата любов, е най-голямата сила, която може да притежава един създател на ученици.




Първите водачи Сряда - 12 март

Небезинтересно и немаловажно е, че Исус подбира водачи сред най-скромните, най-слабо образованите класи. Не предпочита обучението и красноречието на Синедриона. Подминава считащите себе си за праведни учители и избира смирени и неуки мъже, за да прогласи истините, които да променят света. Тези мъже той възнамерява да обучи и „тренира” като водачи на Своята църква. Те от своя страна, ще обучат други и ще ги изпратят с евангелската вест. „За да имат успех в работата си, те трябва да получат сила от Светия Дух. Евангелието трябва да се прогласява не чрез човешка сила, нито чрез човешка мъдрост, а чрез Божията мощ” (Е. Уайт, Деяния на апостолите. Стр. 17 – ориг.).


Защо Исус избира за бъдещи ръководители на Своята църква хора, които повечето от нас биха счели за неподходящи и без нужните лидерски качества? Софония 2:3; Матей 11:29; Еремия 50:31; Исая 57:15.


Все пак, трябва да внимаваме да не стигнем до погрешни заключения за това защо Исус избира такива хора. Не и защото е против образованите и учените. Сам Той придобива обширни знания в детските Си години (Лука 2:46, 47). Проблемът е в това, че твърде често по-образованите, по-заможните и по-силните не са готови да се смирят така, както трябва да се смири един лидер, за да може да бъде употребен от Господа. Разбира се, не винаги е така. Бог използва такива хора (спомнете си за Никодим и Йосиф от Ариматея; вижте също Деяния 6:7). Проблемът е, че твърде често те нямат склонност да се отворят за ръководството на Светия Дух.


Прочетете 1Коринтяни 9:19 и Филипяни 2:3. Какви качества са описани и защо са толкова ключови не само за един водач, но и за всеки, който изповядва името на Христос? Как да приложим тези качества в своя живот?




Оставеното от Исус Четвъртък - 13 март

Следващото поколение е това, което потвърждава дали усилията, положени от предишното, са се увенчали с успех. Когато тези усилия доведат до дългосрочни резултати, принципите, залегнали в тях, трябва да бъдат изучени и повторени. Методиката на Исус за създаване на ученици дава или не дава значими резултати?

Разбира се, дава. Тя променя света. Фактически, нито един от нас днес – две хиляди години по-късно – нямаше да чете тези уроци, ако Христос не бе постигнал успех в обучението на първите църковни водачи.


Прочетете Деяния 1 глава. Какво ни говори този първи етап от формирането на ранната църква относно нуждата от богобоязливи лидери? Какво се търси у един лидер? (виж стих 22.) Каква е поуката за нас – как да подбираме за лидери подходящите хора?


Исус основава Своето царство и формулира принципите, които ще обусловят неговото разрастване. Проправяйки път от мрака към светлината, Той избира водачи, чиято слабост е покрита от Неговата сила, защото те съзнават, че зависят изцяло от Бога. Въпреки че получават ниска оценка от страна на религиозните водачи и не им достига академична подготовка, те засенчват фарисеите във всичко, което си струва – чистота, смирение, послушание, истинност. Колко е важно всеки от нас, независимо от поста, който заема в църквата, да притежава същите характеристики! С течение на времето хора със солидно образование и високо обществено положение стават част от църквата.

„Като Христови представители апостолите трябваше да правят определено впечатление на света. Фактът, че бяха скромни хора, не намали тяхното влияние, а го засили, тъй като мислите на техните слушатели се пренасяха от тях към Спасителя, Който макар и невидим, продължаваше да работи в тях. Чудните поучения на апостолите, техните думи на насърчение и доверие уверяваха всички, че те не работят чрез своя сила, а чрез силата на Христос” (Е. Уайт, Деяния на апостолите. Стр. 22, 23 – ориг.).


Какво търсите в един църковен лидер? Защо? Кои са трите най-важни неща, които искате да видите в него?




Разширено изучаване Петък - 14 март
Прочетете още:

От книгата Копнежът на вековете главите: „Първите евангелизатори”, „Последното пътуване от Галилея” и „Проповедта на планината”; и от книгата „Деяния на апостолите” - главите „Обучаване на дванадесетте”, „Великата поръчка”и „Седемте дякони”.

„Навсякъде из полето на Христовото дело имаше души, осъзнаващи своята нужда, гладуващи и жадуващи за истината. Бе настъпило времето вестта за Неговата любов да бъде изпратена до тези копнеещи сърца. Учениците трябваше да отидат при всички тях като Божии представители. Вярващите щяха да ги възприемат като изпратени от Небето учители. И когато Спасителят щеше да бъде взет от тях, те нямаше да останат без наставници.

По време на тази първа обиколка учениците трябваше да отиват само там, където Исус вече бе ходил преди тях и бе създал приятелства. Тяхната подготовка за пътуването беше възможно най-проста. Нищо не трябваше да отклонява ума им от великата задача или да възбужда каквато и да е съпротива и да затваря вратата пред по-нататъшната им работа” (Е. Уайт, Копнежът на вековете. Стр. 351 – ориг.).

За разискване:

1. Прочетете Деяния 6:1–6. Как тази случка разкрива една от причините църквата да се нуждае от добри водачи?

2. Размислете още малко над идеята за равновесие между знание и преживяване в живота на вярващия. Възможно ли е различните хора да се нуждаят от различно равновесие? Ако е така, как да се научим да бъдем чувствителни към тези различия, когато създаваме ученици? Обърнете внимание и на следния стих: „Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост” (1Коринтяни 1:22). Какво ни казва той за разликата между знание и преживяване?




Разказ
Мисия възможна

Сестра Зянг пътувала във влака, когато на една жена й прилошало. Друга жена побързала да помогне, като в същото време се молела над нея и плачела: „Трябва да повярваш в Бога.” Думите й останали в мислите на сестра Зянг дори след като слязла от влака.

Потърсила християнска църква и намерила домашна група. Там открила Исус и мир и радост, каквито не познавала до този момент. Домашната група била далеч от дома й, затова организирала друга група по-близо до дома си и поканила хора на богослужение. Станала изключително усърдна в споделянето на Божията любов с околните.

Тогава се запознала с адвентисти, които и показали чрез Библията, че Божият ден е събота, а не неделя. Тя прочела библейските текстове многократно и се убедила, че съботата наистина е Божият свят ден.

Сестра Зянг разказала на своите братя по вяра и на приятелите си какво е открила. Един след друг те се присъединили към нея в съботните богослужения. Сестра Зянг помолила адвентната църква в близкия град да им изпрати учител. Пристигнал мирянин, който да изучава Библията с тях. Имали няколко библии, но нямали никакви песнарки. Наложило се да правят копия на библейски текстове и песни.

Малката група вярващи нараснала повече, отколкото къщата можела да побере. Те се разделили и продължили да нарастват. За три години основали пет църкви и няколко домашни групи, всички водени от сестра Зянг.

Властите й наредили да прекрати религиозните събрания. Ден след ден сестра Зянг и други вярващи посещавали държавни служби, занимаващи се с религиозни въпроси, и продължавали да се молят на ум за получаване на разрешение да се събират за богослужение. Накрая губернаторът разрешил на адвентистите да си построят църква.

Вярващите в областта се събрали, за да помогнат в строежа на църквата и успели да я завършат за три месеца. Няколко домашни църкви продължили със събранията си. Само за две години вярващите построили още пет църкви с църковно членство от 50 до 500 души.

Сестра Зянг посетила курсовете за обучение, провеждани от основната църква в областта. Днес там има девет църкви, девет домашни групи и общо 800 църковни членове. Според нея най-голямата нужда е да бъдат обучени ръководители и миряни евангелизатори, които да помогнат в достигането на хората от съседните градове с вестта за Исус. „Така нарастваме – казва тя. – Те са гладни, но не знаят, че Исус може да задоволи всяка тяхна нужда. Трябва да им го кажем.”


* Зянг споделя Божията любов с хората в Северен Китай.

Created by ULimited®