"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Светилището Мартин Прьобстле
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2013 г.

Урок 8 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 16 - 22 ноември 2013 г.

Христос – нашият Първосвещеник


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 16 ноември
Стих за запаметяване:
„А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата; Служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек” (Евреи 8:1, 2).

След Своето възкресение и възнесение в небесното светилище Христос навлиза в нова фаза от изкупителния план (Евреи 2:17). След като неотменимото изискване за Неговата жертва е изпълнено, Той е помазан за свещеник и започва Своята свещеническо служене, за да се застъпва чрез съвършената Си жертва за всички, които чрез вяра са покрити с Неговата кръв. Тази служба се състои от две фази – и двете със свой аналог в службите на земното светилище – ежедневните служби и Деня на умилостивението веднъж в годината.

Тази седмица ще изследваме делото на Исус по време на ежеднената служба и ще проследим част от практическите й приложения за нас. Наистина, мисълта, че сега Исус седи в Божието присъствие и се застъпва за нас в името на Своята жертва, съдържа голяма утеха. Вестта на светилището предлага надежда и насърчение дори за най-слабите Му последователи.

За тази седмица прочетете:
Псалм 110:1–5; Битие 14:18–20; Евреи 7:1–3; 8:6; 2:17, 18; 3:6; 10:1–14; Римляни 8:31–34; 1Тимотей 2:4–6



Нашият Първосвещеник Неделя - 17 ноември

Книгата, която най-много говори за Христос като Свещеник в Новия Завет, е Посланието към евреите. Старозаветният гръбнак на Посланието се състои от два стиха – и двата цитирани от Псалм 110. Стих 1 е цитиран, за да потвърди, че Христос е възвишен над всичко, тъй като седи от дясната страна на Бог. Тази тема се повтаря периодично в Посланието, за да подчертае божествеността и месианската същност на Исус (Евреи 1:3; 4:14; 7:26; 8:1; 12:2). Псалм 110:4 е използван, за да покаже, че свещеничеството на Исус е предсказано още чрез образа на Мелхиседек (Евреи 5:6).


По какъв начин Христос изпълнява обещаното от Бог първосвещеничество по линията на Мелхиседек? Сравни Битие 14:18–20; Псалм 110:4 и Евреи 7:1–3.


Библията не предлага много информация за Мелхиседек. Но това, което разкрива за него, съдържа забележителни прилики с Исус. Мелхиседек е цар на град Салим (салим означава „мир”, така че той е „Цар на мира”). Името Му означава „Цар на правдата”, което говори за Неговия характер. Той е някак „откъснат”, извън историята, тъй като родословното Му дърво не е проследено; раждането и смъртта Му не са споменати; така че изглежда, сякаш няма нито начало, нито край. Освен това Той е „свещеник на Всевишния Бог”. Свещеничеството на Мелхиседек по-висше от това на левитите, тъй като чрез Авраам Левий дава десятък на Мелхиседек (Евреи 7:4–10). Следователно Мелхиседек е предобраз на Христос.

Но Христос е дори нещо повече. Аарон е първият първосвещеник на Израел. Евреи 5:1–4 описва първосвещеничеството на Аарон по един идеализиран начин – Божествено назначение, представител на човека, застъпник пред Бог, състрадателен, принасящ жертви и приноси за народа и за себе си.

Посланието към евреите описва Христос като новия Първосвещеник. Той е с по-добър произход от този на Аарон и не само покрива изискванията за свещеничеството на Аарон, но и ги надхвърля. Исус няма грях, Той е съвършено послушен и няма нужда да принася жертва за Себе Си. Точно обратното – Той самият е жертва – възможно най-съвършената жертва. Исус по-добре покрива изискванията както за Аароновото, така и за Мелхиседековото първосвещеничество от който и да е свещеник или служител. И двата предобраза намират своето реализиране в лицето на Христос.




Ходатай и Застъпник Понеделник - 18 ноември

Прочетете Римляни 8:31–34. Каква велика надежда и какво велико обещание са ни дадени?


Сцената, описана в стихове 31–34, е сцена на съдебна зала, където тече съдебен процес. Въпросът е: „Кой стои срещу нас? Кой повдига обвинение срещу нас? Кой ни съди?”. От подобна картина могат да ни побият тръпки. Не осъзнаваме ли прекрасно всички ние колко нечестиви и грешни сме в крайна сметка?

Въпреки всичко няма от какво да се страхуваме. Обещанието, че нищо и никой не може да ни отдели от Божията любов, стои в центъра на няколко много важни твърдения: Бог е на наша страна (стих 31), Бог е дал Своя Син за нас (стих 32), Бог ни подарява всичко (стих 32) и Бог ни оправдава (стих 33). Исус Христос е на наша страна. Той е отговорът на всеки страх от осъждане, защото умря, възкръсна и сега непрестанно се застъпва за нас в небесното светилище от дясната страна на Бог (стих 34).

Ако някой стигне дотам, че доброволно да умре за нас, тогава ние можем да бъдем сигурни в Неговата любов. Сигурността, разкрита в Римляни 8:31–39, ни говори наистина в какъв Бог сме повярвали. Ако разберем, че нашият Бог ни обича толкова много, щото нищо не би могло да осуети Неговите намерения за нас (стихове 35–39), тогава небесната съдебна зала ще стане място на радост и ликуване.

Тази истина е още по-ясно представена в 1Йоаново 2:1, 2. Гръцката дума parakletos се отнася за правен защитник или адвокат – някой, който се явява като „застъпник” за друг. Исус е нашият Адвокат и ни защитава; в противен случай не бихме имали никаква надежда.

Нашият Адвокат е „праведен”. Това ни дава увереност, че Отец ще се вслуша в Неговото застъпничество; защото Той не може да направи нищо, което Неговият праведен Отец би отхвърлил. Христос ходатайства за грешните, представяйки Себе Си – Безгрешния – като Праведния, Който стои на тяхно място.


Как можете по-пълноценно да преживеете прекрасната истина, че нищо не може да ви отдели от Божията любов? Как тази увереност може да стане главно основание да живеете така, както Бог иска от вас, а не така, както живеете в момента?




Посредник Вторник - 19 ноември

„Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината. Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците – Човекът Христос Исус, Който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички” (1Тимотей 2:4–6).


Как този текст ни помага да разберем какво точно прави Христос за нас в небето?


Христос е наречен „единственият Ходатай между Бога и човеците”. Няма друг, тъй като всъщност друг и не е необходим. Благодарение на положението Му за Застъпник спасението и познанието на истината са достъпни за всички (1Тимотей 2:4). Големият въпрос за нас е дали ще се възползваме от това, което Той предлага на всеки от нас, независимо от социален статус, характер или минали дела.

„Ходатай” е дума, заета от търговския и юридически език на древна Гърция. Тя описва човек, който води преговори или действа като арбитър между две страни, за да премахне несъгласията между тях и да постигне някаква обща цел, да доведе до подписване на договор или съглашение. В Посланието към евреите Христос като Ходатай е свързан с Новия Завет (Евреи 8:6; 9:15; 12:24). Той осъществява помирение. Макар грехът да е разрушил тясната връзка между човек и Бог и да е способен да доведе до окончателното унищожение на цялата раса, Христос идва и възстановява връзката. Това е помирение. Той и единствено Той е връзката между Бог и човек. Благодарение на тази връзка можем да се радваме на пълноценни взаимоотношения с Господа.

Павел Го нарича „човекът Христос Исус” и с това подчертава Неговата уникалност – Той е едновременно Човек и Бог (1Тимотей 2:5). Спасението и застъпничеството са вкоренени в човешкото естество на Исус и в Неговата доброволна саможертва. Бидейки Бог и човек, Той може да свърже небето и земята с връзки, които никой не може да разруши.

„Исус Христос дойде, за да може да свърже ограничения човек с безпределния Бог. Да свърже небето със земята, откъснала се от него поради греха и беззаконието” (Ел. Уайт, Проповеди и разговори. Т. 1. Стр. 253).


Само помислете – сега, в този момент, в небето има Един в човешки образ, Който посредничи във ваша полза. Какво ви говори това – колко важни сте в Божиите очи? Как тази истина трябва да повлияе върху живота ви, върху отношението ви към околните?




Великият Първосвещеник Сряда - 20 ноември

Какво научаваме от тези текстове за Христовата служба като Първосвещеник? Евреи 2:17, 18; 3:6; 4:14, 15; 7:24–28; 8:1–3.


Исус е „велик Първосвещеник” (Евреи 4:14). Той превъзхожда всички земни първосвещеници и управници. Библията посочва редица Негови качества като велик Първосвещеник:

Милостив и верен. Двете характеристики „милост” и „вярност” (Евреи 2:17) са подходящи за ролята на Христос като Застъпник, тъй като Той ни обдарява със своите дарове („милостив”) и е верен както на Своя Отец, така и на нас („верен”).

С нас. Исус може да състрадава с нас (Евреи 2:18; 5:2, 7). Тъй като е живял като човек, ние можем да Му се доверим, че ще бъде състрадателен към нас и наш съвършен Помощник. Все пак Той не е в абсолютно същото положение като нас, тъй като е „без грях” (Евреи 4:15).

Над нас. Като Първосвещеник Исус не е равен с вярващите както Моисей – Той е над нас, както синът е над дома на своя баща (Евреи 3:6). Той се радва на абсолютен авторитет сред светиите.

Като нас. Божественият произход на Исус не Му дава някакви изключителни права. Той е изкушаван като нас (Евреи 4:15). Изкушенията, на които е подложен в юдейската пустиня, са във физически, умствен и духовен аспект (Матей 4:1–11).

За нас. Христос се явява в небесното светилище, в Божието присъствие „за нас” (Евреи 9:24) и ходатайства за нас (Евреи 7:25). Благодарение на Бог ние имаме небесен Представител, Който заема нашето място в съда.


Исус е в небето „за нас”. Какво означава това? Каква увереност и сигурност получаваме от тази прекрасна истина?




Единствената Жертва Четвъртък - 21 ноември

Както вече видяхме, изключително важна цел на службите в земното светилище е да разкрият чрез символи, предобрази и мини пророчества смъртта и свещеническото служене на Исус. Проблемът с греха е прекалено тежък, за да бъде разрешен само със смъртта на животни (колкото и тъжна и затрогваща да е тази смърт). Вместо това всичката пролята кръв сочи към единственото разрешение на греха – смъртта на самия Божи Син Исус Христос. Това, че за умилоствението на греха е нужна Неговата смърт – смъртта на Онзи, Който е равен на Бог (Филипяни 2:6) – показва колко ужасен е той всъщност.


Прочетете Евреи 10:1-14. Каква е разликата между начина, по който функционират службите в земното светилище, от една страна, и смъртта и първосвещеническото служене на Христос, от друга?


В тези текстове откриваме много съдбоносни истини. Една от тях е, че смъртта на всички тези животни не е достатъчна, за да разреши проблема с греха. „Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове” (Евреи 10:4). Тя само сочи към истинското разрешение, но сама по себе си не е разрешение. Разрешението е Исус, Неговата смърт и Неговото служене в небесното светилище за нас.

Забележете още един важен момент в тези стихове – абсолютната достатъчност на Христовата смърт веднъж завинаги. Животинските жертви трябва да се повтарят отново и отново, ден след ден, година след година, докато единствената жертва на Исус е достатъчна (все пак, обърнете внимание кой е Жертвата!) да покрие греховете на цялото човечество. Бог разкрива мощно тази истина, когато вътрешната завеса на земното светилище по свръхестествен начин се раздира отгоре додолу след смъртта на Исус (Матей 27:51).


Огледайте света около себе си, огледайте пораженията, които грехът е нанесъл – болката, загубите, страха, отчаянието. Как да се учим ден след ден, миг след миг да се хващаме все по-здраво за Христос като единствено разрешение на проблема с греха в нашия собствен живот?




Разширено изучаване Петък - 22 ноември

Прочетете от Приложение C на АБК, т. 7A „Умилостивението, част 2 – Първосвещеническо приложение на умилостивителната жертва”, стр. 680–692.

„Не слушайте гласа на Сатана и не вършете неговата воля; застанете на страната на Исус, придобийте Неговите качества – Той беше любезен и нежно състрадателен. Болките на поразените и измъчените ставаха Негови собствени. На когото много е било простено, много ще обича. Исус е състрадателен Застъпник, милостив и верен Първосвещеник. Той – Величието на небето, Царят на славата – може да погледне към ограничения човек, обект на изкушенията на Сатана, тъй като е изпитал силата на сатанинските измами” (Е. Уайт, Християнско възпитание. Стр. 160).

„Съвестта може да бъде освободена от осъждение. Чрез вяра в Христовата кръв всичко може да бъде направено съвършено в Него. Благодарение на Бог ние нямаме невъзможна задача. Можем да искаме освещение. Можем да се радваме на Божието благоволение. Няма нужда да се тревожим какво мислят Христос и Бог за нас, а какво мисли Бог за нашия Заместник – Христос” (Е. Уайт, Избрани вести. Книга 2. Стр. 32, 33).

За разискване:

1. Прочетете Евреи 2:17. Защо е нужно Исус преди да стане наш Първосвещеник, първо да стане Човек и да страда?

2. Размишлявайте над последния цитат от Елън Уайт. Обърнете специално внимание на изречението: „Няма нужда да се тревожим какво мислят Христос и Бог за нас, а какво мисли Бог за нашия Заместник – Христос”. Как тази мисъл ни помага да разберем предишната – да станем „съвършени в Христос Исус”?

3. Нашият Първосвещеник Исус Христос е Гаранцията за нашето спасение; Той е Този, Който „раздава привилегиите” на Своята жертва и кръв. Ако Той е на наша страна, няма от какво да се страхуваме. Как да „прегърнем” тази невероятна истина, разкрита ни в Посланието към евреите, и да я приложим за себе си, особено в момент на силно изкушение?

4. Посланието към евреите недвусмислено и категорично заявява, че жертвата на Исус е всичко необходимо за разрешаването на проблема с греха. Как да коментираме тогава твърденията, че за да бъдат опростени греховете ни, е необходимо практикуването определени религиозни ритуали?




Разказ
На страната на Исус

Ми-Ми израснала в бедно семейство в малко село в Мианмар (Бирма). Семейството й трябвало да продаде земята си, за да изхрани децата. Родителите й не могли да си позволят да я изпратят на училище, затова тя трябвало да започне работа в оризовите полета още на 13-годишна възраст.

Когато навършила 18 години, Ми-Ми научила, че християнско семейство в друго населено място имало нужда от домашна помощница. Родителите й позволили да отиде там, но я предупредили: „Не се оставяй тези хора да те направят християнка.” Нейна приятелка й казала, че християнското семейство е добро, но въпреки това се страхува от тях.

Ми-Ми останала удивена от това, че нейните работодатели се отнасяли с нея като с член от семейството. Тя отказвала поканите им да се присъедини към тях за богослужение, но слушала от съседната стая как пеят и се молят. След няколко дни се присъединила към семейството. Как е възможно християните да са толкова лоши, че родителите ми да не позволяват да се моля с тях, помислила си тя.

В петък Ми-Ми и домакинята работили усърдно, за да почистят къщата и да я подготвят за съботния ден, който за тях бил почивен. Ми-Ми отклонила поканата да отиде с тях на богослужение, т.е. на горния етаж на семейната къща. Бащата я помолил да отведе бабата до горния етаж и да й помага по време на богослужението. Ми-Ми се почувствала неловко, но богомолците били толкова любезни, че тя скоро се успокоила.

Когато бащата на Ми-Ми се обадил, за да провери какво прави, тя му разказала колко добри са хората в семейството. Той се зарадвал, но повторил предупреждението си: „Помни, не ставай християнка!”

Ми-Ми продължила да придружава семейството на богослуженията. Малко по малко Божията любов преминала границите на сърцето й. Домакинята й дала Библия и тя започнала да чете на глас по време на богослужението. Понякога сърцето й се вълнувало и тя се чувствала привлечена към Исус.

Ми-Ми знае, че родителите й ще се ядосат, когато им каже, че иска да стане християнка. Тя обаче е убедена, че Исус е истинският Бог. В момента е разкъсана между уважението си към своето семейство и Божия призив.

„Знам, че трябва да застана на страната на Исус – казва Ми-Ми. – Моля се за смелост да остана вярна. Моля ви, молете се мене.” Не е лесно човек да стане християнин в Мианмар. Молете се за хората като Ми-Ми, които са открили истината и искат да следват Христос.



Created by ULimited®