"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Светилището Мартин Прьобстле
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2013 г.

Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 28 септември - 4 октомври 2013 г.

Небесното светилище


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 28 септември
Стих за запаметяване:
„Тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си молитвата им и молението им, защити правото им” (3Царе 8:49).

Къде живее Бог? Този невинен въпрос, зададен от шестгодишно дете, може да ни смути доста. Защото лесно води към по-трудни като: „Ако Бог живее на едно място, как е възможно да бъде навсякъде?”; или: „Има ли Бог нужда от място, където да живее?”; или: „Ако няма нужда, защо тогава има такова място?”; или: „Ако няма нужда, защо няма нужда?”

Хубави въпроси и като имаме предвид колко малко знаем (и колко много не знаем), не е лесно да намерим отговора.

Все пак можем да отговорим въз основа на това, което ни е известно. Като адвентисти от седмия ден знаем от Библията, че Бог живее в небето, че работи активно в наша полза „там горе” и че центърът на Неговата дейност е небесното светилище.

Писанието е категорично – небесното светилище е реално място и от него можем да научим истини относно характера и делото на нашия Бог. Затова фокусът на урока ни тази седмица ще е небесното светилище и какво прави Бог в него за нас – защото това, което Той прави в светилището, наистина е за нас.

За тази седмица прочетете:
Еремия 23:23, 24; Псалм 89:14; Откровение 4 и 5 глави; Псалм 11:4–7; Второзаконие 25:1; Евреи 8:1, 2



Божието местообиталище Неделя - 29 септември

Често казваме, че „Бог е навсякъде”. Или, че е „всеприсъстващ”, което означава, че присъства навсякъде в Космоса. „Аз само отблизо ли съм Бог,... а не ли и Бог отдалеч? Не Аз ли изпълнявам небесата и земята?” (Еремия 23:23, 24). Давид също разбира, че никой не може да избяга от Бога (Псалм 139). Наистина, както казва ап. Павел, Бог е близо до всеки човек, най-малкото в духовен смисъл (Деяния 17:27, 28).

В добавка към своята вездесъщност Бог е и вечно съществуващ. Няма нито начало, нито край (Псалм 90:2). Той винаги е бил и винаги ще бъде (Юда 25).


Прочетете 3Царе 8:49 и Псалм 102:19. Какво научаваме за мястото, където Бог обитава? Как да разбираме това? Можем ли изобщо да го разберем?


В Писанието има много текстове, които твърдят, че Божието обиталище е в небесата (3Царе 8:30, 43, 49). Означава ли това, че Бог присъства в небето повече, отколкото другаде? Очевидно Той обитава там по особен начин – със славното Си присъствие и пречистата Си святост. Най-величествената изява на Божието присъствие е именно в небето.

Но все пак, има разлика между Божията „въздесъщност” и Божието „специално присъствие”. Бог присъства „общо” навсякъде, но избира да се разкрие по специален начин в небето и – както ще видим по-нататък – в небесното светилище.

Разбира се, трябва да признаем, че разбирането ни за Неговото физическо естество е ограничено. Той е дух (Йоан 4:24) и като такъв не може да бъде „съдържан” от нито една структура или измерение (3Царе 8:27). Все пак Библията описва небето (Йоан 14:1–3) и небесното светилище като реални места (Евреи 8:2), където Бог може да бъде „видян” (Деяния 7:55, 56; Откровение 4:2, 3). С други думи, трябва да приемем, че небето и небесното светилище са места, където Бог благоволява да се срещне със Своите творения.


За нас е трудно да разберем или да си представим много неща – едно от тях е обиталището на Бог. Но въпреки това Библията твърди, че то е реално. Как да се научим да се доверяваме на всичко написано в нея, независимо колко ни е трудно да го разберем? Защо е важно да се научим на такова доверие – доверие без разбиране?




Божият престол Понеделник - 30 септември

Прочетете Псалм 47:6–9; 93:1, 2; 103:19. Какво научаваме за Бог и Неговия престол?


В Библията има няколко видения на небесния престол. В повечето е описана небесна обстановка, в която Бог е Цар. Интересното е, че повечето от тях са свързани с човешките дела и разбираме как Бог действа и говори в полза на праведните.

Библията Го представя и като върховен Суверен. В Псалмите например темата за Божието царуване се повтаря често. Бог е Цар не само на небето, но и „на цялата земя” (Псалм 47:7), и то не само в бъдещето, но тук и сега (Псалм 93:2).

От това, че Божият престол е в небето, следват няколко неща. Едното от тях е, че Той е независим от целия Всемир и е над него.


Прочетете Псалм 89:14; 97:2. Какво научаваме за Божия характер и управление?


Божието управление е праведно и справедливо, но също и любящо и истинно. Тези морални качества разкриват как Бог действа в човешкия свят и утвърждават мястото Му в целия Всемир. Всички те са характерни за Неговото управление и Неговата воля е те да бъдат проявявани и от народа Му (Михей 6:8, сравни с Исая 59:14). Наша свещена привилегия е да правим това.

„Както земята се покорява на природните закони и произвежда своите съкровища, така и с послушанието си към моралния закон Божият народ трябва да отразява качествата на Неговия характер” (Е. Уайт, Дом и семейство).


Как да проявяваме доброта, праведност и справедливост в свят, пълен със зло, неправда и несправедливост? Защо трябва да го правим?




Поклонението в небето Вторник - 1 октомври

Прочетете Откровение 4 и 5 глави. Какво научаваме от тях за небесното обиталище на Бог? Как е разкрит спасителният план?


Видението за небесната тронна зала е видение за небесното светилище. Разбираме това от употребения език – същият, използван и в еврейската религиозна система. Така например, думите за „врата” и „тръба” в Откровение 4:1 откриваме и в описанието на светилището в Септуагинтата (древногръцкия превод на Стария Завет). Трите скъпоценни камъка в Откровение 4:3 са част от нагръдника на Първосвещеника. Седемте огнени светила са „реплика” на седемте светилника в Соломоновия храм. Двайсет и четирите старци напомнят за двайсет и четирите отряда свещеници, даващи дежурства в храма през годината, а молитвите им се издигат от златни съдове с „тамян” (Псалм 141:2). Всички тези стихове ни връщат към старозаветната служба, чийто център е земното светилище.

И накрая, закланото Агне от Откровение, 5 глава сочи, разбира се, към Христовата жертвена смърт. Христос – Агнецът – е единственият носител на спасението и е счетен за „достоен” поради Своите победа (Откровение 5:5), жертва (Откровение 5:9, 12) и Божественост (Откровение 5:13).

„Христос взе на Себе Си човешко естество и положи живота Си като жертва, за да може човекът да стане съучастник в Божието естество и да има вечен живот” (Е. Уайт, Избрани вести. Книга 3. Стр. 141 – ориг.).

От тези две глави разбираме, че Божието дело за спасяването на човека е съсредоточено около Божия престол. Освен това разбираме, че то се извършва пред погледа на останалите разумни същества в небето – възлов момент в темата за великата борба.


Помислете какво означава Христос – самият Бог – да вземе вашето естество и да умре на вашето място. С други думи, всички грехове, които сте извършили и за които трябва да бъдете наказани, да се поемат от Него. Защо тази истина трябва да бъде основен движещ мотив на всичко, което вършим?




Божието съдилище Сряда - 2 октомври

Прочетете Псалм 11:4–7 и Авакум 2:20. Какво още прави Бог в небесния храм? Защо за нас е важно да знаем това?


Много псалми говорят, че Господ не е безразличен към нуждите на праведните или към несправедливостите, на които те са подложени. И Той ще откликне на виковете за възмездие, „ще оправдае правия и ще осъди виновния” – така, както би постъпил всеки честен съдия (Второзаконие 25:1).

Когато Бог съди, тронната зала се превръща в съдебна зала, а небесният престол в съдийски престол. И Онзи, Който седи на него, става Съдия (виж Псалм 9:4–8) – практика, позната в Близкия изток от древността, когато царете често са едновременно и съдии.

Небесният съд съди както нечестивите, така и праведните. Нечестивите получават наказание, подобно на Содом и Гомор, докато праведните „ще гледат лицето Му” (Псалм 11:6, 7). Класическата комбинация между тронна и съдебна зала се появява и в Даниил 7:9–14 (много важен текст, който ще изследваме по-нататък). Тук съдът отново има две страни – оправдаване на светиите и осъждане на Божиите неприятели.

В книгата на пророк Авакум пророкът пита Бог защо мълчи пред лицето на неправдата (Авакум 1 глава) и Бог му отговаря, че непременно ще проведе съд (Авакум 2:1–5). Идолите нямат нито „дишане”, нито „дух” в себе си (Авакум 2:19), но Бог -Творецът - седи на престола в Своя храм – небесното светилище – и е готов да съди.

Апелът на пророка е: „Млъкни пред Него цяла земьо!” (Авакум 2:20). Правилното отношение към Божието управление и съд е благоговейното мълчание и тихо страхопочитание.

Мястото, където Бог разкрива особеното Си присъствие и където приема поклонението на небесните същества, е същото място, където провежда Своя справедлив съд над човешките същества – светилището в небето. Бог е праведен и всички наши въпроси относно праведността ще получат своя отговор в Неговото време, а не в нашето.


Колкото и да викаме за справедливост днес, често не я виждаме с очите си. Защо трябва да вярваме в Божията окончателна справедливост? Ако нямаше обещание за такава справедливост, каква надежда имаме изобщо?




Място за спасение Четвъртък - 3 октомври

Прочетете Евреи 8:1, 2. Какво прави Христос на Божия престол?


Посланието към евреите казва, че Христос служи в небесното светилище като наш Първосвещеник. Неговото дело там е съсредоточено върху спасението на човека, тъй като се явява „пред Божието лице за нас” (Евреи 9:24). Той ни съчувства, дава ни увереност, че няма да бъдем отхвърлени, а ще получим милост и благодат (Евреи 4:15, 16) благодарение на това, което е сторил за нас. Както земното светилище, така и небесното е мястото, където се осъществява „изкуплението” или „оправданието” за греховете на вярващите (Евреи 2:17). Същият Исус, Който се е пожертвал за нас, в момента служи в небето пак „за нас”.


Прочетете Откровение 1:12–20; 8:2–6; 11:19 и 15:5–8. Какъв образ на светилището се появява тук?


Стиховете, посочени в днешния урок, са само част от местата в книгата „Откровение”, където се появява образът на светилището. Фактически повечето от важните части на тази книга започват с описание на сцена в светилището.

Въведителната сцена показва Христос, облечен като Първосвещеник, разхождащ се между седемте светилника (Откровение 1:12–20). Втората показва небесната тронна зала, описани са множество образи, свързани със светилището – престол, светилници, море, заклано Агне, кръв, златни кадилници (Откровение 4 и 5 глави). Третата представя ежедневната служба на застъпничество в контекста на първото отделение на небесното светилище (Откровение 8:2–6). Четвъртата и централна сцена отправя погледа ни към ковчега на завета във второто отделение (Откровение 11:19). Петата открива пред погледа ни цялата скиния в небето (Откровение 15:5–8). Шестата е уникална с това, че не съдържа изрични препратки към светилището – вероятно, за да илюстрира, че Христовото дело там е приключило (Откровение 19:1–10). Последната е изцяло заета от славния свят град на земята, описан като скинията, „слизаща от небето” (Откровение 21:1–8).

Внимателното проучване на тези сцени показва, че те са взаимно свързани и разкриват вътрешното развитие на процеса на спасението, извършвано от Бог – от Христовото служене на земята, през небесната Му служба в първото и второто отделения, първосвещеническата Му дейност и накрая в новата скиния на земята.




Разширено изучаване Петък - 4 октомври

„Ап. Павел вижда във видение небето и неговата слава. И най-доброто, което може да направи, е да не се опитва да я опише. Казва, че нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито на сърцето на човека са идвали нещата, които Бог е приготвил за онези, които Го обичат. Можете да напрегнете въображението си до крайност, можете да впрегнете и най-големите си способности, за да вникнете във „вечната тежина на слава”, но вашите ограничени сетива – изнурени и изтощени до крайна степен – няма да я схванат, защото тя е неограничена. Ще е нужна цяла вечност, за да се разкрие и да се изявят скъпоценните съкровища на Божието Слово” (Е. Уайт, АБК. Т.6. Стр. 1107).

„Местообиталището на Царя на царете, където хиляди по хиляди Му служат и десетки хиляди по десетки хиляди стоят пред Него (Даниил 7:10) - храма, изпълнен със славата на вечния престол, където серафими в блестящи одежди покриват лицата си в знак на обожание - може да бъде открито в най-величествените структури, създадени някога от човешки ръце, но в същото време те са само бледо отражение на неговото величие и слава. Все пак, важните истини относно небесното светилище и великото дело, извършвано там за изкуплението на човека, са предадени чрез земното светилище и неговите служби” (E. Уайт, Великата борба. Стр. 414 – ориг.).

За разискване:

1. Прочетете внимателно последния цитат от Елън Уайт. Какво има предвид тя, казвайки, че земното светилище и службите в него ни учат на много „важни истини”? Кои се тези истини и защо са толкова важни?

2. Какво означава Бог да „обитава” в небето? Как разбирате тази концепция?

3. Урокът тази седмица се докосва до идеята, че целият Всемир наблюдава Божието дело в полза на човека. Защо е изключително важно да приемем тази истина? Как тя ни помага да разберем мотива на великата борба и какво е мястото на този мотив в целия спасителен план? Какво ни говори за Божия характер фактът, че се оставя да бъде „изпитван” от същества, сътворени от самия Него?




Разказ
Грубият съсед

Жул и няколко членове на хора обикаляли от врата на врата, за да споделят вярата си в Конго. Когато приближили един дом, чули мъж да крещи: „Не ви искам тук! Махайте се!” Жул се опитал да поговори с човека, но той продължил да вика и да ги заплашва. Вярващите напуснали тихо и се запътили към следващата врата. Съседът Мангу се заслушал в духовните песни, които хористите изпели. Той им благодарил и приел брошурата, която му предложили.

В събота Жул и приятелите му се завърнали в дома на Мангу, за да попеят и отново да споделят вярата си. Съседът Симон, който бил толкова груб към тях, видял посетителите в двора на Мангу и отишъл да види какво се случва. Мангу му показал брошурата за изучаване на Библията.

Симон пожелал да я прочете. „Тази е моя – казал Мангу. – Поискай една за себе си.” Симон се престрашил и поканил адвентистите в дома си.

„Видях библейския урок, който сте дали на Мангу – казал Симон. – Искам да го прочета. Имам желание да разбера какво толкова има в адвентистите.”

Симон се заслушал, когато Жул и приятелите му започнали да говорят за Исус. Младите хора го поканили заедно да посети групата за изучаване на Библията заедно със семейството си. „Бих искал да взема по една брошура за съпругата ми и за всяко едно от децата”, казал Симон тихо.

Жул се усмихнал и му подал още библейски брошури. „Ще бъде ли възможно да изучаваме Библията тук у дома?”, попитал Жул. Той и един от младежите започнали да посещават дома на Симон всяка седмица. След това Симон и цялото му семейство се включили в групата за изучаване на Библията в църквата.

Когато в църквата обявили, че ще се проведат евангелизаторски събрания, Симон и семейството му посетили всяко едно от тях. Той и съпругата му пожелали да се кръстят, а след време три от децата им юношеска възраст също се присъединили към църквата.

Симон, грубият някога съсед, който не допуснал младежите в дома си, сега споделя своята вяра с всеки, който пожелае да слуша. Той настоял съседът му да провери какво проповядват адвентистите и сега Мангу посещава групата за изучаване на Библията.


* Жул Тшиамаленга споделя вярата си в Киншаса, Демократична Република Конго.