"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Пробуждане и реформация Марк Финли
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2013 г.

Урок 10 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 31 август - 6 септември 2013 г.

Реформация: готовност за растеж и промяна


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 31 август
Стих за запаметяване:
“Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат". И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас” (Яков 4:6, 7).

Преди Петдесетница учениците са в състояние на сериозна духовна нужда. Тяхното разбиране за Божия план е замъглено. Те не успяват да разберат мисията на Исус. Христовата любов съкрушава сърцата им, след като са докоснати от Божията благодат. Преживяват пробуждане и реформация.

Пробуждане означава съживяване на по-дълбоките духовни копнежи. Означава усилване на нашите духовни копнежи, когато сърцата ни са притеглени още по-близо до Бога чрез нашепванията на Светия Дух. Съживлянието не означава, че до момента не сме имали никакви преживявания с Исус, а по-скоро ни призовава към нова опитност – по-задълбочена и по-богата. Реформацията изисква от нас да растем и да се променяме. Тя апелира към нас да действаме духовно извън установения ред. Кани ни да преразгледаме живота си в светлината на библейските ценности и да позволим на Светия Дух да ни даде сила да осъществим необходимите промени, за да се покорим на Божията воля.

Тази седмица ще изучаваме историята на новозаветните вярващи, които са преживели растеж и промяна в своята духовна опитност.

За тази седмица прочетете:
1 Йоан 2:1–9; Филипяни 2:12–14; Матей 26:31–35; Йоан 20:24–29, 5:1–14; Лука 15:11–21



Благодатта да расте Неделя - 1 септември

Животът на учениците показва постоянен духовен растеж, докато общуват с Исус. В началото, когато Христос ги призовава, тяхното отношение и поведение определено не отразяват любовта на Неговия характер.


Прочетете Лука 9:51–56 и Матей 20:20–28. По какъв начин тези текстове разкриват мисленето на Яков и Йоан?


Яков и Йоан притежават сериозни недостатъци в характера. Не са готови да изявят любовта на Христос към човека. Не умеят да проповядват вестта за Божията благодат на хората, които не са преживели промяна в личния си живот.

Независимо от сериозните слабости в характера си, Яков и Йоан копнеят да отразяват по-пълно този на Исус. Стремят се към промяна и реформация в отношенията си. Израстването и промяната са част от нашата християнска опитност.


Прочетете 1 Йоаново 2:1–9. Каква информация съдържат тези стихове относно великите промени, които Йоан преживява в годините след Исусовата смърт? Какво научаваме за същността на това да си последовател на Исус?


Лесно се обезсърчаваме поради личния си духовен ръст, особено ако истински се стремим към пробуждане и реформация в живота си. Когато не ни достига кураж, когато изпитваме чувството, че се проваляте духовно и сме на път да бъдем изгубени, на кои обещания ще се позовем, за да възвърнем увереността си и да не се предадем? Кога, независимо от неуспехите си, можем да останем сигурни в спасението?




Силата да избираш Понеделник - 2 септември

Промяната е въпрос на избор. Реформацията се осъществява тогава, когато изберем да се предадем на убеждаващата сила на Светия Дух и да подчиним волята си на Божията. Бог никога не насилва, нито манипулира волята ни. Той уважава нашата свобода. Неговият Дух впечатлява умовете ни, убеждава сърцата ни и ни подбужда да вършим правда, но изборът да отговорим на апелите Му си остава винаги и само личен.


Прочетете Филипяни 2:12–14. По какъв начин този текст показва необходимостта да сътрудничим на Бог, за да израстваме в благодатта? Какво има предвид Павел с думите „изработвайте спасението си със страх и трепет”? Какво означава изразът: „Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас”?


Не е възможно ние да изработим нещо, което Бог още не е направил. Когато действа в нас чрез свръхестествената Си сила, ние ставаме способни да избираме „да изработваме” спасението си чрез благодатта и силата, които Той вече е въвел в живота ни.

„Тъй като човекът е ограничен и грешен, той изработва своето лично спасение със страх и трепет, защото Бог е Който действа в него да желае и да върши това, което Му е угодно. Но Творецът няма да работи без съдействието на човека. От него се очаква да вложи всичките си сили, да стане податлив и благоразположен ученик в училището на Христос. И когато приеме благодатта, която му се предлага напълно безвъзмездно, присъствието на Христос в ума и в сърцето ще му дава сили да избира да изоставя всеки грях и по този начин сърцето му ще се изпълва с цялата пълнота на Бога и Неговата любов” (Е. Уайт, Основи на християнското възпитание).

Реформацията се осъществява, когато сътрудничим на Бог, избирайки да предадем на Него всичко, което Светият Дух ни посочи като несъвместимо с волята Му. Ако не направим тези избори, които понякога се оказват твърде болезнени, изобщо не можем да се надяваме на положителна духовна промяна.

Бог няма да изтръгне насила егоизма от умовете ни. Нито ще заличи нездравословните ни навици или тайни прищевки по мистериозен начин. Той ни убеждава за грях, поучава ни за правда, но изборът да бъдем освободени от злото е в наши ръце. Щом го направим един път, Той ни дава нови сили за това, но ние сме тези, които ежедневно, миг след миг трябва да вземаме решението.


Какво означава да сътрудничим на Бога в работата за нашето спасение? Какво не означава това сътрудничество? Кога за последен път се почувствахте дълбоко убеден за някакъв грях чрез Божията благодат и го победихте, независимо от трудността на битката?




Доверие и съмнение Вторник - 3 септември

Какво не е наред в позицията на ап. Петър преди кръста? Матей 26:31–35.


Апостол Петър не се справя с хитростите на лукавия. Той се опитва да посрещне изкушенията на Сатана със собствени сили. Изпълнен с увереност в себе си и преливащ от гордост, той няма и най-малката представа за приближаващия удар.

Сам в двора на Пилат и разтреперан при въпроса на слугинята, Петър се отказва от своя Господ (Матей 26:69–75). „Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си” (Лука 22:31, 32). Думите на Исус съдържат удивителен анализ за духовното състояние на апостола. Сигурен в себе си, Петър се отдалечава от своя Господ. Ето защо Исус изговаря думите: „когато се обърнеш”. Петър има потребност от духовно пробуждане. Необходима е промяна в отношението му. Нужна му е реформация.


Прочетете Йоан 20:24–29. Какво разкрива за Тома този текст? Какви уроци можем да извлечем за себе си оттук?


Удивително бъдеще очаква и Петър, и Тома. Те подхождат към вярата от твърде човешка перспектива. Петър се доверява на това, което може да направи, а Тома – на това, което може да види. Те са зависими от изкривената си човешка преценка. Но Петдесетница осъществява промяната. Преобразеният Петър проповядва с дързост и три хиляди души се кръщават (Деяния на апостолите 2:41). Ученикът осъзнава, че със сигурност не притежава власт да изцели недъгавия мъж, но Исус я има и чудото се случва (Деяния на апостолите 3:2–9). Когато властите се опитват да смълчат неговия глас, Петър заявява: „… ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули” (Деяния на апостолите 4:20). И Петър, и Тома преживяват духовно преобразяване. За Тома се смята, че е изпратен в Индия да проповядва евангелието. Макар за него да не се споменава повече, имаме основание да считаме, че след Петдесетница е станал нов човек.


Кой от вас прилича по темперамент на Петър или на Тома? Какво можем да научим от тяхното преживяване, така че да не допускаме подобни грешки?




Увереност в завръщането на Исус Сряда - 4 септември

Прочетете Лука 15:11–21. Кое специфично отношение и поведение довеждат блудния син до решение да се завърне у дома? Какви принципи на пробуждане и реформация откриваме в този текст?


Пробуждането може да се дефинира по различни начини. При определението му не бива да се пропуска един фактор: завръщането у дома. Пробуждането е гладът на сърцето да познае любовта на Бащата по един по-дълбок начин. Реформирането е изборът да отговорим на ръководството на Светия Дух за промяна и растеж. Изборът да се откажем от всичко, което ни пречи да изградим по-близки отношения с Бог. Блудният син не може да има едновременно и свинарника, и празничната трапеза при баща си.

Казано просто, домът му липсва толкова много, че не може да остане там, където е. Сърцето му боледува да се прибере у дома. Това е сърдечна болка за присъствието на Бога, която ни кара да се стремим към пробуждане и реформация. Душата плаче за топлата прегръдка на Отец, която ни мотивира да направим необходимите промени в живота си.


Когато се приготвя да се върне у дома, блудният син планира предварително своето извинение. Изпитва нужда да го репетира отново и отново. Прочетете думите му в Лука 15:18, 19 и как бащата го прекъсва (стихове 20–24). Какво разкрива това прекъсване за отношението на бащата към неговия син и съответно за позицията на Бога спрямо нас?


Макар да е бил далеч от погледа на баща си, той не е отсъствал от сърцето му. Бащата се е вглеждал всеки ден в далечината в очакване на сина си. Най-голямата мотивация да осъществим промяна в живота си е желанието да не разбием сърцето на Този, Който ни обича толкова много.

Докато момчето се въргаля в калта заедно с прасетата, бащата страда много повече от своя син. Пробуждането се осъществява, когато Божията любов съкруши нашите сърца. Реформацията започва, когато изберем да отговорим на Любовта, Която няма да ни изостави. Когато правим трудния избор да се откажем от всички онези отношения, навици, мисли и чувства, които ни разделят от Него.


По какъв начин изразът „моят син беше мъртъв и оживя” е проникновено определение за истинското възраждане? Какво означава да си мъртъв, и да оживееш?




Вярата действа Четвъртък - 5 септември

Исус разкрива страданието и любовта на Отец чрез чудесата, които извършва. Той изцелява недъгави тела, за да изяви по-великата Си способност да лекува осакатени души. Възстановява парализирани крака и ръце, за да демонстрира още по-голямото Си желание да обнови сърцата и умовете. Чудесата на Исус ни учат как да упражняваме вяра. Предават ни скъпоценни уроци за израстване и промяна.

Една от най-ярките илюстрации за силата на вярата се намира в историята с чудото за паралитика край къпалнята във Витесда. Той лежи край водата в продължение на тридесет и осем години. Останал е без надежда. Животът му изглежда обречен на окаянство, бедност и страдание.


Прочетете Йоан 5:1–14. Защо според вас Исус пита паралитика „Искаш ли да оздравееш?” (Йоан 5:6). Не е ли очевидно, че човек, страдал толкова дълго, ще иска да бъде излекуван? Какви са основанията на Исус за този въпрос? Какъв е отговорът на болния? (Йоан 5:7).


Исус не слуша обясненията на този човек. Не му се противопоставя със силата на аргументите. Просто казва: „Вдигни постелката си и ходи?” (Йоан 5:8). Същинският въпрос тук е дали бедният страдалец вярва на Христовите думи и дали постъпва съобразно с тях, независимо от преживяването си? В мига, в който мъжът решава да действа според наставлението на Христос, Той го изцелява. Дарът на изцелението се съдържа в думите на Исус. Те са изпълнени със сила от Светия Дух да осъществят това, което Христос заявява.

„Ако вярвате в обещанията – ако вярвате, че сте простени и очистени – Бог подчертава този факт, вие оздравявате духовно също както изцеленият от Христос паралитик. Дава му се сила да ходи веднага щом повярва, че е изцелен. Ще преживеете същото, ако го вярвате.

Не чакайте да се почувствате здрав, но кажете: „Вярвам в изцелението не защото го чувствам, а защото Бог го е обещал” (Е. Уайт, Пътят към Христос).


Защо е толкова важно да вярваме на Божиите обещания за прощение, особено когато се чувстваме осъдени и виновни за греховете си? Защо е нужно прощението да предхожда реформацията в живота ни? Защо е важно да вярваме, че можем да победим още сега с Христовата сила в живота си?




Разширено изучаване Петък - 6 септември

„Нека никой не допуска идеята, че човек е неспособен да стори каквото и да е във великото дело на победата, защото Бог не прави за него нищо без участието му. Нито да твърди, че Исус ще ви помогне едва след като извършите своята част от работата. Христос казва: „Отделени от Мен, не можете да сторите нищо” (Йоан 15:5). Всеки човек - от първия до последния - трябва да стане Божи съработник. Ако Светият Дух не действа в човешкото сърце, ще се спъваме и ще падаме на всяка крачка. Човешкото усилие само по себе си няма стойност, но сътрудничеството с Христос означава победа… Никога не внушавайте идеята, че човек не може да направи нищо или пък - твърде малко, но учете хората да сътрудничат на Бога, за да постигнат успех” (Е. Уайт, Нов живот).

„Истинското послушание произлиза от сърцето. Христос действа в душата. И ако сме готови на това, Бог така ще се уеднакви с нашите мисли и цели, така ще слее сърцата и умовете ни в хармония с волята Си, че когато Му се покоряваме, всъщност ще следваме своята воля. Волята, пречистена и осветена, ще открива най-голяма наслада в това да върши Неговото дело. Когато осъзнаем, че да познаваме Бога е наша привилегия, ще живеем в постоянно послушание. Грехът ще става омразен за нас, когато оценяваме характера на Христос, общувайки с Бога” (Е. Уайт, Копнежът на вековете).

За разискване:

1. Израстването идва в християнския живот, когато изискваме Божиите обещания чрез вяра, с убеждението, че Той ще извърши каквото е казал. Какви обещания са ни дадени в следните текстове? (1 Йоан 1:7–9, Филипяни 4:13, Яков 1:5–8, Римляни 8:31–39). Как да се научим да им вярваме? Нещо повече, какви избори би трябвало да правим, за да станат те по-реални в живота ни?

2. Размишлявайте върху идеята за изработването на вашето лично спасение „със страх и трепет”. Как бихте обяснили значението на този израз особено в детайла, че спасението е само чрез вяра. От какво би трябвало да се боим, какво трябва да ни кара да треперим?

3. Кога за последен път подобно на ап. Петър сте дали обещание пред Бог и макар да сте го заявили съвсем искрено, в крайна сметка сте се провалили и не го спазвате? Какво научихте от грешката си? Какви библейски принципи откривате, които ще ви помогнат да постигнете обещаната победа?




Разказ
Дилемата на Самба Жан

Самба Жан обичал да излиза в гората близо до планинския си дом в Централен Мадагаскар, за да събира билки за магическите си ритуали. Макар че членовете на семейството му се определят като християни, неговият баща смята, че няма нищо нередно да се смесва християнство с магьосничество. Той използва пръчки и кости, за да определи кой е проклел някого, след което влизат в употреба традиционните билки, чрез които се разваля магията, донася се щастие и клиентът бива излекуван.

Когато Самба Жан бил на 14 години, приятел го поканил на евангелизационни събрания. Самба слушал внимателно Божието слово. Чул неща, които били съвсем различни от това, на което го учили баща му и свещеника. Кой е прав, запитал се той. Колкото повече научавал, толкова по-силно ставало убеждението му, че адвентният пастор, който чете от Библията, говори истината. Осъзнал, че силата на баща му идва от дявола.

Самба Жан прекарал много неспокойни нощи, опитвайки се да реши какво да прави с новите истини, които откривал. "Какво ще ми направи дяволът, ако откажа да помагам на баща ми", чудел се той.

Бащата на Самба Жан се опитал да принуди момчето да вземе участие в магьосническите церемонии, но Самба отказал. Той искал да предаде живота си изцяло на Бога, за да се освободи от сатанинската сила. Родителите му обаче настоявали да го взимат със себе си на църква.

Самба Жан помолил пастора да го кръсти, но да му позволи да посещава църквата на родителите си, за да се запазят мирните отношения. Пасторът му обяснил, че кръщението означава отказване от всички други религии и приемане единствено на Божията истина.

Докато посещавал библейските уроци, Самба Жан осъзнал, че трябва да изостави семейната религия и да се присъедини към адвентната църква. Когато казал на родителите си, бащата отказал да му говори. Другите членове на семейството го нарекли предател.

Самба Жан застанал на страната на Бога и сега се опитва да споделя вярата си със своето семейство. Баща му настоява, че в магьосничеството се съдържа цялата сила, от която имат нужда. За да спазва свято съботния ден, Самба Жан остава целия ден в църквата, за да не бъде принуждаван да работи. Разказва на тези, които посещават баща му, че вече не вярва в магьосничеството и че Бог е по-силен от бащините му заклинания. Сега някои от клиентите на баща му изучават Библията заедно с него.

„Моля се родителите ми да се откажат от фалшивите си вярвания и да се предадат на Бога”, казва Самба Жан.


* Самба Жан живее в планинската област близо до Антананариво, Мадагаскар.

Created by ULimited®