"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Произходът Джеймс Гибсън
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2013 г.

Урок 8 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 16 - 22 февруари 2013 г.

Исус, Който поддържа и се грижи


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 16 февруари
Стих за запаметяване:
“А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус” (Филипяни 4:19).

Бог поддържа творението по толкова стабилен начин, че Вселената понякога е сравнявана с машина, която Бог е оставил да работи сама. Но може би по-доброто сравнение би било с музикален инструмент, изпълняващ желаната от Бога “мелодия”. Тоест, Творецът е постоянно ангажиран с поддържане на създаденото от Него.

Нищо във Вселената не съществува независимо от Бога. Той е създал всичко. “Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало” (Йоан 1:3). Не само това, но Той е и Онзи, Който поддържа всичко. А най-удивителното е, че Онзи, Който е създал и Който поддържа всичко, е разпънат за нас.

“Пишейки чрез Светия Дух, апостол Павел заявява следното за Христос: “Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото (...) всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява” (Колосяни 1:16, 17). Ръката, която поддържа световете в Космоса, която поддържа реда и неуморимата дейност на всичко в Божията Вселена, е ръката, прободена на кръста заради нас” (Елън Уайт. „Възпитание”. Стр. 132 – ориг.).

За тази седмица прочетете:
Евреи 1:3; Колосяни 1:16, 17; Йов 42; Матей 5:45; 6:25-34; 10:28



Поддържащият Неделя - 17 февруари

Прочетете Евреи 1:3 и Колосяни 1:16, 17. Каква е ролята на Исус в продължаващото съществуване на Вселената?


Приложението тук е, че Исус продължава да поддържа съществуването на цялата Вселена чрез Своята сила. Универсът не е независим - неговото съществуване зависи от постоянното прилагане на Божията воля. Това е опровержение на деизма – философия, която учи, че Бог е създал света като самоуправляема единица и след това го е оставил да се развива без по-нататъшна намеса от Негова страна. Библията изключва подобни теории.

Освен това Бог не е в самото творение, постоянно създавайки го, както при фалшивата теория на пантеизма (Бог и Вселената са едно и също нещо) или панентеизма (Бог обитава Вселената така, сякаш тя е Негово тяло). Бог по никакъв начин не зависи от Всемира. Той е отделен от него. Съществувал е и продължава да съществува независимо от материята. Вселената зависи от Бога – а не Бог от Вселената.


Прочетете 1 Коринтяни 8:6 и Деяния 17:28. Как ап. Павел описва нашата връзка с Исус?


Ние зависим от Божията поддържаща сила миг след миг, ден след ден. Продължаваме да съществуваме, можем да живеем и да действаме именно поради Неговата любов. Това се отнася по специален начин за тези, които са се посветили на Бога и които, както казва ап. Павел, са “в Христос” (2Коринтяни 5:17; Ефесяни 2:10, обърнете внимание на препратките към Сътворението в тези стихове). Вярно е също така, че дори онези, които отхвърлят спасението, зависят от Божията поддържаща сила за своето съществуване. Пророк Даниил подчертава тази идея много ясно пред цар Валтасар: “А Бога, в Чиято ръка е дишането ти и в Чиято власт са всичките твои пътища, не си възвеличил” (Даниил 5:23).


Имайки предвид всичко това, как да разбираме реалността на свободната воля и свободния избор? Защо тези елементи на нашето съществуване са толкова важни за всичко, в което вярваме?




Грижещият се щедро Понеделник - 18 февруари

Битие 1:29, 30 показва, че когато създава първите живи твари, Бог им осигурява храна. Тревите, плодовете и семената са храната, избрана и за хората, и за животните. Не се казва нищо за хищничество или за конкуренция за хранителни ресурси. Грижещият се щедро е направил достатъчно храна за всички, за да няма никакво насилие.

Какъв контраст с общия модел на съществуване, предложен от еволюционната теория! Според него човешкият живот - не, целият живот! - съществува само посредством насилствения процес на хищничеството и оцеляването на най-приспособените. Първите глави на Битие не съдържат нищо такова. Точно обратното - те разкриват свят, който в началото е буквален рай. И затова, когато Бог приключва със създаването му, Библията представя следната преценка: “И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести” (Битие 1:31).


Прочетете Битие 2:8, 9. Какво посочва този пасаж за специалния интерес на Бог да се грижи за Адам и Ева?


Вече отбелязахме, че Бог се е погрижил за храната на всички Свои създания, включително и на хората. Сега виждаме, че Той отива крачка по-далеч. Чрез земята осигурява храна в изобилие, но е приготвил и една специална градина за Адам и Ева с дървета, които са красиви наглед и добри за храна (Битие 2:9). Градината с нейната красота и разнообразие от храна е предоставена от Божията изключителна любов и благодат. Тя е дар на благодатта, защото Адам и Ева не са направили нищо, за да я заслужат. Предоставена им е свободно, напълно готова.

Както посочихме в един от предишните уроци, човечеството много се отдалечава от първоначалното Творение. Нашият свят е силно увреден. Изглежда, че нищо на земята не е пощадено. И все пак дори сред тези щети съществуват могъщи доказателства за Божията любов.


“Природата е сила, но Богът на природата е неограничен в сила. Неговите дела са изява на характера Му. Тези, които съдят за Него по делата на ръцете Му, а не по предположенията на известни хора, ще забележат Неговото присъствие във всичко” (Елън Уайт. „Знамения на времето”, 13 март 1884 г.). Вгледайте се в природата. Доколко забелязвате присъствието Му в нея?




Природно зло Вторник - 19 февруари

Разбира се, един от великите въпроси, с които трябва да се занимават всички вярващи в любящия Бог, е въпросът за злото. Не просто човешкото зло, а т.нар. “природно зло”. Тоест, когато в природата се случват бедствия и зло (наводнения, урагани, суши, земетресения и пр.), причиняващи толкова много болка и страдания не само на хората, но и на животните.

Как трябва да разбираме всичко това? Все пак, ако Бог контролира творението, защо се случват такива неща?

Една от най-ранните книги на Библията е книгата „Йов”, където тези въпроси (и много други) са се превърнали в болезнена реалност за Йов.


Прочетете Йов 42 гл. На какви въпроси ни отговаря тази глава? Кои въпроси остават без отговор?


Всеки, който някога е чел книгата „Йов”, в края й сигурно има повече въпроси, отколкото отговори. Книгата наистина разкрива важни истини за великата борба (виж. Откровение 12:12), които помагат да се оформи съществената за нас основа, за да можем да разберем съществуването на злото. Но сценарият на великата борба не обяснява всеки случай на зло. Всъщност да се обясни злото в известен смисъл би означавало да се оправдае. А то няма оправдание.

Йов не разбира, нито пък ние имаме обяснение, когато се сблъскваме с подобни катастрофални загуби. Въпреки че проговаря на Йов, Бог не предоставя отговори на въпросите му, нито обяснява причините за случилото се. Просто му напомня, че има неща отвъд неговото знание и че той ще трябва да Му се довери – и Йов го прави. Нашата опитност често е сходна с неговата. Може да няма отговор за нашите въпроси. Но случилото се с Йов ни дава важни прозрения за естеството на злото и ни показва, че Бог е наясно с битките, пред които сме изправени.


Върнете се отново на въведението в частта за събота и прочетете цитата от Елън Уайт. Как той ни помага да осъзнаем по-добре въпроса за злото, знаейки, че сам Бог също страда от него?




Управляване на увреденото творение Сряда - 20 февруари

Прочетете Матей 5:45 и Псалм 65:9, 10. Как Бог действа в творението, за да поддържа създанията, които е сътворил? Какво ни разкрива това за Божия интерес към сътворения свят?


Слънчевата светлина и дъждът са ни познати и учените са предоставили обяснения на процесите, касаещи и двете. И все пак има много повече неща, отколкото науката ни казва. „Зад кулисите” Бог активно се грижи за нуждите на Своите създания. Може да не разбираме пътищата Му, но знаем, че Той контролира положението. Както талантливият музикант може да извлече от своя инструмент толкова красива музика, че вниманието на всички да бъде привлечено към музиката, а не към изпълнителя, и Бог така е подредил творението Си, че ние често се възхищаваме на величието му. В същото време може да не осъзнаваме, че Той е „зад кулисите” и подрежда нещата съобразно с волята Си, възнамерявайки всичко да съдейства за доброто на тези, които Го обичат (Римляни 8:28).


Какъв сходен феномен е отбелязан в следните стихове? Битие 8:1; Изход 10:13; Числа 11:31.


Вятърът е обичайно събитие и като цяло разбираме какво го причинява. Но в тези стихове той се появява в специални обстоятелства. Бихме могли да го наречем “вятър на провидението”. Настъпва в определени моменти и места, за да осъществи специфични цели. Макар да ни се струват “естествени”, има една невидима Причина, осъществяваща намеренията на Своята воля с помощта на характеристиките на света, създаден от Него.

В 4Царе 20:9-11 виждаме едно от най-необичайните чудеса в цялата Библия. Връзката между слънцето и земята и продължителността на деня изглеждат като едно от най-стабилните и предсказуеми характеристики на земното битие. Представете си реакцията на днешната научна общност, ако подобно събитие се случи сега. И все пак би трябвало да се запитаме: “Има ли нещо невъзможно за Господа?” (Битие 18:14). Онова, което ни разкриват това и други чудеса е, че Божиите действия в творението са далеч отвъд нашето разбиране. Ето защо е особено важно да имаме лично познание за Бога и лично да сме убедени в реалността на Неговата любов. По този начин се научаваме да Му се доверяваме въпреки всичко, което не разбираме.




Грижещият се за увреденото творение Четвъртък - 21 февруари

“Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?” (Матей 6:26).


Дори след като Адам и Ева съгрешават и вече нямат достъп до Едемската градина, Бог се грижи за непосредствените им физически нужди (Битие 3:21). Грехът донася със себе си нова нужда - от облекло. Адам и Ева се опитват сами да си го осигурят, но смокиновите листа са твърде недостатъчни. Необходимо е нещо по-добро, което Бог осигурява - кожи. (В друг урок ще разгледаме по-подробно значението на кожите.) Идеята е, че Бог се грижи за нуждите им, въпреки че те са паднали в грях. Това е още един пример за Неговата благодат, грижеща се за нас въпреки недостойнството ни.


Прочетете Матей 6:25-34. Каква важна вест предава Исус? Как трябва да я разбираме пред лицето на изпитанията и трагедиите, които са част от живота на толкова много хора?


Това са много утешителни думи и ние трябва да се вкопчим в тях с цялото си сърце, душа и ум, особено в периоди на страдания, загуба и нужда. Исус е умрял за всички нас - не за полските кремове и птици. Можем да сме сигурни в Неговата любов към нас, независимо от обстоятелствата. И все пак, както знаем, обстоятелствата понякога могат да бъдат стряскащи. Навсякъде около нас виждаме глад, суша, наводнения, епидемии и смърт и християните не са „имунизирани” против тези трагедии.

Бог не е обещал на народа Си живот в лукс и без болка, но е обещал да се грижи за нуждите ни и да ни укрепва, за да можем да се справим с нашите предизвикателства. Просто не можем да забравим реалността на великата борба и факта, че живеем в паднал в грях свят.


Прочетете Матей 10:28. Как този стих – заедно с останалите стихове за днес – ни помага да се справим със суровата реалност, пред която често се изправяме?




Разширено изучаване Петък - 22 февруари

“И въпреки това хората на науката смятат, че могат да проникнат в Божията мъдрост - какво е извършил или може да извърши Бог. Широко господства идеята, че Всевишният е ограничен от собствените Си закони. Хората или отричат, или пренебрегват съществуването Му, или пък смятат, че могат да обяснят всичко, дори действието на Неговия Дух върху човешкото сърце. И вече не отдават почит на името Му, нито се боят от силата Му. Не вярват в свръхестественото, не разбират Божиите закони, нито безкрайната Му сила чрез тях да осъществява волята Си. Обикновено изразът “природни закони” обхваща онази част от законите, управляващи физическия свят, която хората са успели да открият. Но колко е ограничено тяхното знание и колко обширно е полето, в което Създателят може да работи в хармония със собствените Си закони - тази област все пак остава напълно отвъд разбирането на ограничените същества!” (Елън Уайт. „Патриарси и пророци”. Стр. 114 – ориг.).

(Виж. също Елън Уайт, гл. “Законите на природата” в книгата „Свидетелства към църквата”, том 8).

За разискване:

1. Прочетете внимателно горния цитат от Елън Уайт. Какво ни казва тя? По какви начини виждаме много от учените днес да правят точно това, което тя описва?

2. Днес съвременната наука много по-добре успява да обясни чрез природни средства защо се случват или не се случват дадени неща. Проблемът обаче не е в “природните средства” или в “природните закони,” а в идеята, че зад тези средства и закони няма нищо друго, няма свръхестествени сили. Кое е погрешното в подобно предположение? Защо то дори не е логично? Запитайте се откъде са се появили тези закони?

3. Как образът на творението като музикален инструмент предоставя по-точна картина на Божията връзка с него, отколкото образът на творението като машина?

4. Какви други примери можете да намерите в Писанието, където Бог причинява определени събития? Вижте например 3Царе 19:11, 12.




Разказ
Служене за военните

Китоли е пионер от Глобалната мисия в Демократична Република Конго. Неговото уникално служене подпомага военните в Източно Конго. Той работи в някои от военните лагери и е довел голям брой войници до Христос, като често наема мотоциклетисти, за да ги извозва до евангелизаторските събрания в областта.

Наскоро пионери от Глобалната мисия се присъединиха към местните пастори в Източно Конго, за да евангелизират Бени - град с около половин милион души, разположен близо до непроходима гора. Малко на брой адвентисти живеят в района и Адвентната мисия направила планове да разпространи по целия град библейски уроци като част от програмата на Глобалната мисия „Надежда за големите градове”. Пионерите на Глобалната мисия се събрали в Бени, за да тръгнат от врата на врата и да споделят евангелието, като канят хората на библейски уроци. Китоли, верен на своето призвание, съсредоточил усилията си върху военните в Бени. Той се сприятелявал с тях и споделял вярата си с войниците. Когато евангелизаторските събрания били подготвени, Китоли бил помолен да изнесе беседи близо до казармите.

След провеждането на библейски уроци и извършването на посещения пионерите от Глобалната мисия се присъединили към местните пастори, за да изнесат беседи на няколко стратегически места в града. Китоли провел своите събрания близо до военната база извън града. Много войници ги посетили. Повече от 250 души в града взели решение за Христос и се подготвили за кръщение. Един от тях бил лейтенант на име Сикилиза, който бил докоснат отвестта на надежда в Исус Христос. Скилиза излязъл отпред, за да бъде кръстен с военната си униформа. В своето свидетелство преди кръщението той заявил, че признава Божията намеса в живота си, след което дал обещание, че ще бъде верен на новата си вяра.

След евангелизаторските събрания Китоли се върнал на същото място, където има възможността да евангелизира войници. Целта му е да дари с Библия и библейски уроци колкото се може повече военни. Надява се, че ще основе няколко църкви в близост до военните бази.


* Дауъл Чоу е координатор на адвентната мисия в дивизията Източна-Централна Африка със седалище в Найроби, Кения.

Created by ULimited®