Сътворението и моралността

Хората обичат да говорят за човешките права. От Магна Харта (1215 г.) до френската Декларация за правата на човека и гражданите (1789 г.) и в различни други документи се насърчава идеята, че човешките същества притежават някакви “неотменими права”, които никой няма право да отнема. Те са наши по силата на това, че сме хора (или поне така звучи на теория). Остава въпросът: Какви са тези права? Как трябва да определим кои са? Могат ли да се променят и ако да, как? И защо изобщо ние, хората, би трябвало да имаме такива права?

В някои държави например жените са нямали правото да гласуват чак до ХХ век (а някои държави все още им го отричат). Как изобщо някое правителство може да „даде” на хората нещо, което си е по начало тяхно неотменимо право?

Тези трудни въпроси и техните отговори са неразделно свързани с въпроса за произхода на човека, предмет на изучаването ни през тази седмица.

Битие 2:7 представя Бог, Който създава Адам индивидуално. Човекът е представен като интелигентно морално същество, а не като животно. Текстът не го казва, но човек може да си представи как Бог използва ръцете Си, за да придаде на пръстта желаната форма и големина. Бихме си помислили, че великият Суверен на Вселената няма да си „изцапа ръцете”, за да направи едно същество. Но Библията Го разкрива като тясно ангажиран със Своето творение. Представя ни много случаи, когато Бог съзнателно взаимодейства с него. Примерите включват Изход 32:15, 16; Лука 4:40 и Йоан 9:6. Наистина въплъщението на самия Христос в човешко тяло, когато Той ден след ден общува със създадения свят така, както го правим и ние, опровергава идеята, че Бог не би си “изцапал ръцете”, за да стане един от нас.

Бихме могли да попитаме: Какво право има Бог да определя правила за Адам и Ева? Сравнете тази ситуация с дете в семейството. Родителите му осигуряват дом и всичко необходимо за живота. Обичат го и имат предвид само най-доброто за него. По-големият им опит и мъдрост могат да му спестят големи нещастия, ако то приеме да бъде направлявано от тях. За някои деца е трудно да приемат наставленията на родителите си, но всички признават, че докато детето е зависимо от баща си и майка си за задоволяване на своите нужди, то е длъжно да приема и правилата им. По същия начин, тъй като винаги ще зависим от нашия Небесен Баща за живота и битието си, подходящо е винаги да приемаме Неговото наставление. Тъй като Той е Бог на любовта, можем да Му се доверим, че винаги ще ни осигурява онова, от което се нуждаем, за нашето най-добро.

Какво точно е “Божият образ”? Този въпрос е обект на много спорове и мненията се различават. Но стихът предоставя някои загатвания за естеството на идеята. Първо, обърнете внимание на следния факт: създаването по „Божия образ говори, че по някакъв начин приличаме на Бога. Важен аспект от този факт е, че Бог дава на хората власт над другите създания. Както Бог е Суверен над всичко, така Той е определил за хората част от суверенитета, давайки им власт над сухоземните и морските животни, както и над птиците.

Забележете, че Бог решава да направи човека по “Нашия” образ – т.е. образ, включващ множествеността на Божеството. След това прави човека мъж и жена. Божият образ не е напълно изразен в отделния човек, а във взаимовръзката. Както Бог се изявява в три Личности в Тяхната взаимовръзка, така и Божият образ у хората се изразява във взаимовръзката между мъжа и жената. Способността да се осъществяват връзки е част от образа на Бога. Разбира се, те предполагат отговорност, което пък значи моралност. Ето защо тук е даден и сериозен намек как моралността намира своята основа в историята на Сътворението.

Хилядолетия наред човечеството се бори с въпроса за моралността. Още преди да стигнем до въпроса за правилната моралност, самата идея за това повдига цяла поредица от дълбоки и спорни въпроси. Защо хората – за разлика от бръмбарите, мухите, скаридите и пр.– имат морална съвест, концепция, която прави разлика между правото и неправото? Как може същества, създадени от „аморална” материя (кварки, електрони и пр.) да са наясно с определени морални концепции? Отговорът може да се намери в първите глави на Библията, представящи хората като морални същества, направени “по Божия образ”.

В Битие 2:23 Адам дава име на жената си, която той нарича «Хавах». Тази дума е свързана с еврейския глагол «хайах», означаващ «да живея» (евреите понякога използват свързания с нея израз «Лехайив», «За живот!»). Еврейската дума за «Ева» («Хавах») може да бъде преведена и като «Дарителка на живот». Това име отразява факта, че тя е прародителка на всички хора. Всички сме едно семейство в най-буквалния смисъл.

Обединени сме от факта, че всички произхождаме от една жена – Ева - и от един мъж - Адам. А Бог е Бащата на всички ни. Този факт е основата на човешкото равенство. Помислете си колко по-различни биха били човешките взаимоотношения, ако всички признаваха тази важна истина. Ако някога изобщо сме се нуждаели от доказателство колко дълбоко сме паднали или колко ни е увредил грехът, имаме го в тъжния факт, че хората често се отнасят един към друг много по-лошо, отколкото с животните.

Много фактори разделят човешката раса: политически, национални, етнически и, разбира се, икономически. По всяка вероятност икономическият фактор е един от най-съществените (макар и никога до степента, която си е представял Карл Маркс. Днес както винаги богатите и бедните често се гледат с подозрение и презрение. Колко често тези чувства водят до насилие, бунтове и дори до войни. Причините за бедността и икономическите проблеми все още не са преодолени (виж Матей 26:11), но от Божието Слово става сигурно едно: богати или бедни, всички заслужаваме достойнството, което е наше по правото на произхода ни.

Бог ни създава по Своя образ, което освен всичко означава и че Той възнамерява ние да отразяваме Неговия характер. Тоест трябва да бъдем подобни на Него, доколкото ни е възможно по човешки (обърнете внимание, да бъдем като Бога не е същото като да се стремим да бъдем Бог – изключително важна разлика!). За да бъдем като Бога, в смисъл да отразяваме характера Му, трябва да имаме правилно разбиране за Него.

Историята включва двама мъже от различни групи, настроени една срещу друга. Но Исус показва, че те са «ближни». Всеки е в сферата на отговорност на другия и Бог е доволен, когато различията им са оставени настрана и единият се отнася към другия с любезност и състрадание.

Какъв контраст съществува между принципите на Божието царство и принципите на сатанинското владичество! Бог призовава силните да се грижат за слабите, докато принципите на Сатана призовават силните да елиминират по-слабите. Бог създава света за мирни взаимоотношения, но Сатана така го изопачава, че мнозина считат оцеляването на по-пригодните за сметка на по-слабите за нормален стандарт на поведение. Ако злокобният процес на естествения подбор (при който силните елиминират по-слабите) е средството, с помощта на което сме възникнали, защо да постъпваме по по-различен начин? Ако приемем този възглед, нима следваме Бога и предписанията на природата, както Той е определил, когато си пробиваме път напред с оглед на нашите интереси за сметка на по-малко «природно надарените»?

Проповедта на ап. Павел пред атиняните започва със Сътворението и приключва със съда. Според апостола Богът, направил света и всичко в него, е определил ден, в който ще съди човечеството. Да бъдем надарени с моралност това означава и отговорност и всеки от нас ще бъде държан отговорен за своите постъпки и думи (Еклисиаст 12:14 и Матей 12:36, 37).

Всеки човек, живял някога на земята, ще бъде извикан в Божието присъствие, за да се изправи пред съда. Разликата между двете групи в притчата на Исус се състои в това как всеки човек се е отнасял към хората в нужда. Създателят се интересува как Неговите творения се отнасят помежду си, особено как се държат с нуждаещите се. В небето няма място за принципа на естествения подбор - той противоречи на характера на Бога на любовта и мира.

Ако Библията изобщо учи нещо, то това е, че справедливостта, която така липсва в този свят, един ден ще бъде въдворена от самия Бог. Нещо повече, цялата идея за съда загатва за морален ред: защо Бог би съдил и дори наказвал, ако нямаше морални стандарти, пред които хората да бъдат отговорни?

Според Писанието, Адам е първият човек и Бог специално го е създал от пръстта. Нашето разбиране за произхода на моралността се основава на произхода на Адам. Следователно библейските концепции за моралността са неотделими от библейските концепции за произхода.

Признаването на факта, че Адам е първият човек също така опровергава възможността някои вкаменелости да са по-стари от него. Тогава откъде са се взели тези вкаменелости? Съществуват няколко възможности:

Всички открити до днес вкаменелости могат да се отнесат към две категории.

1. Измрели примати (човекоподобни маймуни) от несъществуващи днес видове.

Не е намерен нито един цялостен скелет, а само фрагменти при който и да е вид от тях. Липсващите части са допълнени от изключително богатото въображение на учените. (Парадокс – след откриването на един-единствен зъб в щата Небраска през 1922 г. са направени реконструкции на черепа и тялото на предполагаемия древен човек, определя се диетата му и дори социалната му среда. Грешали - оказало се е, че това е зъб на измрял вид северноамерикански свине.)

2. Стопроцентови хора с характерни особености в структурата на скелета – (например неандерталците имат груба костна система).

Оказва се, че възприемането им като отмрели примитивни хора, изместени от кроманьонците (съвременните хора, тоест ние) е крайно неправилно и е опровергано днес. Всъщност истината е, че споделяме общи гени с тях – и те са били хора напълно като нас. Заледената Европа не е била гостоприемна за първата вълна от заселници след Потопа. Предполага се, че са страдали от рахит, което е довело до изменения в костите им.

Днешните (от 21 век) пигмеи са пример на стопроцентови хора, точно като нас. Ако светът ни загине в един миг и след 5000 години бъдат открити техните и нашите останки, те вероятно биха били отнесени към древен вид хора, предшествали нашия вид. Но всъщност сме съвременници.

1. Помислете си какво би означавало да няма Създател, Който да налага моралния ред на човечеството. Откъде щяха да дойдат разбиранията за морал? Много хора, които не вярват в Бога, все пак се придържат към някои стриктни морални стандарти. На каква основа – освен Бог – човек би могъл да развие идеята за някакъв морален кодекс? Кои са възможните сценарии това да се случи? Каква би била слабостта при всички тях?

2. Как нашият възглед за Сътворението оформя мненията ни за настоящите спорни въпроси като евтаназията, клонирането, абортите и пр?

3. Местен гражданин предложил доброволните си услуги да развежда посетители из концлагера «Дахау». Той започнал екскурзоводската си беседа, коментирайки Дарвиновата теория за еволюцията, като намеквал, че тя е довела до създаването на Дахау и другите концлагери. Коя е очевидната логика в този ред на мисли? Какви пропуски намирате?

Главатарят Асанг плачеше и никой не можеше да го успокои. Нямах представа защо е разтревожен и затова помолих Бог да ми помогне да го утеша. Аз съм студент мисионер и преподавам на децата в племето.

Когато се приближих до него, той протегна ръце и ме прегърна. „Благодаря ти, че дойде – каза той. – Нещо ме безпокои и не знам кой може да ми помогне.” Объркан от начина, по който ме посрещна, аз се зачудих как ли бих могъл да му помогна.

„В съня си видях два пътя. Единият беше широк и ярко осветен. Другият бе тясна пътечка, с много камъни и потънала в тъмнина. Хората ми вървяха по широкия път, смееха се и пиеха. В тесния път видях тебе и няколко деца от селото, включително моите собствени внуци. Бодилите по тесния път раздираха кожата ти, но ти като че ли не ги забелязваше. Ти пееше някои от песните, които обикновено децата пеят на сутрешното богослужение.

Внезапно всичко се промени! Широкият път стана стръмен и тъмен, а тясната пътека бе озарена от светлина. Широкият път внезапно свърши и хората ми паднаха в пропастта, като пищяха от ужас.

Погледнах към тесния път и видях как ти и децата влизате през перлена порта. Тогава видях лицето на Исус, който ти ми показа на картина. Той ви въведе в града, който вие наричате небе. Повечето от хората ми бяха изгубени. Аз бях сред тях! Моля те, кажи ми значението на този сън.”

Помолих се за Божията помощ, за да успея да отговоря на изпълнения с мъка въпрос на главатаря. Казах му следното: „Сънят ти за двата пътя е записан преди много години в Божието слово.” Отворих Библията си и му прочетох Матей 7:13 и 14.

„Как да успея заедно с хората ми да тръгнем по тесния път?”, попита главатарят умоляващо.

Трябва да вземеш решение да последваш Исус сега, докато все още има време”, насърчих го аз.

„Моля те, кажи какво да направим. Ще кажа на хората ми да те слушат”, отговори той обнадежден.

Обясних му Божия спасителен план. Казах му, че неговите хора са Божии деца и Бог желае да ги приветства в царството Си.