"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Произходът Джеймс Гибсън
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2013 г.

Урок 3 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 12 - 18 януари 2013 г.

Приключване на Сътворението


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 12 януари
Стих за запаметяване:
"И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил" (Битие 2:2).

Урокът през тази седмица разглежда краткото описание на Библията на последните три дни от Сътворението, а също и съботната почивка. Това описание се намира в Битие 1–2:1-3, но и в други части на Писанието има множество препратки към него. Един от най-поразителните аспекти на доклада за Сътворението е неговото разделение на творчески дни. Защо Бог е избрал да направи седемдневен времеви цикъл, който наричаме седмица? Писанието не ни казва направо, но можем да потърсим намеци. Може би най-важният от тях е самата събота, която запазва време за общуване само между Бог и човечеството. Възможно е Творецът да е постановил седмицата, за да предостави време, подходящо за обикновена работа, но също и редовен период, отделен като напомняне за връзката ни с Него (виж Марк 2:28). Това би помогнало на хората да помнят, че Бог е истинският Доставчик на всичко необходимо за живота ни и че сме напълно зависими от Него. Каквато и да е причината, явно е, че разказът за Сътворението в Битие разкрива едно дело, извършено с изключителна грижа и цел. Нищо не е оставено на случайността.

За тази седмица прочетете:
Битие 1 гл.; Псалм 8:3; Левит 11:14-22; Битие 2:1-3; Марк 2:28



Слънцето, луната и звездите Неделя - 13 януари

Прочетете Битие 1:14-19. Кои дейности са споменати през четвъртия ден от Сътворението? Как трябва да разбираме това, особено като се имат предвид съвременните ни схващания за физическия свят?


Четвъртият ден е обект на повече дискусии, отколкото който и да е друг от останалите шест творчески дни. Ако Слънцето е създадено в четвъртия ден, кое е било причина за ежедневните цикли на първите три творчески дни? От друга страна, ако Слънцето вече е съществувало, какво се е случило в четвъртия ден?

Несигурността за събитията на четвъртия творчески ден не възниква от логическо противоречие, а от множествеността на възможностите. Една от тях е Слънцето да е било създадено в четвъртия ден, а светлината през първите три дни да е идвала от Божието присъствие или от друг източник. Откровение 21:23 като че ли подкрепя тази идея, тъй като изяснява, че Слънцето няма да е необходимо в Новата Земя, защото Бог ще е там. Втората възможност е Слънцето, Луната и звездите да са получили функциите си по това време. Псалм 8:3 изглежда приема този възглед. Еврейският учен Джон Колинс пише, че еврейската подредба на думите в Битие 1:14 допуска и двете възможности (Джон Колинс. Битие 1-4: Лингвистичен, литературен и теологичен коментар. Стр. 57 – ориг.).

Третата възможност е Слънцето вече да е съществувало, но да е било засенчено от облаци или вулканичен прах и да не е било видимо, или да не е функционирало напълно до четвъртия ден. Бихме могли да сравним тази възможност с планетата Венера, където и днес може да се наблюдава сходна ситуация.

Текстът като че ли не подкрепя, нито отхвърля категорично нито едно от тези тълкувания. Добро правило би било да не отдаваме на въпроса по-голямо значение, отколкото му отдава Библията, и да признаем, че знанието ни е ограничено. Това признание, особено по отношение на Сътворението, не би трябвало да е трудно за приемане. Все пак помислете си колко научни тайни съществуват и понастоящем - те са реалност. Въпреки че експерименталната наука изследва много от тях, те продължават да си остават тайна. Колко по-тайнствено е нещо толкова грандиозно като Сътворението, при това скрито далеч в миналото?




Сътворението на въздушните и водните живи същества Понеделник - 14 януари

Прочетете Битие 1:20-23. Какви доказателства – ако изобщо има такива – съществуват в текста, които да загатват за случайност?


Водите и атмосферата са населени в петия творчески ден. Мнозина забелязват връзката между втория и петия дни. Водите са разделени от атмосферата на втория ден, като и двете са изпълнени с живи създания на петия ден. Събитията от Сътворението като че ли се случват в разумна последователност, отразяваща мъдростта, грижата и реда на Божията дейност. С други думи, нищо в разказа за Сътворението не оставя ни най-малко място на случайността.

Обърнете внимание, че и водните твари, и въздушните птици са споменати в множествено число, посочвайки, че на петия ден е създадено разнообразие от организми. Разнообразието съществува още от самото начало. Няма някакъв единствен прародител, от който да са произлезли всички останали видове, но всеки вид е бил надарен с възможността да се самовъзпроизвежда в разнообразие от индивиди. Например гълъбът има повече от 400 разновидности; познати са и поне 27 вида златни рибки, което придава допълнително разнообразие на творението.

В стих 21 Бог потвърждава, че създанията, които е направил, са добри. Това загатва, че са добре замислени, привлекателни за окото, без недостатък и хармонично участващи в целта и живота на сътворението.

Малко са живите същества, които така силно предизвикват въображението и възхищението ни, като птиците. Те са наистина удивителни създания и са чудесно замислени. Перата им са леки, но здрави, твърди и гъвкави. Частите от летателните пера са скрепени заедно чрез сложна система от малки нишки, осигуряващи здрава, но лека свръзка. Дробовете са замислени по такъв начин, че да получават кислород и когато птицата вдишва, и когато издишва. Това осигурява високото ниво на кислород, необходимо за полета. Този резултат е подсилен и от въздушните торбички в някои от костите. Торбичките трябва да поддържат притока на кислород и в същото време да облекчават тялото на птицата, правейки полета по-лесен за поддържане и контрол. Тези творения – както и всички останали - са удивително замислени.


Имайки предвид всичко това, прочетете Матей 10:29-31. Каква утеха намирате в тези думи?




Сътворението на сухоземните животни Вторник - 15 януари

В Битие 1:24–31 е описано сътворението на сухоземните животни и на хората в шестия ден. Подобно на връзката между втория и петия ден, същото се наблюдава и при разделянето на сушата от моретата в третия ден и изпълването на земята с живот в шестия ден. Отново ни се напомня за реда и целенасочената последователност на събитията от Сътворението – нещо, което можем да очакваме от Бога на реда (срв. с 1Коринтяни 14:33).

Както при творенията, създадени в петия ден, подборът на думите в текста посочва разнообразието на видовете, създадени в шестия творчески ден. Сътворено е истинско множество от зверове, добитък и влечуги. Няма един-единствен прародител и при сухоземните животни - Бог създава множество различни и отделни животински видове.

Обърнете внимание на израза «според вида си» или на сходните изрази в Битие 1:11, 21, 24, 25. Някои хора се опитват да използват тези думи в подкрепа на идеята за устойчивите видове – идея, водеща началото си от гръцката философия. Древните гърци са смятали, че всеки индивид е несъвършен израз на един неизменен идеал, познат като тип. И все пак т. нар. устойчивост на видовете не е в хармония с библейското учение, че днес цялата природа страда от проклятието на греха (Римляни 8:19-22). Знаем, че видовете са се променили, както е отразено в проклятието от Битие 3 гл. (Елън Уайт пише за «тройно проклятие» над земята – проклятието след грехопадението, след греха на Каин и след Потопа). Виждаме това в съществуването на паразити и хищници, причиняващи такива страдания и насилие. Значението на израза «според вида си» най-добре може да бъде разбрано, ако проучим контекста, в който той се използва.


Прочетете Битие 6:20; 7:14 и Левит 11:14-22. Как се прилага изразът «според вида си» или негова еквивалентна фраза? Как тези примери ни помагат да разберем израза от Битие 1 гл.?


Изразът «според вида си» (или еквивалентният на него) не би трябвало да бъде тълкуван като някакво правило за размножаване. По-скоро той се отнася до факта, че има разнообразни видове създания, участващи в съответните истории. Някои библейски преводи използват фразата «различни видове», което изглежда по-вярно спрямо контекста. Изразът има предвид разнообразието на съществата, създадени в шестия ден. Още от времето на Сътворението има много видове растения и животни.




Приключване на Сътворението Сряда - 16 януари

След като Сътворението приключва за шест дни (по-късно ще проучим сътворението на човечеството), в Библията се натъкваме на първото споменаване на седмия ден.


Прочетете Битие 2:1-3. Обърнете специално внимание на стих 1, подчертаващ приключването на всичко, което Бог е направил. Защо е толкова важно да разбираме значимостта на седмия ден?


Еврейската дума за „почивка” в този текст е „шабат”, която е тясно свързана с думата «събота». Тя намеква за преустановяване на работата при завършване на даден проект. Бог не се е изморил и не се е нуждаел от почиване. Приключил е работата Си по Сътворението и затова е спрял. Божието специално благословение почива върху седмия ден. Той е не само «благословен», но и «осветен», което носи със себе си идеята, че е отделен и специално посветен на Твореца. Така Бог придава специална значимост на съботата в контекста на връзката между Него и хората.


Прочетете Марк 2:27, 28. Какво според Исус е предназначението на съботата?


Обърнете внимание, че съботата не е направена, защото Бог изпитва някаква нужда, а защото човекът има нужда, за която Бог се е погрижил. В края на първата седмица Създателят си почива от Своите творчески дела и посвещава времето Си на връзката със Своите творения. Хората се нуждаят от такава връзка с Него. Представете си радостта и чудото, които Адам и Ева преживяват, докато разговарят с Бога и наблюдават създадения от Него свят. Божията мъдрост, предоставила на човека тази почивка, става още по-очевидна след навлизането на греха. Нуждаем се от съботната почивка, за да не изгубим Бог от погледа си и да не се оплетем в материализъм и претоварване с работа и земни грижи.


Бог ни заповядва да посвещаваме една седма част от живота си на възпоменаване акта на Сътворението. Какво трябва да ни говори това за важността на съботата? Как можем да получим по-дълбока и по-богата опитност с Господа чрез почивката в събота?




Буквален ден Четвъртък - 17 януари

Прочетете Битие 1:5, 8, 31. Кои са компонентите на творческия ден? Има ли нещо в стиховете, което да загатва, че това не са буквални 24-часови дни, каквито преживяваме днес?


Естеството на творческите дни е предмет на множество дискусии. Някои оспорват дали дните са били обикновени, или може би представляват много по-дълги периоди от време. Описанието на творческите дни предоставя отговора на този въпрос. Дните са съставени от вечер (тъмна част) и утрин (светла част) и са последователно номерирани. Тоест изразени са по начин, който ясно показва, че са дни също като нашите днес: вечер и сутрин, тъмен и светъл период. Твърдението едва ли може да е по-ясно или по-изрично при описанието на седмичните творчески дни. Повтаряният израз «и стана вечер, и стана утро» подчертава буквалния аспект на всеки един от дните.


Прочетете Левит 23:3. Какви указания имаме, че всичките седем дни от творческата седмица са същият вид 24-часови денонощия, каквито имаме днес?


Древните евреи нямат никакво съмнение по отношение естеството на съботата. Това е ден с обичайна продължителност, но носи със себе си специално благословение от Бога. Обърнете внимание на изричното сравнение на Божията работна седмица от шест дни с нашата работна седмица от шест дни и съответното сравнение на деня за почивка за Бог и за нас (виж също Изход 20:9, 11). Дори много учени, които отхвърлят идеята, че това са буквални дни, често признават, че писателите на Библията имат предвид именно такива дни.


За връзката ни с Бога е особено важно доверието ни в Него и в Словото Му. Ако не можем да се доверим на Божието Слово по въпрос, толкова фундаментален и изрично заявен, както Сътворението в шест буквални дни, описано в Битие, за какво тогава можем да Му се доверим?




Разширено изучаване Петък - 18 януари

Както вече споменахме, дните от творческата седмица са номерирани и идентифицирани като състоящи се от тъмен период (нощен) и светъл период (дневен). Няма разумен начин, по който да разтълкуваме какво представляват тези дни, освен като дните, които преживяваме днес. Някои се позовават на стихове като Псалм 90:4 и 2Петрово 3:8, когато твърдят, че творческите дни всъщност означават 1000 години. Това заключение не се потвърждава от текста и по никакъв начин не разрешава спорния въпрос, повдигнат от тези, които мислят, че дните всъщност представляват периоди, дълги милиарди години. Освен това, ако дните в Битие представляват дълги епохи, бихме могли да очакваме някаква последователност във фосилите (вкаменелостите), която да отговаря на последователността на живите организми, създадени в последователните шест творчески «дни». Така първите фосили би трябвало да са растенията, създадени на третия «ден». След това - първите водни животни и птици. Най-накрая - първите сухоземни животни. Редът на фосилите обаче не отговаря на тази последователност. Водните обитатели идват преди растенията, а сухоземните животни – преди птиците. Първите вкаменени овощни дървета и другите цъфтящи растения се появяват след всички тези групи. Единствената прилика е, че и в двата разказа хората се появяват последни.

«Свещеният доклад заявява, че всеки последователен ден от сътворението се е състоял от вечер и сутрин като всички следващи дни» (Елън Уайт. „Патриарси и пророци”. Стр. 112 – ориг.).

«Предположението на неверниците, че събитията от първата седмица изискват седем огромни, неопределени периода, удря направо в основата на съботата от четвъртата заповед. То прави неопределено и замъглено онова, което Бог вече е казал съвсем ясно. Това е най-лошият вид неверие! Защото за мнозина изповядващи, че вярват в доклада за Сътворението, това е прикрито неверие» (Елън Уайт. „Духовни дарби”. Том 3. Стр. 91 – ориг.).

За разискване:

1. Две неща са съвсем ясни - даже и да не приемаме буквалното тълкуване на Битие: че при Сътворението нищо не е било оставено на случайността и че видовете нямат общ прародител. Изведнъж обаче се появява Дарвиновата теория за еволюцията, която в различните си версии говори за две неща: случайност и общ прародител за всички видове. Как е възможно да се тълкува Битие посредством теория, която на най-основното й ниво противоречи напълно?

2. Защо е толкова важно да се разбере, че науката – въпреки всичко добро, което върши, – все пак е само човешко начинание?

3. Науката може само да изследва падналия в грях свят, който е твърде различен в много отношения от първоначалното творение. Защо е важно винаги да помним тази истина?




Разказ
Да служиш колкото можеш

Нора и Хорхе се радвали на общуването и евангелизационните дейности в своята голяма църква в Южен Еквадор. Искали обаче да направят нещо повече. Молили се за специална възможност и Бог ги призовал да Му служат според скромните си възможности в собствения си квартал.

Семейството познавало много от съседите си и отправило покана към тях да дойдат на поклонение в дома им. Петима съседи и няколко адвентисти се отзовали. Посетителите харесали службата и продължили да идват. Още няколко съседи се присъединили към групата. Някои довели децата си и затова една от дъщерите на Нора и Хорхе предоставила стаята си за детско съботно училище.

Един ден Нора разбрала, че ще трябва да претърпи операция поради запушена артерия. Тя се помолила за лекарите и за успешния изход, но по време на операцията дробовете й се напълнили с течност и сърцето й спряло да бие. Лекарите се опитали да я съживят, но без никакъв успех. Останали удивени, когато сърцето започнало да бие от самосебе си. Останали още по-учудени, когато 12 часа след операцията тя се събудила.

Един от лекарите се спрял в нейната стая на следващия ден и я попитал: „Нора, не бе възможно да оживееш. Кой е твоят Бог?” Поради тръбата в гърлото си Нора не могла да отговори, затова съпругът й обяснил, че по време на операцията християни от целия град се молили за нея. „Нашият Бог може да бъде и твой Бог”, казал съпругът й на доктора.

Други трима лекари започнали да му задават въпроси за вярата на семейството. Един от тях заявил: „От 30 години не съм виждал някой, чиито бели дробове са пълни с течност, а сърцето е спряло, да е оживял и да изглежда толкова добре на следващия ден.” Чудното възстановяване на Нора подтикнало лекарите да направят преоценка на собствената си вяра. Някои от тях задавали допълнителни въпроси и Хорхе им подарил по един екземпляр от „Пътят към Христос”.

След като Нора била изписана, двама лекари й се обадили, за да проверят как се чувства. „Те бяха доста учудени, че съм жива и че се справям доста добре. Казах им, че Господ е моят Бог и че Той е решил да ме спаси. Това чудо помогна на домашната ни църква да нарасне. Сега нямаме достатъчно място в дома ни. Търсим друго място за богослужение.”


* Нора Варгас де Арелано, Хорхе Арелано и дъщерите им споделят Божията любов в Гуаякил, Еквадор.

Created by ULimited®