Сътворението и евангелието

Според библейския доклад Адам и Ева са създадени по Божия образ без никакъв недостатък на характера. Но те притежават и свободна воля – предпоставка, за да могат да обичат. Когато проявяват бунт срещу Бога, първите хора паднат под властта на Сатана (Евреи 2:14) – акт, довеждащ и целия свят под властта на врага. Но Исус идва, за да унищожи делата на дявола (1Йоаново 3:8) и да ни освободи от властта му. Постига това, като умира вместо нас и ни предлага вечен живот. На кръста Исус става за нас грях (2Коринтяни 5:21) и преживява раздялата със Своя Отец, причинена от греха. Чрез смъртта Си възстановява връзката между Бог и човечеството, нарушена чрез греха на Адам и Ева.

Всичко това е логично свързано с историята на Сътворението. Тя отново излиза на преден план, когато силата на Бога Създател е упражнена, за да сътвори ново сърце в Неговите чеда (2Коринтяни 5:17), да обнови Божия образ в нас и да възстанови връзката ни с Него.

Както всички добре знаем, първите хора, съвършените същества, създадени “по Божия образ”, падат в грях, водещ до смърт. Те са предупредени и разбират какво им е казано. Ева дори повтаря пред змията казаното от Бога. И въпреки това съгрешават. Понякога и ние като Ева биваме въвлечени в грях чрез измама; докато друг път като Адам съгрешаваме преднамерено. Но и в двата случая сме грешници, виновни за престъпването на Божия закон.

Бог провежда „разследване”, събитие от типа “изследователен съд”. Целта му не е да научи фактите, но да даде възможност на първото човешко семейство да поеме отговорността за своите постъпки – първата стъпка към покаянието и възстановяването. Бог ги пита какво се е случило и те изповядват греха си, макар и неохотно. Въпреки че са виновни и въпреки че грехът им има непосредствени последици, в Едем на Адам и Ева е дадено първото евангелско обещание.

Смъртта идва по най-неочаквания начин. Вместо незабавната смърт на Адам и Ева, умират едно или повече животни. Представете си чувствата на Адам, когато животното умира - може би на негово място като жертва. Това е първият път, когато човекът вижда смърт, и тя със сигурност му причинява огромна болка. След това животните са одрани и от кожата им са направени дрехи. Кожата е поставена върху тялото на Адам, за да покрие голотата му. Всеки път когато я погледне или усеща, той със сигурност си припомня какво е направил и какво е изгубил. Но което е по-важно, напомня му за Божията благодат.

В Битие 3:19 на Адам е казано, че при смъртта си ще се върне в пръстта, от която е направен. Същото става и с нас. Обърнете внимание – ние не се превръщаме отново в маймуни, защото не сме произлезли от маймуни. Направени сме от пръст и при смъртта си се връщаме именно в пръстта.

Животът е удивителен феномен. Всички сме запознати донякъде с него, но все още много неща си остават тайна. Можем да разделим някой жив организъм, но в края не намираме нищо друго, освен различни видове атоми и молекули. Можем да съберем молекулите в някакъв съд, да ги загреем или да прекараме през тях електрически ток, или да направим множество други експерименти, но няма да получим отново живот. В живото тяло или в живата клетка не съществува отделна същност, наречена “живот”. Животът е собственост на цялата жива система, а не частица, която може да бъде отделена от клетката.

От друга страна, знаем твърде добре как да причиняваме смърт. Изобретили сме много начини да убиваме живите същества. Някои от тези методи разкриват в поразителни детайли насилието и жестокостта на греховните ни сърца. Можем да пораждаме смърт, но създаването на живота е отвъд нашите възможности. Само Бог има способността да създава живи организми. Учените са се опитвали да създадат живот, мислейки си, че ако успеят, вече няма да е необходимо да вярват в Бога. Но досега всички такива опити са се проваляли.

В цялата Библия намираме, че Божият отговор на човешката греховност е изкупителният план, който е мотивиран от истинска, неегоистична любов. Бог би бил напълно прав, ако беше предал Адам и Ева на унищожителната сила на Сатана - все пак те са направили своя собствен избор. Но Той знае, че те не разбират пълния смисъл на извъшеното от тях и решава да им даде възможност да се информират по-добре и отново да направят своя избор.

Когато към нас се отнесат зле, бихме желали да ни се извинят, преди да възстановим добрите си взаимоотношения с обидилия ни. Разбира се, при тези обстоятелства извинението е подходящо. Пълното изцеление на увредената връзка включва изразяване на скръб и поемане на отговорност за постъпката. Но Бог не ни чака да Го помолим за прошка. Той поема инициатива. Докато все още сме грешници, Той жертва Себе Си и умира вместо нас. Това е прекрасна изява на Божествената любов. Какво е сравнението между нашето поведение и Божието? Колко често сме обидени и гневни, и търсим отмъщение вместо възстановяване! Трябва обаче да сме вечно благодарни, че Бог не се отнася с нас по този начин.

Божието отношение към грешниците разкрива истинското значение на любовта. Тя не е само чувство, а принцип на поведение, при което се полагат всички усилия за възстановяване на отношенията между обидения и обидилия го. Начинът, по който Бог се отнася с Адам и Ева, е илюстрация на отношението Му и към нашия грях.

Поемайки вината за нашите грехове и умирайки, разделен от Бога, Исус изпълнява обещанието, дадено от Бог в Едемската градина, че „Семето на жената” ще смаже главата на „змията”. Неговата жертва прави възможно примирението между Бог и човешкото семейство и в края ще доведе до окончателното премахване на злото във Вселената (Евреи 2:14; Откровение 20:14).

На кръста Христос поема проклятието на греха вместо нас. Това е промяна в положението Му пред Отец. Когато е доведено до олтара, жертвеното агне умира вместо грешника. По същия начин, когато Христос отива на кръста, Неговият статут пред Отец се променя. Изключен от присъствието Му, чувства проклятието, причинено от нашия грях. С други думи, Исус, Който е едно с Отец през цялата вечност, преживява разделение от Него в онова, което Елън Уайт нарича “разединяване на Божествените сили” (Елън Уайт. Ръкопис 93,1899 г.). Колкото и да ни е трудно напълно да разберем точно какво се случва, знаем достатъчно, за да проумеем поне отчасти каква удивителна цена е платена за нашето изкупление.

Страхотната новина на евангелието се съсредоточава в смъртта на Исус като наш Заместник. Той поема нашите грехове, понасяйки върху Себе Си наказанието, което иначе би се стоварило върху нас. Както видяхме, цялата идея за Христос като наш Заместник, умиращ за греховете на света, е тясно свързана с историята за Сътворението. Божият Син идва да унищожи смъртта, която е чужд натрапник в Божието творение. Ако еволюцията е избраният начин, по който Бог създава хората, това би означавало, че смъртта не само не е анормалност или враг, а е част от Божия първоначален план за човечеството. Наистина, смъртта би играла важна роля в начина, по който Бог ни е създал. В такъв случай нищо чудно, че християните трябва да отхвърлят теистичната еволюция като надежден начин за разбиране на историята за Сътворението.

Колкото и да е важна за разбирането на Христовата смърт за нас, историята за Сътворението, представена в Битие, ни помага да разберем и друг аспект от спасителния план – за Божието дело на сътворение вътре в нас. По този начин сега ставаме участници в Неговата святост.

„Новото сърце” е творение, което само Бог може да направи. Не можем да го постигнем сами! Необходимо е да разчитаме на същия Създател, Който е сътворил света и първите ни родители. Давид признава нуждата си и моли Бог да разреши проблема чрез акт на сътворение.

Наистина, човекът, който е “в Христос” е ново творение. Старият начин на мислене е премахнат и заменен с нов ум, създаден за добри дела, съобразени с Божията воля. Този вид сътворяване е свръхестествен процес, извършван чрез силата на Светия Дух. Божията творческа сила, проявена при първоначалното Сътворение, ни дава увереност, че Бог е в състояние и да промени живота ни, и да ни върне към връзка със Себе Си.

“Скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чедата ни довека, за да изпълняваме всичките думи на този закон” (Второзаконие 29:29). Точно как е извършил делото на сътворението, това Бог никога не е разкрил на човеци. Човешката наука не е способна да изследва тайните на Всевишния. Неговата творческа сила е необхватна и неразбираема, както и съществуването Му” (Елън Уайт. „Патриарси и пророци”. Стр. 113 – ориг.).

“Божието присъствие се крие в гъста тъмнина. Бог прави мрака Свое покривало, с което закрива славата Си от човешките очи. До кръста стоят Бог и Неговите святи ангели. Бог-Отец е със Своя Син. Но Той не разкрива присъствието Си. Ако славата Му блесне от облака, всяко човешко същество, което би я видяло, ще бъде унищожено. В този страшен час Христос не трябва да бъде утешен от присъствието на Отец. „Той сам изтъпка жлеба и никой от човешките синове не бе с Него” (Елън Уайт. „Копнежът на вековете”. Стр. 753,754 – ориг.).

1. Каква е връзката между евангелието и историята за Сътворението? Кои специфични аспекти на Битие 1 – 3 гл. са залегнали в основата на евангелието? Доколко историята на Исус се основава на историческата достоверност на Битие? Как човек би могъл да предаде историята за Исус Христос, ако е нямало Адам и Ева?

2. Библията твърди, че Сътворението е извършено чрез свръхестествени процеси, които не са достъпни за човешката наука, и е разкрито от Бога чрез специално откровение. Ето защо напрежението между Библията и науката не е изненадващо. Защо е грешка да очакваме науката да е в състояние да обясни всички Божии творчески дела?

3. Какви връзки съществуват между евангелието, Сътворението и съда, посочен в Откровение 14:6, 7?

4. Критиците на християнството често твърдят, че Исус е знаел предварително, че макар да умре, ще възкръсне за живот. И питат: Защо Неговата смърт да е нещо велико, когато е знаел, че тя ще бъде само временна? Как текстът от Матей 27:4, допълнен от горепосочения цитат от “Копнежът на вековете” ни помагат да отговорим на това възражение?

Амир Гали, директор на медийния център Ал-Уаад в Близкия изток, се радва да сподели следния имейл, който получил от човек, стигнал до вяра в Исус чрез слушане на Хоуп ченъл.

„Чрез удивителните си програми Хоуп ченъл в Северна Африка/Близък изток изигра важна роля за моята утеха във време на скръб. Посочвам най-вече програмата „Път към спасение”. Тази програма ме запозна с Исус Христос, с чудното Му раждане, святия Му живот и с истинското Му естество. Тази програма ме запозна и със Святия Дух. До тогава не знаех, че има Святи Дух. Сега знам, че Той е Този, Който ме утешаваше във времето на страдание. Знам, че Той е с мене където и да отида.

Живея сред хора, които не вярват Исус и животът ми може би е в опасност. Ако семейството ми научи, че съм приел Исус за мой Спасител, ще бъдат убит. Въпреки всичко, аз усещам щастие и мир в сърцето си. Открих съкровище, от което никога няма да се откажа. Някога се страхувах, но вече не изпитвам страх.

Сега знам, че Исус Христос е вратата към Бог Отец. Моля се в името на Исус и знам, че Той чува молитвите ми. Преди известно време имах голям проблем в живота си. Помолих се в името на Исус и проблемът бе разрешен съвсем неочаквано. Вярвам в Исус Христос и в Неговата благодат към мене.

Благодаря на Хоуп ченъл. Без него, щях да бъда изгубен.