Основна мисъл: В Христос ние имаме победа над всяка сила, която ни потиска.

В някои части на света религията се възприема като източник на сила, като единствен начин за справяне с предизвикателствата на ежедневния живот. Така например, християнското учение за спасение от греха е напълно чуждо за много местни религии. На такива места християнството рискува да бъде разглеждано просто като едно от многото средства за разрешаване на житейските проблеми.

Разбира се, християнският начин на живот предлага редица предимства в този свят, но никога не бива да забравяме, че то е ориентирано предимно към „другия свят”. Гледа към едно друго измерение на реалността, отвъд материалното. И двете реалности са важни, и воюващите страни си съперничат за двете. Колко благодарни трябва да бъдем за обещанията за победа, които ни се дават – и в двата свята.

Отново подчертаваме, че доминиращата нишка в историята – великата борба между Христос и Сатана – трябва да стои в основата на нашето разбиране за света и собственото ни място в него като християни. Християнството не бива да изоставя своите последователи на милостта на враждебните сили. Напротив, в Христос ние имаме сигурно обещание за победа над тях.

Вярващите не биха имали никаква надежда за победа над силите на злото, ако тя не беше вече извоювана. Миналата седмица изяснихме, че чрез Своята смърт на кръста и възкресение от гроба Христос спечелва победа над всички зли и богопротивни „власти”. На практика това означава, че маската на тези „власти” е смъкната, че те са обезоръжени и са им поставени ограничения. Именно този факт – подчиняването на „властите” представлява основата на победата на вярващите.

Павел се моли вярващите да получат ново, по-дълбоко просветление. Когато това стане, техният живот ще се изпълни с християнска надежда. Те ще разберат каква привилегия е да са наследници на Бог и ще познаят от опит Божията сила в живота си – сила толкова невъобразима, че е достатъчна да извика Исус от гроба.

В следствие на Христовата смърт и възкресение всички неща, включително „началствата и властите”, са подчинени на Него. Това е базата, която прави възможни личните победи на всеки от нас над духовните сили, които ни потискат.

На нас не просто ни е дадена възможност да победим злите сили, но Библията ни дава конкретна надежда за това.

Римляни 8:29,30 е текст, превърнал се в бойно поле на дискусиите върху предопределението. Но той всъщност се явява в контекста на едно велико обещание. Павел предлага най-малко две сериозни основания вярващите да бъдат уверени в Господ – първо, Духът ни помага в нашите изпитания и „неизговорими стенания”; и второ, в съгласие с Божието вечно намерение, всяко нещо, включително и изпитанията, допринася за крайното благополучие на вярващите (независимо колко тежко изглеждат в момента). Упованието в Бог по време на трудности наистина е жизнено важен елемент от онова, което наричаме „живот чрез вяра, а не чрез виждане”.

Стихове 29,30 са начинът на Павел да обоснове своята увереност, изразена в стих 28. Тук той изявява какво е Божието намерение спрямо онези, които Го обичат – как това намерение се разширява и разраства, как включва в себе си целия процес на спасението.

Римляни 8:35–39 изрежда онези неща, над които вярващите трябва да спечелят победа. Обърнете внимание, че „началствата и властите” са включени в този списък. Широката гама на Павловия списък показва, че благодарение на Исус, във всемира няма нищо, което вярващите не биха могли да победят.

Вярващият човек не е някаква безпомощна жертва, оставена на милостта на дявола (забелязвате ли и тук колко важно е да осъзнаваме реалността на Сатана и падналите ангели?). Той е призован не толкова да „въстане” срещу дявола, колкото да „устои” срещу него. Гръцката дума, преведена като „противете”, е anthistemi, което буквално означава „да стоя твърдо срещу нещо”. Именно позицията, която вярващият заема, кара дявола да побегне. А позицията е пълно себепредаване на Христос, Който единствен има сила да принуди дявола да побегне от нас.

Петър пише тези думи за насърчение на вярващите, които понасят преследване. Той очевидно е наясно, че всъщност неговите читатели страдат заради онзи, който стои зад всяко преследване – архи-неприятеля Сатана. И ги увещава да устоят срещу него. Тук той отново използва думата anthistemi, подобно на Яков, но добавя и определението stereoi (твърд, устойчив). Така внушава идеята, че дяволът ще бяга от онези, които застават твърдо, непоколебимо като скала срещу неговите атаки. Едно малодушно отношение не е достатъчно. В същото време Петър знае, че въпреки непоколебимото устояване, страданията ще трябва да се търпят още малко; Бог, обаче, ще „усъвършенства” (възстанови), утвърди, укрепи и постави вярващите върху здрава основа. (1Петрово 5:10).

Дотук видяхме,че Библията предлага на всеки вярващ надежда и обещание за победа. На практика обаче, тя съдържа и много нагледни примери за победа на вярващите над силите на злото. Ще започнем с примера на служенето на първите ученици, които Исус разпраща.

Интересно, когато разпраща дванадесетте да прогласяват евангелието за наближаването на Божие царство, Исус счита за важно да им даде и власт над демоните и нечистите духове. Това не бива да ни изненадва, тъй като правилното проповядване на евангелието задължително включва „демаскиране” на злите сили. Логично е щом евангелието се проповядва, тези сили да се активират и изяват, затова дванадесетте имат нужда от сила да се справят с тях. Естествено, когато те тръгват да проповядват, злите сили се „проявяват” и също толкова естествено, много демони и бесове биват изгонени.

Доколкото можем да съдим по евангелсикя доклад, Исус не дава поръчка на седемдесетте (поне не изрична) да изгонват демони. Виж Лука 10:9. Но в същото време точно този аспект от тяхната мисия вълнува седемдесетте най-много (Лука 10:17). Те с радост докладват, че са проповядвали благовестието на царството и демоните са им се покорявали. Разбира се, те са наясно, че не тяхната, а силата на Исус е тази, която прави това възможно.

Много може да се спори и дискутира върху тези стихове, много становища има как трябва да се тълкуват днес, но едно е сигурно и важно – като вярващи християни, призовани да проповядват евангелието в света, в Христос на нас ни е осигурена сила и власт да го правим.

Примерите за победа над демонски сили, които разгледахме вчера, са все от периода, когато нашият Господ живее в човешка плът на земята. Но тези победи в никакъв случай не се ограничават само до Неговите дни. В книгата Деяния на апостолите откриваме един дълъг списък от победи на Неговите последователи над демонски сили.

Разбира се, в това няма нищо чудно; не и при всички обещания, дадени от Исус за изливането на Светия Дух след Неговото заминаване (виж, например, Йоан 14:16).

В същото време (и това го знаем прекрасно) великата борба между Христос и Сатана, макар и окончателно разрешена на кръста, продължава да бушува до самия край на времето. Затова и Христовите последователи, даже и след Неговото възнесение, продължават да участват в тази борба, особено когато се опитват да изпълняват евангелската поръчка.

Деяния 16:14–18 описва един необикновен случай. Момичето говори за „Всевишния Бог” и всъщност изрича велика истина. Павел, обаче, не иска да има нищо общо с нея. Той разбира какво става всъщност. Свръхестествените сили, на които тя служи (с което докарва пари на господарите си), не идват от Бог и той го знае. Когато крещи, че тези мъже „са слуги на всевишния Бог”, тя няма предвид истинския Бог, а най-вероятно ханаанско божество на име Елион (Всевишен). Обърнете внимание колко лесно, просто чрез използване на близки по значение изрази, може да се направи грешка, която представлява огромен компромис с истината.

Елън Уайт: „Да не се смущава сърцето ви”, стр. 662–680 от Копнежът на вековете; „Приемане на Христовата праведност”, стр. 93 от Вяра и дела; „Наука и откровение”, стр. 310 от Избрани вести, книга 3.

„Исус спечели победа чрез себепредаване и вяра в Бог, и чрез апостола ни казва: „И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола и той ще бяга от вас. Приближавайте се при Бога и ще се приближава и Той при вас” (Яков 4:7, 8). Ние не можем сами да се спасим от силата на изкусителя; той е покорил цялото човечество и когато се опитваме да му се противопоставим със собствени сили, ще станем плячка на неговите примки; но „името Господно е яка кула; праведният прибягва в нея и е поставен на високо” (Притчи 18:10). Сатана трепери и бяга и от най-слабата душа, която набира убежище в това мощно име.” — Елън Уайт, Копнежът на вековете, стр. 130, 131.

„Всемогъщата сила на Светия Дух е защита за всяка каеща се душа. Христос няма да позволи нито една душа, която с разкаяние и вяра търси закрила при Него, да премине под властта на неприятеля. Спасителят е до страната на Своите изкушавани и изпитвани деца. Заедно с Него няма такова нещо като провал, загуба, невъзможност или поражение; ние можем всичко чрез Него, Който ни подкрепява. Когато изкушенията и изпитанията дойдат, не чакайте да се справите с всички трудности, а погледнете към Исус, своя Помощник.

Има християни, които мислят и говорят прекалено много за силата на Сатана. Мислят за своя противник, молят се за него, говорят за него и той постепенно става все по-голям и по-голям в тяхното съзнание. Вярно е, че Сатана е едно мощно същество, но благодарение Богу, ние имаме още по-мощен Спасител, Който изгони злото от небето. Сатана се радва, когато преувеличаваме неговата сила. Защо да не говорим за Исус? Защо да не преувеличаваме Неговата сила и Неговата любов?” — Елън Уайт, Копнежът на вековете, стр. 490,493.

1. Припомнете си някои от примерите за победа, описани в Библията, които изследвахме тази седмица. Случват ли се и днес подобни неща? Можем ли да направим нещо и ако да, какво, за да ги забелязваме по-често?

2. Какво означава да се „погледнем към Исус”, както казва Елън Уайт в цитата по-горе? Как „поглеждаме”? Обсъдете това в групата – какво означава, как става и какво се случва, когато го правим.

3. Представете си, че сте Петър и хората искат да се докоснат дори само до сянката ви. Как би се отразило това на вашата духовност? Къде единствено можем да намерим сигурност в подобна ситуация?

Фабрис не знаел нищо за Бога и за Исус. Като рибар прекарвал седмици наред на кораба. Веднъж един от моряците му дал книга за Бога. Той я прочел с голям интерес. Следвайки напътствията в тази книга, Фабрис изрекъл първата си молитва.

Фабрис започнал да се чуди кое християнско изповедание е истинският път към Бога. Наистина не знаел кой е Бог и къде може да намери отговори на въпросите си, но продължил да се моли по начина, който му бил известен.

Докато бил на гости при приятел, се запознал с млада жена, която била отседнала при семейството на приятеля му. Фабрис видял, че тя е различна и не след дълго разбрал, че е християнка адвентистка от седмия ден. Разказал й за търсенето си на Бога и тя го поканила на църква.

Двамата се оженили, но работата на Фабрис била свързана с дълги отсъствия от дома, което забавяло духовните му търсения. Той и жена му се молили за работа, която да му позволява да стои по-дълго у дома.

След като можели вече да прекарват повече време заедно, съпругата на Фабрис внимателно го повела към пълно посвещаване на Христос. Фабрис имал желание да сподели новата си вяра с други хора, но не знаел как. Местната мисия го изпатила на обучение за миряни и вярата му започнала да става толкова по-силна, колкото повече споделял наученото.

Фабрис и семейството му били призовани да работят като пионери в Глобалната мисия в отдалечен район на Мадагаскар. Той се трудил заедно със селяните по нивите, за да спечели доверието им, а в неделите провеждал курс по ограмотяване. След време 33 души били кръстени.

Когато двугодишният договор на семейството изтекъл, те се завърнали у дома. Фабрис работил като мирянин евангелизатор. Имал огромно желание да работи за Бога и да стане пастор. Но тъй като трябвало да издържа семейството си, мечтата му изглеждала невъзможна. Случило се така, че местната мисия предложила на Фабрис стипендия, за да учи за пастор. Той изпитал голямо вълнение, но това означавало, че семейството му трябва да извърши големи жертви.

Фабрис трябвало да остави семейството си, докато се подготвя за пастор в адвентния университет Цюрхер в Централен Мадагаскар. Той работи упорито, за да задоволи нуждите на семейството си и да плати останалата част от училищните такси. „Бог ми помага да използвам малкото, което имам, за да стигне за всички – казва той. – Струва си да станеш рибар за Бога.”