"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Израстване в Христос

Куабена Донкор

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2012 г.


Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 20 - 26 октомври 2012 г.

Спасението – единственото разрешение


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 20 октомври
Стих за запаметяване:
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16).

Основна мисъл: Проблемът с греха е огромен; колко благодарни трябва да бъдем, че спасението също е достатъчно огромно, за да се справи с него.

Проблемът, наречен „грях” – това е кризата, последвала падението на Адам и Ева в Едемската градина; тя сваля великата борбе между доброто и злото на земята. Задачата на Бог в тази борба е да спре и в крайна сметка елиминира опасните резултати от греха – не само на земята, но и в цялото създание. Божиите действия за спасяването на това създание от унищожителните последици от греха ни водят до доктрината за спасението. И макар борбата да се води (поне от гледна точка на спасението) тук, на земята, проблемите, които тя създава, са всемирни.

Разбира се, доктрината за спасението касае най-вече Бог и Неговото дело за нашето спасение. Човекът, обаче, също играе важна роля. Да, Бог е направил невероятното, като е осигурил спасение за всяко човешко същество. Нашата ключова роля се състои в това, да отговорим на въпроса: „Как ще откликна на това спасение?” От отговора на този въпрос зависи вечната участ на всяка душа.

За тази седмица прочетете:
Йоан 2:25; Еремия 17:9; Тит 1:1, 2; Римляни 3:19–24; Деяния 2:37; Лука 7:47; Ефесяни 2:1–5



Разрешаване на проблема Неделя - 21 октомври

Спасението е Божието разрешение на проблема, създаден от греха, затова обхватът на пораженията, нанесени от греха, определя и обхвата на разрешението. Ако едно разрешение не се справя с даден проблем, независимо от неговия размер, то не е никакво разрешение, нали така?


Какво научаваме от тези текстове за разрешението на проблема с греха? Преживели ли сте лично, видели ли сте около себе си реалното им изпълнение?


Йоан 2:25


Псалм 59:2


Еремия 17:9


Римляни 5:12


Яков 5:1–7


Исая 5:23


2Солунци 2:10


Кой от нас не е познал лично колко дълбок, болезнен и ужасен е проблемът с греха? Всеки миг ние живеем в реалността на греха и неговите последици. Всеки аспект от нашето съществуване на тази планета до известна степен (доста голяма, наистина) е подчинен на тази реалност. От световната политика до най-съкровените кътчета на човешкото сърце грехът ни е поразил целите. Пораженията са толкова тежки, че без божествена намеса за нас няма надежда. Колко признателни трябва да бъдем, че разрешение има. То се нарича „спасителен план” и неговата цел е да разреши проблема с греха.




Какво е предвидил Бог (част 1) Понеделник - 22 октомври

Последиците от греха не идват след някакъв „гратисен период”. Те са незабавни и съответно изискват незабавно внимание. Навсякъде, където грехът се изяви, е нужно да се осигури някакъв изход. Елън Уайт го обяснява много добре: „В мига, в който имаше грях, вече имаше и Спасител. Христос знаеше, че ще трябва да страда, но въпреки това прие да замести човека. Веднага щом Адам съгреши, Божият син се обяви за Гарант за човешката раса със същата власт да отмени присъдата, произнесена над виновния, с която умря и на Голготския кръст.” — Коментари на Елън Уайт, АБК, т. 1, стр. 1084.


Какво научаваме от тези текстове за спасителния план; кога е съставен? Каква надежда и какви обещания съдържат лично за всеки от нас?


Тит 1:1, 2


Ефесяни 1:3–5


2Солунци 2:13, 14


Откровение 13:8


Размислете над тези текстове. Какво ви говорят? С две думи казано, още от вечността Бог е измислил разрешение за греха. Той не е предопределил неговата поява (ако бе така, тогава щеше да носи отговорност за него – една ужасяваща, богохулна мисъл), но я предузнава, затова още назад във вечността създава разрешение за него.

Това е същността на библейското предопределение – нещо напълно различно от това, което обикновено се има предвид с „предопределение”. Още от вечността Бог има план за спасението на човешките същества чрез Исус Христос. Някои от тях го отхвърлят, но това не анулира неговата мощ и всеобхватност. Само увеличава трагедията на изгубените – изгубени въпреки всичко сторено за тях.


Размишлявайте над тази удивителна истина – още от вечността Бог има план за вас, лично, да ви спаси. Помислете какво означава това. Как се отразява подобна истина върху живота ви?




Какво е предвидил Бог (част 2) Вторник - 23 октомври

Цялата история на спасението още от първото евангелско обещание (Битие 3:15), през ранната жертвена система (Битие 4:4), завета с Аврам (Битие 12:1–3) и службите в старозаветното Израелево светилище (Изход 25:8) – всичко сочи към и намира своята кулминация във живота, смъртта, възкресението и небесната служба на Исус Христос – върховното разрешение на проблема с греха, създадено от Бог.

Колко сериозен е този проблем разбираме най-добре, когато вникнем какво изисква неговото разрешаване – кръст! Кръстът разкрива пълната неспособност на човека сам да разреши проблема с греха. Екстремните ситуации изискват екстремни решения и смъртта на Христос – Бог, натоварил се с нашите грехове – е точно такава екстремна мярка – възможно най-екстремната, която бихме могли да си представим.


Жертвената смърт на Христос в Писанието е наречена „изкупление за грях” – т.е., средство, чрез което проблемът на греха във всичките му прояви бива окончателно разрешен. Как Христовата смърт покрива нуждата на човека от спасение? Отговорете на този въпрос от следните гледни точки:


1. Оправдание / помирение (заставане праведни пред Бог): Виж Лука 18:9–14; Исая 53:4–7; Римляни 3:19–24, 28; Захария 3:1–4.


2. Освещение / възстановяване (живот на праведност пред Бог): Виж 1Коринтяни 6:8–11; Римляни 6:1–8.


3. Прославяне (увереност във възкресение за вечен живот): Виж Йоан 5:24, 25; 1Йоаново 5:9–13; 1Солунци 4:16, 17.


Размишлявайте още малко върху факта, че грехът е такова зло, че има нужда от кръста, за да можем да бъдем спасени от неговото следствие – вечната смърт. Защо постоянният поглед към кръста е спирачка пред греха?




Опитността на спасението (част 1) Сряда - 24 октомври

Грешникът бива оправдан и примирен с Бог въз основа на Христовата изкупителна смърт за всички хора (Римляни 5:6–10). Но това, което Бог е осигурил, за да оправдае и примири човека със Себе Си чрез смъртта на Христос, трябва да бъде преживяно лично от всеки вярващ. Не е достатъчно да имаме само теоретично познание за оправданието. Трябва да го преживеем лично.


Деяния 2:36–38 и Деяния 3:19 посочват покаянието като начална точка на опитността на спасението за всеки човек. Естеството на покаянието включва разкаяние, угризения на съвестта. Как това ни помага да свържем опитността на оправданието със смъртта на Христос?


Размислете над следния коментар: „Нищо не затрогва душата така дълбоко, както съзнанието за опрощаващата любов на Христос. Когато размишлява над тази безбрежна, необятна Божествена любов, изявена на кръста, грешният човек получава възможно най-мощния мотив за покаяние. Божията благост ни води към покаяние (Римляни 2:4).” (Адвентистите от седмия ден вярват).


Прочетете Римляни 3:23–25 и Ефесяни 2:8. Каква е ролята на вярата в опитността на оправданието?


Библията твърди, че вярата идва от слушане, а слушането - от Божието Слово (Римляни 10:17). Освен това разбрахме вече, че размишляването върху Христовата любов мотивира човек да се покае. С други думи, покаянието не е някаква специална привилегия за малцина. В светлината на всичко това, никога не бихме могли да „прекалим” с напомнянето колко важно е да изучаваме и да размишляваме над Божието Слово и над преживяването на оправданието.

Божията благост ни води към покаяние и оправдание. Следователно, ако аз се покая от греха и получа оправдание, моят дълг бива поет от Бога. Тоест спасението наистина е щедър подарък от Негова страна (Ефесяни 2:8).


Какви практически и конкретни начини за изпълване сърцето и ума с Божията благост познавате, особено ако размишлявате над това, което Спасителят е направил за вас, и над това, от което ви е предпазил?




Опитността на спасението (част 2) Четвъртък - 25 октомври

Опитността на оправданието въвежда вярващия в една нова духовна реалност, която води до промени в начина му на живот. Благодарение на оправданието той е опростен (Лука 7:47; Ефесяни 1:7; Римляни 4:7), освободен от тежестта на греха и обявен за праведен (Римляни 5:16, 18; 8:1), и с гарантиран вечен живот (Ефесяни 2:1–5; 2Коринтяни 5:17).

В основата на това ново преживяване е истината, че независимо от миналото ни, независимо от греховете ни, независимо колко порочни и грешни сме били, можем да застанем пред Бог опростени, оправдани и очистени.

Помислете какво означава това. Смъртта на Христос покрива всеки грях, дори най-ужасния. Независимо колко силно ни осъжда даже собственото ни сърце (1Йоаново 3:20), когато се предадем на Христос с вяра и приемем Неговия съвършен живот на мястото на своята „омърсена дреха” (Исая 64:6), от този миг нататък сме покрити с Неговата праведност. Неговият съвършен живот ни се дава и се счита за наш собствен. Какъв дар, какъв царски дар за грешника!

Въпросът е: „Как може подобно нещо да се случи на един човек и той да не се промени изцяло?” Тази промяна, наричана често „новорождение”, е неотменна част от опитността на спасението.


Прочетете текстовете от горната забележка и въз основа на тях обобщете учението за оправданието чрез вяра, както и начина, по който го преживяваме в собствения си живот.


Опрощението премахва уязвимостта на грешника пред лицето на Божия гняв и всички пречки пред помирението и приятелството между Бог и човек. Пред грешника се отваря нов живот – той има привилегията да живее в общение с Христос, под напътствията и ръководството на Светия Дух.

Неотменимо предварително условие за преживяване опитността на прощението и оправданието е покаянието, придружено от изповед и кръщение (Деяния 2:38; 1Йоаново 1:9). Това ни помага да разберем защо макар за всеки човек да е осигурено опрощение, не всеки ще бъде опростен.


Какво би станало с вас, ако във всеки миг от живота си не можете да разчитате на обещанието, че Бог ви приема изцяло заради извършеното от Исус за вас, а не заради това колко добре изпълнявате закона?




Разширено изучаване Петък - 26 октомври
Прочетете още:

Елън Уайт, от книгата Великата борба, глава „Бог с нас”.

„Планът за нашето изкупление не беше съставен след грехопадението на Адам. Той бе откровението на „тайната, която е била замълчана от вечни времена” (Римляни 16:25). Спасителният план представлява разкриване на принципите, които са основа на Божия престол от вечни векове (...) Бог не е наредил грехът да се появи, но е предвидил неговата поява и е промислил избавление от подобна страховита възможност. Неговата любов към света е толкова голяма, че е дал в жертва Своя единороден Син, та „всеки, която вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот” (Елън Уайт, Божията удивителна благодат).

За разискване:

1. Помислете какво чудовищно зло трябва да е грехът, че да е нужна смъртта на самия Създател, за да може да бъде премахнат. Какво ни разкрива кръстът за пълната ни неспособност да се спасим сами? Какво мислите, че бихме могли да добавим към вече стореното за нас?

2. Някои хора вярват в така нареченото „субективно изкупление” – според тази идея кръстът с нищо не променя нашето положение пред Бог, а по-скоро единствената му цел е да промени само отношението ни към Него, нищо повече. Къде е фаталният пропуск в тази теология? Какъв проблем е тогава грехът, щом всичко, което се изисква за разрешаването му, е просто една „корекция на отношението” от наша страна?

3. Възможно ли е да имаме стабилни познания върху спасението, но да не сме го преживели? Как ще разтълкувате коментара на Елън Уайт: „Посвещението на Бог трябва да бъде живо, на практика, а не някаква теория, която да се говори; принцип, втъкан в цялата ни опитност”? (Нашето висше призвание). Как преживяваме спасението ежедневно, на практика?

4. Размишлявайте върху ролята на спасението в светлината на великата борба. Защо Сатана иска да скрие истината за спасението от колкото е възможно повече хора? Какви средства използва срещу нас и как можем да се защитим от него?




Разказ
Нашият първи избор

Аз съм християнка, но не адвентистка. Съпругът ми следваше различна религия. Решихме да изпратим двамата ни сина в началното адвентно училище Замбоанга във Филипините, тъй като искахме те да учат в учебно заведение със здрави морални ценности. Проучихме няколко училища и повечето от тях имат по-добри сгради, но ние избрахме адвентното.

Нашите момчета харесаха училището и се присъединиха към изследователите. Децата и учителите са толкова приятелски настроени. Харесва ми да работя с учителите и родителите. Ние наистина сме едно голямо семейство!

Децата ни се учат да бъдат водачи, когато вземат участие в църковните програми и в други училищни дейности. Харесват библейските часове и учат наизуст много библейски текстове. Съпругът ми дори се пошегува, че синовите ни скоро ще станат пастори, тъй като са научили толкова много текстове от Библията.

Макар че не съм адвентистка, вярвам в адвентното образование и благодаря на Бога за това училище.


* Фели Бавари, Замбоанга, Филипините.

Created by ULimited®