Основна мисъл: Всеки може да се обяви за християнин. Но какво означава да бъдеш християнин на практика?

„Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?” (Яков 2:14).

Библията поставя силен акцент върху „здравото учение”, но този акцент е изцяло в контекста на светия живот (1Тимотей 1:10, Тит 2:1–5) за да покаже, че истинската цел на библейските учения е етичен живот, изявен в служба на другите. Всъщност, ако изследвате внимателно тези текстове в Тимотей и Тит, ще забележите, че те свързват здравото учение с правилния начин на живот – реално правилният начин на живот е здраво учение!

Вярващият е спасен, за да бъде Божий вестител на спасение и добро за другите в разгара на великата борба между доброто и злото. Да бъдеш толкова „възвишен”, че от теб да няма никаква полза, е реалност, от която трябва да бягаме. Разбира се, нашият вечен дом е небето, но засега ние живеем „на квартира” тук, на земята, и трябва да знаем как да го правим.

Тази седмица ще се спрем на някои практични „приложения” на християнството – начини, по които то трябва да се изявява в живота.

Когато разглеждаме спасението от гледна точка службата за другите, не можем да избегнем християнското учение за настойничеството. Адвентната енциклопедия го дефинира по следния начин: „Настойничеството е отговорността на Божия народ да използват всичко, дадено им от Него – живот, физическо съществуване, време, таланти, способности, материални притежания и възможности за служба на другите, за тяхното познание на истината”.

Според Библията, фундаменталното предназначение на цялото творение е да прославя Бог. Грехът до голяма степен е заличил това разбиране, Бог обаче насочва към нас Своята „спасителна акция”, за да ни доведе отново в единство с останалата част от творението в прославата за Него. Христос ни е изкупил заради Божията слава (Ефесяни 1:11–14). Когато на думи и дело признаем абсолютното Му господство над своя живот, това отдава слава на Бог. Външният израз на това признание е служба за другите с помощта на нашето време, таланти, способности и материални притежания.

Направете преглед на живота си; помислете колко е кратък; помислете колко неотменима е вашата смърт (освен ако Христос не се завърне докато сте още живи). Помислете какво би означавало гробът да е окончателният край на всичко (както вярват много хора). Сега сте тук – някакъв спазъм на клетъчната обмяна – вършите своите си неща (често в болка, трудности и страх) и после край; в един или друг смисъл, умрат ли всичките ви клетки, от вас не остава нищо, освен един труп, който служи за храна на паразити и бактерии, докато накрая и те измрат.

Такава би била съдбата на всеки от нас в един огромен свят, в който цялата ни планета (колко повече всеки отделен човек) изглеждат доста безсмислени – нищо повече от жестока шега, която повечето от нас изобщо не намират за смешна.

Вижте, обаче, какво ни е подарено в Христос! – точно обратното на този мрачен сценарий. Какъв подарък ни е направен в лицето на Исус! Вижте какво говори целият спасителен план за това колко струваме, колко е платено за нас, за да не ни сполети участта, която току-що описахме!

„Когато говоря за десятъка, той ми се вижда толкова оскъден! Толкова нищожен! Колко напразни са усилията ни да измерваме с математическа линия времето, парите и любовта си пред лицето на тази неизмерима и несравнима любов и жертва! Десятък за Христос! О, нищожна заплата, недостойна компенсация за всичко, което беше платено така скъпо! От Голготския кръст Спасителят ни призовава към безусловно себпредаване.” — Елън Уайт, Свидетелства към църквата, т. 4, стр. 119, 120.

Истинската, библейска любов към себе си не е егоизъм, не е поставяне на себе си преди всичко останало и всички останали. Напротив, да обичаш себе си означава да осъзнаваш своята цена в очите на Бог и да се стараеш да водиш възможно най-добър живот, знаейки че резултатът от него принася полза не само за теб самия (което е прекрасно), но (което е още по-важно) за онези, с които общуваш.

Изкуплението довежда грешника до такава тясна връзка с Христос (Галатяни 2:20), че той вече желае да живее така, както би живял Христос на негово място. Иска да има Христовия ум, да не живее за себе си, а за Него; да откликне на призива за святост (отделяне от неща като нашите страсти, греховните тенденции в заобикалящия ни свят, моралната нечистота). Ако обичате себе си, ще желаете най-доброто за другите; а най-доброто за вас е живот на пълно посвещение на Бог, отражение на Божия характер и любов; живот не за себе си, а за доброто на другите. Най-сигурният начин да си осигурите окаяно съществуване е да живеете само за себе си, никога да не помсляте за доброто на другите.

Хората сме социални същества. У дома, на работа, на обществени места ние създаваме всякакви видове отношения. На всички тези нива трябва да се наблюдава едно отговорно християнско поведение и Библията ни предлага принципи, които да ръководят тези отношения.

Да дадеш дефиниция на нещо означава да обясниш смисъла му. Днес се казва, че бракът е труден за дефиниране, тъй като неговият смисъл е различен за различните хора, епохи и култури. Библията, обаче, не предлага толкова „гъвкава” концепция. Според нея, той е институция, постановена от Бог, в която двама възрастни от различен пол сключват завет за създаване на близка и продължителна лична връзка. В библейския брак мъжът и жената са равноправни, между тях съществува дълбоко единство, техните дългосрочни цели са общи, обединява ги чувството на неотменимост, вярност и доверие. Подобно на връзката между човек и Бог, връзката между съпруг и съпруга трябва да бъде свято пазена.

Но разбира се, както всички много добре знаем, дори в църквата на брака често се гледа много лековато. Хората встъпват в съюз, за който вярват, че е създаден от Бог, а след това – когато се появят трудности – застават пред човешки съдия, който с помощта на човешки закони и правилници разделя онова, което Бог е съчетал. Всички сме съгласни, че в тази картина има нещо ужасно „сбъркано” и като църква ние се борим да намерим най-добрия начин за справяне с подобни положения.

Днес в обществото изобилстват прелюбодейства, разврат и порнография, и те дори не са най-лошото, с което се сблъскваме. И въпреки всичко, Бог продължава да гледа със състрадание и нежна милост на нашите провали. Подобни практики наистина са един провал, който може да бъде преодолян единствено с помощта на Христовата благодат. Следователно, спасителните усилия трябва да се целят високо – към достигането на Божия идеал, а не към търсене на оправдания и извинения за греха със словесни и културни аргументи.

Освен в семейството, вярващият човек създава още много социални и професионални връзки – ясно доказателство за верността на библейския възглед, че ние сме във света, но не от света (Йоан 17:14–18).

1. Отношения работник-работодател (Яков 5:4–6; Ефесяни 6:5–9). Освен, че трябва да счита своите работници за равни на себе си в Христос, вярващият работодател трябва да се ръководи от принципа, че добрата работа изисква добро заплащане. А вярващият работник от своя страна е длъжен да устоява на изкушението да бъде мързелив работник.

„Родителите не могат да извършат по-голям грях от това да позволят на децата си да не правят нищо. Скоро децата се научават да обичат безделието, израстват като некадърни и безполезни мъже и жени. Когато пораснат достатъчно, за да печелят прехраната си и започнат да работят, те работят мързеливо е бездушно, а в същото време очакват да им се плаща така, сякаш са усърдни.” — Елън Уайт, Притчи Христови, стр. 345.

2. Граждански дълг (Римляни 13:1–7). Вярващият човек поставя Бог преди всичко останало и преценява всички останали дейности и отговорности от тази гледна точка. Поради тази причина, например, той се противопоставя на всякакъв вид дискриминация, дори законите да не я санкционират. В същото време, верността към Бог на първо място не дава право на всеки да стане напълно независим, да причинява социална дисхармония и хаос. Вярващите християни плащат данъци, изпълняват своя граждански дълг, спазват правилата за уличното движение, зачитат собствеността, сътрудничат на гражданските власти за ограничаване и контролиране на престъпността и насилието.” — Наръчник по теология на адвентистите от седмия ден, стр. 701.

3. Обществени отговорности (Исая 61:1–3; Матей 25:31–46). Обсъдете това изказване в светлината на посочените библейски текстове: „Вярващият човек изпълнява своя призив да търси Божието царство, ако от любов към ближния изпълнява своя морален дълг в семейството, в обществения и политическия живот... Само чрез участие в обществена работа за общото благо, чрез вярност към своя обществен дълг е възможно да бъдеш истински Христов посланик.” — Х. Рихард Нийбур, Христос и култура, стр. 97.

„Пасторски отдел към Генералната конференция на Църквата на адвентистите от седмия ден”, глави 22 и 23 от Адвентистите от седмия ден вярват; Мирослав М. Киш, „Християнски начин на живот и поведение”, стр. 675–723 от Раул Дедерен, Наръчник по теология на адвентистите от седмия ден.

„Делата на щедрост и великодушие са промислени от Бог да съхранят нежността и състраданието в човешките сърца, да ги насърчат да се интересуват и грижат един за друг, подражавайки на своя Учител, Който заради нас стана беден – за да можем ние да се обогатим чрез Неговата бедност. Законът за десятъка бе основан върху вечен принцип и предназначен да служи за благословение на човека.

Системата за дарителство беше постановена, за да предотврати това голямо зло – алчността. Христос виждаше, че в практикуването на бизнес любовта към богатството ще стане най-голямата причина за изкореняване на истинското богоподобие от сърцето. Видя, че любовта към парите ще замрази дълбоко и закорави човешките души, ще спре потока от щедри импулси и ще унищожи чувствителността към страдащите и нещастните.” — Елън Уайт, Свидетелства към църквата, т. 3, p. 547.

„Ако човек е здрав и силен, това е негов капитал, който той трябва да използва правилно. Ако прекарва часове в безделие, в безполезни посещения и разговори, той е мързелив работник – нещо, което Божието Слово забранява. Той трябва да работи, за да осигури семейството си и за да има да дава за благотворителни цели, според както Бог го е благословил.

Ние не сме поставени в този свят просто да се грижим за себе си, а за да помагаме във великото дело на спасението, да подражаваме на себеотрицателния, себепожертвувателен, полезен живот на Христос.” — Елън Уайт, Свидетелства към църквата, т. 1, стр. 325.

1. Темата за брака и развода представлява особен интерес и така би трябвало да бъде като знаем, че в някои страни разводите са истинска „епидемия”. Как трябва да прилагаме ясното учение на Библията по този въпрос? Ако прилагахме думите на Исус по-стриктно, щеше ли да намалее склонността на хората да се развеждат? Обсъдете този труден проблем.

2. Размислете още малко върху темата за десятъка. Някои хора смятат, че би трябвало да имат право да дават десятък на когото те си изберат, а не по каналите на организираното църковно тяло, в което членуват. Къде се крие тук опасността?

3. Като църква не можем да пренебрегнем всички библейски увещания и наставления да се грижим за бедните и нуждаещите се сред нас. Никой с претенцията да е християнин не може да подмине това изискване. В същото време има една клопка – грижата за бедните да се превърне във фокус номер едно, в крайна цел на религията ни и да измести великата крайна цел. Как става това и как да се предпазим? Обсъдете.

Мария израснала в Полша. В юношеските си години искала да открие Бога, но не намерила това, което търсела. След време се върнала в църквата на своите родители и започнала да изпълнява нейните ритуали, надявайки се да получи духовно удовлетворение.

Когато четяла Библията, открила много текстове, които я карали да си задава въпроси. Книгата Откровение била най-голямото предизвикателство, но свещеникът не можел да отговори на въпросите й.

Мъжът на Мария искал да напусне Полша, в която нямало достатъчно телевизионни станции, които да му доставят удоволствие. Тя обаче имала желание да остане близо до внуците си в Полша. Затова започнала да търси телевизионните канали, от които евентуално съпругът й би се заинтересувал.

Докато превключвала каналите, една програма привлякла вниманието й. Говорителят проповядвал върху книгата Откровение. Тя се загледала с голям интерес и на следващия ден отново я включила, за да научи нещо повече. Чула проповеди, които били предизвикателство за старите й убеждения. Била подбудена да започне да изследва Библията, за да провери казаното от лектора. Осъзнала, че всичко, което говори, е от Библията.

Мария разбрала, че църквата от нейното детство, която обичала толкова много, не следва Библията. Останала си вкъщи в неделя, но не знаела какво да прави със себе си. Включила радиото и с изненада чула богослужение, излъчвано от адвентната църква във Варшава. Службата й харесала и тя се почувствала духовно освежена. В края на предаването говорителят съобщил, че пасторът очаква обаждания от слушатели. Мария се обадила и поговорила с пастора.

Задала много въпроси. Когато попитала защо трябва да вярва, че адвентната църква е истинската църква, получила следния отговор: „Основавай вярата си на Библията и следвай единствено нея.”

Тя продължила да гледа телевизионната програма, която открила, и осъзнала, че предаването е на адвентистите . На следващата събота Мария се убедила, че Бог я води в адвентната църква. Тя открила църквата и я разпознала като тази, която посещавала в юношеските си години. „Не съм била готова да приема съботата като тийнейджър, но след като се върнах, приех всички библейски истини, които бях чула. Обичам църквата и истините, които открих тук. Вестта наистина е скъпоценна.”