"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Първо и второ послания към Солунците

Джон Полийн

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2012 г.


Урок 3 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 14 - 20 юли 2012 г.

Солун в дните на апостол Павел


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 14 юли
Стих за запаметяване:
“Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината” (1 Коринтяни 9:19).

Основна мисъл: Кратко проучване на културата и историческата обстановка в древния Солун показва, че подходът на ап. Павел към гражданите на Солун е уникален и внимателно подбран.

Първостепенният фокус на този урок ще бъде обобщение на онова, което историята, литературата и археологията ни казват за Солун.

Този материал е важен по две причини. Първо, помага ни да разберем как първоначалните слушатели и читатели на ап. Павел биха го разбрали. Така се разяснява смисълът на написаното от него и въздействието, което то оказва по онова време както върху църквата, така и върху обществото.

Второ, колкото повече знаем за идеите и убежденията на солунците, толкова по-добре можем да разберем срещу какво реагира Павел. За да спомогне за разпространението на евангелието, апостолът трябва да коригира някои погрешни идеи. Така че, макар да не е пряко насочен към Библията, този урок подготвя сцената за изучаването на библейския текст от 1 и 2 Солунци през останалата част от това тримесечие.

За тази седмица прочетете:
Йоан 11:48-50; 1 Йоан 2:15-17; 1 Коринтяни 9:19-27; 16:19; Йоан 3:3-8



Римляните пристигат в Солун Неделя - 15 юли

Прочетете Йоан 11:48-50. Как политическите и религиозните решения относно служенето на Исус са повлияни от пристигането на римляните в Палестина и Ерусалим през І век сл. Хр.? Обмислете изразената тук логика. По какви ужасяващи начини тя наистина звучи разумно?


Във връзка с гражданските войни между гръцките градове държави, солунците поканват римляните да влязат в града и да ги пазят от местните им врагове около 168 г. пр. Хр. Римляните награждават солунците за това, че са на “правилната страна” в гражданската война, като до голяма степен позволяват на града да се самоуправлява. Солун се превръща в свободен град в рамките на империята, което означава, че може да контролира вътрешните си въпроси. В резултат по-богатите и по-влиятелни класи там получават правото да живеят както и преди. Ето защо в дните на ап. Павел те са про-римски и про-императорски настроени. Но животът не е толкова приятен за обикновените хора, особено за работническата класа.

В Солун има три основни негативни аспекта на римското управление. Първо, пристигането на римляните причинява икономическо объркване. Обичайните пазари са закрити поради войната и смяната на управлението – както на местно, така и на регионално ниво. Това преустановяване засяга повече бедните класи, отколкото по-богатите. С течение на времето този негативен ефект значително намалява.

Второ, въпреки че Солун до голяма степен се радва на самоуправление, все още съществува усещането за политическо безсилие. Някои местни лидери са заменени от непознати, чиято лоялност е към далечния Рим, а не към Солун. Независимо колко е великодушна, чуждата окупация не се радва на продължителна популярност.

Трето, съществува неизбежната колониална експлоатация, съпътстваща окупацията. Римляните изискват определени суми за данъци. Процент от реколтата, минералите и другите местни стоки е изпращан в Рим като подкрепа за по-големите нужди на империята.

Така че, макар Солун да се намира в значително по-благоприятно положение от Ерусалим например, римското управление и окупацията неизбежно причиняват значителен стрес в местните общности. В Солун този стрес е особено силен за бедните и работническата класа. С течение на десетилетията солунците натрупват все повече гняв и копнеят за промяна на положението.


Как настоящата политическа ситуация във вашата страна влияе на дейността на църквата? Какво може или трябва да направи тя, за да подобри положението и авторитета си в обществото?




Езическа реакция на Рим Понеделник - 16 юли

Езическата реакция на безпомощността, която много солунци изпитват, е духовно движение, наречено от учените култът към Кабирий. Култът се основава на човек на име Кабирий, който говори от името на обезправените и накрая е убит от своите двама братя. Погребан е с царствени почести и култът започва да го третира като герой мъченик.

По-нисшите класи вярват, че през живота си Кабирий е проявявал свръхестествени сили. Освен това вярвали, че от време на време Кабирий тихо се връща към живота, за да помогне на отделни хора и че ще се върне, за да донесе справедливост на по-нисшите класи и да възстанови града в някогашната му независимост и величие. Култът към Кабирий предоставя надежда на потиснатите по начини, подобни на библейската надежда.

Нещата стават още по-интересни, когато разберем, че поклонението пред Кабирий включва кръвни жертви, възпоменаващи неговата мъченическа смърт. Напомняйки на Павел, солунците говорят за “участие в кръвта”. Така те получават облекчение от вината. Класовите различия също се премахват. В култа към Кабирий всички обществени прослойки са третирани като равни.

Но има и още едно обстоятелство. Когато по времето на Август възниква култът към императора, римляните прогласяват, че Кабирий вече е дошъл в личността на цезаря. С други думи, окупаторските власти също предлагат надежда на потиснатите. В резултат духовният живот в Солун вече не предоставя утеха за бедните. Обикновените хора са оставени без значима за тях религия. Съществуването на култа към императора означава също, че ако в града пристигне личност, напомняща за истинския Кабирий, той ще представлява непосредствена заплаха за установения ред.

Римската реакция спрямо култа към Кабирий оставя духовна празнота в сърцата на хората – празнота, която може да запълни само евангелието. Христос е истинското изпълнение на надеждите и мечтите, които солунците възлагат на Кабирий. Евангелието предоставя както вътрешен мир за настоящето, така и – при Второто пришествие – окончателна промяна на настоящата икономическа и политическа реалност.


Прочетете 1 Йоан 2:15-17 и Еклисиаст 2:1-11. Какви важни истини са изразени в тези стихове? Как преживявате реалността на тези думи по отношение нетрайността и крайната незадоволителност на нещата от този свят?




Евангелието като контактна точка Вторник - 17 юли

Като имате предвид онова, което научихме вчера, не е трудно да разберем защо – когато евангелието достига Солун – много от не-юдеите в града отговарят позитивно. Независимо дали Павел знае за култа към Кабирий, или не, преди да пристигне в града, неговият месиански подход в синагогата откликва на уникалните духовни копнежи на местните езичници.

Когато евангелието достига до Солун, работническата класа от града вече е готова за него и отговорилите са многобройни. Готова е и за крайните тълкувания на евангелието. Култът към Кабирий всажда у хората дух на бунт против авторитета и властта и това може да е източникът на безредиците, за които Павел споменава в двете си писма до солунците (1 Солунци 4:11, 12; 5:14; 2 Солунци 3:6, 7, 11).


Прочетете 1 Коринтяни 9:19-27. Каква фундаментална мисионска стратегия излага ап. Павел в споменатия пасаж? Каква потенциална опасност се крие в този метод? Как двата принципа от пасажа могат да бъдат поддържани в правилен баланс?


Евангелието оказва най-голямо въздействие, когато отговаря на нуждите, надеждите и мечтите на слушателите. Светият Дух може да осигури мостове за благата вест, но това обикновено се случва в резултат на много слушане и силна молитва от страна на тези, които свидетелстват. Опитът показва също така, че хората са най-отворени за адвентната вест във време на промяна. Сред тези промени, отварящи умовете за нови идеи, са икономическата нестабилност, политическите конфликти, войните, браковете, разводът, смяната на местожителство, здравните проблеми и смъртта. Солунците преживяват достатъчно промени, както и смяна на местожителство и това спомага за по-здравото вкореняване на евангелието.

Но хората, които се кръщават, когато сменят местожителството си, са склонни и към нестабилност, поне в началото. Повечето отпадания от вярата се случват през първите няколко месеца след обръщането. Писмата до солунците свидетелстват за значителна нестабилност в църквата в месеците, следващи първоначалното посещение на ап. Павел.


Какво можем да направим ние, за да помогнем на църковните членове, които все още се пренастройват за новия си живот в Христос? Потърсете нов или просто някой млад човек. Какво можете да направите, за да му помогнете да остане здраво основан и стабилен в Господа? Ще бъдете удивени как това служене на милост и грижа ще укрепи и самите вас.




Павел, “уличният проповедник” Сряда - 18 юли

Гръко-римската културно-историческа обстановка от І век се характеризира с изобилието на популярни философи, които на публични форуми се стремят да влияят върху отделни хора и групи – подобно на онова, което биха могли да направят днес уличните проповедници.

Тези философи вярват, че хората притежават вътрешна способност за промяна на живота си (нещо като обръщане). Те използват публични речи и частни разговори, за да предизвикат промяна в учениците си. Стремят се да създадат у слушателите си съмнения относно настоящите им идеи и практики. По този начин слушателите стават по-открити за новите идеи и за промяна. Крайната цел увеличава самочувствието и моралното им израстване.

Очаква се подобни популярни философи да заслужат правото си да говорят, като първо спечелят морална свобода в собствения си вътрешен живот. “Лекарю, изцели себе си” е много известна концепция в древния свят.

Тези философи са наясно с необходимостта вестта да се променя, за да може да бъде възприемана от различни умове. Разбират колко е важно и характерът на учителя да съответства на това, което проповядва.

Ето защо има множество паралели между дейността на популярните учители и делото на ап. Павел, който също пътува и работи на публични места (Деяния 17:17; 19:9, 10).

Все пак има две съществени различия между подхода на апостола и този на популярните философи. Първо, той не само говори на публични места, но и се старае да сформира трайна общност. Това изисква известно отделяне от света и сформиране на емоционални връзки и дълбоко посвещение у групата. Второ, поучава, че обръщането не е вътрешно решение, породено от мъдра реч, но е свръхестествено Божие дело извън човека (Галатяни 4:19; Йоан 3:3-8; Филипяни 1:6). Учението на ап. Павел е нещо повече от философия - то е прогласяване на истината и откровението за могъщото дело на Бога за спасението на човечеството.

Тъмната страна на популярните философи е, че те намират лесен начин да си изкарват прехраната. Много от тях са амбулантни търговци - нищо повече. Някои експлоатират сексуално слушателите си. Въпреки че сред тях има и честни учители, в древния свят съществува цинично отношение спрямо пътуващите говорители.

Ап. Павел се старае да избягва клеймото на този цинизъм, като отказва издръжка от страна на слушателите си, и вместо с тежък физически труд изкарва прехраната си. Това, заедно със страданията му, демонстрира, че той наистина вярва в учението, което проповядва, и че не го прави за лично облагодетелстване. В много отношения животът му е най-силната проповед, която изнася.




Домашни църкви Четвъртък - 19 юли

Прочетете Римляни 16:5; 1 Коринтяни 16:19; Колосяни 4:15 и Филимон 1, 2. Кое е общото между всички тези стихове?


В древния римски свят има два основни типа жилища. Първият е „домус” – голяма еднофамилна къща с вътрешен двор, типичен за богатите. Подобна къща може да предостави място за срещи на 30 до 100 души. Другият тип жилище е „инсула” – с магазини и работилници на приземния етаж с лице към улицата и апартаменти на горните етажи. Това са обичайните градски жилища на работническата класа. Един от тези апартаменти или работилници може обикновено да побере малки църкви.

Домусът и много инсули подслоняват разширеното семейство – включително две или три поколения, служители в семейния бизнес, гости и дори роби. Ако главата на това домакинство се обърнел към християнската вяра, това би оказало огромно въздействие върху всички останали, живеещи там.

Идеалното разположение за градска домашна църква би било близо до центъра на града. Магазините и работилниците, свързани с дома, биха допринесли за контакт със занаятчиите, търговците, купувачите, както и с хората, търсещи работа и занимаващи се с физически труд. Това е средата, в която вероятно е извършена голяма част от мисионската дейност на Павел.

В някои части на света хората все още се покланят на Бога в домашни църкви - често пъти, защото това е всичкото, с което разполагат. Или – в някои случаи – не им е позволено да правят нищо друго, така че домашната църква е единствената им възможност.


Прочетете Деяния 18:1-3. Как тези стихове ни помагат да разберем как работи апостол Павел?


Като римски гражданин и – в един период – като член на юдейския елит Павел вероятно произхожда от по-висшата класа. Ако е така, то физическият труд е жертва от негова страна Но по този начин той може да се отъждестви с работническата класа и да я достигне (1 Коринтяни 9:19-23).


Доколко вашата местна църква взаимодейства с обществеността? Част ли сте от обществото – в смисъл да се ангажирате с проблемите и нуждите му, - или вашата църква е заключена в “обсаден манталитет”, при който се изолира от опасностите на света до такава степен, че изобщо не може да му повлияе?




Разширено изучаване Петък - 20 юли

“Провидението бе насочило движенията на народите, вълните на човешкия импулс и влияние, за да узрее светът за идването на Избавителя (...) По това време езическите системи губеха влиянието си над народа. Хората бяха уморени от празна показност и басни. Копнееха за религия, която да задоволи сърцето” (Елън Уайт. Копнежът на вековете).

“Извън еврейския народ имаше хора, които предсказаха появяването на един Божествен Учител. Тези хора бяха търсачи на истината и на тях бе даден Духът на Боговдъхновението. Такива учители се появяваха един след друг като звезди в тъмното небе. Пророческите им думи запалваха надежда в сърцата на хиляди в езическия свят” (Пак там).

“Когато за първи път посети Коринт, Павел се озова сред хора, демонстриращи подозрение спрямо подбудите на непознати (...) Гърците по крайбрежието бяха умели търговци. Те толкова дълго се бяха обучавали в бизнес практиките, щото бяха започнали да вярват, че печалбата е благочестие, че да се печелят пари – независимо дали с почтени средства, или не – е похвално. Апостолът бе запознат с техните отличителни черти и не искаше да им предостави никаква възможност да кажат, че е проповядвал евангелието, за да облагодетелства себе си (...) Стремеше се да премахне всички възможности за погрешно разбиране, така че силата на неговата вест да не бъде ощетена” (Елън Уайт. Служители на евангелието).

За разискване:

1. Според вас какво има предвид Елън Уайт, когато пише, че “Духът на Боговдъхновението” е даден на езическите учители? До каква степен Бог действа в света на идеите извън християнския контекст? Може ли някой да се спаси, ако никога не е чувал името на Исус? Ако да, на каква основа?

2. При какви обстоятелства частен дом или апартамент би бил ефективно местоположение за църква в днешния свят? Дали определените за тази цел църковни сгради винаги са най-добрият начин за поклонение пред Бога? Защо да или защо не?

3. Как вашата църква може да се научи по-добре да адаптира мисионската си програма към местната общност? Т.е. защо винаги трябва да помним, че онова, което може да действа в една среда, може да се провали в друга?

Обобщение:

Библейските доклади за мисионската дейност на апостол Павел са представени в културно-историческата обстановка на древния Рим. Виждайки апостола да се бори с проблемите на ежедневието, можем да се научим как по-добре да прилагаме принципите и поуките, които Бог е вложил в Писанието за нас днес. В 1 и 2 Солунци ап. Павел насочва древните градски християни, за да преминат безопасно през времената, изпълнени с предизвикателства.



Разказ
Втората възможност на Етиен

Повечето адвентни църкви в Хаити провели евангелизаторски събрания през януари. Приемното семейство на Етиен я поканило да посети събранията в тяхната църква. Тя отишла само за да не ги обиди, но не обърнала никакво внимание на говорителя.

На 12 януари 2010 земята се разклатила. Етиен се измъкнала от къщата секунди преди да се сгромоляса. Погледнала с изумление руините около себе си. Отново била без дом. Тогава осъзнала, че Бог я спасил отново. „Господи - помолила се тя, - мисля, че е време да ти предам живота си.”

Етиен научила, че адвентната църква „Мория” не е разрушена и се запътила натам. Членовете я приветствали и й показали къде може да спи на открито при други хора, останали без дом. Нямала палатка и легло, затова си направила място за спане от кашон. Някой й предложил ориз и зеленчуци, но тя отказала, тъй като нямала пари, за да си ги купи. „Не е необходимо да плащаш – казала жената. – Вземи ги и се нахрани.” С благодарност Етиен взела чинията и се зачудила как е възможно да я хранят безплатно.

На следващия ден някой съобщил, че тази вечер ще има проповед. Етиен с изненада видяла същата жената, която проповядвала в църквата, където приемното й семейство я било завело. „Знам, че Бог ми дава втора възможност да приема Неговата любов и спасение в живота си – заявила Етиен. – Тази вечер предавам живота си на Бога.”

Етиен посещавала часовете за подготовка на кръщаемите всеки следобед и приела истината, които научавала. След няколко седмици била кръстена.

„Животът е труден – казва тя спокойно. – Не знам какво ми предстои, но съм сигурна, че Бог ще се погрижи за мене. Вече ми е показал, че го прави.”

В Хаити има 350 000 адвентисти.


* Етиен, 22-годишна, живее в палатка в Порт-о-пренс, Хаити.

Created by ULimited®