"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Първо и второ послания към Солунците

Джон Полийн

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2012 г.


Урок 2 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 7 - 13 юли 2012 г.

Запазване на взаимоотношенията


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 7 юли
Стих за запаметяване:
“Понеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие? Защото вие сте наша слава и радост” (1 Солунци 2:19, 20).

Основна мисъл: Истинското евангелизиране води до взаимоотношения, които ще устоят на изпита на времето и ще продължат и във вечността.

Апостол Павел провежда триседмична евангелизация в Солун. Това е изключително вълнуваща поредица, но тя предизвиква опозицията на местните религиозни водачи и на бандите главорези. Най-накрая апостолът е прогонен от градските власти, които правят всичко възможно да предотвратят завръщането му.

Този урок разглежда времето след опита на Павел да евангелизира Солун. След подобна опитност за него би било лесно да се съсредоточи върху противопоставянето и другите пречки, които постоянно възникват. Но вместо това умът му е насочен предимно към взаимоотношенията, които установява с членовете на новооснованата християнска общност в Солун.

Сърцето на апостола е съкрушено от факта, че не може да остане по-дълго с вярващите. Знае, че недостатъчното време, прекарано с тях, ги прави уязвими за разочарования и негативни влияния. Тъй като не може да бъде с тях лично, той е вдъхновен от Светия Дух да им напише писма. Тези писма са новозаветните книги, които познаваме като “Послания към солунците”.

За тази седмица прочетете:
Деяния 17:5-9, 10-15, 16-43; 1 Коринтяни 1:18-2:2; 1 Солунци 2:17-3:10



Противопоставянето в Солун Неделя - 8 юли

Прочетете Деяния 17:5-9. Според този пасаж коя е първостепенната мотивация за противопоставянето спрямо вестта на ап. Павел? Какви изказвания правят неговите опоненти, за да накарат градските власти да се заинтересуват от случая? Как реагират властите?


Когато някой проповядва нови учения и хората се вълнуват, водачите и учителите от другите религиозни групи може да започнат да завиждат. Вниманието, което някога им е било обръщано, сега е насочено към други. В резултат може да започнат да се държат зле, опитвайки се да намалят влиянието на новия учител.

Според римския историк Тацит малко преди описаните в Деяния 17 гл. събития, сред юдеите в Рим възниква конфликт поради човека, когото Тацит нарича “Хрестус”. Този термин по всяка вероятност отразява римското неразбиране на юдейската концепция за Месия – или на гръцки “Христос”. Очевидно нечие проповядване на благовестието разделя юдейската общност в Рим.

За римските власти дебатът за Месия звучи като подготовка за бунт и възкачване на нов цар на трона в Рим (Деяния 17:7). Може би поради тази причина императорът изгонва всички юдеи от столицата си (Деяния 18:2). Някои от тези изгнаници се заселват в Солун или поне минават оттам, донасяйки в града информация за случилото се. Тъй като евангелието преобръща с главата надолу света на римските юдеи, религиозните водачи в Солун са твърдо решени да предотвратят нещо подобно в своя град.

Самият Солун е управляван от градски съвет, състоящ се може би от петима или шестима “кметове”, които вземат решения групово. Това позволява значителна независимост от Рим, от която те по никакъв начин не искат да се откажат. Така че поведението на градските власти по този въпрос е твърде впечатляващо предвид обстоятелствата. Сходството със скорошните събития в Рим би могло да доведе до сурови физически наказания за новите християни. Вместо това лидерите на града реагират спокойно (за разлика от описаното в Деяния 16:22-24). Уверяват се, че Павел и Сила са напуснали тяхната територия (Деяния 17:10). Дори вземат значителна сума пари от новоповярвалите християни като гаранция, че Павел няма да е причина за бъдещи безредици. След това пускат всички да си отидат по домовете.


Ревността и завистта могат да ни унищожат. Какво можем да научим от живота и ученията на Исус, което да ни помогне да спечелим победа над тези убийствени чувства?




В Берия Понеделник - 9 юли

Гонението може да е „двупосочна улица”. То често се провокира от злотворните клевети против хора, които не са направили нищо лошо. Но може да бъде провокирано и от неподходящи действия от страна на вярващите (1 Петрово 3:13-16; 4:12-16). Твърде вероятно е безредиците в Солун да са предизвикани не само от завистта на Павловите опоненти, но и от неподходящи действия от страна на новоповярвалите. Двете писма до солунците разкриват, че апостолът е сериозно загрижен за липсата на подходящо публично поведение на някои хора в църквата. Той подканва солунските християни да водят тих живот и да се държат подходящо сред своите езически съседи (1 Солунци 4:11, 12). Увещава безчинните (1 Солунци 5:14). Заповядва на солунците да избягват нечестивите в общността (2 Солунци 3:6, 7). Отбелязва, че някои от църковните членове се “месят в чуждите работи” (2 Солунци 3:11). Така причиняват проблеми не само на църквата, но и на обществото като цяло. Гонението в Солун е злостно, но затова са виновни и някои от новите християни.


По какво опитността на ап. Павел в Берия се различава от преживяното от него в Солун? Деяния 17:10-15. Каква вест откриваме за себе си в тази разлика?


Беряните очакват с нетърпение да научат нещо повече за Бога и да разберат по-добре своите библии. Но докато слушат с открити сърца, те изследват всичко чуто от апостолите въз основа на собственото си изучаване на Стария Завет. Това е пример за нас. Можем да бъдем отворени за нови идеи, но трябва винаги да ги подлагаме на изпита на библейските учения. Трябва да се научим на много неща. Необходимо е и да се отучим от много неща. В същото време е нужно да сме внимателни и да избягваме грешките, тъй като те ще ни отдалечат от истината.

Въпреки че за ап. Павел е по-благоразумно да продължи към Атина, Сила и Тимотей остават в Берия, за да насърчават и укрепват новоповярвалите.


Кои са някои от примерите, когато християнската църква действа явно по погрешни начини? Какви поуки можем да извлечем от тези грешки?




Антракт в Атина Вторник - 10 юли

Според Деяния 17:14-16 Сила и Тимотей остават в Берия, докато Павел е съпроводен до Атина. Апостолът дава указания на своите придружители Сила и Тимотей да отидат при него в Атина, но никъде не е споменато, че са го направили. От друга страна, от 1 Солунци 3:1, 2 научаваме, че Тимотей е изпратен обратно от Атина в Солун. Така че поне той явно се е присъединил към апостола за известно време.


Когато говори на юдеите в Деяния 17:2, 3, Павел започва с темата за Месия в Стария Завет. Когато говори на езическите философи в Атина (Деяния 17:16-34), откъде започва? Какво можем да научим от тези различни подходи?


Павел не просто влиза в Атина, но отива на Ареопага (познат и като Марсовия хълм) и се впуска в дискусия с местните философи. В началото отделя известно време, за да се поразходи и да придобие лични впечатления. Освен това общува с юдеите от Атина и с някои от гърците в градската синагога. Освен че ги евангелизира по обичайния си начин (Деяния 17:2, 3), той проучва каква е доминиращата култура в града. Първата стъпка във всяка мисионска дейност е да се слуша и да се научи за вярата и мирогледа на хората, които трябва да бъдат достигнати.

Павел прекарва известно време и на пазара в Атина (който се намира под Ареопага - или Марсовия хълм), като разисква с всеки, пожелал да говори с него. По този начин предизвиква любопитството на някои от философите – епикурейци и стоици, - които го поканват да им говори на традиционното за дискусии място.

Започва речта си към интелектуалците в Атина със своите впечатления от техния град и религии. Теологичното му начало е сътворението – тема, от която и той, и те се интересуват. За разлика от подхода му в синагогата, той не отстоява позицията си от Стария Завет, а от писанията, с които те са запознати (Деяния 17:27, 28 е както отглас, така и цитат на гръцки писатели). Но когато стъпва на територия отвъд тяхната интелектуална комфортна зона, философите като че ли внезапно прекъсват дискусията. Няколко души обаче продължават да разговарят с Павел и приемат вярата.


Доколко добре разбираме мирогледа и религиозните убеждения на хората около нас? Защо е толкова важно да имаме поне известно познание за тези неща, когато се стремим да свидетелстваме?




Пристигане в Коринт Сряда - 11 юли

Деяния 18:1-18 съдържа две основни пресечни точки със светската история. Първата е прогонването на юдеите от Рим при царуването на Клавдий (Деяния 18:2). Информацията извън библейските източници посочва, че това събитие се е случило през 49 г. сл. Хр. Другата е споменаването на проконсула Галион (Деяния 18:12). Тъй като проконсулите в Коринт се назначават за срок от една година, информацията от надписи и други данни точно датират мандата на Галион в 50 – 51 г. сл. Хр. Критически настроените учени често се съмняват в историческата достоверност на книгата „Деяния”, но има множество препратки към ежедневието като споменатите, които потвърждават нейната автентичност.

Тимотей вероятно е пътувал от Солун към Берия с Павел и Сила (Деяния 17:10, 14, 15) след изгонването им от Солун. Той за кратко се присъединява към апостола в Атина и оттам е изпратен в Солун (1 Солунци 3:1, 2) където се среща със Сила (Деяния 18:5) и евентуално пътува, за да посрещне апостола в Коринт. Първото послание към солунците вероятно е написано в Коринт кратко време след пристигането на Тимотей. Павел знае какво си мислят хората в Ахая (1 Солунци 1:7, 8) и в 1 Солунци откликва на информацията, донесена му от Тимотей (1 Солунци 3:5, 6).


Прочетете 1 Коринтяни 1:182:2. Коя е основната идея на ап. Павел в този пасаж? Какво научаваме за мисионската му стратегия в Атина и Коринт?


Павел със сигурност не е доволен от изхода на срещата си с философите от Атина, защото в Коринт решава да предприеме по-директен подход към гръцкия начин на мислене. Ясно е, че той не отхвърля идеята “да се среща с хората там, където те са”, защото ясно насърчава използването на такъв подход в същото писмо (1 Коринтяни 9:19-23). Онова, което демонстрира в Атина и в Коринт, е, че да срещаш хората там, където те са, това не е наука, а постоянно учене и пренастройване. Павел не използва един и същи подход във всеки град. Той е чувствителен за промяната на времето, културата и обстоятелствата.


Прочетете отново пасажите за днес. Доколко основната вест в тях е уместна и за нас, когато “мъдростта” на света толкова често се сблъсква с “глупостта” на кръста?




Апостол Павел разкрива сърцето си Четвъртък - 12 юли

Прочетете 1 Солунци 2:173:10. Какво ни разкрива този пасаж за емоционалната привързаност и взаимоотношенията на Павел със солунските вярващи? Какво можем да научим от него за начина на общуване с хората, на които служим?


Дълбочината на мисълта на апостола и резкият му тон (виж например Галатяни 1:6, 7; 3:1-4; 4:9-11) понякога го представят като отказващ се от чувствата и личните взаимоотношения. Но тази прекрасна пауза в 1 Солунци показва нещо друго. Той е евангелизатор, влагащ сърцето си във взаимоотношенията съобразно с великото поръчение, което поставя акцента върху създаването на ученици (Матей 28:19, 20).

В горепосочения пасаж Павел разкрива емоциите си. Солунските вярващи му липсват. Когато Исус се завърне, апостолът възнамерява да Му представи солунските вярващи като пример за своето служене. Не се задоволява просто да бъде спасен в края на времето - иска доказателства, че животът му е променил трайно много неща в полза на Божието царство.

Когато “вече не може да търпи”, Павел изпраща общ приятел, за да провери как са солунците. Притеснява се, да не би някак си Сатана да ги подмами и отклони от първоначалните им убеждения. Но се успокоява, когато Тимотей му съобщава, че те устояват в истината.

В 1 Солунци 3:6 има интересен намек за по-дълбока динамика. Ап. Павел се радва от доклада на Тимотей, че те имат добри впечатления за него и че копнеят да го видят толкова много, колкото и той тях. Отпътуването му от Солун е внезапно и той като че ли изпитва известна несигурност как те се отнасят към него и как им влияе неговото отсъствие. Верността на солунците променя за апостола много неща. Чувството му за лично достойнство може би до известна степен е свързано с успеха на неговата мисия. Все пак той е само човек.

Известията от Тимотей донасят на Павел особена радост в молитвите му към Бога. Но тази радост не намалява неговия копнеж да се срещне с тях лице в лице и да приключи обучението им в християнския път. Но тъй като не може лично да бъде с тях, първо изпраща свой представител - Тимотей - и след това пише до солунците писмо. Тези писма съставляват част от книгите на Новия Завет.




Разширено изучаване Петък - 13 юли

“Ако се смирим пред Бога, ако сме благодарни, мили, добросърдечни и изпитваме искрено съчувствие, ще има сто обръщания към истината там, където сега има само едно. Но макар да изповядваме, че сме обърнати, ние носим със себе си Аз-а, който считаме за прекалено скъп, за да се откажем от него. Наша привилегия е да оставим този товар пред нозете на Христос и да вземем характера и сходството с Него. Спасителят чака да го направим” (Елън Уайт. „Свидетелства към църквата”. Том 9).

“По време на Своето служене Исус постоянно подчертава на учениците Си, че в делото за освобождаване на света от робството на греха те трябва да бъдат едно с Него (...) Чрез цялата си дейност Той ги подготвя за самостоятелна работа, та когато се увеличи броят им, да стигнат до най-отдалечените части на земята” (Елън Уайт. „Деяния на апостолите”).

За разискване:

1. Обсъдете заедно отговора си на последния въпрос от частта за понеделник. Как можем да избегнем допускането на същите грешки? Дали в някои случаи не ги допускаме даже и сега?

2. В „Свидетелства към църквата”, том 9 (виж горния цитат) Елън Уайт посочва Аз-а като бариера пред по-мощната мисионска дейност. По какви начини егото се проявява в живота ни? Как да се научим да умираме за своето Аз? Кой е единственият правилен начин, по който можем да направим това?

3. Централният акцент на великото поръчение (Матей 28:19, 20) е “правете ученици”. Споделете някои от собствените си опитности как самите вие сте или създавате ученици. До каква степен вашата църква е ориентирана към ученичеството? Как може да става все повече такава?

4. Как можем да обясним на някого “глупостта” на кръста? Според вас защо апостол Павел използва точно тези термини? Какво трябва да ни говори това за ограничеността на нашето разбиране на реалността, когато най-важната от всички истини е считана от мнозина за “глупост”?

Обобщение:

Само за три седмици апостол Павел се привързва изключително много към новоповярвалите в Солун. Тъй като не може да се върне, изпраща при тях първо Тимотей. Под силата на Светия Дух излива сърцето си в две писма. Значимото евангелизиране не трябва да се примирява с простото приемане на християнските убеждения. Целият живот – физически, умствен, емоционален – участва в християнската вяра.



Разказ
Фар на остров

Лаура и Пауло живеят в град на остров Мадейра в Средиземно море. Преди време Пауло бил адвентист, но спрял да ходи на църква още в годините, преди да се ожени. Той обаче продължил да чете книгата Деяния на апостолите, която ценял изключително много.

Веднъж адвентен пастор ги посетил. Лаура и Паула били приятно изненадани и пасторът продължил да ги посещава всяка седмица, макар че пътищата са опасни и наоколо не живеел нито един адвентист.

Семейството започнало да посещава единствената църква на острова. Те пътували четири часа с автобус и често пристигнали по-късно, ако имало някакво закъснение по пътя. Оставали и на следобедните събрания и се прибирали у дома късно вечерта. След девет месеца били кръстени. Не всички в градчето били доволни, че Лаура е напуснала църквата си, за да стане адвентистка. Понякога семейството се прибирало у дома след църква и намирало прозорците изпочупени. Мнозина спрели да търсят услугите на Пауло като шивач. Когато бизнесът му западнал, той намерил други начини да изкарва по малко пари, за да издържа семейството си.

Семейството не могло да си позволи да разходите за автобус, за да посещава далечната църквата, и затова започнали да ходят там веднъж месечно. В събота, когато оставали у дома, пеели песни и четели съботните уроци на децата си. Канили и приятели, но никой не проявявал интерес.

Децата се сблъскали с огромни трудности в училище, тъй като отказвали да ядат нечиста храна и спазвали съботата. Те обаче останали верни.

Синът им Фернандо споделил вярата си с едно момиче, което харесвал, и тя станала адвентистка. Баща й наредил да напусне дома и отказал да разговаря с нея цели седем години или да присъства на сватбената й церемония. Сега вече смята Фернандо за най-добрия зет на света.

Тъй като пътищата на остров Мадейра вече са в по-добро състояние, група адвентисти от църквата в столицата посещава Понто Мунис, за да провежда богослужения заедно с Пауло и Лаура. Семейството продължава да кани съседите си да се присъединят към тях, но те остават единственото адвентно семейство в града.

„Ще продължим да споделяме вярата си с всеки, който би пожелал да ни слуша – казва Лаура. – Ще продължим да каним приятелите си за поклонение пред Бога. Искаме да премахнем предразсъдъците и да каним хората на среща с Исус.”


* Лаура и Пауло Кориера и семейството им споделят вярата си в Порто Мунис, Мадейра.

Created by ULimited®