Основна мисъл: В средата на Павловите думи на насърчение и увещание той пише за събитията на последното време, включително и за най-великото събитие, Второто пришествие на Исус. В библейския текст за тази седмица, макар да говори за края, Павловият акцент е малко по-различен. Докато е бил със солунците, той вече е споделил с тях подробностите. Целта му в този текст е пасторска – да ги успокои и убеди да бъдат по-търпеливи за събитията на последното време, както и да ги предупреди за фалшивите учения, които се разпространяват по тази тема.

Началото на пасажа ни за тази седмица (2 Солунци 2:1,2) съдържа няколко гръцки думи, насочващи ни обратно към 1 Солунци 4:13-5:11, като “Господнето пришествие” (1 Солунци 4:15), „събирането” (1 Солунци 4:17) и “Господния ден” (1 Солунци 5:2). До известна степен пасажът за тази седмица е разяснение на казаното по-рано от Павел. Тук той разкрива истините, които трябва да разберем ние днес.

В този пасаж няма ясни доказателства, че църквата задава въпроси за Второто пришествие. Апостолът сам предусеща проблема и говори по него. Концепцията за “посрещането на Господа във въздуха” припомня написаното от Павел в предишното писмо (1 Солунци 4:15-17).

В този пасаж думите на апостола припомнят предупрежденията, дадени от самия Исус (Матей 24:1-13). Солунците бързо са дестабилизирани от противоречивата информация, която са получили за краткото време от написването на Първото послание на Павел.

Той не посочва конкретния източник на тяхното объркване. Може би това не е разкрито дори и пред него. Под “дух” (2 Солунци 2:2) по всяка вероятност разбира пророческо учение – било то на фалшив пророк или неразбиране на Първото послание. Вторият възможен източник е изговорено слово – учение, предавано от уста на уста сред членовете. Когато споменава “послание, уж от нас изпратено”, Павел или има предвид фалшиво писмо от негово име, или злоупотреба с истинското му писмо.

Независимо колко внимателно се грижи за църквата си, пасторът знае, че има множество начини, по които да се вкоренят фалшиви идеи. Понякога за членовете е по-лесно да приемат съобщение или слух, отколкото сами внимателно да изследват Писанието. Понякога новите идеи може дори да са до известна степен библейски, но да са налагани неуравновесено с допълнителни библейски учения.

Като че ли именно второто е проблемът в Солун. Солунците знаят множество правилни неща за Второто пришествие на Исус и предшестващите го събития. Но имат склонността да акцентират върху едната или другата крайност на учението, без балансиращите му възгледи. Не успяват да се вслушат в предупреждението на Исус относно знаменията за Неговото завръщане (Матей 24:4-8). В резултат в 1 Солунци се оплакват от забавянето на Исусовото пришествие (1 Солунци 4:13-15). В тази глава те като че ли са стигнали до заключението, че вече са в разгара на последните събития.

В краткия интервал между 1 и 2 Солунци солунските вярващи са объркани относно значението на написаното от Павел в първото му послание. Правят си извода, че Второто пришествие или е съвсем близо, или вече е настъпило по тайнствен начин (2 Солунци 2:2). Какъв е краткият отговор на апостола по този проблем? “Невъзможно е това да е вярно. Все още има твърде много неща, които не са се случили.”

Объркването в Солун кара Павел да напише най-подробното описание на последните събития. Ако не би го направил, нямаше да бъде запазено и за нас.

Стихове 3 и 4 представляват непълно изречение в оригинала. “Това няма да бъде” липсва в гръцкия и е добавено при повечето преводи. Павел изброява нещата, които трябва да се случат преди завръщането на Исус. Ще има “отстъпление”, след това ще се открие “човекът на греха”. Откровението е описано във 2 Солунци 2:8-10 като дело на Сатана точно преди завръщането на Исус (което ще проучим по-подробно в частта за сряда). Но преди това откровение на нечестието ще има период на “тайна” и въздържание (2 Солунци 2:6, 7).

Стих 4 е описание на „човека на греха” (или на беззаконието), който действа под прикритието на времето и след това бива разкрит в края. Той се противопоставя на Бога, превъзвишава се над Него, седи в храма и прогласява, че е Бог. Този стих е пълен с алюзии към старозаветните и новозаветните текстове. “Противопоставящият се” ни напомня за Сатана от Захария 3:1. Превъзвишаването му над Бога и узурпирането на Божието място в небесния храм ни напомня за „малкия рог” от Даниил 8 гл.. Представянето му за Бог напомня за Сатана от Исая 14 глава и Езекиил 28 гл.; насочва ни и към богохулната сила от Даниил 11:36-39. Така че описанието на „човека на греха” съдържа елементи, насочващи ни и към Сатана, и към нечестивия му представител в хода на християнската история.

Според ап. Павел кои две неща характеризират състоянието на света по времето, когато той пише? Как в тези стихове ни е разкрита великата борба? 2 Солунци 2:6, 7.

Съчетавайки тези стихове с предишните, можем да видим как ап. Павел очертава три етапа на историята от неговото време до края. Последният етап започва при Второто пришествие. Преди него е откровението за „човека на греха” (2 Солунци 2:3), познат и като „беззаконният” (2 Солунци 2:8). А преди този етап пък е времето на тайната и въздържанието (2 Солунци 2:6, 7).

Въпреки че много ни се иска напълно да разберем значението на Павловите думи тук, в стиховете има множество несигурности. Възпиращата сила е в среден род (нещо) в стих 6 и в мъжки род (личност) в стих 7. „Беззаконният” (мъжки род – стих 8) е в среден род в стих 7 (“тайната на беззаконието”), като нито е ясно (стих 7) дали въздържащата сила е премахната, или той има силата сам да се махне (в един от преводите – “докато той се махне от пътя”).

Кой е този „възпиращ” (или въздържаща сила), представен в стиховете? Той присъства в дните на апостола, издига закона (сила, която ограничава беззаконието в стих 7); има Божествена мисия и е достатъчно могъщ, за да ограничи действията на Сатана (стих 9).

В голяма част от Новия Завет събитията, довеждащи до Второто пришествие, следват последното прогласяване на благовестието (Матей 24:14; Марк 13:10; Откровение 14:6,7). В такъв случай възможно е ап. Павел да има предвид, че сам Бог е Възпиращият – Онзи, Който задържа последните събития, докато всеки получи възможността да чуе благовестието.

Човекът на греха е представен във 2 Солунци 2:3, 4. През голяма част от християнската история той е действал, за да подкопае Божия закон (особено относно съботата) и да узурпира властта, принадлежаща само на Христос. В пасажи като Даниил 7:20-25 („малкият рог”) и Откровение 13:1-7 („звярът” от морето), същата сила действа и след падането на езическата Римска империя, съчетавайки религиозната и светската власт, за да преследва Божиите светии. Единствената сила в историята, отговаряща на всички детайли от тези пророчества, е папството. Мнозина тълкуватели още от Средновековието до ден-днешен са определили тази институция като антихриста. (Само през последните един-два века огромното множество християни се отклоняват от това тълкувание - твърде интересен факт в светлината на нашето разбиране за събитията на последното време.) Тази идентификация на папството отговаря на детайлите от 2 Солунци 2 гл., че „човекът на греха” ще бъде едновременно личност (в мъжки род) и световна сила или институция (среден род).

В стих 7 “тайната на беззаконието” е подходящо описание за неговата дейност. Но в края на времето, точно преди Второто пришествие, ще има още по-всеобхватно - всемирно -незачитане на Бог и Неговите закони. Продължителността на силите – и в този пасаж, и на други места (Данаил 7 гл. и Откровение 13 гл.) – посочва, че папството ще играе главната роля и в края на времето.

Днешният пасаж отдръпва завесата, за да разкрие още по-голям антихрист зад онзи, който е действал сред народите в хода на човешката история. Сам Сатана е авторът и изпълнителят на измамите в последното време. С наближаване завръщането на Исус събитията ще го принудят да предприеме последен отчаян акт. Той ще изостави всякаква предпазливост и ще се появи лично, за да имитира земното служене на Исус (вижте частта за петък). Посредством фалшиви чудеса ще се опита да отклони вниманието на хората от евангелието (живота, смъртта и възкресението на Исус) и дори от самото Второ пришествие.

Стих 11 е текст, който много хора считат за изключително предизвикателен. Павел твърде директно заявява: “И затова Бог изпраща заблуда да действа сред тях, за да повярват лъжа” (2 Солунци 2:11). Спонтанната реакция спрямо този текст би звучала горе-долу така: “Как може Бог на истината да изпраща измама? Как може в крайна сметка Той да постъпва също като Сатана?” (сравнете 2 Солунци 2:11 с 2:9).

В днешния библейски текст ап. Павел отдръпва завесата на времето и ни помага да надзърнем във великата борба между Христос и Сатана, която включва много повече от историята на тази земя и нейното развитие. Дяволът е обвинил Бог, че е неразумен, че е тиранин и измамник. В последната криза от земната история е казано, че Той “изпраща” на нечестивите измама не защото лъже, а защото допуска нечестивите да изберат лъжите, които обичат, вместо истината; и по този начин излага на показ измамните дела, които те вече са извършили (2 Солунци 2:12). Просто им позволява да понесат резултатите от своите погрешни действия. Събитията от последното време ясно представят мисленето и характера на Сатана и последователите му, за да ги видят всички.

Процесът на измамата започва, когато хората отхвърлят благовестието на Исус Христос. В стих 10 нечестивите отказват да приемат любовта към истината. Предложеното в евангелието спасение е подтекстът, който се крие зад апокалиптичните сили от 2 Солунци 2 гл. Посредством своите учения и практики папството подкопава благовестието. Това дело продължава, докато бъде изложено от последните събития, описани във 2 Солунци 2:8-12. Така последното прогласяване на евангелието (Матей 24:14; Откровение 14:6, 7) подготвя обстановката както за последния съд, така и за измамите в края на времето.

В края всичко каквито и да са външните политически и религиозни изяви на великата борба, разиграваща се тук, на земята, евангелието на Исус Христос, а не политически събития, винаги е било важният вододел между доброто и злото в цялата християнска история. Антихристът разкрива истинския си характер чрез узурпиране на живота, смъртта и небесното владичество на Исус. Всички останали актьори в драмата играят второстепенни роли.

“Апостол Павел предупреждава църквата да не очаква Христовото пришествие в неговите дни. “Защото това няма да бъде - казва той, - докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта” (2 Сол. 2:3). Едва след голямото отстъпление и след дългия период, когато ще владее “човекът на греха”, можем да очакваме Пришествието на нашия Господ. “Човекът на греха”, “тайната на беззаконието”, “синът на погибелта”, “лукавият” представляват папството, което според пророчеството трябва да поддържа върховенство в продължение на 1260 години...” (Елън Уайт. Великата борба).

“Кулминацията на най-драматичната измама ще бъде, когато сам Сатана ще се представи за Христос (...) С благ и състрадателен тон той представя някои от благодатните небесни истини, изричани от Спасителя; лекува болестите на хората, после, копирайки Христовия характер, заявява, че е заменил съботата с неделята и заповядва на всички да освещават деня, благословен от него (...) Само хората, прилежно изучавали Писанията и приели любовта към Истината, ще бъдат защитени от мощната измама, запленяваща света” (Пак там).

“При представяне на истината не отправяйте лични нападки към другите църкви, нито дори към Римокатолическата. Божиите ангели виждат в различните деноминации мнозина, които могат да бъдат достигнати само с най-голяма предпазливост. Затова нека бъдем внимателни в своите думи (...) По тези теми мълчанието е красноречие. Мнозина са измамени. Говорете истината с тон и думи на любов” (Елън Уайт. Евангелизъм).

1. Днес мнозина вярват, че папството се е променило и в някои отношения е така. И все пак по основните въпроси за спасението то все още се стреми да узурпира всичко, което Христос е направил и прави за нас. То все още е силата, описана в пророчеството. Как можем да отстояваме своето библейско становище за Рим, докато в същото време правим това с християнска любов, дълготърпение и тактичност?

2. Като църква сме постоянно атакувани от хора, които представят все нови и нови дати за последните събития, нови схеми, нови конспиративни теории. Въпреки че трябва да останем отворени за новата светлина, как би трябвало да се справим с подобни предизвикателства?

Поправяйки някои от погрешните възгледи на солунците за събитията на последното време, ап. Павел ни дава скъпоценни истини по въпроса. Трябва винаги да помним, че същественият въпрос във времето на края не е точното време на събитията или дори всички подробности, а на коя страна във великата борба ще изберем да застанем.

Казвам се Кристиян и живея в Дания. Семейството ми няма истинска връзка с Христос, но когато бях дете, баба ми ме научи да се моля и да се уповавам на Бога.

Вярата ми в Бога не се харесваше на моите съученици и те често ме дразнеха и тормозеха. Когато дойде времето да се запиша в гимназия, аз не пожелах да отида в обществено училище. Родителите ми помогнаха да намеря християнско училище и аз с голямо вълнение се отправих към адвентния пансион в Западна Дания. Не знаех нищо за адвентистите, но бях сигурен, че съм попаднал на правилното място.

Харесваха ми богослуженията, пеенето и изучаването на Библията. Най-накрая имах своя среда. По време на молитвената седмица откликнах на Божия призив да предам живота изцяло на Него и помолих майка ми за разрешение да се кръстя. Тя обаче отказа. Молих се усърдно за решението си и точно навреме майка ми разреши.

След като завърших гимназията, аз се присъединих към програмата, наречена „Една година за Господ” и започнах работа в църква кафене в града. Там основах клуб за юноши, където те можеха да се хранят, да разговарят, да слушат музика или просто да си пишат домашните. Един от приятелите ми дойде и аз го поканих да дойде в събота следобед. Той ни посети и започна да задава въпроси за Бога. Бях удивен, когато хората от срещите в кафенето започнаха да използват създадената от мене молитвена стая. Изпитвах радост, че служа на Бога.

В училище бях работил с детски клуб. Пожелах да организирам нещо подобно в университета. Няколко приятели ми помогнаха. Организирахме програма и я рекламирахме по целия град. Средно по 35 деца я посещават. Създаваме им развлечения и разговаряме по сериозни въпроси, като например грубото отношение. Родителите често ни казват, че този клуб е точно това, от което децата се нуждаят. Градската управа също ни подкрепя и насочва семейства към нашия клуб.

Работя съвместно и с екипа за евангелизации в града. Имаме и няколко други интересни служения, включително християнски мотоциклетен клуб.

Все още уча, но преподавам в детска градина. Имам голямо желание да споделям Божията любов с децата. Искам да съм там, за да им помагам да взимат важни решения в живота и да им обяснявам, че Исус е отговорът на въпросите им в живота.

Бог ми показа, че иска да използва мене и всички християни за предаване на тази любов и на другите.