"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Мисиониране и свидетелстване

Джо А. Уеб

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2012 г.


Урок 9 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 26 май - 1 юни 2012 г.

Впускане в служенето


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 26 май
Стих за запаметяване:
„И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: „Колко са прекрасни нозете на тези, които благовестват доброто!” (Римляни 10:15).

Основна мисъл: Не е достатъчно хората да бъдат обучени да мисионират и да свидетелстват; те трябва активно да работят за печелене на души.

Много вярващи се оплакват, че с готовност посещават семинари за свидетелстване и мисиониране, но след като се завърнат по църквите си, никой не ги насърчава да работят. С други думи много църкви не свидетелстват, нито мисионират активно, защото не са наясно с колко обучени хора разполагат в собствените си редици. От време на време някой от тях предлага услугите си на доброволни начала, но мнозинството стигат до заключението, че знанията и уменията им не са нужни, нито желани. Най-успешният начин за задушаване желанието на църковните членове да участват в дейностите на църквата е да им се откаже служене в области, за които те имат дарба. Всяка местна църква носи отговорността да издирва и открива къде и как всеки неин член може да допринесе за осъществяване на мисионската й стратегия. Място има за всеки желаещ. Въпросът е то да се открие.

Тази седмица ще разгледаме въпроса за изпращането на мисионски работници и за начините максимален брой членове да се включват в общото дело на църквата и да съдействат за нейното числено нарастване и духовна хармония.

За тази седмица прочетете:
Изход 18:13–26; Матей 7:17, 18; Деяния 6:1–8; Йоан 4:36; Деяния 15:36–40



Споделена отговорност Неделя - 27 май

Заради своето нежелание да споделят товара на служенето с други, много посветени църковни водачи сами унищожават или силно ограничават собствения си успех. Това не е нов проблем, появил се поради „високите обороти” на съвременния свят. Дори велик старозаветен водач като Моисей има нужда от „външна” помощ, за да види панорамата на разпределената отговорност. Неговата опитност и добрият съвет на тъста му Йотор са много поучителни за нас.


Внимателно прочетете Изход 18:13–26. Какво според вас е значението на думата „нека” в стих 22?


Можем само да гадаем колко би издържал Моисей с този свой нереалистичен график; и да предполагаме до каква степен е осъзнавал, че разполага със способни помощници. Открито ни е, че много хора са били готови да помагат. Просто той е трябвало да им позволи да се включат и да им прехвърли част от ръководните функции.

Свидетелстването и мисионирането са част от служенето, което водачите на църквата трябва охотно да разпределят между всички. Принципът на правилно организираната и споделена отговорност, който откриваме в опитността на Моисей, е безценен в усилията ни да печелим души за Божието царство.


Според вас защо Моисей избира хора с определени качества (стих 21) и им възлага различни по тежест отговорности (стих 25)? Как тези принципи могат да се приложат при изработването на мисионски стратегии днес в църквата?


Вероятно изключително духовното естество на задачата да се говори от Божие име е, което въздържа Моисей от прехвърлянето на отговорности. Ние също се чувстваме натоварени с подобна страховита отговорност – да говорим на хората за Бог и от Негово име. Свидетелстването и мисионирането са сериозна работа. Много добре осъзнаваме, че вечният живот на онези, на които проповядваме, е поставен на карта. Това, разбира се, трябва да ни подтиква да бъдем особено внимателни в действията си, но в същото време не бива да ни пречи с охота да включваме в мисионската работа всеки желаещ.


Прочетете отново Изход 18:21, 22. Забележете – служенето на новите водачи прави възможно всички останали също спокойно да изпълняват задълженията си. По същия начин и ние трябва да бъдем винаги в състояние да говорим за надеждата, която имаме.




За да има успех, трябва да се рискува Понеделник - 28 май

Членовете на Църквата на адвентистите от седмия ден притежават огромен потенциал за служене. Много от тях с ентусиазъм биха се включили в мисионските проекти на своята църква, но понякога ръководителите им ги възпират. Зад оправданието „това е за професионалисти” най-често се крие страхът, че обикновените членове могат да кажат или да направят нещо погрешно, което ще отблъсне хората от Христос и от Неговата църква. За съжаление това нежелание миряните да бъдат включвани е така здраво заседнало в умовете на всички, че надделява дори когато те са много добре обучени. Светият Дух и всички обещания, свързани с Него, не са дадени само на проповедниците, а на всеки готов да предаде себе си на Господ със смирение и вяра; на всеки, който иска да се отрече от себе си и да работи за спасението на другите.


В Матей 7:17, 18 Исус Христос излага един принцип, който би трябвало да успокои страховете на притеснените водачи. Как да различаваме добрите от лошите „плодове”? Какво е участието на църковните водачи в този процес? И още нещо – как да правим това, без да съдим другите?


Ако доброто дърво дава добри плодове, тогава водачите на църквата трябва да хвърлят сили в отглеждането на добри дървета. Както и при всяко друго нещо, свързано с отговорността ни към великото мисионско поръчение, най-напред трябва да бъдем с Исус, за да можем успешно да правим нещо за Него. Ако отдаваме подходящо внимание на довеждането на хората до истинска, задълбочаваща се връзка с Господа, Светият Дух ще има грижата да осигури правилните „плодове” от тяхна страна. Нашата работа е да ги доведем и да ги научим. Божията работа е да благослови тяхното служене. Трябва да имаме доверие – и на тях, и на Бог. Ако отдаваме достатъчно внимание на духовното им израстване и на практическите им умения, можем да се доверим, че хората ще дават добри „плодове” – ще имат мисионски успех. Разбира се, има известен елемент на риск в зависимост от поставената задача и от нивото на обучение – но не бива да забравяме, че дори учениците, които са обучавани от най-великия Учител на всички времена, не успяват да спечелят всяка душа, към която се обръщат.


Усещали ли сте някога, че дарбите и талантите ви не са оценявани? Каква би могла да е причината? Обърнете поглед към себе си и проверете дали грешката не е във вас – в отношението ви към вашите собствени дарби (гордост или нещо друго)?




Да изпратим на жетвата подходящи хора Вторник - 29 май

Когато хората проявят интерес и пожелаят да научат повече за Бог и за Неговата църква, трябва внимателно да подберем онези, на които ще възложим задачата да свидетелстват. В едно пъстро откъм култури общество бихме постъпили разумно да изпратим човек с тяхната националност и език, дори ако е възможно на тяхната възраст. Нещо повече, трябва да вземем предвид духовната зрелост, библейските познания, комуникационните умения и личната спасителна опитност на служителя. С други думи, трябва да подходим много сериозно към съчетанието „работник - работно поле”.

Що се отнася до свидетелстването и мисионирането, там няма такова нещо като „универсален размер”. Житейският път на всеки човек е уникален, духовният му път също. Но наред с тази уникалност съществуват и някои общи елементи и би било проява на здрав разум, ако по възможност съчетаем работник и „обект на мисиониране” с подобни опитности.


Прочетете Деяния 6:1–8. Какви задачи се изброяват? Какъв е резултатът, когато за всяка работа се изпрати човек с подходящи способности?


Обърнете внимание на последователността на събитията – апостолите осъзнават, че са притиснати от неприятен проблем; обръщат се към вярващите да намерят сред тях седем души, които да се заемат с неговото разрешаване; църквата представя пред апостолите своя избор; те от своя страна ги назначават чрез полагане на ръце; броят на вярващите нараства изключително много.

За Стефан и останалите шестима дякони се казва, че „прислужват на трапези”, но за изпълнението на тази задача от тях очевидно не се изисква единствено да умеят да организират събирането и разпределянето на храна. Напротив, вярващите търсят изпълнени с Духа хора, защото службата им за гръцкоговорящите еврейски вдовици също е част от мисионската работа. Разбираме защо новоизбраните дякони са жизнено необходими за правилната дейност на ранната църква – защото „развързват ръцете” на мисионерите от „предните линии” и ги подкрепят активно (виж стих 8). Още веднъж можем да потвърдим, че каквато и служба да изпълнява един член на църквата, той съдейства на мисионските усилия на цялата общност, подкрепя ги директно или индиректно.

Природните таланти, духовните дарби и специалното обучение са важни за успеха на служенето. Но може би сърдечното разположение е още по-важно. Забележете какво се казва в Деяния 16:1–5 и Деяния 4:36, 37 – и Тимотей, и Варнава имат „сърце” да направят всичко, което е необходимо, за да подкрепят службата на благовестието. Варнава дава от личните си средства, а Тимотей се подлага на обрязване, за да не оскърбява част от евреите. Поуката е явна и очевидна.




Служенето води до духовно израстване Сряда - 30 май

Духовен растеж може да има само ако сме свързани с Исус. Една църква не може да „програмира” духовността на своите членове. Велика истина е обаче, че когато вярващите откликнат на Божия призив да бъдат Негови ученици, тяхната лична опитност с Господа се задълбочава и укрепва. (Разбира се, не би трябвало да се хвърляме в мисионска работа единствено с намерението да израснем духовно). Работата за Бог и за изгубените, мотивирана от искрена любов, неминуемо донася неизмерими духовни благословения на всички участници.


Прочетете Йоан 7:17. Каква е връзката между изпълняването на Божията воля и напредъка в духовното израстване?


Логичният въпрос е: „Как един човек, търсещ истината, може да бъде сигурен, че е открил автентичната истина?” В стих 17 Исус отговаря: който желае да върши Божията воля, ще разбере дали едно учение е от Бог, или не. Как се случва това? Очевидно става въпрос за духовен растеж чрез връзка. Исус казва, че който живее според приетата библейска истина, ще получи още по-голяма светлина.

Между слушане и изпълняване има тясна връзка (виж Откровение 1:3). Който изпълнява Божията воля, независимо колко малко знае от нея, ще бъде благословен със задълбочаване на връзката му с Христос. Съчетано с молитвено изследване на Библията, това ще го доведе до още по-големи откровения на истината и до още по-вълнуващо духовно израстване.


Прочетете Йоан 4:36. Каква е духовната „печалба” от участието в жетвата на души? Какви са духовните „колегиални” отношения между „сеяча” и „жетваря”, след като те се радват заедно?


Според много библейски коментатори апостолите „жънат” засятото от Йоан Кръстител и от Исус. Самарянката например очевидно засява няколко евангелски семена сред своите съграждани. Как ли се радват заедно след прибирането на духовната жетва за царството. Успехът от съвместната мисионска работа създава тясна връзка между Бог и нас, между нас и братята ни по вяра. Когато откликнем на Божия призив да участваме в печеленето на души, тази връзка, духовна близост и растеж разцъфтяват като естествен резултат от това, че сме част от „екипа на Бог”.


Как личното ви свидетелстване укрепва вашата вяра, независимо дали е успешно, или не? Как се отразява свидетелстването на връзката ви с Господ?




Включването води до хармония Четвъртък - 31 май

Съществува феномен, който понякога е трудно да обясним, но най-често се описва като „прогресиращо влияние”. Приложен към включването и хармонията той изглежда така: когато убедите хората да участват, вие създавате хармония; тази хармония насърчава и други да участват, а това създава още хармония. Как действа на практика този принцип обяснява най-добре старата поговорка, че който върти веслата няма време да клати лодката.

В течение на работата ранната църква взема някои решения, които потенциално могат да създадат огромни конфликти, но личните предпочитания на вярващите се подчиняват на това, което е най-доброто за изпълнението на поставената им от Бог задача.


Размислете над важността на целия процес по избор на нов апостол, описан в Деяния 1:15–26. Ние днес не хвърляме жребие, но обърнете внимание на ключовите качества, които апостолите търсят в кандидатите. Кой принцип ги ръководи и как можем да го приложим днес в нашето служене?


Разбира се, винаги когато човешки същества работят заедно, има възможности за конфликти. С право можем да заявим, че лукавият работи, за да неутрализира успеха на вярващите. Това става ясно от краткия преглед на един инцидент в ранната църква, когато конфликтът вече е налице, съвсем реален.


Изследвайте Деяния 15:36–40. До какво води различието в мненията между Павел и Варнава? Какъв е резултатът от техния спор и какво можем да научим от него?


По време на предишното мисионско пътуване Йоан Марк изоставя Павел и останалите си спътници, и се връща в Ерусалим. Очевидно тази случка (виж Деяния 13:13) кара Павел да има някои резерви спрямо него по време на настоящото им пътуване. От друга страна, Варнава вижда, че ако вземе със себе си Йоан Марк, това ще бъде от полза както за него, така и за цялото мисионско начинание. Тогава Павел избира за свой придружител Сила, а Варанава – Йоан Марк.

Апостолите нямат разногласия относно работата, която трябва да извършат, и затова вместо да оставят личните им мнения и разногласия да засенчат целта, те изпращат не един, а два мисионски екипа. Павел и Йоан отново ще работят успешно в бъдеще (виж 2Тимотей 4:11), а в момента просто не позволяват на различията помежду им да попречат на тяхната работа.


Има ли в момента човек във вашата църква, с когото сте в спор за нещо? Колко смирение, умиране на Аз-а, добра воля за прошка и „обръщане на другата буза” ще са ви нужни, за да постигнете помирение?




Разширено изучаване Петък - 1 юни

Поставяне на реалистични мисионски срокове

Миналия петък вече споменахме, че дванайсет месеца са добър период за планиране. В зависимост от вида програма, която планирате, сроковете могат да варират – комбинирани с различни стратегии и приоритети. Все пак има някои основни точки, които не бива за забравяте:

1. Запишете целите, които си поставяте за следващите дванайсет месеца. Определете какво точно искате да постигнете по отношение на хората и ученичеството, а не само във връзка с изпълнението на програмите.

2. Опишете последователността на задачите. Колко подробно – зависи от вас, но все пак не бива да бъде прекалено кратко и общо. Можете да включите времето за обучение, началото на програмата, крайните срокове, както и времето за оценка.

3. Когато отбелязвате отделните етапи от програмата, не забравяйте да отбележите и отговорниците за всеки от тях.

4. Запишете как вашата програма се вписва в цялостната мисионска програма на църквата. Уточнете как общоцърковната стратегия ще подкрепи вашата и как вашата ще подкрепи общоцърковната. Това ще ви помогне да не забравяте, че сте част от един по-голям екип и всички трябва да работите заедно.

5. Сериозно обмислете дали програмата ви ще има продължение, или ще се повтори на следващата година. Това ще ви помогне да определите какво ще трябва да предприемете, за да продължи обучението на хората. Ако става въпрос за развиващо се служене, всяко събрание за оценяване би трябвало да се очаква с нетърпение.

За разискване:

Двата цитата по-долу разкриват какво очаква Бог от всеки вярващ и каква задача ни е възложил. Какво очаква Той от църквата Си по отношение организацията и подготовката на мисионирането и печеленето на души? Какво можем да направим, за да разберем какво очаква от нас? Докато размишлявате над текстовете, се запитайте как можете да ги приложите лично за себе си.

„Бог очаква лично служене от всеки, на когото е поверил знание за истината за днешното време. Не всеки може да отиде като мисионер в далечна земя, но всеки може да бъде мисионер в своето семейство и сред съседите си” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т. 9).

„На всеки, който стане съучастник в Неговата благодат, Господ възлага работа за хората. Всеки от нас трябва да застане в своя дял и да каже: „Ето ме. Изпрати мен” (Елън Уайт. Пророци и царе).




Разказ
Нашият велик Лечител
Елза В. Малигон

Тригодишната Джени никога не пропускаше сутрешните и вечерните богослужения в своето село. Когато една сутрин не дойде, усетих отсъствието й. „Къде е Джени”, попитах аз.

„Тя е болна, госпожо!”, отговори едно момче.

След богослужението отидох да видя Джени и я заварих да лежи в едностайната къща на семейството, гърчеща се от болки. Помолих се за нея и приготвих няколко прости билкови лекарства. Скоро Джени заспа.

След известно време пак отидох при нея и там заварих няколко местни лечители. Те извършваха жертви и ритуали, за да я излекуват. Знаех, че ако се опитам да ги спра, могат да ме убият. Намерих майката на Джени извън къщата и й казах: „Трябва да се молим на Небесния Бог да я излекува. Той е истинският и най-великият Лечител.” Тя ме погледна, сякаш искаше да каже: „Ти си нова тук. Не знаеш, че изпълняваме тези ритуали всеки път, когато някой в селото се разболее.”

Същия ден се помолихме за Джени в училището. След часовете брат й ми каза: „Баща ми предупреди да не идваш у дома, тъй като ще попречиш на лечителите.” Изпитах болка. Имах желание да помогна, а не можех. Господи, помолих се аз, моля Те, помогни на Джени. Ако е волята Ти, изцери я. Помогни на родителите й да разберат, че Ти си истинският Бог.

Състоянието на Джени се влоши и семейството й я отведе в гората, за да е по-близо до духовете, на които се покланят. Лечителите продължиха със своите жертви, но ние също не спряхме да се молим за нея.

След два дена, докато се подготвяхме за посрещане на съботата, Джени и майка й се появиха на вратата с усмивки на уста. „Направихме всичко според предписанията на нашите ритуали, но тя не се подобряваше – каза майката. – Накрая се помолихме на твоя Бог. Обещахме Му, че ако я излекува, ще Му предадем живота си. Веднага след молитвата болките на Джени изчезнаха. На следващата сутрин се събудихме от песните й, които е научила от теб. Чух я да благодари на Бога, че я е спасил. Тогава тя дойде при мен и ме попита: Мамо, можем ли да си вървим? Искам да отида на богослужението.”

Сега цялото семейство на Джени посещава службите в селската църква. Имат намерение скоро да се кръстят.


* Елза Малигон е от групата на суладите – студенти мисионери и учители от колежа Маунтин Вю в Южните Филипини.

Created by ULimited®