Основна мисъл: Преди да бъдем „подходящо въоръжени” за успешно споделяне на своята вяра, важно е да бъдем подходящо обучени. Но преди всичко - да бъдем здраво основани в своята връзка с Исус.

Вероятността човек, който не е лично уверен в спасението си, да доведе друг до тясна спасителна връзка с Христос е изключително слаба (макар и да се случва). Той може да го убеди да повярва в някои библейски учения и факти, дати и диаграми. Това убеждение и съответната вяра могат дори да го накарат да направи значителни промени в начина си на живот. Тъй като добри дела могат да се вършат и без Исус Христос, абсолютно задължително е всяко мисиониране и всяко мисионско обучение да имат едновременно и доктринален, и духовен аспект. За да може някой да бъде истински мисионер, трябва лично да е прегърнал „вечното благовестие” и да има лична опитност с него. Именно това благовестие в крайна сметка довежда до вяра, изповед, обръщане, вяра и ученичество.

Тази седмица ще разберем, че едновременно и духовното, и практическото обучение за мисиониране и свидетелстване е наистина библейският принцип и че трябва да спомогнем това да стане реалност в нашата църква.

В Матей 9:37 Исус казва на учениците, че жетвата е изобилна, а работниците малко. Днес жетвата е безкрайно по-изобилна, а работниците - все така сравнително малко. Голяма е нуждата от „жетвари”, които да бъдат добре обучени и изпратени в полето. Вечна истина е, че влиянието на Светия Дух е основният фактор, от който зависи успехът на мисионирането и свидетелстването, но важно е също така всички призовани от Бог за това служене да получат практическо обучение, да минат през наблюдение и практика. От Ефесяни 4:11, 12 разбираме, че трябва да се положат специални усилия, за да могат хората да бъдат добре подготвени за различните аспекти на тази дейност.

Бог е обещал да благославя водителите с определени дарби, които да им помагат да работят като ръководители и учители на църквата. Никога не е излишно да подчертаем отново, че мисионери, пастори и учители не следват наставленията на Духа, ако вършат цялата работа сами и не подготвят други за служба. Всеки, който се обучава за свидетелстване и мисиониране, трябва да бъде абсолютно убеден, че това е Божията воля – светът да бъде спасен от греха; че възложената ни от Бог задача е да протегнем ръка към изгубеното човечество; че е според Неговата воля църквата Му да расте.

Показателно е, че Исус призовава учениците не просто да бъдат „ловци на човеци”. Не казва: „Елате след Мен и бъдете ловци на човеци”, а: „Елате след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци”. Още в самото начало на своето „сътрудничество” с Него тези хора разбират, че ги очаква сериозно обучение. Той ги поставя да живеят в „учебна среда”, където да станат годни за задачата, за която ги е призовал. Те научават много чрез наблюдение и практикуване. И едва след като са се научили да работят на място – какво да правят и как да го правят, – тогава им възлага поръчката за света. Без правилно обучение, наставление и лично духовно развитие на работниците задачата да занесем благовестието на своите ближни е невъзможна за изпълнение.

Обучението на онези, които желаят да служат на своя Господ, има два аспекта и единият води към другия. Първо, научаваме се да познаваме Исус и след това – да споделяме с падналата човешка раса Него и Неговото предложение към хората.

Колко е вълнуващо не просто да слушаш най-великия Проповедник на всички времена, но и да Го наблюдаваш как проповядва Божието царство (Лука 9:11) – така, че да събужда копнеж във всяко сърце.

Принципът „обучение чрез наблюдение” е приложим за всеки човек. Книжното обучение и слушането на наставления винаги трябва да е основано върху наблюдение и участие наживо. Исус очаква от учениците на Йоан Кръстител да са научили нещо от онова, което са наблюдавали.

Йоан Кръстител посочва Исус като „Божия Агнец, Който взема греха на света”. След това обаче е хвърлен в затвора и няма възможност да проповядва; чува доклади за служенето на Исус само „от втора ръка”. Изглежда, затворническата му опитност изважда на повърхността някои негови съмнения относно Месия. Когато се надигнат съмнения, трябва да отидем при Исус и Йоан прави точно това. Спасителят изпраща неговите ученици обратно да му разкажат какво са видели и чули. Разказите им насърчават Йоан, но за нас остава загадка как ли видяното и чутото е повлияло върху тяхното собствено мисиониране и свидетелстване.

Няма значение колко книги за любимия си спорт е изчел човек; няма значение колко мача е гледал; ако иска да играе и побеждава в този спорт, трябва да „сложи обувките и да излезе на терена”. Наричаме това „опитност от първа ръка”, обучение чрез практика – без него няма начин да се подготвим за работа. Тази универсална истина важи дори за християнското мисиониране и свидетелстване. Понякога чуваме хора да казват, че не искат да участват, защото не са напълно подготвени. Но те трябва да разберат, че активното участие е жизнено необходима част от подготовката. Скромно начало, напредване стъпка по стъпка, постепенно надграждане – това е начинът. Светият Дух ни води и нашите умения, опит и увереност нарастват.

Най-напред Исус обучава учениците Си, така да се каже, в „класната стая”. След това ги извежда навън, за да Го наблюдават как работи. И след като им дава сила да лекуват болни, да възкресяват мъртви и да изгонват демони (стих 8), ги разпраща да мисионират без Него. Забележете обаче колко много наставления им дава преди това – какво да проповядват, какви чудеса да правят, какво да не носят със себе си, къде да отсядат и кога да изоставят едно безплодно мисионско поле. Спокойно можем да предположим, че ги наставлява и за други неща. Но някои важни уроци могат да се научат единствено в пряко общуване с хората. Този текст показва обучението „в движение” в най-добрата му форма. Не можем да служим на хора, с които не влизаме в контакт – никога не бива да го забравяме.

Първоначално Исус изпраща седемдесетте там, където самият Той възнамерява да отиде малко по-късно (стих 1). Той знае с какво ще се сблъскат – както те, така и всички други мисионери – в опитите си сами да разпространяват евангелието след Неговото възнесение. Инструкциите към седемдесетте подсказват, че ги подготвя за това, което им предстои.

Понякога не успяваме да постигнем всички набелязани цели в даден проект. Означава ли това, че сме се провалили? Разбира се, че не. Независимо каква стратегия за достигане на изгубените изберем, ще имаме както успехи, така и неуспехи. Възможно е да сме вдигнали летвата твърде високо. Ако не сме успели да кръстим набелязания брой хора например, възможно е просто да сме набелязали нереалистичен брой; или пък точно тази програма да е била повече сеитбена, отколкото жетвена – тоест, колкото и да смятаме, че жетвата е узряла, възможно е да е все още време за сеитба. Невинаги можем да сме сигурни.

Когато се опитваме да печелим души, се изправяме срещу свръхестествен неприятел, който се труди неуморно да настройва умовете на хората срещу благовестието. Понякога пускаме Божията ръка и тогава лукавият може да създаде проблеми спрямо усилията ни да работим за Господа. Единствената ни защита е в пълното предаване Христос – във всеки миг от живота ни.

Подобно на Адам и Ева в Едемската градина, понякога провалът ни кара да започнем играта, наречена „критикуване и обвиняване” – едно от най-успешните оръжия на Сатана за довеждане на Божия народ до дисхармония. Вместо да търсим кого да обвиним за неуспеха си, нека по-добре направим сериозна, честна, дълбока оценка на случилото се, без да забравяме, че дори Исус – най-великият Проповедник и Мисионер – не е успял да спечели всеки, на когото е говорил.

Когато осъзнаем провала си, нека не се поддаваме на отчаянието, а отново да вземем пример от учениците. Макар да получават власт над демоните и да имат успехи в изгонването им, понякога те очевидно не успяват да се справят с онова, за което са получили специалните си дарби от Исус. В такива случаи отиват при Него и Го молят да им обясни какво се е случило и защо (виж Матей 17:19). Ето един принцип, на който е добре да обърнем внимание – важен момент при изследването на причините за даден провал и търсенето на начини да се справим следващия път по-добре е да представим всички проблемни ситуации в мисионската си работа пред Господ.

Има две области, в които можем да се учим от успехите си – едната е така наречената „практическо-процедурна” област, а другата - „духовно сътрудничество”. С право можем да оспорим, че всъщност и двете области притежават духовен аспект, но въпреки това ще ги разгледаме поотделно, за да подчертаем как можем да се учим от успехите си.

„Практическо-процедурна” означава да се учим от това, което реално правим. Например разбираме коя е най-подходящата последователност за излагане на библейските истини в нашата култура; кое е най-подходящото за проповядване място, кой тип реклама привлича най-много хора, както и цял куп други практични и процедурни подробности, най-добри в конкретната ситуация.

„Духовно сътрудничество” означава акцент върху факта, че Бог участва активно в свидетелстването и мисионирането на отделния човек. В крайна сметка Божията воля е всеки да бъде спасен.

Няма никакъв смисъл да засеем едно растение, ако след това няма кой да го полива. Няма никакъв смисъл и да поливаме, ако не го правим там, където са засети семената. Но дори и всичко със засяването и поливането да е наред, пак няма да има растеж, ако Бог не го даде. Когато наблюдаваме как Господ благославя нашите скромни усилия, научаваме много. Научаваме доколко Той участва и иска да участва в нашите инициативи. Учим се да Му се доверяваме повече. Разбираме колко важно е тясното духовно сътрудничество с Него. Ако копнеем да спасяваме души, за които е умрял Христос, нека не забравяме, че няма човек, за когото Той да не се е пожертвал и когото не иска да спаси. Важно е, много е важно никога да не забравяме тази съдбоносна истина.

Формулиране на мисионска стратегия

Докато се старае да изпълни своя дял от мисионската поръчка, нека вашата църква има предвид следните важни неща:

• В процеса на планиране и изготвяне на стратегия включете поне мисионските екипи. Идеалният вариант е да се включи цялата църква.

• Първоначално планирайте следващата църковна година. Като начало една 12-месечна стратегия е достатъчно дълъг период. По-късно може да добавите още планове и стратегии, които да продължат и след края на този срок.

• Отделете голямо внимание на това „помощният персонал” да е наясно какво точно се очаква от него и кога. Когато хората не са много сигурни какво трябва да правят и кога трябва да го направят, стратегическият тласък на църквата към главната й цел може да отслабне и дори да спре.

1. „Всяка църква трябва да бъде школа за обучение на християнски работници” (Елън Уайт. Здравно служене). Колко добре се изявява вашата църква в тази област? Ако не е особено добре, какво може да се направи, за да се осъществят необходимите промени?

2. „Всеки ден Сатана има своите планове, които преследва – последователни действия, които препречват пътя на желаещите да свидетелстват за Исус Христос. Човешките инструменти на Исус са смирени и кротки по сърце, защото се учат от Него. Но едно е сигурно – те ще паднат в изкушение просто защото са живи; защото Сатана бди, изкусен и неуловим, и ако не се молят, ще бъдат заварени неподготвени. Той се промъква към тях като крадец през нощта и ги пленява. След това въздейства върху умовете на отделните хора да създават свои изопачени идеи, да съставят собствени планове. И ако братята им съзрат в това опасност и започнат да предупреждават срещу нея, те го считат за лична обида – твърдят, че се правели опити да бъде отслабено тяхното влияние. Един започва да тегли на една страна, а друг – в точно обратната” (Елън Уайт. Евангелизъм). Как можем едновременно и да се стараем да свидетелстваме, и да се справяме с опасността, така точно описана в този цитат? Къде е единствената ни защита?

3. В групата обсъдете мисионски проект, който е бил успешен като цяло. Какво научихте от това? Как да прилагате всичко, което би било полезно за вас, без да забравяте, че всяка ситуация е уникална и е възможно нещо много успешно на едно място да не проработи на друго?

Намерих си работа и се справях добре, но не бях удовлетворен. Разбирах, че Бог ми е приготвил нещо друго. Приятел ме повика и ми предложи да заема работата, за която мечтаех. Тя бе всичко, което желаех, а и заплащането бе много добро. Можех да се издигна бързо до върха на моята професия. Изглеждаше ми идеално и аз се съгласих да се явя на интервю.

Същата седмица адвентен евангелизатор дойде в града, за да изнесе поредица от теми. Съпругата му подготвяше хората, които имаха желание да станат библейски работници. Нямах намерение да посещавам семинара. Дори не знаех какво е това библейски работник, но Бог ми внуши да отида там.

През седмицата в мене бушуваше война. Имах възможността да получа съвършена работа и страхотна заплата, но Бог като че ли ме призоваваше да работя за Него. Дали да напусна настоящата си работа и да стана библейски работник? Вътрешната битка ме накара да се чувствам ужасно, докато накрая се предадох на Бога. Напуснах работата си и се записах за допълнителни курсове, за да стана библейски работник на пълно работно време.

Завърнах се в Индия и разказах на родителите си за моето решение. Знаех, че ще останат разочаровани и може би ще се ядосат, когато разберат, че съм изоставил кариерата си, за да работя за Бога. Сблъсъкът се оказа много по-страшен, отколкото бях очаквал. Баща ми се разплака и се опита да ме убеди да остана в Индия и да си намеря работа. Накрая втората ми майка го убеди да ме остави да правя каквото пожелая с живота си.

Изкарах тримесечен библейски курс и се завърнах в Австралия, за да започна работа като библейски работник в Гейтуей, като основната ми дейност бе сред студенти и млади професионалисти в Мелбърн. Срещахме се с млади хора в кампусите и се сприятелявахме с тях. След това ги канехме в групите за изучаване на Библията и за богослужение. Повечето от тях не знаят нищо за Бога. Те се сприятеляват, хранят се, изучават Божието слово заедно, молят се и славят Бога. За една година около 90 души дойдоха поне веднъж, а 12-15 от тях започнаха да посещават редовно. Част от тях вземат редовни библейски уроци.

Голям брой чуждестранни студенти нямат никаква представа за Бога. Други са посещавали някаква църква, но нямат лична връзка с Исус. Прекрояваме библейските уроци според това, от което се нуждаят.