Основна мисъл: Духовните дарби са специални качества, дадени на всеки член на църквата – да ги използва за Божия слава и за спасяване на души.

Нашата църква много правилно поставя специален акцент върху духовната дарба на пророчеството, но невинаги набляга върху важността и на останалите дарби. А това е много важно. Доктрината за духовните дарби е ясно библейско учение. Следователно църквата трябва да се отнася много сериозно към тях, за да може всеки неин член без притеснение да ги получава и прилага.

За съжаление много църковни членове не развиват дадените им духовни дарби. Причините са многобройни. Понякога вината е на самите членове. Често не се прави достатъчно, за да бъдат те насърчени да открият дарбите си и да ги използват за служене и мисиониране под ръководството на Светия Дух. Какво прахосничество – да имаш дарба и тя никога да не бъде използвана по предназначение!

Ако проведете анкета сред членовете на своята църква, вероятно много от тях ще мислят дълго и дълбоко, преди да решат, че имат някоя от духовните дарби, изброени в Библията, дори вече да са имали случай да упражняват някои от тях. Просто не ги смятат за такива. Мнозина, които не са търсили своите дарби „официално”, вече практикуват някакъв вид служене, за което се чувстват призвани, и тяхната църква ги подкрепя. Много често на семинари, насочени специално към откриване на духовните дарби, просто се потвърждава наличието на такива, които отдавна се прилагат в служенето. Следователно напълно възможно е човек да упражнява някаква духовна дарба под ръководството на Светия Дух без формално да я е търсил, изследвал и открил. На другия полюс са онези, за които е трудно да се включат в каквато и да е дейност, свързана с църквата, защото смятат, че нямат дарба за нищо. Важно е такива хора да бъдат насърчавани да търсят и откриват дарбите си, целенасочено да намират начини да работят за църквата.

Вече разбрахме, че всеки вярващ има да изпълнява някаква служба, затова не бива да се изненадваме, че Бог вече ни е подготвил и „екипирал” за нея. С други думи, всеки, който приеме великата евангелска поръчка като лично „мисионско назначение” от страна на Бог, със сигурност ще бъде подготвен от Светия Дух да я изпълни. Бог знае какво, къде и кога е нужно на църквата, за да върши делото за спасяване на души.

Прочетете 1Коринтяни 12:11. Даването на духовни дарби на вярващите е част от работата на Светия Дух за подготвяне на светиите за всяко добро дело (виж Ефесяни 2:10). Светият Дух не само разпределя духовните дарби между тях, но и – както разбираме от Деяния 1:8 – ги прави способни и силни да ги упражняват.

В Библията няма да открием два еднакви списъка с духовни дарби. Това предполага, че нито един от тях не е абсолютно пълен; тоест може да има и други дарби, които да се добавят.

До известна степен духовните дарби са тези, които определят мястото на даден човек в неговата църква. С други думи, човек да открие духовните си дарби означава да открие като каква част от тялото Господ иска той да функционира. Случвало ли се е да ви поканят да се включите в нещо, към което не изпитвате никакво влечение, нямате никакъв интерес? Познавате ли хора, които са приели някаква служба само за да си подадат оставката още на половината от мандата просто защото чувстват, че не са подходящи за нея? В повечето подобни случаи най-вероятно те са били поканени да се заемат със служба (и най-често са се опитали да се справят), за която нито се чувстват призвани, нито имат дарба. Да, това се случва, но е изключение.

Забележете, Светият Дух е Този, Който ни призовава да служим на Бог. Варнава и Савел са призвани от Духа и след това са подготвени от Него. Във втори стих откриваме много важна информация – преди да бъдат призовани за специална служба, Варнава и Савел вече участват в служенето за Господ. Научаваме още, че Симеон и Манаин този път не са призовани.

Малко преди да напусне земята, Исус обещава да ни изпрати Светия Дух като наш Помощник. Част от Неговата работа е да ни подготви да разпространяваме благовестието. И ако ни дава дарби, за да изпълним своята мисионска задача, значи тези дарби несъмнено са важни и наш дълг е да ги използваме.

Когато разберем защо Духът дава духовните дарби, разбираме колко жизнено необходими са те за достигането на всички с вестта за Христос. Благодарение призива на Светия Дух и на Неговите дарби всеки вярващ в различна степен и по различен начин се включва във великото дело по разпространяване на благовестието.

Понякога посочваме някои дарби като особено важни и специални, но на практика, всяка дарба е важна и специална за живота и мисионското дело на църквата. Понякога издигаме на пиедестал надарени евангелизатори, проповедници и учители, но дарби като възпитаване и послушание са също точно толкова значими.

Да открием дарбите на хората не е трудно. Много е лесно например бързо да разберем в коя област е надарен нашият пастор или някой друг от ръководителите на църквата. Всичкото, което трябва да правим, е да ги наблюдаваме как действат и как хората реагират на тяхната работа. Съвсем друго е обаче да открием какви са нашите лични духовни дарби.

Понякога този процес се представя като нещо съвсем просто – попълни въпросника, наложи върху него шаблона с отговорите и ето я твоята духовна дарба. Много вярващи се опитват да открият дарбите си по този начин, но след това преживяват разочарование, когато църквата им не ги избира за службата, на която биха могли да ги упражняват.

Може би най-лесният начин да започнем да откриваме духовните си дарби е един подходящ семинар върху тях.

Но не бива да забравяме все пак, че той би бил само началото на нашето търсене – нещо, което задължително ще чуем от всеки добре подготвен лектор.

Този текст не ни подканва всички да желаем една-две дарби, които по традиция се считат за „най-добри”. Павел показва, че дарбите се разпределят според нуждата в конкретната ситуация, конкретната църква и конкретния момент. Следователно „най-добрите” дарби са онези, които ще укрепят делото на една църква.

Когато обмисляте сериозно евентуалните си лични дарби, не подценявайте какво ви казват другите членове на църквата. Когато една изборна комисия заседава, за да посочи хора за различни ръководни постове или екипи в църковното тяло през следващата година, обикновено търси такива, които вече са проявили интерес или способности в определена област. Комисията може да не назове изрично дарбите на отделните хора, нито пък да ги проучва специално, но на практика прави точно това – съобразява се с факта какви духовни дарби имат отделните хора и в какви области на служенето.

Когато някой ви каже, че според него ще вършите много добра работа на този или онзи пост, възможно е да потвърждава наличието на духовна дарба у вас. Проява на мъдрост от ваша страна ще бъде да се вслушате и да се молите за това.

Резултатите, показани в края на някой семинар за духовните дарби и потвърдени от братята и сестрите, както и постиженията в края на пробен период на служене в определена област – всичко това би бил ясен индикатор за какво ви е призовал Господ и за какво ви е подготвил.

Когато се каже „духовни дарби”, особено в комбинация с „мисиониране”, най-често мислите ни се насочват към дарби като „евангелизиране”, „проповядване” и „поучаване”. Макар не всички дарби да са „чисто” мисионски, ако се упражняват в системата на църковното тяло, допринасят в различна степен за успеха на евангелската мисия на църквата.

Новоизбраните дякони допринасят за успеха на цялостната мисионска програма в ранната църква, като разтоварват апостолите от странични задължения, за да могат те да посветят всичкото си време на мисиониране и проповядване. Така, макар може би да не считаме тяхната работа за дарба, с която се мисионира „на предната линия”, дяконите упражняват своето евангелско влияние „зад кулисите”. Естествено, най-вероятно извършеното от тях за нуждите на бедните вдовици подготвя почвата в сърцата на хората и те с по-голяма готовност слушат благовестието, когато то стигне до ушите им. Само Бог знае колко добро са извършили тези хора на своя пост.

За да може една църква да функционира, онези, които я ръководят, трябва да имат дарби в областта на организацията, финансите и така нататък. Всички, които служат на Господ според разнообразните си способности, трябва да знаят, че са част от един отбор и че техният принос е изключително важен за всеобщия мисионски напредък на църквата.

Думата „прибавяше”, употребена в Деяния 2:47, е в смисъл на „вграждане в общността”. Новообърнатите се „прибавят” към църквата, но също и към общението, и грижата. Следователно можем да заключим, че духовните дарби в области като администриране, лидерство, гостоприемство, пасторско служене и дяконско служене със сигурност са включени. Ето един добър пример за упражняване на лични духовни дарби в полза на цялата църква с цел подкрепа за мисионското служене на други.

Откриването на личната духовна дарба е не просто задоволяване на любопитството, а има за цел насочване – къде иска да ни постави Господ, къде се „вписваме” в цялостната картина на църквата. Разбира се, това възлага върху нас огромна отговорност – да изпълним целта, за която Той ни е подготвил специално.

Забележете, че и в трите глави, съдържащи основните списъци с духовни дарби, те са поставени в контекста на църковното тяло. Това означава, че отделният вярващ може да свидетелства и мисионира на лично ниво – както е в случая с Филип и етиопския ковчежник (Деяния 8 глава), – но всеки има отговорността да упражнява своите дарби и чрез църквата.

Както вече казахме, каквото и да прави църквата, то трябва да става под ръководството и указанията на Светия Дух. Наша отговорност е да търсим Божията воля и да работим в съгласие с това, което ни открива Духът. Не бива да попадаме в капана, наречен „предварително съставяне на планове”, и след това да искаме небесно одобрение за тях. Често питаме: „Какво може да направи нашата църква за Бог?”. Но по-добре би било да се огледаме какво Бог вече прави сред Своя народ и да се включим в него.

Апостолите позволяват на всезнаещия Божи Дух да направлява служенето им. Веднъж правят опит да навлязат в ново работно поле, но Духът не им позволява. Най-вероятно Павел получава видение, в което Светият Дух му дава специфични указания къде точно да отидат и да благовестват (Деяния 16:9, 10).

Духовните дарби трябва да се използват отговорно и най-сигурният начин да се направи това е получателят да поддържа постоянно отворен своя „канал за общуване” с Духа. Ние сме отговорни за опазване единството на църквата. Ако сме водени от Божия Дух, това така желано единство ще е налице. Духът направлява както отделните хора, така и цялата църква. Указанията, дадени на един църковен член, са дадени на цялата църква. Той не води никого отделно, встрани от общото тяло.

Откриване на възможности за обучение на местно ниво.

След като вече сте взели решение в коя област на свидетелстването и мисионирането ще работите, след като сте обсъдили това със своя пастор и с мисионския ръководител, е време да прецените доколко сте готови за изпълнението на тази задача. Искате да повлияете на хората да вземат решение за Исус по възможно най-добрия начин, нали? Значи обучението е важно. Не забравяйте – работата в екип, а не индивидуално, ви осигурява насърчение, подкрепа и в крайна сметка успех. Ето върху какво трябва да се съсредоточите тази седмица:

• По време на консултацията със своя пастор и с мисионския ръководител обсъдете какво обучение трябва да получите (ако е нужно). Не е задължително то да се проведе във вашата местна църква. Проверете какви са възможностите да участвате в регионални, областни или национални обучения, какви семинари можете да посетите.

• Друга възможност е да помолите своя пастор или някой лектор да проведе обучение по свидетелстване и мисиониране във вашата църква. Ако разходите се окажат прекалено високи, а желаещите са малко, защо не рекламирате обучението в цялата област и не го разширите и за хора от други градове?

• Докато обмисляте обучението си в избраната от вас област, прегледайте и ресурсите, с които разполагате. Преценяването на ресурсите и начините за тяхното използване са важна част от вашата подготовка за служене.

• Жизнено важна част от вашето мисионско служене е личната духовна подготовка. Когато започнете да служите на Бог, по-остро осъзнавате и личните си духовни нужди. Разбирате за какво трябва да се молите и изпълването ви със Светия Дух става по-мощно – подготвяте се за още по-велико служене. Молете се Духът да ви направлява и използва лично.

1. „Бог е дал на църквата различни духовни дарби. Всяка от тях е скъпоценна на своето място и може да играе ценна роля в делото за подготовка на хората за скорошното завръщане на Христос” (Елън Уайт. Служители на евангелието). Помислете какъв акцент поставя вашата църква върху духовните дарби. Какво можете да направите, за да издигнете авторитета им още повече?

2. „Не всички хора получават еднакви дарби, но на всеки слуга на Господаря е обещана някаква духовна дарба” (Елън Уайт. Притчи Христови). Как да помогнем на всеки църковен член да открие, развие и употреби своите духовни дарби? Защо това е важно?

Еда наблюдавала лагера на масаите силно обезпокоена. Целият клан бил дошъл да помогне на майка й за сватбеното празненство. Еда обаче не искала да се омъжва. Имала желание да продължи да учи. Тя е умно момиче, завършило няколко класа в началното училище на десетина километра от дома си. Веднъж на път за училище била нападната и изнасилена. Дори след като разбрала, че е бременна, продължила да ходи на училище, след което прекъснала, за да роди.

Еда искала да се върне на училище, но нейният баща й намерил мъж, който да се ожени за нея и да приеме бебето й. Той имал вече няколко съпруги. Сватбената церемония трябвало да се състои на следващия ден. Единствената надежда на Еда била да избяга в училището, за което била чула – адвентния център за образование и възстановяване близо до Найроби, Кения – самоиздържащо се училище, ръководено от адвентисти миряни.

Докато жените били далеч, за да купуват провизии за сватбата, Еда увила четиримесечния си син в одеяло и тръгнала да търси училището. Извървяла повече от 40 километра през изпълнената с храсти местност.

Еда и бебето пристигнали с изгаряния от слънцето и обезводнени от дългия път. Стопанката ги нахранила и изслушала историята на Еда. Съгласила се да я приеме, но там нямало възможности за гледане на бебето. Наблизо обаче имало сиропиталище.

Семейството разбрало къде се намира Еда. Баща й се ядосвал заради нейното бягство, но в същото време изпитвал гордост, че тя е първа в класа. Скоро Еда ще завърши гимназията. „Искам да уча – казва тя. – Искам да се боря за правата на другите момиче да учат и да имат по-добро бъдеще.”

Семейството на Еда, подобно на много други семейства от племето масаи, осъзнава, че образованието е по-добра инвестиция от ранната женитба.

Адвентният център за образование и възстановяване трябва да намери спонсори за повече от 100 момичета масаи, чиито семейства не могат да платят за тяхното образование. Докато учат, те се научават да обичат Исус.

Дейността в центъра е променила живота на десетки момчета и момичета от племето масаи през последните няколко години. Пионери на Глобалната мисия отиват в района, за да проповядват на масаите Божията вест на любов.