"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Мисиониране и свидетелстване

Джо А. Уеб

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2012 г.


Урок 13 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 23 - 29 юни 2012 г.

Несекващо служене


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 23 юни
Стих за запаметяване:
„На какво прилича Божието царство? И на какво да го уподобя? Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше, и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му” (Лука 13:18, 19).

Основна мисъл: Точно мисионирането и свидетелстването са средствата, чрез които синаповото семенце (Божията църква) се превръща в грамадно дърво, изпълващо целия свят.

Сигурно сте чували хората да казват (а може и самите вие да сте го казвали): „Е, аз извърших своята част. Сега оставям на по-младите”. Или: „Бях мисионски ръководител години наред, нека сега други да поемат”.

В известен смисъл подобни изказвания са съвсем нормални. Хората остаряват, здравето им се влошава или други житейски обстоятелства започват да им пречат да изпълняват ръководните си задачи в църквата. Понякога просто се изтощават и имат нужда от почивка. Или пък вярват, че Господ изисква от тях да изпълнят волята Му в друга област на църковното дело.

Има обаче голяма разлика между промяна на фокуса в служенето и пълен отказ от служене въобще. Докато дишаме, ние сме длъжни да служим, независимо като какви.

Тази седмица ще насочим вниманието си към нуждата да останем на попрището, наречено „свидетелстване и мисиониране”. Независимо какъв пост заемаме, каква роля изпълняваме, пред нас винаги има възможности да служим.

За тази седмица прочетете:
Йоан 4:7–30; Деяния 2:42; 11:19–23; 2Тимотей 2:1–7; 2Коринтяни 5:18–20



Несекващо мисиониране и свидетелстване Неделя - 24 юни

Нека отново подчертаем, че свидетелстването и мисионирането трябва да продължат, докато на земята има хора, нуждаещи се от спасение. Божият план е да се спасят колкото може повече хора. Онези, които междувременно приемат Исус за свой личен Спасител, са призовани да работят заедно с Него в душеспасителното дело. Няма значение кои сме, къде живеем, в какво положение се намираме – ако сърцата ни са обърнати към Христос, ако сме Му дълбоко признателни за всичко, което е направил за нас, и ако осъзнаваме какво очаква в замяна, винаги ще виждаме възможности за свидетелстване и служене.


Припомнете си разговора на Исус със самарянката при кладенеца (Йоан 4:7–30). Кое в Личността на Спасителя и в думите Му въодушевява жената да сподели вестта със своите съграждани? Кои мисионски принципи откриваме в този разказ и как те могат да ни помогнат в усилията да достигнем хората?


Явно в разговора Си със самарянката край Якововия кладенец Исус следва много проста „схема”: 1. Привлича вниманието й - „Дай ми да пия” (стих 7); 2. Подсилва интереса й - “Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мен, която съм самарянка?” (стихове 9, 10); 3. Предизвиква у нея копнеж - „Господине, дай ми тази вода” (стих15); 4. Довежда я до убеждение - „Господине, виждам, че Ти си пророк” (стих 19); и 5. Резултатът е действие: “Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?” (стих 29).

Не е задължително всичките тези пет етапа на мисионирането да намерят място в една и съща среща, както става при самарянката. Конкретните ситуации са изключително разнообразни, но принципите, разкрити в този текст, намират широко приложение при всеки опит за достигане на души.

И още нещо – първоначално разговорът се завързва около обикновената вода, но целта на Исус е да накара самарянката да пожелае водата на живота. По същия начин и ние сме призовани да помагаме на хората там, където те се намират, да задоволяваме нуждите им, доколкото можем. Но никога не бива да забравяме, че най-голямата нужда на всеки човек е спасението в Исус.


Колко често се възползваме от възможностите за мисиониране или служене? Не е ли вярно, че твърде често преминаваме през живота, срещайки хора, които, въпреки че ни познават и общуват с нас, нямат никаква представа в какво вярваме, какви убеждения имаме, на какво се надяваме и каква вест носим? Какво трябва да променим, за да бъдем по-добри свидетели?




Грижовна среда Понеделник - 25 юни

Жизнено важна част от мисионската дейност се извършва вътре в църквата всяка седмица. Тази част се нарича „грижа” и „вграждане”. Ние винаги сме били добри в това да каним хора на църква, но невинаги чак толкова добри в създаването на среда, която да ги насърчава да се утвърдят като вярващи и като наши братя. Ако трябва да „правим ученици”, трябва да обърнем специално внимание на утвърждаването и обгрижването на всеки новоповярвал.

Какво означава това? „Утвърждаване” означава да му помогнем да стъпи върху здравата и непроменима основа; да формира своя собствена вяра и свой кръг от приятели, с които да общува. „Обгрижване” обикновено се обяснява със синоними като „отглеждам”, „възпитавам”, „грижа се”, „поощрявам”, „обучавам”, „приучвам”. Когато някой приеме Господ Исус Христос за свой личен Спасител, християнската общност трябва да приложи всички тези аспекти в духовен и социален смисъл. С други думи, един новообърнат има нужда да бъде „отгледан”, „ възпитан,”, „поощряван”, „обучаван” в пътищата Господни.

Ключовата дума е „общение”. В него душите се докосват една друга и си влияят. Всеки, който се присъединява към църквата, трябва да бъде обгрижван чрез духовно общение.


Какво научаваме от посочените текстове за важността на духовното общение между вярващите? Защо тези неща са изключително важни, особено за новоповярвалите – за хората, дошли в църквата благодарение на мисионските ни усилия? 1Йоаново 1:7; Деяния 2:42; 11:19–23; 20:35 и Римляни 1:11, 12.


Това, което прави впечатление в 1Йоаново 1:7, е настояването освен всеки да „ходи в светлината” сам за себе си, и всички заедно да „ходят в светлината”. Ако вярващите правят това, сред тях ще цари братство и единство. Следователно ще има и грижовна среда, в която всеки се интересува каква е Божията воля за неговия живот и насърчава другия в пътя на вярата. Важно е да помогнем на новите членове не само да се чувстват щастливи и доволни в църквата, но и да се превърнат в „ученици” в пълния смисъл на думата – т.е., да станат способни самите те да водят други към спасителна връзка с Господ Исус Христос.


Държи ли вашата църква специално на утвърждаването на новите членове? Как можете да се включите по-активно в обгрижването им (и дори на „по-старите”във вярата, ако е необходимо)?




Обучение на учители Вторник - 26 юни

В днешния свят хората са изключително мобилни. Всяка местна църква често гласува прехвърляния на членове към или от други църкви; затова нерядко се чуват оплаквания, че липсват качествени хора, на които да бъдат възложени отговорни служби. Предвид това постоянно „текучество” на таланти, от една страна, и необходимостта свидетелстването и мисионирането да не прекъсват в нито една църква, от друга, възниква острата нужда от обучение на вярващите.


Какви принципи относно обучението на учители откриваме в наставленията на ап. Павел към Тимотей във 2Тимотей 2:1–7? Как да приложим неговите думи към себе си и към своята работа за Господа днес, независимо каква длъжност заемаме в църквата?


Ап. Павел обяснява на Тимотей колко е важно да вижда голямата картина на Божието дело от гледна точка едновременно на разширяване и продължителност. Не бива пасторските и учителските задължения да се съсредоточават в ръцете само на един човек. Трябва да има специална служба за увеличаване броя на мисионските работници. Павел заръчва на Тимотей най-напред да обучи нови хора за ръководители, защото в крайна сметка старото поколение водачи ще си отиде. В това наставление е вплетена идеята, че тези, които бъдат обучени, от своя страна също ще обучават други след себе си и така мисионската работа на църквата никога няма да престане във времето. Това е в пълно съгласие с призива на Исус за повече работници на жетвата.

Чували сме поговорката: „Дай на човек риба и ще го нахраниш за един ден; научи го да лови риба и ще нахраниш него и семейството му за цял живот”. Проблемът е, че ако обученият „рибар” не предаде рибарските си умения на своите деца, следващото поколение пак ще гладува. Може би трябва да усъвършенстваме поговорката: „Дай на човек риба и ще го нахраниш за един ден, научи го да лови риба и да учи децата си да ловят риба, и целият свят ще се нахрани”. Ето в какво се състои разликата между това да обучиш един човек за ученик и да го обучиш за учител.


Припомнете си своята собствена опитност в църквата. Някой някога обучавал ли ви е как да свидетелствате? А вие помолили ли сте да бъдете обучени?




Връщане на бивши членове на църквата Сряда - 27 юни

„Отстъпник” е дума, която бихме искали да не съществува в християнския речник. Но е факт, че много хора отстъпват и напускат църквата, прекъсват спасителната си връзка с Господа. Част от тях го правят поради несъгласие с ученията, но повечето - поради други причини (обикновено лични проблеми или конфликти). Но независимо от причините, ние сме длъжни да направим всичко по силите си да създадем любяща и грижовна среда, която да им помогне отново да се върнат и да останат при нас, каквито и да са междуличностните ни различия.

В същото време трябва да създадем специален екип, който да работи с бившите и непосещаващите църква членове, и той да бъде част от мисионския отдел; програмата му да бъде част от общата мисионска програма на църквата. Един дори повърхностен преглед на църковния списък в която и да е църква ще покаже, че в него има повече имена, отколкото са посетителите на редовните богослужения. Тези „допълнителни” имена трябва да положат началото на специална служба за хората, които Бог никога не е преставал да обича с вечна любов.


Внимателно размислете над 2Коритнтяни 5:18–20. Контекстът е малко по-различен от нашия, но важен е принципът. Защо „службата на примирението” е от значение за онези, които някога са следвали Бог, но са се откъснали от Него?


Връщането на бивши членове в църквата е особен вид служене. Нещо повече – то е точно толкова мисионско, колкото и това за хората, които никога не са чували за Христос. Самата дума „примирение” предполага, че между човечеството и Бог някога е имало единство и общение, но че то е било разрушено и след това е възстановено чрез Исус Христос. Нещо повече – сега това дело на примирение е поверено на нас. То включва и онези, които някога са се покланяли на Бог заедно с нас.

Всъщност спокойно можем да кажем въз основа на Матей 10:5, 6, че Исус изпраща Своите ученици да спечелят обратно онези от еврейския народ, които са прекъснали своята спасителна връзка с Бог. Следователно за нас днес е напълно естествено да започнем да служим на тези хора, които имат своя история с Бог и с Неговата църква.


Припомнете си хора, напуснали вашата църква, и причините, поради които са го направили. Има ли сред тях някой, с когото можете да възстановите контактите си, да подновите приятелството си, да му послужите по някакъв начин, да се опитате отново да го свържете с църквата? Молете се, за да знаете как точно да го направите.




През задния вход Четвъртък - 28 юни

Обръщали ли сте внимание как някои се оплакват, че членовете на църквата се „изнизват през задния вход”? Те дори доста категорично заявяват, че този „заден вход” трябва да бъде затворен. Само дето пропускат да обяснят как да стане това и дори къде точно се намира той. Църкви, които нарастват, обикновено смятат, че техният „заден вход” е затворен, но всъщност може просто през „парадния вход” да влизат повече, отколкото се изнизват през задния. Това все пак е по-добре, отколкото обратното. Но ние продължаваме да настояваме, че е по-добре да направим всичко по силите си да задържим своите членове.

Откриването на „задния вход” и неговото затваряне изисква стратегия, която е сто процента мисионска, след като нашата работа е не просто да печелим хора за Бог, но и да им помагаме да останат при Него.


Прочетете Евреи 10:25. Защо е важно вярващите редовно да се срещат и събират заедно? Как се „увещаваме”, когато сме заедно? Как можем да правим дори още повече в тази посока?


Решението за напускане на църквата обикновено не идва внезапно. Повечето хора минават през процес на „скрито напускане”. Идването при Христос и в Неговата църква за тях е подобно на пътуване, заминаването им също. Най-често то не е някаква предварителна, съзнателно планирана стратегия от тяхна страна. Просто започват бавно да късат връзките, да се освобождават, да недоволстват от различни неща в църквата. В някои случаи дори с пълно право. Следователно трябва да бъдем будни и внимателни за духовното „пътуване” на братята и сестрите около себе си.


Прочетете Римляни 14:13, Галатяни 5:13 и Ефесяни 4:32. Защо живеенето в хармония с тези наставления ще държи „задния вход” заключен? Как можете вие лично и вашата църква да живеете на практика тези важни истини?


Една разумна църква, която не спира да се грижи, е място, където всеки се концентрира върху личната си връзка с Исус; всеки има ясна представа за стойността на отделните хора в Неговите очи. „Затварянето на задния вход” означава сближаване с хората, проучване на техните нужди (стига да са склонни да ги споделят) и задоволяване на тези нужди (стига да е възможно и подходящо). Това не може да даде нито една програма - само любящи, загрижени братя.




Разширено изучаване Петък - 29 юни

План за продължаване и разрастване на вашето служене

Всеки, който свидетелства и мисионира, трябва да обърне специално внимание на това как неговата служба да стане редовна, а не да си остане откъснато единично събитие. В тази насока могат да се направят доста неща. Ще изброим само най-важните:

1. Винаги предпочитайте да споделяте отговорността с други, вместо да се правите на „човека оркестър”. Подхранвайте екипния дух – разпределяйте както работата, така и похвалите.

2. Правете всичко по силите си да напомняте на цялата църква колко важна е работата на вашия екип. Това означава редовно да се отчитате пред нея и пред мисионския съвет, да отпечатвате необходимите бюлетини и съобщения на дъската, да изисквате бюджет.

3. Не спирайте да търсите хора, които да се присъединят към екипа ви или да формират свой собствен екип. Ако някой изяви желание да се присъедини към вас в резултат на вашата дейност и редовни отчети, добре; но по-добре е вие да каните конкретни хора лично, вместо да отправяте само някакви общи апели за доброволци.

4. Необходими са редовни обучения, особено във връзка с различните мисионски дейности.

За разискване:

1. „Трябва да бъдем канали, по които Господ изпраща светлина и благодат на този свят. Необходимо е отстъпилите да се търсят и увещават. Важно е да отстраним греховете си чрез изповед и покаяние, да смирим гордите си сърца пред Бог. Реки от духовна сила ще се излеят върху онези, които са се подготвили да ги приемат” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т. 8). Какво е нужно, за да помогнем на хората да се върнат в църквата и към прекрасната „настояща истина”, която на практика никой друг в света не проповядва?

2. Когато вярващи напускат църквата, нека ги обичаме, нека продължаваме да поддържаме връзка с тях, нека не ги съдим, нека не ги наричаме „отстъпници” и дори още по-лошо – да не ги замеряме с цитати от Елън Уайт за отстъпилите от вярата. Точно обратно, нека използваме тяхната тъжна опитност, за да „изпитаме сърцата си дали сме във вярата” (2Коринтяни 13:5), както казва ап. Павел, и да се запитаме има ли нещо, което можем да променим, за да задържим тези души сред нас! И по-важното – нека не правим нищо, което да пречи на връщането им. Как бихме могли като църква да прилагаме тези принципи спрямо братята и сестрите, които са ни напуснали, независимо от причината?




Разказ
Вярата на моята сестра

Семейството ми изповядва будизма, традиционната религия в Монголия. Често посещавах будисткия храм, за да се моля, и дори се научих да пея някои молитви. Имах намерение да стана будистка монахиня след завършване на колежа.

Точно по това време най-младата ми сестра Мунгу започна да посещава адвентната църква. Казах й, че нейната религия е глупава, но тя продължи да ходи на църква и дори ме покани да я придружа. Забелязах, че Мунгу не стои вече до късно през нощта и отказва да спори за дребни въпроси, когато аз се опитвах да я оборя. Промяната в живота й бе забележителна.

Мунгу често носеше книги у дома и ми оставяше. Четях ги започвах да проявявам интерес към това, което учи нейната църква. Следващия път, когато ме покани на богослужение, аз се съгласих.

Хората бяха така приятелски настроени. Дори църковните водачи дойдоха да разговарят с нас. Реших отново да отида на църква. Научих за небето и ада, за второто идване на Христос и вярата в Бога. Вярвах в това, което обясняваха. Продължих да ходя на църква. имах съвсем мъгляви представи за ученията на будизма, докато тези християни ми обясняваха съвсем ясно в какво вярват.

Малко по малко се отказах от намерението си да ставам будистка монахиня и приех Божията любов и изисквания в живота си. Бяхме кръстени заедно със сестра ми. Родителите ни се опитаха да ни разубедят, но в същото време виждаха промяната в живота ни, която Исус бе извършил.

Двете с Мунгу споделяме вярата си с нашите родители и с по-голямата си сестра. Тя вярва в Бога и знае, че Той е отговарял на молитвите й в миналото. Според будистката традиция най-голямото дете трябва да остане будист, за да може след смъртта на родителите да отвори вратата към следващия живот. С Мунгу се молим родителите ни да предадат живота си на Бога и да се откажат от вярата си в прераждането. Тогава най-голямата ни сестра ще бъде освободена от задължението си и ще ни последва в пътя ни към Бога.


* Ерденечимег и Мунгу Сукбатаар работят в столицата на Монголия, Уланбатор.

Created by ULimited®