"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Мисиониране и свидетелстване

Джо А. Уеб

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2012 г.


Урок 10 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 2 - 8 юни 2012 г.

Откликът на любовта


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 2 юни
Стих за запаметяване:
„Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди” (Йоан 14:15).

Основна мисъл: Ние работим, за да печелим души за Христос. Въпроса, който трябва да си зададем, е: „Кое ни мотивира да го правим?”.

Стихът за запаметяване тази седмица се свързва предимно с Десетте заповеди, но нека не забравяме, че съществуват и други заповеди, сред които „Идете прочее и научете всичките народи” (Матей 28:19, 20). И тя далеч не е най-маловажната.

Основният ни мотив да мисионираме и свидетелстваме трябва да бъде Божията благодат към нас, а не чувството за вина или дълг. Няма нужда да бъдем специалисти по психология на поведението, за да знаем, че огромна част от това, което човешките същества вършат, е реакция спрямо нещо. Това се отнася и за участието ни в мисионската дейност. Можем да разберем какви са мотивите ни просто като се запитаме защо правим това, което правим. Защо се включваме в мисионските инициативи на църквата? Или защо не се включваме?

Тази седмица ще изучаваме каква е правилната мотивация за работа в Божието дело и какви опасности крие действието с неправилни подбуди: по задължение, поради чувство за вина или срам. Ще проучим защо мисионирането и свидетелстването трябва да бъдат нашият изпълнен с любов отклик спрямо Божието спасително дело за нас.

За тази седмица прочетете:
1Йоаново 4:18, 19; Римляни 3:19, 20; Йоан 15:13; Римляни 5:6–8; Йоан 6:28, 29



Подбудени от любов Неделя - 3 юни

Запитвали ли сте се защо често е толкова трудно да мотивирате хората да се включат в дългосрочни проекти и програми на църквата? Ако си представим аналогични ситуации, в които явно е необходимо високо ниво на мотивацията и посвещението, ще открием отговора. Кое мотивира един родител да дари бъбрека си, за да спаси живота на своето дете? Защо майки и бащи изхарчват цяло състояние, за да осигурят възможно най-добро образование за децата си? Да не би да го правят, защото ще се чувстват виновни, ако не го направят? Или защото ще бъдат длъжници на децата си? Разбира се, че не.

Естествено всеки родител се чувства отговорен за благополучието на децата си, но основният движещ мотив е любовта. Родителите правят всичко това, защото обичат. Колкото и пъти да го повторим, няма да бъде достатъчно: Правим за Бог различни неща, защото Го обичаме и защото знаем, че Той ни обича.


Прочетете 1Йоаново 4:18, 19. Какво означава това? Предайте смисъла на текста със свои думи.


Нашата обич към Бог трябва да се корени в Неговата любов към нас. Той е съществувал преди нас и ни е възлюбил съвършено още от мига на Сътворението. Любовта може да бъде резултат от любов или реакция спрямо нея. Изпълнението на великата евангелска поръчка поради каквато и да е друга подбуда, освен любов, няма да донесе плод. Затова духовната ни подготовка е жизнено важна част от нашето свидетелстване и мисиониране.

Любовта ни към Бог, както и готовността ни да работим заедно с Него за спасяването на души, зависи от това доколко Го познаваме. Не е нормално да обичаме хора, които не познаваме. Ето защо, ако смятаме да се покоряваме на Бог от любов, изключително важно е да Го познаваме лично.


Какво научаваме за Божията любов към нас и за нашето послушание; за работата ни, продиктувани от любов към Него? Исус Навин 22:5; Лука 7:41–43; Йоан 14:23; 2Коринтяни 5:12–18 .


Любов и послушание са неразривно свързани, но само в тази последователност. Истинската любов към Бог задължително довежда до послушание към Неговата воля. Обратното обаче не е задължително – послушанието да води към любов (макар и да е възможно). Ако искаме хората да работят за Исус, трябва да им помогнем да създадат връзка на любов с Него.


Доколко любовта към Бог е мотив за вашето служене? Мотив ли е изобщо? Какво научавате за себе си от своя отговор? Какво ще трябва да промените?




Не от чувство за вина Понеделник - 4 юни

Векове наред чувството за вина е било използвано като фактор, мотивиращ действията на хората. Мисионските ръководители често ни напомнят каква отговорност ни е възложил Бог и колко много църквата разчита на нас: „Той е направил толкова много, за да ни спаси! В такъв случай как можем да бъдем така пасивни?!”. Всякакви призиви към действие от този род (несъмнено отправени с най-добри намерения) фино „играят по струната” на чувството ни за вина и по съзнанието ни за нашия огромен дълг към Бог. Всеки път, когато изместим фокуса на мотивацията от това, което Бог е направил за нас, към нещата, които ние трябва да правим за Него, тя дава обратен ефект.


Прочетете Римляни 3:19, 20. Защо Павел твърди, че целият свят е виновен пред Бог? Какво иска да каже?


Начинът, по който апостолът употребява думата „виновен” в този текст, е свързан с отговорността. В Римляни 3:10 той вече е казал, че „няма праведен нито един” и в стих 19 потвърждава, че законът прави „целия свят” виновен пред Бог.

Ролята на закона често се сравнява с тази на огледалото – разкрива греховното ни състояние, но няма очистващата сила на сапуна и водата. Оглеждайки се в Божия закон, ние осъзнаваме своята греховност; така той ни води при Спасителя, за да приемем Неговото безплатно опрощение и очистване.

След като дойдем при Христос, вече не сме мотивирани от чувство за вина, тъй като вината е отнета и покрита от Неговата праведност. Стоим в Господа съвършени, невинни, опростени. Да, грешници сме, но опростени; за вината ни е платено и сега – въз основа на спасението, което е наше благодарение на Христос, – сме мотивирани да свидетелстваме на хората какво е направил Той за нас.


Прочетете Яков 2:10. Каква е идеята на Яков? Как бихте обяснили този стих на един новоповярвал?


Нарушаването на една точка от закона ни прави виновни в оскърбление към Бог, Който е дал целия закон. Това потвърждава колко безполезни са опитите да спечелим Неговото благоволение чрез спазване на закона. Нарушаването му дори в съвсем „малка” степен разкрива скритото ни желание да следваме своята собствена воля, а не Божията.


Всеки трябва да признае греховете си и да ги предаде на Исус, да настоява за Неговата праведност, прошка и благодат, колкото и недостоен да се чувства. А за да не остане никакво недоразумение, нека го кажем конкретно – ние сме недостойни, по-недостойни, отколкото можем да си представим. Ако не беше така, спасението, което ни се предлага, нямаше да е по благодат, а просто заплата, която Бог ни дължи (виж Римляни 4:1–4). Кажете честно, смятате ли наистина, че Бог ви дължи нещо?




Мотивирано служене Вторник - 5 юни

Какво бихте си помислили за човек, който постоянно тръби, че е силно мотивиран за нещо и в същото време не се опитва да прави нищо? Или за такъв, който твърди, че се е посветил на нещо, но това ни най-малко не променя поведението му? Както вече казахме, най-силният мотиватор е любовта. Но простото обявяване, че обичаме, та дори и Бога, не означава нищо, ако не живеем и не действаме в съответствие с тази любов. С други думи, винаги очакваме тя да се открие чрез дела, които я изразяват. В този смисъл „любов” е дума на действието.


Прочетете Йоан 15:13 и Римляни 5:6–8. Как любовта на Исус се проявява в делата Му? Как ние да усвоим тези принципи и как да ги проявяваме в собствения си живот?


Какъв невероятен Спасител – съзнателно и доброволно да даде живота Си, защото ни обича с изключителна любов! Ето ви съвършен пример за това как любовта „принуждава” обичащия, да действа в полза на другия. Представяте ли си Исус да беше заявил, че ни обича и след това да си беше останал в небето? Да беше обявил каква огромна любов изпитва към нас, но да не беше ни обещал, нито осигурил каквото и да било?


Прочетете Йоан 14:21. Какво научаваме за любовта в действие – онази на Исус и за нашата любов?


Става въпрос не просто за любов, а за „любовна връзка”. В една любовна връзка мотивът е да доставим радост и удоволствие на обекта на своята любов. Решаващият акт на спасението, осъществен от Исус, е мотивиран единствено от Неговата обич към човешката раса, скъсала връзката си с Бог. Всяко нещо, което от своя страна вършим за Него и което не произтича от подобен мотив, доказва, че не сме разбрали какво означава истински отношения на любов с Бог. Той не желае да свидетелстваме и да мисионираме само защото смятаме, че Му дължим нещо. Копнее връзката ни с Него да бъде такава, че да ни „принуждава” да вършим неща, които Го радват и Му доставят удоволствие, да ни кара да бъдем „в крак” с онова, което е важно за Него. Иска да Го обичаме толкова много, че да работим за спасението на онези, които Той обича.


Как да сме сигурни, че работим за Бог с правилни подбуди? Възможно ли е да бъдем за благословение на другите, а действията ни да са подбудени от погрешни мотиви? Ако да, как? Добрите дела с лоши подбуди добри ли са въобще?




Капанът на законничеството Сряда - 6 юни

Една английска поговорка гласи: „Няма такова нещо като безплатен обяд”. Идеята е, че ако получиш нещо безплатно, това не означава, че то реално е безплатно, тъй като някой някъде, по някакъв начин го е платил. Теорията, че не съществува нищо истински безплатно така се е просмукала в християнското мислене, щото много християни се опитват да „заслужат” Божието спасение чрез послушание към Неговата воля.

В християнския речник „законничество” означава убеденост, че послушанието към Бог по някакъв начин Го задължава да оправдае грешника. Разбира се, Божията благодат не анулира послушанието от наша страна, но спасението ни се базира само и единствено на тази благодат, и на нищо друго. Ние не можем да направим каквото и да е по този въпрос.


Как следните текстове обясняват погрешното разбиране за спасението, оплело умовете на много хора? Как ние самите бихме могли да се увлечем по подобен начин на мислене? Защо всъщност това е много лесно?


Римляни 10:1–4


Римляни 11:5, 6


Галатяни 2:16


Законническата религия кара човек да се концентрира върху това как „се представя” (и често върху това как „се представят” другите), а не върху евангелската поръчка. Законническото отношение може да доведе до гордост и надменност онези, които са дотолкова заслепени да си въобразят, че са достатъчно свети, за да бъдат спасени. Или (което е също толкова лошо) - до обезсърчение и отчаяние онези хора, които осъзнават колко далеч са от Божествения стандарт. И в двата случая това е капан, който трябва да бъде старателно избягван, особено от църква като нашата, в която послушанието спрямо закона заема централно място в цялостната ни доктрина за евангелието.


Прочетете Йоан 6:28, 29. Как истината за оправдание чрез вяра е разкрита в тези стихове? Какво все пак означава да повярваме в „Този, Когото Той е изпратил”? Как тази вяра може да намери външен израз в живота ни? Колко добре я изявяваме, особено когато никой не ни гледа?




Свободен да бъдеш роб Четвъртък - 7 юни

Библията недвусмислено заявява, че преди сме били роби на греха, но благодарение на Христос вече не сме такива (Римляни 6:6). Сега сме освободени (Галатяни 5:1), избавени (1Солунци 1:10), осиновени (Римляни 8:15) и възродени (1Петрово 1:23).

Успяващ е онзи Божи работник, който е предал на Спасителя миналото си и е получил Неговата сила да работи в настоящето и бъдещето. Тоест всеки избавен от Христос вече е Негов „роб”. Ако не разбираме тази истина, сигурно ни се струва странно едно освобождение да води до робство, но това е точно толкова вярно, колкото и твърденията: „За да се изпълниш с Духа, първо трябва да станеш духовно празен”; или: „За да победиш, трябва да се предадеш”.


Прочетете Филипяни 1:1; Яков 1:1 и 2Петрово 1:1. Какво искат да кажат Павел, Яков и Петър с това, че са „слуги на Бог и на Исус Христос”? Какво означава това за нас?


Обикновено крепостните или робите са нечия собственост и са принудени да работят за своя господар. Да работиш за „Господаря” в контекста на християнството е напълно доброволен избор. Бог ни обича твърде много, за да упражнява насилие над волята ни. Използвайки тези думи, Тимотей, Яков и Симон Петър се идентифицират с Христос и с Неговото дело. Заявяват своята безрезервна отдаденост на служенето на Господ. Отказват се от себе си, за да могат хората да погледнат към Исус. Този образ на робството ни представя посветени последователи, които изразяват своята лоялност и покорство чрез несебелюбиво служене.


Прочетете Йоан 8:34–36. Какво научаваме от тези стихове за робството на греха и за пътя към свободата?


Слушателите на Исус прекрасно знаят, че робите никога не са в безопасност. Те могат да бъдат продадени или бичувани от своя господар, докато синът му винаги е в безопасност в своя дом. Исус използва картина от тогавашната реалност, за да представи една съдбоносна духовна истина. Ако Божият Син ни освободи духовно от робството на греха, тогава сме наистина свободни. Твърде странно би било един буквален освободен роб доброволно да се върне към оковите на робството, но в духовен смисъл се получава точно това – освободени от робството на греха, ние по собствена воля ставаме „роби” на Христос (Римляни 6:17, 18). Освободим ли се от онова, което ни кара да се концентрираме върху себе си, ставаме свободни да обърнем внимание на другите, на техните интереси. Ето това е ключът към истинския живот на служене.




Разширено изучаване Петък - 8 юни

Да продължим по същия път

Както и най-добрият двигател в крайна сметка блокира, ако не се поддържа редовно, така и най-хубавите, и най-ценните църковни инициативи се провалят, ако не се поддържат последователно и целенасочено.


За да може вашето служене да остане „във форма” и да продължи в същата посока, съобразете се със следните неща:


1. Поддържайте своята лична връзка с Бог. Често си напомняйте, че с Него работите заедно като партньори.

2. Подхранвайте своята лична визия. Продължавате ли да усещате колко важно е служенето ви? Продължават ли вашите цели все още да са така ясни и силни, както в началото?

3. Поддържайте връзка. За да продължи подкрепата за вас, важно е да се отчитате редовно. Хората са много заети, затова трябва да им напомняте за своето служене - как се развива, как могат и те да помогнат.

4. Подхранвайте своя ентусиазъм. Поговорката „Нищо не поддържа ентусиазма така, както ентусиазмът” е вярна. Продължавайте да показвате на другите колко сте въодушевени от служенето си и те също ще се въодушевят.

5. Останете „на фокус”. Не се разсейвайте с други задължения и програми, които ще ви попречат да отдадете достатъчно време и енергия, нужни за оцеляването и разширяването на настоящото ви служене.

За разискване:

1. В групата обсъдете отговорите си на въпроса в края на частта за вторник.

2. Каква светлина хвърля следният цитат върху връзката между любовта към Бог и служенето за Него? „Бдителният християнин е работещ християнин; той действа ревностно и с всички сили за напредъка на евангелието. Колкото повече расте любовта му към неговия Изкупител, толкова повече расте и любовта му към ближния” (Елън Уайт. Деяния на апостолите).

3. „Който не е опитал лично нежната привличаща любов на Христос, не може да води други към Извора на живота. Божията любов в сърцето е движещата сила, която ни подтиква да Го разкриваме пред хората в разговори с нежен и състрадателен дух, като въздигаме живота на онези, с които общуваме. Християнските работници, чиито усилия се увенчават с успех, трябва да познават Христос; а за да Го познават, трябва да са преживели Неговата любов” (Елън Уайт. Деяния на апостолите). Споделете с групата своята лична опитност с Божията любов, как сте я познали лично.




Разказ
Вече виждам

Дилип Тапу загубил зрението си и бъдещето му изглеждало доста мрачно. Родителите му го водили при различни доктори в Североизточна Индия, но никой не успял да му помогне да възвърне зрението си. Те намерили специално училище за слепи, където Дилип можел да учи Брайловата азбука. Малко след като се записал, училището било затворено и това разбило надеждите на семейството да даде образование на момчето.

Тъй като нямал какво да прави, Дилип се шляел с децата от улицата и скоро се пристрастил към тютюна за дъвчене. Често крадял ориза на майка си и го продавал, за да си купи тютюн. Открил, че може да спечели по няколко рупии, като пее популярни песни на улицата или по влаковете, но когато веднъж откраднали парите му, той се върнал у дома съкрушен. Тогава бил на 10 години.

Един човек предложил да му помогне и го взел у дома си, където го карал да работи за малко храна. Дилип избягал и се върнал у дома. Майка му успяла да намери училище, където да продължи да учи. „Животът ти ще стане по-добър”, уверила го тя. Дилип нямал желание отново да напуска дома си, но се подчинил.

Пристигнал в новото училище и веднага чул учениците да пеят. Не разпознал песните, но музиката му харесала. Скоро разбрал, че училището се ръководи от християни, а той изпитвал силни предубеждения към християнството. Съпротивлявал се на опитите на учителите да го запознаят със Спасителя и дори се опитал да направи така, че да го изключат, като напише нещо лошо за една учителка. Вместо да се разгневи, учителката му простила и се отнесла съвсем любезно с него.

Не след дълго Дилип осъзнала, че тези християни са различни от други, които познавал. Извинил се на учителката, а от своя страна тя му помогнала да приеме Исус в сърцето си. Когато разбрали, че е станал християнин, приятелите и роднините му започнали да го укоряват и да му се подиграват. Въпреки новата си вяра Дилип продължил да се бори с желанието си да дъвче тютюн. Молил се усърдно за избавление, но изминали много месеци, преди пристрастяването му да изчезне.

Когато завършил гимназията, Дилип пожелал да продължи с учението. Родителите му нямали пари, затова той работил като литературен евангелизатор, за да спести известна сума, с която да се запише в колеж. Дилип продължава да учи в Колежа „Спайсър мемориал”, където се подготвя за пастор.

„Благодаря на Бога за адвентното училище, където срещнах моя Спасител – казва той. – Това училище промени живота ми. Сега искам да споделям Божията любов с околните.”


* Дилип Тапу продължава да учи в колежа „Спайсър мемориал” в Индия.

Created by ULimited®