Основна мисъл: Кога ще се завърне Исус? Кой би могъл да знае? В известен смисъл това няма значение. Важното е, че се завръща.

В края на 1990-те години мнозина се чудеха дали краят на света няма да настъпи с идването на Новото хилядолетие. След това 2000 г. дойде и си отиде. Някои твърдяха, че пресмятането на времето е погрешно и действителната година, когато започва новото хилядолетие, е 2001-ва. Но, уви, все още сме тук.

За разлика от много други християнски деноминации адвентистите от седмия ден вярват, че Второто пришествие на Христос наближава. В новинарските емисии даже светските репортери понякога разсъждават как светът сякаш наближава някаква невиждана криза, била тя политическа, екологична, икономическа, военна или пък съчетание от всички тях. Не е нужно човек да е запален по библейската апокалиптика, за да види, че светът е на прага на една или друга катастрофа.

Нищо от това не трябва да ни изненадва. Все пак почти всяко библейско пророчество, описващо последното време, представя мрачна картина на света точно преди Второто пришествие. И – каква изненада! – точно такъв е светът, в който живеем.

Нашето жалко човешко състояние е честно и вярно описано в Библията. Боговдъхновените писатели обаче не изпитват отчаяние, тъй като знаят крайния изход. Последните глави на книгите „Исая” и „Откровение” ни уверяват в предстоящото унищожение на греха и във възстановяването на Божието царство. Бог разкрива на пророците Си последните неща, които ще доведат до края на тъмната история на нашия свят. Тези пророци признават смъртоносното положение, в което сме изпаднали, но живеят с надежда, защото им е разкрито подходящото лечение.

Както разгледахме по-рано, ако вярваме, че светът е започнал своето съществуване по случайност, вероятно ще вярваме, че и краят му ще настъпи по същия начин. Този възглед не оставя голяма надежда за хората, живеещи между споменатите начало и край, нали?

За разлика от това Библията постоянно се позовава на и описва буквалното историческо разбиране за Битие 1 и 2 гл. При Сътворението на света нищо не е оставено на случайността. Ето защо не е чудно, че Божието Слово твърди, че той ще има и за буквален край. Тук пък съвсем нищо няма да е оставено на случайността.

Първото сътворение и пресътворението са тясно свързани, като всяко едно подчертава важността на другото. Когато изучаваме доктрината за последните събития, всъщност се занимаваме с последните решителни действия на Бог спрямо Неговото творение, които довеждат директно до възстановяването на царството Му.

Три пъти в Откровение (1:8; 21:6; 22:13) Исус нарича Себе Си „Алфа и Омега” (алфа е първата буква в гръцката азбука, а омега – последната). Каквото и друго да има предвид с тези думи, те най-малкото говорят за Исусовата сила и вездесъщност; разкриват ни, че Бог е в началото на всичко и ще бъде и в края му. Можем да Му се доверим, независимо какво се случва по средата. Това е начин да ни каже, че колкото и хаотични да ни се струват нещата, Той винаги е до нас и държи всичко под контрол.

Тъй като “последните събития” се съсредоточават в установяването на Божието царство, вниманието към тях винаги е било от особена важност за адвентистите от седмия ден. И то до такава степен, че сме включили края на времето дори в името си: адвентисти от седмия ден. Самото име посочва вярата ни във Второто пришествие на Исус.

Нашите човешки очаквания и надежди често са разочароващи. Много пъти ни подвеждат, защото не можем да контролираме бъдещите събития. Най-големите ни надежди често пъти остават неосъществени. Хората се сблъскват с възможности и вероятности. Всеки наш план е относителен. Развиващата се история е сложна, неподлежаща на пресмятания и обект на действието на твърде разнообразни фактори, така че никога не можем да имаме абсолютна сигурност във взетите решения. Тази несигурност ни причинява безпокойство.

Но библейските писатели ни уверяват, че не трябва да се отчайваме, защото Господ контролира положението и че имаме обещанието за Неговото завръщане и за всичко онова, което Той ще направи тогава.

Като християни, като адвентисти от седмия ден живеем с надеждата за буквалното завръщане на Христос на нашата земя. Някои християнски деноминации са изоставили вярата си в това учение или пък така са го разводнили и са му придали духовен смисъл, че Второто пришествие се превръща само в нещо лично. Те казват: Пришествието се реализира в нашите сърца, когато се научим да изпълняваме ролята си в обществото, или пък: Когато се научим да обичаме другите така, както трябва, и да бъдем верни членове на обществото, тогава завръщането на Христос се превръща в действителност в сърцата ни. Въпреки че трябва да обичаме другите и да бъдем верни членове на обществото, нито едното от тези неща не означава Второ пришествие на Исус.

От библейска гледна точка, особено при разбирането ни за състоянието на мъртвите, е трудно да си представим какво би означавала нашата вяра без буквалното, физическо завръщане на Христос, по времето на което Той ще възкреси починалите с вяра в Него. Това заема толкова централно място в нашата вяра (нека отново подчертаем, че самото ни име отразява това убеждение), че без него цялата ни теологична система би се сринала. И това се дължи на факта, че всичко, в което вярваме и на което се надяваме, достига кулминацията си в буквалното завръщане на Христос “в небесните облаци” (Матей 24:30). Премахнем ли тази надежда, нашите учения ще ни отведат в задънена улица.

Разбира се, великата надежда за Второто пришествие се основава на онова, което Христос извършва за нас при Първото Си идване. Все пак каква полза би имало от Първото пришествие, ако няма Второ? В известен смисъл човек би могъл да твърди, че Първото пришествие и всичко, постигнато за нас от Исус на кръста, е непълно и безсмислено без Второто. Понякога Библията използва метафората за откупа по отношение на кръста. Сам Исус казва: “Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина” (Матей 20:28). Със Своята смърт на кръста Бог плаща откупа за нашите души – откуп пълен, цялостен и веднъж завинаги. В същото време каква полза би имало от плащането на откуп, ако не отидем и не вземем откупеното? Плащането на откупа не е краят на историята. Също както човешкият родител отива и взема детето си, за което е платил откуп, така и Исус ще се завърне, за да вземе онова, за което е платил толкова висока цена. Ето защо Първото идване на Христос ни дава най-голямата увереност в завръщането Му втори път.

Още от първите дни на Църквата на адвентистите от седмия ден ние вярваме, че Христовото завръщане ще бъде “по-скоро, отколкото сме мислили”. Но се оказва, че все още сме тук - много по-дълго, отколкото мнозина от нас са очаквали. Как да разбираме това “забавяне”?

Първо, ние не сме единствените, чиито очаквания за начина, по който Господ ще постъпи, не са се изпълнили.

Например Ева си мисли, че Божиите обещания за Избавител (Битие 3:15) ще се изпълнят с нейния първороден син. (Прочетете Битие 4:1) Точният превод на този текст би трябвало да има дума в курсив, защото тя не се намира в оригинала, но е добавена от преводача. Твърдението на Ева би могло да бъде преведено по-точна така: “Придобих човек – Господа”. Тя обаче греши. Роденото дете е Каин, а не Изкупителят. Идването на Господа е хиляди години по-късно.

“Идването на Спасителя е предсказано в Едем. Когато Адам и Ева чуват за първи път това обещание, започват да очакват скорошното му изпълнение. Те посрещат с радост своя първороден син, надявайки се, че може би той е Освободителят. Но изпълнението на обещанието се бави. Тези, които първи го получават, умират, без да Го дочакат. От дните на Енох това обещание е повтаряно от патриарси и пророци. То поддържа жива надеждата за идването на Господа, но Той все не идва” (Елън Уайт. Копнежът на вековете).

В цялата Библия намираме примери за хора, живеещи в искрено очакване. Вижте колко време Авраам чака обещания син; вижте колко време Израел чака освобождението си от Египет. Отново и отново в Псалмите четем въпроса: “Докога, Господи, ще чакаме избавлението?”. И, разбира се, не трябва да се изненадваме от “забавянето” на Христовото завръщане, не и след като още преди две хиляди години ап.Петър записва следните думи: “Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат присмиватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Къде е обещаното Му Пришествие? Защото, откакто са починали бащите ни, всичко си стои така, както от началото на създанието” (2 Петрово 3:3, 4).

В човешката история трябва да се случат определени събития, преди Исус да се завърне, но надеждата за бъдещето ни е славна.

А какво да кажем за стиховете, в които се говори, че Исус идва скоро? Например “И, ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество” (Откровение 22:7).

В известен смисъл, що се касае до личната ни опитност, Второто пришествие настъпва толкова “скоро”, колкото нашата смърт. Ние умираме и независимо колко време ще прекараме в гроба – две години, двеста или две хиляди, – затваряме очите си и следващото нещо, което разбираме, сякаш е минал само миг, е, че Исус се е завърнал. Ето защо може да се твърди, че от човешка перспектива времето до Второто пришествие не заема по-дълъг период от продължителността на отделния човешки живот.

“Още една година почти премина във вечността. Още няколко дни и ще влезем в Новата година. Мои братя и сестри, използвайте мъдро останалите часове от старата година. Ако по някакъв начин сте пренебрегнали дълга си, покайте се пред Бога и се върнете на пътя, от който сте се отклонили. Не забравяйте колко кратък е човешкият живот. Не знаете кога може да свърши определеното ви благодатно време. Не казвайте самонадеяно: “Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година и ще търгуваме, и ще спечелим”. Бог може да има по-различни планове за вас. Животът е като пара, “която се явява, и после изчезва”. Не знаете кога ръцете ви ще изгубят уменията си, а краката ви – здравата си походка. Моментът на отлагане е опасен. “Търсете Господа, докато може да се намери. Призовавайте Го, докато е близо! Нека остави нечестивият пътя си и неправедният помислите си, нека се обърне към Господа и Той ще се смили за него; и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро” (Елън Уайт. Ривю енд Хералд, 23 декември 1902 г.).

1. Обсъдете факта, че колкото по-дълго сме тук, толкова по-лесно е да отложим усещането си за спешността на Христовото завръщане и все пак, колкото по-дълго сме тук, толкова по-близо сме до това завръщане.

2. Кои са причините, поради които Исус все още не се е завърнал? Ние ли сме отговорни за това “забавяне”? Независимо дали отговорът ви е “да” или “не”, обосновете се.

3. Според вас кое е най-голямото основание за доверие в обещанието за Второто пришествие?

4. Въпреки че има големи дебати в науката по отношение произхода на човека, мнозина учени твърдят, че дългосрочните перспективи пред човечеството, Земята и дори Вселената, не са добри. Те предсказват, че Вселената ще изгори или ще се срути в самата себе си, като животът навсякъде ще изчезне. Като адвентисти от седмия ден ние вярваме, че дългосрочните перспективи за Вселената са точно обратните: те са прекрасни. Идеята е, че ако науката така се е объркала за края на всички неща, защо да й се доверяваме, че е разбрала по-добре тяхното начало?

Имаме множество добри основания да вярваме в завръщането на Христос, независимо кога ще настъпи то.

Израснах в невярващо семейство в Нигерия. Един от приятелите ми християни често ми говореше за Христос. Веднъж ме покани да предам живота си на Исус, но аз не проявих интерес. Скоро след това имах сън, в който Исус стоеше между небето и земята и докосваше хората, които пътуваха към небето. Когато се доближих, Исус не ме докосна, а каза нежно: „Още не си готов.” Отидох си с чувството, че съм отхвърлен.

Разказах на приятеля ми за моя сън и той ми обясни, че Бог ми говори и ме кани да го последвам. Леле, наистина ли Бог ми говори? Сигурно ме обича! Приятелите ми помогнаха да предам живота си на Христос.

Веднъж срещнах човек, който живее близо до църквата, в която ходят приятелите ми. Той ме покани да изучавам Библията с тях. Не бях съвсем сигурен, че го искам и затова ги попитах какво да правя. „Върви да учиш с него – отговориха те. – Трябва обаче да се увериш, че те учи на истината според Библията.”

Когато започнах библейските уроци, разбрах, че той познава Библията много добре. Когато ми разказа за съботата, посочи много библейски текстове, за да докаже, че Бог никога не е променял съботата в неделя. Убедих се, че Божият ден е събота, но не знаех какво да правя с това познание.

Моят нов приятел ми даде книги, които да ми помогнат да разбирам Библията по-добре. Покани ме да посетя адвентната църква с него и аз отидох радостен, че мога да открия истината за Бога. Дяволът се разяри и се опита да попречи на кръщението ми, но аз отказах да му се подчиня.

Преди да открия Христос, аз бях никой. Бог ме прие и ме призова да му служа и да споделям вярата си с тези, които все още не са срещнали Христос. Той отвори врата пред мене, за да уча в адвентния университет Бабкок в Нигерия. Знам, че Бог ще ми помогне да завърша обучението си и да откликна на призива му да служа.

Молете се за мене и за моите приятели християни, които са призовани от тъмнината и желаят да споделят Божията светлина с околните.