Джо Ан Дейвидсън

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2012 г.

Бог като художник

Основна мисъл: Бог като Художник? Какво означава това? И какво означава за нас?

Досега разгледахме различни аспекти на Божията Личност: Триединството, Божията святост и Бог като Изкупител. Но има една картина за Бог в Писанието, на която рядко се обръща внимание и тя е Бог като Художник.

Много хора твърдят, че не се интересуват от изкуство. Някои християни знаят твърде малко за него. Може да знаят какво харесват, но това е само познание за самите тях. Други признават, че никога не са замисляли за стойността или уместността на изкуството. Християнството винаги е имало двойствено отношение към него. Някога изкуството е било отричано като нерелигиозно и зло, друг път естетиката се е превръщала в светска “религия” с множество поклонници. А много християнски писатели рядко се опитват да свържат концепцията за красотата с основните християнски доктрини.

“Красотата е истина, а истината – красота” - пише поетът Джон Кийтс. И макар че думите на Кийтс са малко крайни, Бог наистина е Истина, а Истината е красива. Самото творение свидетелства за факта, че Бог е Художник и че обича красивото.

Писанието започва с описанието на Бог, създаващ хората от «земната пръст». Всъщност еврейската дума за «човек» «адам» е тясно свързана с думата за «земя» която е «адамах» – лингвистична връзка, потвърждаваща удивителната истина за Божиите умения като «Грънчар». Той наистина ни е оформил от елементите на земната пръст. Трудно е да си представим как човешко същество, с неговата кръв, кости, кожа, нерви и всички удивителни органи на тялото му може да е оформено от пръстта. Нашето съществуване е чудо, което винаги ще остане неразбрано от човешкия ум.

В известен смисъл, въпреки че образът на «Гънчаря» е подходящ, тъй като Бог е използвал елементите на пръстта, за да ни създаде, в други отношения (както е при повечето символи, стремящи се да обяснят Божиите дела и сила) той е напълно недостатъчен спрямо Неговия творчески и художествен подход. Все пак кой грънчар може да вземе глина и да я превърне в живо, дишащо същество?

Сред идеите, разкрити в тези стихове, се намира и тази колко безпомощни сме пред Божията сила. В известен смисъл сме като глина в ръцете на грънчар – грънчарят, а не глината, контролира положението.

В същото време Бог действа, за да ни пресъздаде по Свой образ. А запитвате ли се колко повече се грижи за красотата на онова, което може да направи в нас? Ние трябва да се предадем, да умрем за своето его и да сътрудничим на Господа, стремящ се да ни пресъздаде и възстанови доколкото е възможно спрямо първоначалната ни духовна и морална красота. Разбира се, външността може да е красива, но вътрешната красота е истински важната.

Първата половина от книгата «Изход» описва с подробности изпълненото с чудеса избавление на Израел от Египет. Втората половина на книгата се занимава с въпросите за красотата. Божиите наставления от Изход 25:1-9 са последвани от Изход 25:10 – 31:11, после идват Божиите «архитектурни планове» за портативното светилище с неговата мебелировка и свещенически одежди. От Изход 35:1 до края на книгата (40:38) се намират подробни описания на всичко това, заедно с доклада за прецизното им изпълнение. Този доклад включва обширни подробности за художествената изработка.

Колекцията от детайли е малко досадна за мнозина съвременни християни. На Бог обаче е угодно не само да представи многото указания пред новоосвободените роби, но и да ги включи в Писанието.

В първите пет книги на Библията има почти петдесет глави, описващи прецизните указания на Бог за красиво светилище. Той предоставя не само архитектурни планове, но и точни указания за обзавеждането. Твърде значим е фактът, че на планината Синай Бог дава не само Декалога, Своите инструкции за покорство в рамките на завета, но и специфични указания как да се изработи пищната структура с помощта на почти всички видове художествени умения.

Бог е Архитектът на всичко това. Той дори вдъхновява занаятчиите как да изработват и най-малките детайли от украсата. Нищо не е оставено на човешкия замисъл. Има повече глави за плановете и последвалия строеж на това светилище и неговото обзавеждане, отколкото за всяка друга тема в първите пет книги на Моисей.

Ако земното светилище е само «сянка» на небесното, трудно можем дори да си представим красотата, която съществува в истинското светилище, направено от самия Бог.

Опитайте се да си представите описаната сцена: четири хиляди души свирят на музикални инструменти за прослава на Господа! Това сигурно е удивително богослужение!

Божиите художествени изяви не са ограничени до изобразителното изкуство. От Писанието разбираме, че освен свещената архитектура, литургията на Израел също е вдъхновена от Господа. Бог обича и хубавата музика!

Давид ясно посочва, че е вдъхновен от Господа да напише песните. Макар това да не означава, че Господ е написал текста и музиката вместо него, все пак значи, че Той е загрижен какъв вид музика ще се изпълнява. В противен случай защо да го вдъхновява?

В целия Стар Завет, когато се описва храмовото поклонение, музиката има силно присъствие и е внушителна. Представете си например богослужебната атмосфера в описанията от 1 Летописи 23:5. Четири хиляди инструмента! Както и да е звучала музиката, тя определено не е била суха или скучна!

Може да се твърди, че естетическите измерения обикновено се проявят в рамките на богослужението и че в цялата си история народите са включвали естетиката в поклонението пред своите божества. Но само Израел настоява, че лично Бог е замислил всеки аспект от поклонението им пред Него, включително архитектурата, обзавеждането, свещеническите одежди и литургията. Не може да има съмнение, че художественият замисъл е одобрен в Божието Слово. Всеки, който отхвърля естетическите измерения или смята, че изкуството не е уместно призвание за християнина, отива против казаното в Библията.

Изследователите на Библията често са впечатлявани от невероятната литературна стойност на Библията. Всъщност много светски университети включват курсове по изучаване на Библията като литература. Изучават я не защото я смятат за Божие Слово, а просто поради литературната й висота.

Като християни имаме благословението не само да се наслаждаваме на литературната красота на Писанието, но и да научим истините за Бога, разкрити в него. Несъмнено художественото и литературното майсторство на повествованията и поезията, повлияни от Господния Дух (но написани с думите на Божиите пророци), до голяма степен ни помагат да разберем съдържащите се там истини.

Например апостол Павел с неговата сложна теологична тематика редовно прави проповедите си по-въздействащи със силни литературни похвати. Да кажем, в първите единадесет глави на Посланието към римляните той предава сбит преразказ на евангелието. Прегледайте споменатите глави и обърнете внимание на различните теми, вплетени в разказа.

Също като алпинист, изкачил се на върха на висока планина, апостолът – обгърнал с поглед обширната панорама на спасителната история – спонтанно възкликва в прослава. Преди да очертае практическите приложения на евангелието, той се прекланя пред Бога.

Павел използва този фин литературен „ритъм” няколко пъти в своите послания и писма: сложните теологични разсъждения се редуват с прослава на Бога, преди да приключат с практичен съвет.

Книгата „Откровение” също е изпълнена с внушителна „мозайка” от литературни похвати, с помощта на които Бог представя историята на спасението. Голяма част от нея се състои от старозаветни цитати. Читателят се сблъсква с изключително сложна палитра от думи, изрази и теми, заимствани от други библейски писатели, но сега вплетени заедно в изцяло нова тъкан. Тази последна книга на Библията силно се различава в стилово отношение от всичко използвано от апостолите и евангелистите. Вместо това сме поразени от естетическата изява от внимателното структуриране на библейския текст около седемте сцени на небесното светилище, като всяка от тях започва с по-дълбоко проникване в небесните дворове.

Книгата „Откровение” ни предлага огромна естетическа наслада. Бог би могъл да предостави на Йоан стандартен исторически документ, в който да изложи ясно историята на спасението. Вместо това намираме поразителни словесни картини, представящи развитието на великата борба между Христос и Сатана и разширяващи внушителната апокалиптична представа, оставена ни по-рано от Даниил и Езекиил.

Бог е и Скулптор, но не се ограничава само с обработката на гранит и мрамор. Той извайва нашите характери. Може да вземе грешно човешко същество и да го оформя, извайва и да отнема недостатъците му, докато човекът започне да отразява небесната слава. Бог е дал много доказателства, че притежава такива умения. От началото до края на Писанието наблюдаваме как Той взема хора, които ние бихме пренебрегнали като непривлекателни и недостойни, и ги превръща в нещо прекрасно.

Друг добър пример е Мария Магдалена. “Смятаха Мария за голяма грешница, но Христос знаеше обстоятелствата, които бяха оформили нейния живот (...) Той я измъкна от отчаянието и гибелта. Седем пъти чу гласа Му да смъмря демоните, завладели сърцето и ума й. Бе чула силните Му викове към Отец заради нея. Разбра колко оскърбителен е грехът за Неговата неопетнена чистота и победи с Неговата сила (...) Тази, която бе паднала и чийто дух бе станал свърталище на демони, се свърза тясно със Спасителя като ученичка и служителка (...) Стоя при кръста (...) Отиде първа на гроба след възкресението Му и първа разгласи вестта, че е възкръснал” (Елън Уайт. Копнежът на вековете).

Историята на спасението е пълна с Божествено творчество, възстановяващо у падналите в грях хора изгубения образ на Бога. Евангелието не е „козметичен лифтинг”, а въпрос на променяща живота ориентация, която протича надълбоко и включва очистване, оформяне и разкрасяваща сила. Евангелието на Исус Христос творчески изгражда почтеността на цялата личност. Истинска новост е резултатът от действащата в нас динамика – Божествено творческо дело, възстановяващо красотата на живота, някога паднал в грях.

“Нека обръщащата сила на Бог бъде преживяна в сърцата на отделните членове и след това ще видим дълбокото влияние на Божия Дух. Прощението на греха не е единственият резултат от смъртта на Исус. Той прави тази безкрайна жертва не само за да премахне греха, но и за да може да бъде възстановено от развалините човешкото естество, за да стане отново красиво и да може да живее в Божието присъствие” (Елън Уайт. Публикувани ръкописи. Том 6).

“Колко старателно и упорито се труди художникът, за да пресъздаде на платното съвършено подобие на своя модел; и колко прилежно скулпторът вае с длетото камъка, за да заприлича на образеца, който следва. Така и родителите трябва да работят, за да оформят и шлифоват своите деца по образеца, даден им в лицето на Исус Христос. Както търпеливият художник изучава, работи и прави планове, за да усъвършенства резултата от своя труд, така и родителите трябва да считат за ползотворно прекарано времето, заето с възпитаване на децата им за полезен живот и за подготвянето им за безсмъртното царство. Работата на художника е незначителна и маловажна в сравнение с тази на родителите. Единият се занимава с безжизнен материал, от който пресъздава красиви форми; а другият - с човешки същества, чийто живот може да бъде оформен за добро или за зло, за благословение или за проклятие на човечеството, за излизане в тъмнината или за вечен живот в един бъдещ свят без грях” (Елън Уайт. Детско водителство).

1. Имали ли сте възможност да развиете и да използвате някакви художествени умения? Когато сте създавали нещо красиво, давали ли сте си сметка, че този акт на творчеството е един от начините, по които отразявате “Божия образ”? Т.е. като творческа личност вие по свой собствен начин отразявате съзидателната сила на Господа.

2. Огледайте се в сътворения свят, в природата, дори след като дълго време е била белязана от греха. По какви начини тя мощно свидетелства не само за силата на Създателя, но и за Неговото художествено творчество и любов към красотата? Кои неща в природата считате за истински красиви?

3. Както посочихме във въведението, християните винаги са имали някак си двойствено отношение към изкуството. Защо се получава така? Кои са някои от капаните на изкуството? В същото време как то може да служи за прослава на Бога и за напредъка на Неговото царство?

Уменията на Бог като Художник са величествени. Сътвореният от Него свят говори за своя Творец, но художествените Му умения се простират и много по-далеч. Той е замислил християните да бъдат особен източник на “красота” на нашата мрачна умираща планета.

Човек не гледа на Дания като на мисионско поле, но след като има само 2500 адвентисти в цялата страна, има да се върши доста работа в това постмодерно секуларно общество. За да помогнат за завършване на делото, младежи прекарват доброволно по една година в различни служения по програмата „Една година за Бога”, спонсорирана от Датския съюз и Адвентната доброволческа организация.

Сред тях са Бярне Расмусен и Ким Ларсен, двама младежи на двайсетина години. Бярне, син на пастор, пожелал да покаже, че наистина гледа сериозно на вярата си. Изкарал кратък курс по евангелизъм за миряни и решил да стане библейски работник в Датския съюз. Тъй като по финансови причини не могли да го назначат на пълен работен ден, той пожелал да служи доброволно. „Възможно ли е да се наричам християнин и да не водя хората при Исус”, се питал Бярне.

Ким имал здравословен проблем и си взел дълга почивка. Бог го завел до програмата „Една година за Бога”. „Получи се точно навреме”, твърди той.

Двамата младежи работят заедно, за да намират хора, които търсят нещо по-сериозно в живота си. Датският закон им забранява да продават книги от врата на врата, затова Ким и Бярне раздават брошури и предлагат безплатни библии и библейски уроци. След това се срещат с интересуващите се. След четири месеца преподавали библейски уроци на седем души, което е добър резултат за Дания.

Датчаните обичат да четат. Двамата младежи понякога раздават безплатни книги на минувачите. Те проведоха и открита църковна служба, за да отпразнуват 125-та годишнина на една от най-старите адвентни църкви в Дания. Много хора я посетиха.

„В Дания е трудно да намериш хора, които се интересуват от Бога – казва Ким. – Всички си живеят удобно сред изобилието от материални блага. Ние намерихме хора, които жадуват да опознаят Бога.”

Един човек започнал да чете Библията, за да намери спокойствие в живота си. Макар че все още не е практикуващ християнин, той е открил Словото на Бога и Неговата любов. Друга жена, която изучава библейските уроци, била израснала в държавната църква. Тя заявява, че Бог никога не е бил част от живота й до момента, когато започнала да преживява трудности. Сега се обръща към Христос, за да получи отговори.

„Едногодишната работа за Бога укрепи личната ми връзка с Бога. Толкова съм благодарен да бъда част от този план”, казва Ким.