"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Благовестието в Посланието към галатяните

Карл Козерт

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, Ноември, Декември 2011 г.


Урок 9 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 19 - 25 ноември 2011 г.

Пасторският призив на Павел


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 19 ноември
Стих за запаметяване:
„Моля ви се, братя, станете като мен, защото и аз станах като вас. Не сте ми сторили никаква неправда” (Галатяни 4:12).

Както разбрахме дотук, апостол Павел не се стреми да смекчава думите си към галатяните. Но неговият остър език просто отразява вътрешната му ревност за духовното благополучие на църквата, която е основал. Освен жизнено важния теологичен въпрос, който третира, в по-обширен смисъл Посланието към галатяните показва колко важна е правилната доктрина. Ако не беше толкова важно в какво точно вярваме, ако доктриналната стабилност наистина не беше чак толкова съдбоносна, защо тогава апостолът ще се „пали” така, защо е толкова безкомпромисен и твърд в думите си? Естествено, истината е, че от огромно значение е в какво вярваме, особено в светлината на цялото евангелие.

В Галатяни 4:12–20 Павел продължава своето изложение, но сменя подхода си – поне до известна степен. Дотук е дал редица подробни и точни аргументи, с които да убеди галатяните, че грешат. А сега им отправя един по-личен, по-пасторски апел. За разлика от фалшивите учители, които не се интерсуват искрено от самите хора, Павел показва братската загриженост, милостта, надеждата и любовта на добрия пастир към неговото вироглаво стадо. Той не само поправя теологията им - старае се да служи на онези, които обича.

За тази седмица прочетете:
Галатяни 4:12–20; 1Коринтяни 11:1; Филипяни 3:17; 1Коринтяни 9:19–23; 2Коринтяни 4:7–12



Сърцето на Павел Неделя - 20 ноември

Прочетете Галатяни 4:12–20. Върху какво апостол Павел поставя акцента в своята вест?


Основният признак за грижата, която притиска силно на сърцето на апостола, е личният му апел в стих 12. Този апел идва непосредствено след настояването: „Станете като мен”. За съжаление думата „моля” или „умолявам” не може да предаде в пълнота смисъла на оригиналната гръцка дума „деомаи”. Тя наистина може да се преведе като „настоявам”, „умолявам”, но съдържа още по-силен смисъл в посока към отчаяние (вижте 2Коринтяни 5:20; 8:4; 10:2). Всъщност Павел казва: „Отчаяно ви моля!”.

Той се притеснява не само за теологията и доктрината им. Сърцето му е свързано с живота на тези хора, дошли при Христос благодарение на неговото служене. Той счита себе си за нещо повече от техен приятел – той е техен духовен баща, а те - неговите деца. Нещо повече – сравнява своята тревога за галатяните с тревогите и страданията, които изпитва една майка, когато ражда (Галатяни 4:19). Той е смятал, че предишните му „болки” при основаването на църквата са достатъчни за тяхното духовно „раждане”. Но сега, когато са се отдалечили от истината, той отново преживява мъчителна болка в старанието си да обезпечи тяхното духовно благополучие.


Какво е съкровеното желание на апостол Павел по отношение на галатяните? Какви резултати от своя „труд” за тях иска да види? Галатяни 4:19.


Най-напред апостолът описва галатяните като бебета, формиращи се в утробата. А сега представя нещата така, сякаш самият той е раждаща майка. Думата, преведена като „изобрази”, представлява медицински термин и се използва за описание на развитието на ембрион. Чрез тази метафора Павел се опитва да обясни какво означава да бъдеш християнин. Да бъдеш последовател на Христос е нещо повече от просто изповед на вяра. Това включва радикално преобразяване в посока христоподобие. Апостолът „не се стреми да постигне някакви леки „поправки”, а такова преобразяване, след което да гледаш човека е все едно да виждаш Христос” (Леон Морис).


Как Христовият характер се изявява във вашия живот? В кои области е необходимо да растете още много?




Предизвикателството да подражаваш Понеделник - 21 ноември

Прочетете 1Коринтяни 11:1; Филипяни 3:17; 2Солунци 3:7–9 и Деяния 26:28, 29. Какво казва апостол Павел и как същата мисъл е изразена в Галатяни 4:12? Как трябва да я разбираме?


На няколко места в своите послания апостол Павел насърчава вярващите да подражават на него. Във всеки един от тези случаи представя себе си като добър пример, който те да следват. Във 2Солунци 3:7–9 например се посочва като пример за вярващите в Солун как трябва сами да се грижат за прехраната си и да не стават бреме на други хора. В 1Коринтяни 11:1 призовава коринтяните да му подражават, като поставят благополучието на другите преди своето собствено. Проблемът му с галатяните леко се различава.

В Галатяни 4:12 той не ги призовава да му подражават; но им казва да „станат като него” – говори за състояние, а не за действие. Защо? Проблемът на галатяните не е някакво неетично поведение или неморален начин на живот както в коринтската църквата. Галатийският проблем се корени в самата същност на християнството. А то е повече състояние, отколкото поведение. Затова им казва „бъдете като мен”, а не „правете като мен”. Точно същите изрази от Галатяни 4:12 той използва и в призива си към Ирод Агрипа ІІ в Деяния 26:29, където казва: „Молил се бих Богу, щото било с малко, било с много не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тези окови”. С други думи, Павел говори за своята християнска опитност, основана единствено и само на Христос; за вяра, която се уповава на Христовото спасително дело за човека, а не на собствените дела по закона. Галатяните отдават изключително значение на своето поведение – повече, отколкото на уеднаквяването си с Христос.

Апостолът не посочва точно по какъв начин галатяните трябва да станат като него, но контекстът на положението в Галатия подсказва, че това не е някакво пространно изявление, покриващо всеки аспект и всяка подробност от живота. Тъй като главното му притеснение е тяхната законническа религия, явно има предвид чудната любов, радост, свобода и увреност в спасението, които открива в Исус. В светлината на удивителното чудо, наречено „Христос”, той се е научил да счита всичко останало за „измет” (Филипяни 3:5–9) и копнее галатяните да придобият същата опитност.


Познавате ли човек (освен Исус Христос), от когото да вземате добър пример? Ако да, какви качества притежава той и защо смятате, че е добре да им се подражава? Как можете да подражавате по-успешно?




„Аз станах като вас” Вторник - 22 ноември

Прочетете 1Коринтяни 9:19–23. Какво казва тук апостол Павел и как тези негови думи ни помагат да разберем по-добре мисълта му от втората част на Галатяни 4:12? (Вижте също Деяния 17:16–34; 1Коринтяни 8:8–13; Галатяни 2:11–14).


Може би Галатяни 4:12 звучи леко объркващо. Защо галатяните трябва да станат като Павел, след като самият той вече е станал като тях?

Както разбрахме вчера, апостолът иска те да станат като него по отношение на пълната му вяра и, че Христос е вседостатъчен за неговото спасение. А коментарът, че той е станал като тях, се отнася за следното: макар да е евреин, той е станал езичник „без закон”, за да може да достигне с евангелието езичниците. Като велик мисионер на езическия свят Павел проповядва благовестието и на евреи, и на езичници. Според 1Коринтяни 9:19–23 евангелието може да е едно и също, но методите на проповядването му се променят в зависимост от хората, които трябва да бъдат достигнати.

„Павел е пионер в това, което ние днес наричаме „контекстуализация” – необходимостта евангелието да се проповядва по такъв начин, че да звучи адекватно за хората, към които е отправено” (Тимъти Джордж. Нов американски коментар: Послание към галатяните).

Коментарът на апостол Павел в 1Коринтяни 9:21 обаче говори, че и това има своите граници. Макар да е свободен да използва различни методи за достигане на евреи и езичници, тази свобода не включва правото да живее беззаконно, тъй като християните са под „закона на Христос”.

Необходимо е да разграничаваме сърцевината на евангелието от културната му „обвивка” и да приспособяваме Христовата вест, без да стигаме до компромиси със съдържанието й. В това и ние трябва да бъдем подражатели на апостол Павел” (Тимъти Джордж. Послание към галатяните).


Колко е лесно да се правят компромиси, нали? Понякога по-дългата християнска опитност означава готовност за по-лесно правене на компромиси. Защо е така? Направете си честен самоанализ. До колко компромисът е навлязъл във вашия живот? Какви средства използвате, за да го оправдавате?




Преди и сега Сряда - 23 ноември

Отношенията на апостол Павел с вярващите от Галатия невинаги са били толкова трудни и студени. Напротив, той си спомня времето, когато за пръв път е проповядвал благовестието там. С пламенни думи описва начина, по който са се отнесли с него. Какво се е случило обаче?


Кое събитие най-вероятно довежда апостол Павел до решението да проповядва благовестието в Галатия? Галатяни 4:13.


Явно, първоначално Павел няма намерение да проповядва благовестието в Галатия. Но по време на пътуването си е поразен от някаква болест и е принуден или да остане там по-дълго от планираното, или пък да пътува дотам, за да се възстанови. Точното естество на неговото заболяване не е известно. Едни предполагат, че се е заразил с малария, други – че става въпрос за някакво очно заболяване (въз основа на думите на самия Павел, че галатяните са били готови да извадят очите си, за да му ги дадат). Възможно е също тази болест да е свързана по някакъв начин с „тръна в плътта”, за който той споменава във 2Коринтяни 12:7–9.

Но от каквото и да страда апостолът, то е толкова неприятно, че според собствените му думи, се е превърнало в изпитание за галатяните. В свят, където на болестите често се гледа като на знак за Божия гняв или неодобрение (Йоан 9:1, 2; Лука 13:1–4), болестта му лесно може да предложи на галатяните извинение да отхвърлят както него, така и вестта, която им проповядва. Те обаче го приемат с цялото си сърце. Защо? Защото сърцата им са стоплени от проповядването на кръста (Галатяни 3:1) и от убеждението на Светия Дух.

Каква причина биха могли да изтъкнат за промяната в отношението си сега?


Кои са възможните причини, поради които Бог оставя апостол Павел да страда? Как би могъл да служи на другите, когато се бори със собствените си проблеми? Римляни 8:28; 2Коринтяни 4:7–12; 12:7–10.


От каквото и да е болен апостол Павел, заболяването му със сигурност е сериозно и той лесно би могъл да го използва като повод да обвини Бог за проблемите си или просто да се откаже от проповядване на евангелието. Но той не прави нито едното, нито другото. Вместо да остави обстоятелствата да го победят, той ги използва като възможност да се облегне още по-силно и по-цялостно на Божията благодат. „Отново и отново Бог използва житейските беди – болести, преследване, бедност, природни бедствия и дори неописуеми трагедии – като случай да покаже Своята милост и благодат и като инструмент за напредване на евангелието” (Тимъти Джордж. Посланието към галатяните).


Как изпитанията и страданията ни помагат да се научим повече да разчитаме на Господа? (Или вие сте на друго мнение?)




Да кажеш истината Четвъртък - 24 ноември

Прочетете Галатяни 4:16. Какво силно изявление прави апостол Павел? Преживявали ли сте нещо подобно? (Вижте също Йоан 3:19; Матей 26:64, 65; Еремия 36:17–23).


Изразът „да кажеш истината” често е зареден с отрицателен смисъл, особено в наше време, в нашето покление. Възприема се като „набиване с чук”, като „другомислещите зад решетките”, като „никаква милост към врага” – с две думи, като тактика, при която сурово и безпощадно съобщаваме фактите, независимо колко са нежелани и неприятни. Ако не бяха думите на Павел в Галатяни 4:12–20 и на още няколко места в посланието (вижте Галатяни 6:9, 10), погрешно бихме могли да стигнем до заключението, че той се интересува много повече от истината на евангелието, отколкото от показването на любов. Обаче както вече разбрахме, макар да е загрижен галатяните да знаят „истината на благовестието” (вижте Галатяни 2:5, 14), тази загриженост е толкова голяма именно поради любовта му към тях. Та кой не е преживявал лично болезнената опитност да „бичува” някого с думи, тоест да му казва истини, които по една или друга причина той не желае да чуе? Но го прави, защото обича този човек, а не защото иска да го нарани, макар непосредственият ефект от думите му да е болезен и дори да предизвиква гняв и съпротива. Въпреки това го прави, защото знае, че човекът трябва да чуе точно това.


Каква характеристика дава Павел на онези, с които спори, в Галатяни 4:17–20? На какво друго се противопоставя, освен на теологията им?


Противниците на апостол Павел нямат нищо общо с прямотата и откровеността на неговото евангелие. Той рискува да си навлече яростта на галатяните, а те активно ги ухажват. Но не защото ги обичат, а от чисто лични, егоистични подбуди. Не е ясно какво точно Павел има предвид, когато казва, за своите противници: „желаят да ви отлъчат”. Най-вероятно става въпрос за опитите им да отнемат на галатяните привилегиите на благовестието, докато не се обрежат.


Припомнете си някой случай, когато вашите думи – макар да са били истинни, верни и необходими, – са разгневили някого? Какво научихте от това преживяване?




Разширено изучаване Петък - 25 ноември

„В галатийските църкви едно неприкрито фалшиво учение изместваше евангелската вест. Христос – истинската Основа на вярата – на практика бе изоставен заради отживелите церемонии на юдаизма. Апостолът виждаше, че ако иска вярващите в Галатия да бъдат спасени от опасното влияние, което ги застрашаваше, трябва да вземе най-решителни мерки и да отправи най-остри предупреждения.

Един от най-важните уроци, които всеки Христов служител трябва да научи, е този да приспособява работата си към състоянието на онези, на които иска да служи. Нежност, търпение, решителност и твъдост са еднакво нужни. Но трябва да се прилагат правилно. Мъдрото справяне с различни личности при различни обстоятелства и условия изисква мъдрост и преценка, осветена и просветена от Божия Дух...

Апостол Павел апелира към позналите Божията сила в живота си да се върнат към своята първа любов и към евангелската истина. С необорими аргументи той издигна пред очите им привилегията да бъдат свободни хора в Христос. Неговата изкупителна благодат облича с дрехата на Христовата праведност всеки, който Му се предаде напълно. Апостолът заявява, че всяка всяка душа, която бъде спасена, трябва да има истинска, лична опитност в Божиите неща.

Сериозните думи на апостол Павел и настойчивото му умоляване не останаха без резултат. Светият Дух подейства с голяма мощ и мнозина, чиито нозе се бяха отклонили в други пътеки, се върнаха към своята предишна вяра. От този момент нататък те останаха твърди в свободата, осигурена им от Христос” (Елън Уайт. Деяния на апостолите. Стр. 385, 386, 388 – ориг.).

За разискване:

1. Размислете още малко върху темата за страданието и как Бог го използва. Как да се справяме със ситуации, в които не виждаме страданието ни да служи за нещо добро или полезно?

2. Какво означава Христос „да се изобрази в нас”? Какво означава на практика? Как да разберем, че това наистина се случва с нас? Как да се предпазим от обезсърчение, ако не става толкова бързо, колкото смятаме, че трябва?

Обобщение:

След редица подробни и сложни теологични аргументи сега апостол Павел отправя към галатяните по-личен и емоционален апел. Умолява ги да се вслушат в съветите му, припомня им хубавите отношения, които са имали някога, уверява ги в искрената си любов и загриженост като техен духовен родител.



Разказ
Ново призвание
Харшу Камбъл

Аз бях религиозен и политически лидер в селото си в Западна Индия. Хората в селото ме търсеха. Имах добре платена работа като продавач на алкохол. Самият аз пиех много. Но въпреки позицията си в усещах вътрешна неудовлетвореност.

Веднъж адвентен пастор посети селото. Никога не бях чувал за адвентистите, но пасторът вървеше от дом на дом и споделяше Божията любов с хората. Заслушах се, когато ми каза, че Исус Христос може да ме избави от алкохола и да ме изпълни с Божия мир.

Развълнувах се от тези думи и разказах на други за това, което пасторът ми бе обяснил. Някои обаче не харесваха неговите проповеди, обявиха се против него и дори го биха. След три месеца той се върна в селото и ме посети. Този път никой не се опита да го спре. Проведе събрания и около 50 души ги посетиха, за да чуят за Божията любов.

Аз бях докоснат от думите му. Чудех се как е възможно да са го били. Видях действието на Св. Дух, когато някои от побойниците дойдоха да слушат Божието слово.

Исках да стана християнин и попитах пастора какво да правя. Той ми каза да затворя магазина за алкохол и да приема Исус за мой личен Спасител. Постъпих по този начин и пожелах да бъда кръстен. През следващите шест месеца още 45 души се кръстиха.

Построихме малка селска църква, където с радост се събирахме и изучавахме Библията. След година човекът, който ме бе довел до Бога, ме призова да служа като пионер на Глобалната мисия.

Досега съм работил в седем църкви, които са от същата религия, в която и аз някога вярвах. До този момент 150 души са приели чудната вест за Божията любов и са били кръстени. Бог ме благославя където и да отида. Хората слушат вестта, която Господ ме е натоварил да разпространявам, и аз се моля те да Му отдадат сърцата си, както аз направих.


* Харшу Камбъл споделя своята вяра в Махараштра, Западна Индия.

Created by ULimited®