"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Благовестието в Посланието към галатяните

Карл Козерт

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, Ноември, Декември 2011 г.


Урок 6 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 29 октомври - 4 ноември 2011 г.

Превъзходно обещание


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 29 октомври
Стих за запаметяване:
„Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраам с обещание” (Галатяни 3:18).

Веднъж попитали един политик: „Изпълнихте ли всички обещания, които дадохте по време на предизборната си кампания?”. Той отговорил: „Да… всъщност поне онези, които възнамерявах да изпълня”.

На кого не му се е случвало да се окаже от едната или от другата страна на едно нарушено обещание? Кой не е нарушавал обещание и кой не е изпитвал какво означава някой да наруши обещание, което ни е дал?

Понякога хората обещават с искреното намерение да го спазят, но по-късно не го правят; други обещават, но прекрасно знаят – още в мига, в който думите излитат от устата им или буквите изпод пръстите им, че всичко – отначало докрай - е лъжа.

За наше щастие Божиите обещания са от съвсем друга категория. Неговото Слово е сигурно и непроменимо. „Да! Рекох и ще направя да стане; намислих и ще го извърша” (Исая 46:11) – казва Господ.

Тази седмица апостол Павел насочва вниманието ни към връзката между Божието обещание за Авраам и закона, даден на Израел 430 години по-късно. Как трябва да тълкуваме тази връзка и как тя влияе на нашето разбиране и проповядване на благовестието?

За тази седмица прочетете:
Галатяни 3:15–20; Битие 9:11–17; Матей 5:17–20; Изход 16:22–26; Битие 15:1–6



Закон и вяра (Галатяни 3:15–18) Неделя - 30 октомври

Дори опонентите на апостол Павел признават, че основната характеристика на Авраамовия живот е вярата. Но той знае, че въпреки всичко остава въпросът защо четири века по-късно Бог все пак дава закона на Израел. Дали това не анулира досегашния завет?


Как ще коментирате аналогията, която апостол Павел прави между последната воля (завещанието) на един човек и завета на Бог с Авраам? Галатяни 3:15–18.


Между „завет” и „завещание” има огромна разлика. Заветът обикновено е взаимна уговорка между двама или повече души, наричано още „договор” или „споразумение”, докато завещанието е изявление на волята само на един човек. Гръцкият превод на Стария Завет – Септуагинта – на нито едно място не нарича Божия завет с Авраам с гръцката дума за взаимно споразумение или договор („синтеке”), а само с думата за завещание, последна воля („диатеке”). Защо? Най-вероятно, защото преводачите осъзнават, че Божият завет с Авраам не е споразумение между двама, в което двете взаимно обвързани страни си обещават една на друга различни неща. Нищо подобно, Божият завет се базира единствено и само на Неговата собствена воля. Не откриваме никакви уловки като „ако или но” и пр. Авраам просто трябва да повярва на Бога въз основа на Неговите думи.

Павел използва това двойнствено значение на понятието „завет”, за да изясни специфичните особености на Божия завет с Авраам. Както при човешките завещания, така и Божието обещание касае определени ползи, облагодетелстване на Авраам и неговите потомци (Битие 12:1–5; Галатяни 3:16), и включва някакво наследство (Битие 13:15; 17:8; Римляни 4:13; Галатяни 3:29). За апостола най-важно е непроменимото естество на Божието обещание. Както завещанието на един човек не може да бъде променяно, след като веднъж е влязло в сила, така и даването на закона чрез Моисей не може да анулира предишния завет на Бог с Авраам. Божият завет е обещание (Галатяни 3:16), а Бог в никакъв случай не е от тези, които нарушават обещанията си (Исая 46:11; Евреи 6:18).


В дадените текстове заменете думата „завет” с думата „обещание”. Какво е съдържанието на думата „завет” във всеки от тях? Защо възприемането на Божия завет като обещание ги прави по-ясни? Как това ни помага да разберем по-добре що е завет? (Битие 9:11–17; 15:18; 17:1–21). Какво научаваме за Божия характер? Защо можем да Му се доверим?




Вяра и закон (Римляни 3:31) Понеделник - 31 октомври

Апостол Павел е много категоричен, че централното място във връзката на един човек с Бога заема вярата. Неведнъж повтаря, че нито обрязването, нито останалите „дела по закона” са необходима предпоставка за спасение, „защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар” (Галатяни 2:16). Нещо повече, отличителният белег на един вярващ човек са не делата по закона, а именно вярата (Галатяни 3:7). Това неизменно отричане на делата по закона повдига въпроса: „Нима тогава законът няма абсолютно никаква стойност? Нима Бог наистина го е отменил?”.


Спасението е единствено чрез вяра, без делата на закона; следователно вярата отменя закона, така ли? Какво ни казва апостолът? Сравнете Римляни 3:31 с Римляни 7:7, 12; 8:3 и Матей 5:17–20.


Тезата, която апостол Павел защитава в Римляни 3 глава е в съзвучие с тази за вярата и закона в Посланието към галатяните. Той предусеща, че неговите коментари може да доведат някои хора до заключението, че възвеличава вярата за сметка на закона, затова задава риторичния въпрос: „Тогава чрез вяра разваляме ли закона?” (Римляни 3:31). Думата, преведена тук като „разваляме”, е гръцката дума „катаргео”. Павел я употрбява често и в нашите преводи тя е предадена дори като „унищожавам” (Римляни 3:3, Ефесяни 2:15, Римляни 6:6, 1Коринтяни 6:13). Ясно е, че ако апостолът е съгласен с идеята, че на кръста законът е отменен по някакъв начин – както твърдят някои наши съвременници, точно тук му е мястото да я подкрепи. Но той не само отхвърля подобни внушения с едно категорично „да не бъде”, но и на практика заявява, че благовестието утвърждава закона!

„Планът за оправдание чрез вяра разкрива Божията грижа към Неговия закон, като изисква изкупителна жертва. Ако оправданието чрез вяра отменяше закона, тогава Христовата изкупителна смърт не би била нужна за освобождаването на грешника от неговите грехове и за възстановяването на мирните му взаимоотношения с Бога.

Нещо повече, вътрешно присъща, неотменима част от истинската вяра е безрезервното желание да изпълним Божията воля и да се покоряваме на Неговия закон… Истинската вяра, основана на любов към Спасителя от цяло сърце, може да води единствено към послушание” (АБК. Т. 6. Стр. 510).


Представете си за момент, че Павел наистина иска да каже: Вярата анулира необходимостта от спазване на закона. Тогава прелюбодейството вече не е грях, нито кражбата, нито дори убийството. Помислете само колко скръб, болки и страдания ни спестява спазването на Божия закон! И обратно – колко скръб, болки и страдания причиняваме на себе си и на околните когато не го спазваме!




Целта на закона Вторник - 1 ноември

В Галатяни 3:19–29 апостол Павел няколко пъти говори за закона. Кой закон има предвид в този откъс?


Някои твърдят, че думата „докле” (докато) в стих 19 говори за един временен закон. Затова заключават, че целият откъс касае само церемониалния закон – именно този закон е срещнал своето изпълнение на кръста и с него е приключено. Да, звучи доста логично, но очевидно не съвпада с основната идея на апостол Павел в Посланието към галатяните. Макар поради грехопадението на Синай наистина да са „прибавени” и двата закона – моралният и церемониалният, – изясняването на следващия въпрос доказва недвусмислено, че апостолът има предвид най-вече моралния.


Казва ли Павел, че законът е прибавен? Ако е прибавен, към какво? Сравнете Галатяни 3:19 с Римляни 5:13, 20.


Апостол Павел не казва, че законът е прибавен към Божия завет с Авраам – нещо като анекс, който променя оригиналното съдържание на завещанието. Законът съществува дълго преди Синай (вижте частта за утре). Просто иска да каже, че той е даден на Израел със съвсем друга цел – да насочи народа обратно към Бога и към благодатта, която Той предлага на всеки, който идва при Него чрез вяра. Законът ни разкрива нашето греховно състояние и нуждата ни от Божията благодат. Законът не е някаква „програма за спечелване на спасение”. Напротив, според Павел, той „умножи прегрешението” (Римляни 5:20); тоест още по-ясно изявява греха в нашия живот (Римляни 7:13).

Церемониалният закон сочи към Месия и поставя ударение върху светостта и нуждата от Спасител. А моралният със своите „не”-та разобличава греха. Показва ни, че злото е не само част от нашето естество, но и в най-буквалния смисъл представлява престъпване на Божия закон (Римляни 3:20; 5:13, 20; 7:7, 8, 13). Затова апостолът казва: „Където няма закон, там няма и престъпление” (Римляни 4:15).

„Законът служи като лупа. Този инструмент на практика не увеличава броя на мръсните петна върху дрехата, просто ги прави по-ясно видими и ни помага да видим повече, отколкото с невъоръжено око” (Уилям Хендриксън. Коментар върху Новия Завет, Изложение върху Посланието към галатяните).




Срок на валидност на Божия закон Сряда - 2 ноември

Апостол Павел казва, че законът е прибавен на планината Синай. Означава ли това, че преди не е съществувал? Ако е съществувал, каква е разликата между преди и след Синай? Битие 9:5, 6; 18:19; 26:5; 39:7–10; Изход 16:22–26.


Не е нужно Бог да разкрива волята Си на Авраам сред гърмежи, светкавици и смъртно наказание (Изход 19:10–23). Защо тогава я разкрива на израелтяните именно по този начин? Защото по време на робството си в Египет те изгубват представа за Божието величие и за висотата на Неговите стандарти за морал. Затова по някакъв начин трябва да бъдат накарани да осъзнаят както собствената си греховност, така и светостта на Божия закон. Събитията при Синай правят именно това.


Какво иска да каже Павел с това, че законът е прибавен „докле да дойде Потомъкът, на Когото беше дадено обещанието”? Галатяни 3:16–19.


Според много хора този текст означава, че законът, даден на планината Синай, е временен. Началото му е 430 години след Авраам, а краят му – при идването на Христос. Това тълкуване обаче влиза в противоречие с думите на апостол Павел относно закона в Посланието към римляните, както и с други библейски текстове като Матей 5:17–19 например.

Грешката, която много библейски изследователи правят, е да решат, че думата „докато” винаги се отнася до ограничен период от време. В този случай не е така. Описвайки човека, който се бои от Господа, Псалм 112:8 казва: „Утвърдено е сърцето му; той не ще се бои дотогава, докогато види повалянето на неприятелите си”. Означава ли това, че когато види повалянето на неприятелите си, сърцето му вече няма да е утвърдено? В Откровение 2:25 Исус казва: „Дръжте онова, което имате, докато дойда”. Нима иска да каже, че след като дойде, вече няма нужда да държим Словото Му?

Ролята на закона не приключва с идването на Христос. Не, докато има грях, той ще продължава да посочва греха. Това, което Павел иска да каже, е че идването на Христос бележи критичен, повратен момент в човешката история. Христос прави това, което законът никога не би могъл – осигурява истинско „лечение” за греха: оправдава грешниците и чрез Своя Дух изпълнява закона Си в тях (Римляни 8:3, 4).


Случвало ли ви се е да мислите: „Само Господ да направи за мен това или онова, или друго, никога повече няма да се съмнявам в Него”? Сега си спомнете какво се случва при Синай – каква разтърсваща изява на Божията сила виждат израелтяните. И какво правят непосредствено след това? Какво научаваме за истинската вяра от тази случка – как се придобива и как се поддържа? (Вижте Колосяни 2:6)




Превъзходното обещание Четвъртък - 3 ноември

„Това е онзи, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му [на Моисей] говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи да ги предаде на нас...” (Деяния 7:38).


В Галатяни 3:19, 20 апостол Павел продължава своята линия на разсъждение – че законът не анулира завета на благодат. Важно е да го помним, тъй като, ако теологията на неговите опоненти е правилна, тогава законът прави именно това. Помислете само какво щеще да е положението ни като грешници, ако трябваше да разчитаме на своето собствено спазване на закона, а не на Божията благодат, за да бъдем спасени! За никого от нас нямаше да има никаква надежда.

Подробностите в коментара на апостол Павел от Галатяни 3:19, 20 са доста трудни за тълкуване, но основната идея е ясна – законът е помощник на обещанието, посредник между ангелите и Моисей. Присъствието на ангелите при даването на закона не е споменато в Изход, но го откриваме на други места в Писанието (Второзаконие 33:2; Деяния 7:38, 53; Евреи 2:2). В 1Тимотей 2:5 апостолът използва думата „Ходатай” (Посредник) за Христос, но тук коментарът му силно навежда на мисълта, че има предвид Второзаконие 5:5, където Моисей казва: „Аз стоях между Господа и вас, за да ви известя Господните думи”.

Колкото и грандиозно да е даването на закона на Синай под грижовния поглед на безброй ангели, все пак самото му предаване е непряко – в пълен контраст на Божиите обещания, дадени на Авраам съвсем директно (следователно и на всички вярващи), без никакъв посредник. И накрая, колкото и важен да е законът сам по себе си, той не може да бъде заместител на обещанието за спасение по благодат чрез вяра. Точно обратното - помага ни още по-добре да разберем колко прекрасно и чудно е това обещание.


Обяснете от какво естество са преките срещи на Авраам с Бога. Кои са предимствата на такова непосредствено общуване? Прочетете Битие 15:1–6; 18:1–33; 22:1–18.


Спомнете си за други срещи на хора с Бога, описани в Библията – например Адам и Ева в Едем (Битие 3 глава); стълбата на Яков (Битие 28 глава); Савел по пътя за Дамаск (Деяния 9 глава). Може би не сте преживявали нещо чак толкова драматично, но все пак Бог със сигурност ви се е разкривал. Как? Размислете дали в личния ви живот няма нещо, което да възпрепятства подобно интимно и непосредствено общуване с Бога като това на Авраам? Ако е така, какво трябва да предприемете, за да промените нещата?




Разширено изучаване Петък - 4 ноември

„По време на робството в Египет народът до голяма степен бе изгубил познанието за Бога и за принципите на Авраамовия завет. След като ги освободи, Бог искаше да им разкрие Своята сила и милост, така че да Го обикнат и да Му се доверят. Доведе ги до Червено море – мястото, където бягството им от преследващите ги египтяни изглеждаше невъзможно. Така те можаха да осъзнаят пълната си безпомощност и нуждата си от Божията помощ. Едва тогава Той ги избави по чуден начин. Това ги изпълни с любов и благодарност към Него, с увереност в Неговата сила и в желанието Му да им помага. Той ги привърза към Себе Си като стана техен Избавител от земно робство.

Но умовете им трябваше да научат една още по-велика истина. Дълги години израелтяните бяха живели сред идолопоклонство и поквара, затова нямаха ясна представа за светостта на Бога, за извънредната греховност на собствените си сърца, за пълната си неспособност сами да изпълнят Божия закон, за нуждата си от Спасител. И трябваше да бъдат научени на всичко това” (Елън Уайт. Патриарси и пороци. Стр. 371 – ориг.).

„Божият закон, даден на Синай сред ужасяващо величие, произнася осъдителна присъда над грешника. Законът притежава силата да осъди, но не и силата да прости или да изкупи” (Коментари на Елън Уайт. АБК. Т. 6. Стр. 1094).

За разискване:

1. Размислете още веднъж върху темата за обещанията и особено за неспазените обещания. Как се чувствате, когато някой ви даде обещание и не го спази? Каква разлика има между това човек да е имал намерение да спази обещанието си, но просто да не е успял (или да е променил мнението си), и това изобщо да не е имал намерение да го спазва? Какво става с нивото на доверие след нарушаването на дадено обещание, независимо от причината? Какво означава за вас фактът, че можете сто процента да се доверите на Божиите обещания? Или може би по-правилният въпрос е: „Как да се научим да се доверяваме на Божиите обещания?”.

2. По какви начини окръжаващата среда може да ни поквари до такава степен, че да изгубим от поглед дадените ни от Бога важни истини? Как да развием чувствителност към тези покваряващи влияния? Как да ги неутрализираме?

Обобщение:

Изричането на Божия закон при Синай не отменя даденото на Авраам обещание, нито променя клаузите му. Законът се дава, за да могат хората да видят истинските размери на своята греховност и да осъзнаят нуждата си от Божието обещание към Авраам и неговите потомци.



Разказ
Единство от хаоса
Едуарда Аройо

Семейството ми не беше религиозно до момента, когато моята леля покани майка ми да посети център за поклонение пред духове. Майка ми се опитваше да намери пътя си към Бога и затова придружи леля ми. Тя не знаеше, че тези духове не са от Бога, но се чувстваше неудобно, когато хората ги призоваваха.

Баща ми също не харесваше поклонението пред духове и проявяваше своето неодобрение, като посещаваше традиционната църква. Тази църква не промени живота му и той продължи да пие. Дори пиянството му стана още по-силно. Често се връщаше вкъщи пиян. През този период семейството ми затъваше все повече, и то заради религията.

Двамата с брат ми тренирахме карате. Треньорът ни твърдеше, че всички пътища водят до Бога. Той обаче се запозна с един адвентист и започна да изучава Библията с него. Не след дълго учителят ни бе кръстен в адвентната църква. Двамата с брат ми забелязахме, че животът му се променя. Той ни обясни, че досега е грешил и че има само един път Бога и той е чрез Исус Христос. Когато ни предложи да изучава Библията с родителите ни, те отказаха.

Тъй като конфликтите в дома ни се задълбочиха, майка ми започна да се чуди дали изучаването на Библията може да донесе някаква промяна. Тя се съгласи да изучава Библията с учителя ни по карате, но баща ни не искаше да има нищо общо. Майка ми проявяваше все по-силен интерес към Библията и започна да ни взима с брат ни на уроците. Татко искаше да е сигурен, че няма да учим нещо нередно и затова започна да идва с нас.

Майка ми реши да посещава близката адвентна църква. Двамата с брат ми я придружавахме. Отначало не ни хареса да ходим на църква в събота, но след време осъзнах, че това е Божият избор за нас.

Татко също прие истината, която изучаваше, и започна да ходи на църква заедно с нас. Цялото ни семейство бе кръстено. Най-накрая домът ни се обедини в Христос.

Благодарна съм, че Бог ни среща с хора, които ни помагат да намерим Исус. Сега съм студентка в адвентна академия, където уча как да споделям Божията любов с другите.


* Едуарда Аройо живее в Северна Бразилия и е студентка в Instituto Adventista Agro-Industrial.

Created by ULimited®