"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Благовестието в Посланието към галатяните

Карл Козерт

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, Ноември, Декември 2011 г.


Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 15 - 21 октомври 2011 г.

Оправдание единствено чрез вяра


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 15 октомври
Стих за запаметяване:
„Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен; а живота, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мен” (Галатяни 2:20).

Както разбрахме миналата седмица, в Антиохия апостол Павел публично изобличава Петър заради липсата на съответствие между вярата, която проповядва, и поведението, което изявява. Решението на апостол Петър да спре да се храни с бившите езичници подсказва, че той ги счита най-малкото за християни второ качество. Действията му внушават, че ако те наистина желаят да бъдат част от Божието семейство и в пълнота да се радват на благословенията от трапезата на общението, ще трябва най-напред да изпълнят ритуала на обрязването.

Всъщност какво казва Павел на Петър в този неприятен случай? В урока за тази седмица ще направим нещо като обобщение на последвалите събития. Този откъс съдържа някои от най-синтезираните формулировки в Новия Завет и е ключов, тъй като ни запознава за пръв път с няколко думи и изрази, които стоят в самата основа на разбирането за благовестието и за останалата част от Посланието на апостол Павел до галатяните. Част от тези думи са: оправдание, праведност, дела по закона, убеждение и вяра (но не просто вяра, а вярата Исусова).

Какво има предвид апостолът с тези понятия и какво научаваме от тях за спасителния план?

За тази седмица прочетете:
Галатяни 2:15–21; Ефесяни 2:12; Филипяни 3:9; Римляни 3:10–20; Битие 15:5, 6; Римляни 3:8



Темата „оправдание” (Галатяни 2:15, 16) Неделя - 16 октомври

В Галатяни 2:15 апостол Павел пише: „Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците…”. Какво иска да каже според вас?


Думите на Павел трябва да се тълкуват в техния контекст. Опитвайки се да убеди своите братя евреи в позицията си, той тръгва от нещо, с което те биха се съгласили – традиционното различие между евреи и езичници. Евреите са богоизбрани, на тях е поверен законът и те са тези, които се радват на привилегиите на заветната връзка с Бога. Езичниците от своя страна са грешници, законът не ги ограничава, намират се извън обсега на заветните обещания (Ефесяни 2:12; Римляни 2:14). Да, езичниците са „явни” грешници, но в стих 16 апостол Павел предупреждава евреите християни, че духовните привилегии, които имат, не им помагат да бъдат приети от Бога, тъй като никой не се оправдава „чрез дела по закона”.


В Галатяни 2:16, 17 апостол Павел използва думата „оправдавам” четири пъти. Какво означава тя според него? Прочетете също Изход 23:7 и Второзаконие 25:1.


За апостол Павел глаголът „оправдавам” е ключово понятие. Той се появява тридесет и девет пъти в Новия Завет – двадесет и седем от тях - в посланията на Павел. В Посланието до галатяните той го използва осем пъти, включително четирите споменавания в Галатяни 2:16, 17. „Оправдание” е юридически термин от съдебните зали. Отнася се до присъдата, която съдията произнася, когато обявява човека за невинен по всички повдигнати срещу него обвинения. Той е обратното на „осъждане”. И още нещо, думите, „праведен” и „оправдан” произлизат от една и съща гръцка дума. Да бъде човек „оправдан” означава да бъде „счетен за праведен”. С други думи, оправданието е нещо повече от извинение или прошка; то е положителна декларация, че човекът е праведен.


Прочетете Галатяни 2:15–17. Какво казва тук апостол Павел лично на вас и как можете да приложите неговите думи в своята лична християнска опитност?




Дела по закона Понеделник - 17 октомври

В Галатяни 2:16 Павел три пъти повтаря, че човек не се „оправдава чрез дела по закона”. Какво иска да каже с този израз – „дела по закона”? Как други текстове ни помагат да го разтълкуваме? (Виж Галатяни 2:16, 17; 3:2, 5, 10; Римляни 3:20, 28.)


Преди да разтълкуваме израза „дела по закона”, най-напред трябва да уточним какво разбира апостол Павел под „закон”. Думата „закон” (на гръцки „nomos”) се среща 121 пъти в неговите послания. Може да бъде отнесена към най-различни неща, сред които: Божията воля за Неговия народ, първите пет книги на Моисей, целия Стар Завет и дори само общи принции. Все пак първичния смисъл, в който я упоребява, се отнася за пълния сборник от Божии заповеди, дадени на народа чрез Моисей.

Следователно изразът „дела по закона” най-вероятно включва всички изисквания, разкрити в заповедите и дадени от Бог на Моисей – и морални, и церемониални. Идеята на апостола е, че независимо колко упорито човек се старае да следва Бога и да се покорява на Неговия закон, послушанието му никога няма да бъде достатъчно, за да бъде обявен за праведен пред Бога. Причината е, че Божият закон изисква абсолютна вярност в мисли и дела – не просто за известно време, а постоянно; и не само за някои заповеди, а за всички.

Изразът „дела по закона” не се среща никъде нито в Стария Завет, нито в Новия, с изключение на Павловите послания. Но през 1947 година с откриването на свитъците от Мъртво море той получава поразително потвърждение – тези свитъци представляват сборник от копия на Писанията, създадени от група евреи, живели по времето на Исус, наричани „есеи”. Макар и на еврейски, един от тези свитъци съдържа съвсем същия израз. Заглавието на този свитък е „Мискат Ма’ас Ха-Тора”, което може да бъде преведено като „Важни дела по закона”. В него се коментират редица точки от библейския закон, предписващи как светите неща да се опазят от оскверняване – включително и онези, които отличават евреите от езичниците. В края авторът казва, че ако спазвате тези „дела по закона”, „ще бъдете счетени за праведни” пред Бога. За разлика от апостол Павел той не предлага на своите читатели праведност чрез вяра, а праведност чрез поведение.


Как се справяте със спазването на Божия закон в своя живот? Смятате ли, че го спазвате достатъчно добре, за да бъдете оправдани пред Бога въз основа на това? (Вижте Римляни 3:10–20) Ако не смятате, защо? По какъв начин вашият собствен отговор ви помага да разберете идеята на апостола?




Основата на нашето оправдание Вторник - 18 октомври

„…и да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е от закона, но онази, която е чрез вяра в Христа, тоест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра” (Филипяни 3:9).


Не бива да смятаме, че според евреите християни вярата в Христос не е важна - те всички вярват в Исус. Всички имат вяра в Него. Обаче поведението им подсказва в какво са убедени – че вярата сама по себе си не е достатъчна и трябва да бъде „допълнена” от послушание; че нашето послушание добавя нещо към самия акт на оправданието. То е и двете – настояват те – вяра плюс дела. Начинът, по който Павел упорито и непрестанно противопоставя вярата в Христос на делата по закона, показва силната му неприязън към подхода „и-двете-плюс”. Вярата и единствено вярата е основата на нашето оправдание!

Освен това за него вярата не е някакво абстрактно понятие, а нещо неразривно свързано с Исус Христос. Всъщност изразът в Галатяни 2:16, преведен два пъти като „вяра в Исус Христос”, е много по-богат, отколкото може да го предаде който и да е превод. На гръцки той означава буквално „вярата” или „верността” на Исус Христос. Подобен буквален превод разкрива яркия контраст, който апостолът прави между делата по закона, вършени от човека, и делото на Христос, извършено от Него заради нас – дело, което благодарение на Своята вярност (тоест, „верността на Исус”) Той е извършил за нас и вместо нас.

Важно е да си припомним, че сама по себе си вярата не прибавя нищо към оправданието и не заслужава никаква похвала. Не, тя е средството, чрез което се хващаме за Христос и за Неговото спасително дело. Оправдаваме се не въз основа на вярата, а въз основа на Христовата вярност към нас, която изискваме лично за себе си чрез вяра.

Христос постига успех там, където всички ние се проваляме, а именно – само Той остава абсолютно верен на Бога във всичко, което прави. Нашата надежда е в Неговата вярност - не в нашата. Ето как го е казал един писател: „Ние вярваме в Христос, но не че тази вяра може да ни оправдае! Не, оправдаваме се чрез Неговата вярност към Бога” (Джон Макрей. Апостол Павел – живот и учение).

Един от най-ранните древносирийски преводи на Галатяни 2:16 предава много добре идеята на Павел: „Затова знаем, че човек се опрадвава не чрез дела по закона, а чрез вяра в Исус Месия; и ние вярваме в Него – в Исус Месия, – че можем да бъдем оправдани чрез Неговата вяра – вярата на Месия – а не чрез дела по закона”.


Прочетете Римляни 3:22, 26; Галатяни 3:22; Ефесяни 3:12 и Филипяни 3:9. Как тези текстове и казаното по-горе ни помагат да разберем невероятната истина, че Христовата вярност, Христовото съвършено послушание към Божиите заповеди са единствената основа на нашето спасение?




Послушание от вяра Сряда - 19 октомври

Апостол Павел е категоричен: вярата е абсолютен фундамент на християнския живот; средството, чрез което се държим за обещанията в Христос. Но какво точно е тя? Какво включва?


Какво научаваме за източника на вярата от следните текстове? Битие 15:5, 6; Йоан 3:14–16; 2Коринтяни 5:14, 15; Галатяни 5:6.


Истинската библейска вяра винаги представлява отклик спрямо нещо, сторено от Бога. Не е някакво чувство или отношение, което човек един ден решава да прояви спрямо Бога, защото Той го изисква. Точно обратното – истинската вяра произтича от сърце, преливащо от чувство на благодарност и любов за Божията милост и доброта. Ето защо, когато Библията говори за вяра, винаги става въпрос за следствие от някаква Божия инициатива. В случая с Авраам например вярата е отклик на удивителното обещание, което Бог му дава (Битие 15:5, 6). А в Новия Завет апостол Павел казва, че вярата се корени в осъзнаването от наша страна на това, което Христос е направил на кръста за нас.


Ако вярата е нашият отговор към Бога, какво трябва да включва тя? Размислете за естеството на вярата въз основа на следните текстове: Йоан 8:32, 36; Деяния 10:43; Римляни 1:5, 8; 6:17; Евреи 11:6; Яков 2:19.


За много хора „вяра” означава „убеждение”. Наистина, трудно е да се даде точна дефиниция, тъй като на гръцки „вяра” е просто съществително, произхождащо от глагола „вярвам”: е все едно да се каже, че „вяра – това е да вярваш”.

Внимателното изследване на Писанието разкрива, че вярата включва не само познание за Бога, но и интелектуално съгласие (или приемане) на това познание. Ето защо е важно да имаме правилна представа за Бога. Изопачените представи за Божия характер на практика могат да направят „вярването” много трудно. Интелектуалното съгласие с евангелието обаче не е достатъчно, тъй като в този смисъл „дори демоните вярват”. Истинската вяра се отразява върху начина, по който вярващият живее. В Римляни 1:5 апостол Павел говори за „послушност спрямо вярата”. Не казва, че послушание е равно на вяра, а че истинската вяра променя цялостния живот на човека - не само мисленето му. Включва пълно посвещение на Господа, а не самото изпълнение на някакъв списък с правила. Вяра е това, което правим; начинът, по който живеем; решението да се доверяваме на Онзи, Който ни е спасил.




Вярата поощрява ли греха? Четвъртък - 20 октомври

Едно от основните обвинения срещу апостол Павел е, че евангелието за оправдание единствено чрез вяра насърчава хората да съгрешават (вижте Римляни 3:8; 6:1). Естествено, неговите обвнители разсъждават така: „Ако хората няма нужда да спазват закона, за да бъдат приети от Бога, защо тогава да се притесняват как живеят?”.


Как апостолът отговаря на обвинението, че учението за оправдание единствено чрез вяра насърчава греховното поведение? Галатяни 2:17, 18.


Отговорът на Павел е с възможно най-силни думи – „Да не бъде!”. Да, възможно е човек да падне в грях и след като е дошъл при Христос, но отговорността за това определено не пада върху Господа. Ако нарушаваме закона, ние и само ние ставаме „закононарушители”.


Как апостол Павел описва единството между себе си и Исус Христос? Как отговорът му оборва обвиненията, повдигнати от неговите опоненти? Галатяни 2:19–21.


За Павел аргументите на неговите противници са направо абсурдни. Да приемеш Христос чрез вяра не е дребна работа; не е някаква небесна „игричка”, в която Бог просто „отмята” някого за праведен, макар в начина му на живот да не е настъпила никаква реална промяна. Напротив, да приемеш Христос чрез вяра е нещо изключително радикално. Това е цялостно съединяване с Него – в смъртта и във възкресението Му. Според апостола в духовен смисъл ние биваме разпнати заедно с Господа и на всичките ни греховни пътища – плод на егоизма – се слага точка (Римляни 6:5–14). Скъсваме със своето минало - „брутално” и завинаги. Всичко вече е ново (2Коринтяни 5:17), защото сме възкръснали заедно с Христос за нов живот. Възкръсналият Христос живее в нас и всеки ден ни прави все по-подобни на Себе Си.

Следователно вярата в Христос не е удобен претекст за съгрешаване, а призив към по-дълбока и по-богата връзка с Него – такава, каквато не би могла да се поддържа чрез религия, вкоренена в закона.


Какво е вашето отношение към учението за оправдание единствено чрез вяра, без делата на закона? Дали не ви плаши мъничко, дали не го считате за извинение на греха? Или ви изпълва с радост? Какво ви подсказва вашият собствен отговор – как разбирате спасението?




Разширено изучаване Петък - 21 октомври

„Беше ми показана опасността нашият народ да се увлече по фалшиви представи за оправданието чрез вяра. Години наред ми бе показвано, че Сатана полага специални усилия да обърква умовете ни по този въпрос. Върху Божия закон се разсъждава надълго и нашироко и той се издига пред църквите почти изцяло лишен от познанието за Исус Христос и за връзката между него и Христос – подобно на жертвата на Каин. Беше ми показано, че мнозина не са повярвали поради объркани и изопачени представи за спасението; поради проповедници, които са се опитвали да достигнат сърцата им по неправилен начин. Темата, която години наред се представя пред ума ми, е темата за вменяваната ни Христова праведност...

Няма друга тема, по която трябва да се размишлява по-сериозно, която да се повтаря по-често и да се утвърждава в умовете на всички от неспособността на падналия човек да заслужи каквото и да е чрез своите добри дела. Спасението е единствено чрез вяра в Исус Христос” (Елън Уайт. Вяра и дела. Стр. 18,19 – ориг.).

„Законът изисква праведност – това му дължи грешникът. Обаче е неспособен да го постигне. Единственият начин, по който човекът може да придобие праведност, е чрез вяра. Чрез вяра той може да представи пред Бога заслугите на Христос и тогава Господ вписва послушанието на Своя Син в сметката на грешника. Христовата праведност се поставя на мястото на човешкото падение – така Бог приема, опрощава и оправдава каещата се и вярваща душа. Приема я, сякаш е праведна, и я обича както обича Своя собствен Син” (Елън Уайт. Избрани вести. Книга 1, стр. 367 – ориг.).

За разискване:

1. В първия цитат Елън Уайт казва, че няма друга тема, върху която трябва да размишляваме повече, от темата за оправдание чрез вяра. Дали този неин коментар е също толкова валиден днес както е бил преди около сто години. Ако е така, защо?

2. Защо апостол Павел казва, че Христос е умрял напразно, ако правдата може да се придобие чрез закона? (Галатяни 2:21). Какво иска да каже?

Обобщение:

Поведението на апостол Петър в Антиохия всъщност потвърждава мнението, че бившите езичници не могат да станат истински християни, докато не се обрежат. Апостол Павел изобличава заблудата на подобно мислене. Бог не може да обяви за праведен никого въз основа на поведението му, тъй като и най-добрите хора не са съвършени. Единствено приемането на онова, което Бог е сторил за нас в лицето на Христос, може да направи грешниците праведни в Неговите очи.



Разказ
Тези ужасни адвентисти
Руди Мичели

Руди Мичели израснал в музикално семейство в Бразилия. Той славел Бог с песни още от детските си години. Често имитирал пеене, докато слушал любим запис, а когато пораснал, пеенето за Бога се превърнало в негова страст.

Когато ходел на уроци по религия в училище, веднъж присъствал на час, разглеждащ въпроса за култовете. Учителят му предупредил за много култове, включително и за Църквата на адвентистите от седмия ден. „Адвентистите извършват кървави ритуали на своите богослужения. Те са опасни и трябва да бъдат избягвани.”

След известно време, докато превъртал радиото, попаднал на станция, по която звучал прекрасен химн. Той се заслушал в песента и в още няколко аранжимента на химни, които обичал. „Музиката ме развълнува. Тя бе изпълнявана отлично и отдаваше слава на Бога.” След това чул съобщението и разбрал, че слуша адвентна радиостанция.

Бързо изключил радиото. Зачудил се как е възможно толкова прекрасна музика да се изпълнява от една лоша секта. Отново пуснал радиото и си обещал да слуша само музиката, но не и проповедите.

Руди продължил да слуша адвентната радиостанция. Особено много му харесвал гласа на една от вокалистките. Пазел се и не казвал на семейството си, че слуша „тези ужасни адвентисти”.

Веднъж чул, че една от любимите му певици ще посети града. Решил да отиде на концерта. За негов ужас концертът щял да се проведе в адвентна църква. Дали това не е дяволска уловка, за да го вкара в адвентна църква, зачудил се той. Все пак преценил, че е само концерт и решил да чуе изпълненията на тази певица. Помолил се за Божията закрила и тръгнал, като едновременно изпитвал вълнение и страх.

Посрещнали го радушно и го поканили на местата за посетители на първия ред. Огледал се, но не забелязал жертвен олтар, нито някакъв намек, че тази църква се покланя на тъмни сили. Когато седнал и се помолил, внезапно усетил Божието присъствие. Почувствал се на мястото си.

В края на концерта Руди намерил пастора и му казал: „Искам да изучавам Библията с вас. Можем ли да започнем още сега?” Учуденият пастор се съгласил и след шест месеца Руди се присъединил към адвентното семейство чрез кръщение.

Сега Руди пее с адвентна музикална организация, която има дейност по целия свят и води хора при Христос в много страни. Всичко това е започнало с една песен по радиото.



Created by ULimited®