"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Благовестието в Посланието към галатяните

Карл Козерт

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, Ноември, Декември 2011 г.


Урок 3 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 8 - 14 октомври 2011 г.

Благовестие на единството


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 8 октомври
Стих за запаметяване:
„Направете радостта ми пълна, като мислите всички едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени” (Филипяни 2:2).

Протестантският реформатор Жан Калвин смята, че разцеплението, разделението е главното оръжие на дявола срещу църквата. Затова предупреждава християните да се пазят от разкола като от чума.

Трябва ли обаче единството да се съхрани с цената на истината? Представете си, че когато го изправят пред трибунала във Вормс, Мартин Лутер – бащата на протестантската Реформация – би предпочел да се откаже от възгледите си за оправдание чрез вяра в името на единството.

„Ако реформаторът бе отстъпил само по една единствена точка, победата щеше да е за Сатана и неговите пълчища. Но неговата непоколебима твърдост бе средство за освобождаване на църквата и поставяне началото на една нова, по-добра епоха” (Елън Уайт. Великата борба. Стр. 166 – ориг.).

В Галатяни 2:1–14 апостолът прави всичко според силите си да запази единството на апостолския кръг, въпреки опитите на някои вярващи да го разкъсат. Но колкото и да е важно единството за него, той не е съгласен в името на постигането му да се позволи какъвто и да е компромис с истината на благовестието. Вътре в рамките на единството има място за разнообразие, но никога - за компромис с евангелието.

За тази седмица прочетете:
Галатяни 2:1–14; 1Коринтяни 1:10–13; Битие 17:1–21; Йоан 8:31–36; Колосяни 3:11



Единството е важно Неделя - 9 октомври

Прочетете 1Коринтяни 1:10–13. Какво ни казват тези стихове относно становището на апостол Павел за важността на единството в църквата?


След като е отхвърлил всякакви твърдения, че неговото евангелие не е от Бога, в Галатяни 2:1, 2 Павел насочва фокуса към друго обвинение, отправено срещу него. Фалшивите галатийски учители настояват, че неговото благовестие не съвпада с проповядваното от Петър и останалите апостоли. „Павел е вероотстъпник” – намекват те.

В отговор на това обвинение апостолът припомня за пътуването си до Ерусалим най-малко четиринадесет години след своето обръщане. Не можем да бъдем сигурни точно кога се случва това пътуване, но в античността лесни пътувания няма. Ако е пътувал от Антиохия до Ерусалим по суша, тогава четиристотин и шестдесетте километра са му отнели най-малко три седмици и е преминал през най-различни премеждия и опасности. Но въпреки всичко той предприема пътуването – не по поръчка на някой апостол, а по заръката на Светия Дух. И докато е там, излага своето благовестие пред останалите апостоли.

Защо? Със сигурност не защото изпитва някакви съмнения относно учението си. Със сигурност няма никаква нужда да получава повторни и странични потвърждения за неговата истинност. В крайна сметка той проповядва това благовестие вече четиринадесет години. И макар да не се нуждае от разрешението или одобрението на останалите апостоли, все пак високо цени тяхната подкрепа и насърчение.

Всъщност обвинението, че вестта му е различна, е атака не само срещу него самия, но и срещу единството между апостолите и дори срещу самата църква. Запазването на това единство е жизнено важно, тъй като разделението между мисията на Павел сред езичниците и църквата майка в Ерусалим би имало катастрофални последици. Ако между езичниците християни и евреите християни няма приятелство, „Христос би бил разделен и цялата енергия, която Павел посвещава и се надява да посвети на евангелизирането на езическия свят, би отишла напразно” (Ф.Ф. Брус. Посланието към галатяните).


Кои неща заплашват единството в църквата днес? И по-важното – ако вече знаем кои са, как се справяме с тях? Има ли по-важно нещо от самото единство?




Обрязване и лъжебратя Понеделник - 10 октомври

Защо обрязването се превръща в толкова „гореща точка” от диспута на апостол Павел с част от евреите християни? Вижте Битие 17:1–22; Галатяни 2:3–5; 5:2, 6 гл.; Деяния 15:1, 5. Защо не е трудно все пак да разберем как е възможно някой да смята, че дори езичниците трябва да го спазват?


Обрязването е външният белег на заветната връзка, която Бог сключва с Авраам – бащата на еврейската нация. То е задължително само за неговите потомци от мъжки пол, но от друга страна всеки, който пожелае да сключи същата заветна в връзка с Бога, е добре дошъл. Обрязването се заръчва на Авраам в Битие 17 глава. Това става след неговия катастрофален опит да „помогне” на Бог да изпълни обещанието Си за син, като придобива дете от египетската робиня на съпругата си.

Обрязването е удобно като белег за завет. То постоянно напомня, че и най-грижливо изработените човешки планове по никакъв начин не могат да реализират Божиите обещания. Външното обрязване трябва да символизира вътрешно обрязване на сърцето (Второзаконие 10:16; 30:6; Еремия 4:4; Римляни 2:29); заместване на нашето упование в себе си или в човешка сила с пълно упование в Бога.

В дните на апостол Павел обаче обрязването вече е фанатично ценен белег за национална и религиозна идентичност – нещо, което никога не е било предназаначено да бъде. Около петстотин години преди раждането на Исус някои изключително ревностни патриоти започват да принуждават всички необрязани евреи в Палестина да се обрязват и дори нещо повече – изискват същото и от всички мъже от околните народи, живеещи под тяхната юрисдикция. Част от тях дори вярват, че обрязването е своеобразен паспорт за спасение. Ето каква самоуверена древна епиграма е запазена до наши дни: „Обрязаните мъже никога няма да слязат в геената (ада)” (К.Е.Б. Кранфийлд. Критичен и екзегетичен коментар върху Посланието към римляните).

Би било грешка да смятаме, че апостолът е противник на обрязването като ритуал. Това, срещу което възразява, е настояването то да бъде задължително изискване спрямо всички обърнати езичници. Фалшивите учители проповядват: „Ако не се обрежете според Моисеевия закон, няма да бъдете спасени” (Деяния 15:1). Следователно става въпрос не за обрязване, а за спасение. А то е или единствено чрез вяра в Христос, или се печели с послушание от страна на човека.


Днес обрязването може и да не е проблем, но кои съвременни църковни проблеми (ако има такива) са съизмерими с него в онзи момент?




Единство в многообразието Вторник - 11 октомври

Прочетете Галатяни 2:1–10. Павел казва, че лъжебратята са се „вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христос Исус, за да ни поробят” (Галатяни 2:4). От какво са свободни християните? Прочетете Йоан 8:31–36; Римляни 6:6, 7; 8:2, 3; Галатяни 3:23–25; 4:7, 8; Евреи 2:14, 15. Как всеки от нас лично преживява реалността на тази свобода?


Свободата като християнска опитност е важна концепция за апостол Павел. Той използва тази дума повече от който и да е друг автор на Новия Завет, а в Посланието към галатяните думите „свободен” и „свобода” се появяват много често. За християните „свобода” означава „свобода в Христос” – възможност необезпокоявани да водят живот на пълно посвещение на Бога. Включва и свобода от поробващите желания на греховното ни естество (Римляни 6 глава), от осъждането на закона (Римляни 8:1, 2) и от властта на смъртта (1Коринтяни 15:55).


Останалите апостоли признават, че на апостол Павел е възложено да проповядва „благовестието сред необрязаните, както на Петър - сред обрязаните” (Галатяни 2:7). Какво говори това за същността на единството в многообразието в църквата?


Апостолите признават, че Павел е призован от Бога да проповядва благовестието на езичниците, така както Петър е призован да проповядва на евреите. Благовестието и на двамата е едно и също, но начинът, по който го представят, зависи от хората, на които проповядват. Изключително важна част от този стих „е признанието, че една и съща мисъл може да бъде възприета различно и да има различно влияние в различен културен и социален контекст.


Колко отворени трябва да бъдем за методите на евангелизиране и свидетелстване, които ни водят извън „зоната на комфорта”? Има ли форми на евангелизиране, които ви притесняват и смущават? Ако да, кои са? Защо ви смущават? Не трябва ли да бъдете по-либерални за тези неща?




Разногласия в Антиохия (Галатяни 2:11–13) Сряда - 12 октомври

Известно време след съвещанието с Павел в Ерусалим апостол Петър посещава Антиохия в Сирия – родно място на първата църква от езичници и „базов лагер” на апостол Павел за неговите мисионски пътувания, описани в Деяния на апостолите. Там Петър свободно общува с християните езичници до момента, когато пристигат група евреи християни, изпратени от Яков. Уплашен какво ще си помислят за него, той изведнъж коренно променя поведението си.


Защо би трябвало апостол Петър да е по-просветен в тези неща? Сравнете Галатяни 2:11–13 с Деяния 10:28. Какво ни подсказва неговото поведение – колко здрави корени могат да пуснат в живота ни културата и традициите?


Някои стигат до погрешното заключение, че тук апостол Петър и останалите евреи се отказват от старозаветните правила относно чистата и нечистата храна. Само че тук изобщо не става въпрос за това. Ако Петър и останалите християни евреи са започнали да престъпват еврейските закони за храненето, в църквата със сигурност би настъпил голям смут. А ако е имало такъв, то до нас непремено щеше да стигне някакъв доклад за това. Такъв обаче няма. По-вероятно е тук да става въпрос за храненето на една маса с езичници. Повечето евреи считат езичниците за нечисти и затова обичайната практика е да избягват колкото е възможно повече социалните контакти с тях.

Самият Петър има проблеми с това и нищо по-малко от специално видение от Господа не успява да му отвори очите. След като влиза в дома на Корнилий – римския стотник, - апостолът казва: „Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има общува или да дружи с иноплеменник, Бог обаче ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист” (Деяния 10:28). Макар да има ясно знание, той силно се притеснява да не оскърби чувствата на своите сънародници и затова прави крачка назад към предишните си навици. Това показва само колко голяма е силата на културата и традициите в неговия живот.

Апостол Павел обаче не се притеснява да назове неговото поведение с истинското му име – гръцката дума, използвана в Галатяни 2:13 е „хипокриси” („лицемерие”). Дори Варнава – казва той – „се увлече от лицемерието им”. Тежки думи, произнесени от един Божи човек за друг.


Защо е много лесно да бъдем лицемери? (Не е ли най-вече защото сме склонни да гледаме към собствените си недостатъци и грехове „със сляпото око”, докато в същото време трескаво търсим недостатъците и греховете на другите?) Какъв вид лицемерие има във вашия собствен живот? И по-важното - как да го откриете и как да го изкорените?




Притеснението на апостол Павел (Галатяни 2:14) Четвъртък - 13 октомври

Обстановката в Антиохия наистина е напрегната – апостолите Павел и Петър, двама ръководители на църквата, са в открит конфликт помежду си. А Павел не премълчава нищо и иска от Петър да даде сметка за поведението си.


Кои са причините Павел публично да се противопостави на Петър? Галатяни 2:11–14.


Както отбелязва апостол Павел, проблемът не е, че Петър е решил да се храни с гостите от Йерусалим. Древните обичаи за гостоприемство със сигурност го изискват.

Проблемът е в „истината на благовестието”. С други думи, това не е само въпрос на общуване или ритуали при хранене. На практика дейстивята на Петър представляват компромис с цялостната вест на евангелието.


Прочетете Галатяни 3:28 и Колосяни 3:11. Как тези стихове ни помагат да разберем по-добре „грубата” реакция на Павел?


По време на съвещанието в Йерусалим Петър и останалите апостоли стигат до общо решение, че езичниците могат да се радват на всички благословения в Христос, без да се подлагат на обрязване. Сега обаче действията на Петър излагат това решение на риск. Досега евреи и езичници са се радвали на атмосфера на открито братско общуване, а сега църквата е разделена; това залага опасността от още по-голямо разделение в бъдеще.

Според Павел поведението на Петър внушава, че християните езичници в най-добрия случай са християни „второ качество” и че ще окаже силен натиск върху тях да започнат да се съобразяват с еврейските обичаи, ако искат да бъдат приети като равни. И с две думи му казва: „Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?” (Галатяни 2:14). Изразът „да живеят като юдеите” може да се преведе още по-грубо – „да юдействат”. Тогава тази дума често се употребява в смисъл „да възприемеш еврейски стил на живот, да започнеш да живееш като евреин, без да си такъв”. Отнася се за езичници, които ходят на синагога и спазват всички еврейски обичаи и ритуали. Това е причината, поради която за противниците на Павел в Галатия (той ги нарича „лъжебратя”) се казва, че „юдействат”.


Не стига че Петър постъпва зле, ами и Варнава се „заразява” от него – още един, който би трябвало да е по-просветен по този въпрос. Какъв ярък пример за силата на „натиска отгоре”! Как да се научим да се пазим от подхлъзване в погрешна посока под давление на общественото мнение или това на висшестоящите?




Разширено изучаване Петък - 14 октомври

По въпроса за единството и многообразието в църквата прочетете: глава „Изследване на новата светлина”, стр. 45-47 – ориг. от книгата Съвети към автори и редактори; глава „Обяснение на предишни изявления”от книгата Избрани вести, книга 1; глава „Тактичност” от книгата Служители на евангелието.

„Дори най-добрите хора, оставени сами на себе си, ще допуснат съдбоносни грешки. Колкото повече отговорности се възлагат на един човек, колкото по-високо положение заема и колкото повече възможности има за диктат и контрол, толкова по-голяма вреда може да нанесе на умове и сърца, ако не следва особено грижливо Господните пътища. В Антиохия апостол Петър се проваля в принципите на почтеността. Павел трябва да се противопостави на пагубното му влияние лице в лице. Случаят е записан, за да могат и други да се поучат от него и този урок да остане като тържествено предупреждение към хората на висши постове – да внимават относно почтеността и да се придържат стриктно към нея” (Коментари на Елън Уайт. АБК. Т. 6. Стр. 1108).

За разискване:

1. Не са много хората, които обичат конфликтите, но понякога те са неизбежни, дори необходими. При какви обстоятелства църквата би трябвало да осъжда грешките и да прилага дисциплина спрямо онези, които отказват да коригират поведението си?

2. Църквата на адвентистите от седмия ден непрестанно се разраства по целия свят, но това увеличава и многообразието в нея. Какви стъпки би трябвало да се предприемат, за да може това многообразие да не унищожи единството? Как да се научим да приемаме многообразието от култури и традиции сред нас и дори да му се наслаждаваме, без да пречим на единството?

3. Когато представяме евангелието в култура, различна от нашата, кои са ключовите му елементи, които не бива да бъдат променяни в никакъв случай, и кои могат да бъдат променяни? Как да отличаваме онова, което трябва да остане, от другото, което може да си отиде, ако е необходимо?

Обобщение:

Част от евреите християни настояват, че ако искат да бъдат истински Христови последователи, техните братя езичници са длъжни да се обрязват. Това създава сериозна заплаха за единството в ранната църква. Апостолите не оставят този въпрос да я раздели на две течения, но работят заедно, въпреки конфликтите между самите тях. Искат да са уверени, че Христовото тяло ще остане единно и вярно на истината и благовестието.



Разказ
Непознатият
Гералдо Макинано

Отпуснах се върху паднало дърво в гъстата гора, за да изчакам моя спътник и състудент мисионер да ме настигне. Предстояха ни още 20 мили изкачване, а ние вече бяхме изморени и жадни.

Внезапно осъзнах, че сме на територията на бунтовниците, където войници обикалят да търсят „врага”. Можеха да ни застрелят, преди да успеем да им обясним кои сме. „Господи – прошепнах аз, - моля те, закриляй ни.” След няколко минути отново тръгнахме по пътеката. Видях непознат човек, който следеше всяко наше движение.

„Здравей, братко!”, извиках аз.

„Военни?”, попита той.

„Не, ние сме учители мисионери.”

„Имате ли малко свободно време? Искам да ви питам нещо.” Седнахме и започнахме да разговаряме.

Човекът се представи като водач на бунтовниците, който е убил много хора. След това попита: „Кои сте вие в действителност? Знам, че сте учители, които дават безплатно образование на народа ни. Но защо рискувате живота си в тези планини заради нашите деца?”

„Ние сме адвентисти от седмия ден – отговорих аз. – Вървим из тези планини, за да разкажем на хората за един по-добър живот – живот, когато конфликтите ще престанат и Исус ще царува. Учим хората да четат, за да могат сами да се запознаят с Божиите истини, преди да е станало прекалено късно.”

Забелязах, че непознатият бърза. Отново попитах: „Има ли логика в това, което ви казахме?”

„Да, но се молете за мен – каза той, стана внезапно и посочи с пръст. – Тръгнете по тази пътека. Другата е опасна.” Благодарихме му и тръгнахме по посочената пътека.

На следващия ден научихме, че бунтовниците и войници на правителството са водили сражение на пътеката, по която бяхме решили да вървим. Ако бяхме тръгнали по нея, щяхме да попаднем под кръстосан огън.

След месец по време на голямо междуселско събиране в нашето село ние с изненада видяхме човека от пътеката. „Приятели – казах той, - вече съм адвентист от седмия ден! След като се срещнахме, пожелах да науча нещо повече. Сега съм спасен. Благодаря ви.”

„Слава на Бога – възкликнах аз. – Ако не ни беше посочил другата пътека, щяхме да попаднем под кръстосан огън. Ние също сме спасени с Божията благодат.”


* Гералдо Макинано продължа да учи в колежа „Маунтин Вю”.

Created by ULimited®