|
Благовестието в Посланието към галатяните
Карл Козерт
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, Ноември, Декември 2011 г.
|
Урок 2
|
Сб
Нд
Пн
Вт
Ср
Чт
Пт
Разказ
|
1 - 7 октомври 2011 г. |
Авторитетът на апостол Павел и благовестието
|
|
|
|
Събота - 1 октомври
|
Стих за запаметяване:
„Защото на човеци ли искам да угаждам сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга” (Галатяни 1:10).
Студенти построяват в двора на своя университет център, където всеки да се чувства приет, независимо от раса, пол, социален статус или религиозни убеждения. Представете си как след години същите студенти се връщат в университета и откриват, че колегите им след тях са „преустроили” центъра. Вместо голямата зала с много пространство за социални срещи, която те някога са уредили с цел да създадат чувство за единство сред присъстващите, заварват едно разделено на малки стаички пространство – всяка с ограничен достъп в зависимост от расата, пола и така нататък. Студентите, осъществили преустройството, настояват, че това право им се дава от вековните традиции на университета и че то е в пълна хармония с тях.
Ситуацията, в която се намира апостол Павел, когато пише Посланието до галатяните, е горе-долу същата. Неговият план езичниците да бъдат приемани в общността единствено въз основа на вяра е изопачена от фалшиви учители. Те настояват, че ако езичниците искат да бъдат приети в общността, трябва да се обрязват.
Апостолът разбира, че подобни учения са директна атака срещу самото сърце на евангелието и затова трябва да даде отговор. Този отговор е Посланието към галатяните.
За тази седмица прочетете:
2Петрово 3:15, 16; Галатяни 1 глава; Филипяни 1:1; Галатяни 5:12
|
Павел, авторът на послания |
Неделя - 2 октомври
|
Прочетете 2Петрово 3:15, 16. Как тези стихове описват отношението на ранната църква към писанията на апостол Павел? Какво научаваме от тях за начина, по който функционира боговдъхновението?
Пишейки своето Послание до галатяните, апостол Павел няма за цел да създава някакъв литературен шедьовър. Под ръковдството на Светия Дух той просто коментира специфичните проблеми, засягащи както него самия, така и вярващите в Галатия.
Посланията (като това до галатяните) играят особена роля в апостолското му служене. Той е мисионер сред езичниците и основава множество църкви из цялото Средиземноморие. При всеки удобен случай ги посещава лично, но все пак няма възможност да прекарва дълго време на едно и също място. Посланията, които пише до тези църкви, са компенсация за отсъствието му; чрез тях той им предава своите напътствия. С течение на времето копия от неговите послания се разпространяват из другите църкви (Колосяни 4:16). Част от тях са се изгубили, но най-малко тринадесет от книгите на Новия завет са послания с неговия подпис. Както разбираме от цитираните думи на апостол Петър, по някои въпроси посланията на Павел се слагат наравно с Писанията. Това показва какъв огромен авторитет придобива в крайна сметка Неговата служба за църквата.
Дълго време християните смятат, че формата на Павловите послания е уникална – специално създадена от Духа, за предаване на боговдъхновеното Слово. Това становище претърпява промени, когато двама млади учени от Оксфорд – Бърнард Гренфел и Артър Хънт – откриват петстотин хиляди фрагмента от папируси (документи, писани върху папирус – широко разпространен материал за писане неколкостотин години преди и след Христа) в Египет. Наред с някои от най-старите копия на Новия Завет те откриват фактури, данъчни документи, рецепти и лични писма.
За изненада на всички, формата на Павловите послания се оказва същата като тази на всички писма от онова време. Тази форма включва: (1) увод с поздрав, в който се споменават получателят и подателят, и някакъв специален поздрав; (2) благодарствени думи; (3) основното съдържание на писмото; и накрая (4) заключителни думи.
Павел следва основния модел на своето време – говори на своите съвременници с изразни средства и стил, които им звучат познато.
Ако Библията се пишеше днес, какви средства, формат и стил според вас щеше да използва Бог?
|
Призивът на апостол Павел |
Понеделник - 3 октомври
|
Като цяло посланията на апостол Павел са написани според образеца на древните писма, но Посланието до галатяните съдържа някои уникални елементи, които не откриваме в нито едно от останалите му писма. Осъзнаването на тези разлики ни помага да вникнем по-добре в проблема, който коментира Павел.
Сравнете началния поздрав на апостол Павел в Галатяни 1:1, 2 с този в Ефесяни 1:1, Филипяни 1:1 и 2Солунци 1:1. По какво си приличат и по какво се различават?
Началният поздрав към галатяните е малко по-дълъг от този в останалите му послания. Освен това Павел прави и едно отклонение, в което изяснява основата на своя апостолски авторитет. Буквално преведена, думата „апостол” означава „човек, който е изпратен”, „вестител”. В строго новозаветен смисъл тя се отнася към дванадесетте ученици на Исус и към онези, на които възкръсналият Христос се явява, за да им даде поръчката да бъдат Негови свидетели (Галатяни 1:19; 1Коринтяни 15:7). Павел настоява, че и той се числи към тази избрана група.
Фактът, че така енергично отхвърля идеята апостолството му да идва от човешки източник, предполага, че в Галатия е имало опити от страна на някои да подкопаят апостолския му авторитет. Защо? Както вече разбрахме, в църквата има хора, на които неговата вест не се харесва, а именно, че спасението е единствено чрез вяра в Христос без делата на закона. Според тях такова евангелие омаловажава послушанието. Смутителите са ловки. Те много добре знаят, че основата на тази евангелска вест е пряко свързана с източника на неговия апостолски авторитет (Йоан 3:34) и са твърдо решени да проведат мощна офанзива срещу този авторитет.
Все пак не отхвърлят апостолството му направо; просто изразяват съмнение дали то наистина е чак толкова значимо. Деликатно припомнят, че Павел не се числи към дванадесетте ученици на Исус и следователно авторитетът му се поддържа не от Бога, а от човеци – може би от църковните ръководители в Антиохия, които са го назначили за мисионер заедно с Варнава (Деяния 13:1–3); или пък просто от Ананий, който го е кръстил в началото (Деяния 9:10–18). Според тях Павел е само един вестител от Антиохия или Дамаск, нищо повече! Тоест – настояват те – неговата вест си е единствено негово лично мнение, а не Слово от Бога.
Павел бързо осъзнава каква опасност крият подобни твърдения и незбавно реагира със защита на своето дадено свише апостолство.
По какви начини, макар и фини, авторитетът на Писанието би могъл да се оспорва днес вътре в църквата? Как да разпознаваме подобни предизвикателства? И което е по-важно, как те биха могли да повлияят на нашето собствено мнение по този въпрос?
|
Благовестието на апостол Павел |
Вторник - 4 октомври
|
Освен че защитава своето апостолство, в началния си поздрав към галатяните Павел набляга на още нещо. Какво е то? Сравнете Галатяни 1:3–5 с Ефесяни 1:2, Филипяни 1:2 и Колосяни 1:2.
Една от уникалните отличителни черти на Павловите послания е начинът, по който той комбинира думите „благодат” и „мир” в началните си поздрави. Тази комбинация е вариант на най-характерните поздрави в гръцкия и еврейския свят. Там, където един гръцки автор би написал „поздрав” („хайрейн”), апостолът пише близката по звучене дума „благодат” („харис”). После добавя типичния еврейски поздрав „мир”.
Комбинирането на двата поздрава не е някаква закачка от негова страна. Напротив, тези две думи представят същността на евангелската вест. (Всъщност Павел ги използва повече от който и да било друг автор в Новия Завет.) Благодатта и мирът идват не от него, а от Бог-Отец и от Господ Исус Христос.
Кои аспекти на благовестието апостол Павел изброява в Галатяни 1:1–6?
В началния поздрав апостолът разполага с малко място, за да опише естеството на благовестието, но майсторски успява да предаде неговата същност само с няколко кратки изречения. Коя е централната истина, върху която благовестието се гради? Според Павел това не е спазването на закона от наша страна – позиция, която неговите противници гръмогласно защитават. Точно обратното – благовестието се гради изцяло върху това, което Христос е направил за нас чрез Своята смърт на кръста и чрез възкресението Си от мъртвите. Неговата смърт и възкресение извършват нещо, което ние никога не бихме могли да направим сами. Те прекършват силата на греха и смъртта и освобождават Неговите последователи от властта на злото, която до голяма степен се крепи върху страха и робството.
Докато размишлява над чудната вест за благодатта и мира, осигурени за нас чрез Христос, Павел изпада в спонтанно славословие – стих 5.
Като използвате приблизително същото количество думи, употребени от апостол Павел в Галатяни 1:1–5, опишете своето собствено разбиране за това що е благовестие.
|
Никакво друго благовестие |
Сряда - 5 октомври
|
По принцип какво следва началния поздрав на апостол Павел в неговите послания? По какво се различава Посланието към галатяните? Сравнете Галатяни 1:6 с Римляни 1:8, 1Коринтяни 1:4, Филипяни 1:3 и 1Солунци 1:2.
Във всяко свое послание апостол Павел обсъжда най-различни проблеми на местните църкви, като има навика след началния си поздрав да отправя молитва на благодарност към Бога за вярата на своите читатели. Прави го дори в посланията си до коринтяните (сравнете 1Коринтяни 1:4 и 5:1). Но явно положението в Галатия е толкова тревожно, че апостолът изцяло пропуска благодарността и направо минава към въпроса.
Какви силни думи използва апостол Павел, за да покаже колко е загрижен за случващото се в Галатия? Прочетете Галатяни 1:6–9; 5:12.
Павел никак не пести обвиненията си срещу галатяните. Той ги обвинява без заобикалки, че са станали изменници на своето християнско призвание. Думата „преминавате”, която се появява в стих 6, често се използва, за да опише делото на войник, който престава да бъде лоялен към своята страна и дезертира от армията. В духовен смисъл Павел казва, че галатяните са обърнали гръб на Бога.
Как са го направили? Като са се обърнали към друго благовестие. С това апостолът не иска да каже, че наистина има повече от едно благовестие. Просто в църквата има хора, които проповядват, че вярата в Христос не е достатъчна (Деяния 15:1–5) и така създават впечатлението, че има друго благовестие. Той е така разтревожен от подобно изопачаване на евангелието, че изказва желание всеки, който проповядва друго благовестие, да попадне под Божието проклятие (Галатяни 1:8). Толкова силно иска да наблегне върху това, че го повтаря два пъти (Галатяни 1:9).
Днес дори в нашата църква (на някои места) има тенденция към издигане на опитността над доктрината. Твърди се, че най-важно от всичко е нашето лично преживяване и връзка с Бога. Да, опитността наистина е много важна, но какво казва тук ап. Павел за важността на правилната доктрина?
|
Източникът на Павловото благовестие |
Четвъртък - 6 октомври
|
Смутителите в Галатия твърдят, че благовестието, което Павел проповядва, всъщност е мотивирано от желанието му да придобие благоволението на околните. Какво би писал апостолът в посланието си до тях, ако наистина се стремеше към човешко одобрение? Размислете въз основа на Галатяни 1:6–9, 11–24.
Защо апостол Павел не настоява обърнатите езичници да се обрязват? Според неговите противници – защото държи на количеството обърнати, независимо от качеството. Сигурно допускат още, че тъй като Павел знае за резервите, които езичниците имат спрямо обрязването, затова не го изисква от тях. С други думи, той е „популист”, иска да се хареса на хората! В отговор на подобни изявления апостолът посочва собствените си силни думи, които току-що е записал в стихове 8 и 9.
Ако наистина всичко, към което се стреми, е човешкото одобрение, със сигурност щеше да отговори по друг начин.
Защо според апостол Павел, ако се опитваме да угаждаме на хората, е невъзможно да бъдем истински Христови последователи?
Как да разбираме думите на Павел в стихове 13-24 след изявлението му в стихове 11 и 12, че е получил своето благовестие и авторитет директно от Бога?
Стихове 13-24 представляват автобиографична „справка” за състоянието на апостола преди неговото обръщане (стихове 13,14), по време на неговото обръщане (стихове 15,16) и след това (стихове 16–24). Той настоява, че обстоятелствата около всяко от тези събития отнемат възможността на когото и да било да твърди, че Павел не е получил благовестието си от Бога. Той не възнамерява да стои кротко със скръстени ръце, докато някой очерня неговата вест, като подлага на съмнение призванието му. Знае какво е преживял, знае какво е призован да проповядва и възнамерява да прави точно това, независимо какво ще му струва.
Доколко сте сигурни, че сте призовани от Христос? Доколко сте уверени какво точно сте призвани да правите? Защо в същото време трябва да се вслушвате в съветите на другите дори да сте сигурни в своето призвание?
|
Разширено изучаване |
Петък - 7 октомври
|
„В почти всяка църква имаше по няколко членове, евреи по рождение. В тяхно лице еврейските проповедници намираха радушен прием и чрез тях проникваха в отделните църкви. Те не можеха да оборват само с аргументи от Писанията ученията, които Павел проповядваше. И за да неутрализират неговото влияние и да отслабят авторитета му започнаха да си служат с безпринципни средства. Заявяваха, че той не е бил ученик на Исус и не е получил поръчка от Него; а на всичко отгоре си позволява да проповядва учения в пълно противоречие с проповядваното от Петър, Яков и останалите апостоли...
Душата на Павел се смути, като видя злото, което заплашваше бързо да разруши тези църкви. Затова незабавно писа до галатяните – да разобличи тези фалшиви теории и остро да порицае хората, които се бяха отделили от вярата” (Елън Уайт. Скици от живота на апостол Павел. Стр. 188,189 - ориг.).
За разискване:
1. В поздрава си до галатяните апостол Павел заявява, че смъртта на Исус има специално предназначение. Какво е то и какъв е смисълът му за нас днес?
2. В Галатяни 1:14 апостол Павел казва, че е бил голям „ревнител за преданията” на своите бащи. Под „предания”най-вероятно има предвид както устните предания на фарисеите, така и самия Стар Завет. Какво е мястото на преданията в нашата вяра (ако има такива)? Какво предупреждение съдържа опитността на Павел за вас днес?
3. Защо апостол Павел изглежда толкова „нетолерантен” спрямо някои хора, които вярват различно от него? Прочетете още веднъж думите му към вярващите с „друго благовестие”. Как бихме гледали на човек с такива строги и безкомпромисни възгледи в нашата църква днес?
Обобщение:
Фалшивите учители в Галатия се опитват да осуетят служенето на апостол Павел. Те настояват, че неговото апостолство и благовестие не идват от Бога. Още в първите стихове на своето Послание до галатяните той отхвърля и двете обвинения. Дръзко заявява, че има само един път за спасение и описва събитията около собственото си обръщане, за да докаже, че призоваването и благовестието му могат да произхождат единствено от Бога.
|
Разказ |
|
Втора възможност
Нейсанс живее в малка паянтова къщичка в Хаити. Подобно на мнозина в нейната родина тя не може да чете и да пише. Изкарва мизерни средства, като продава варени яйца и банани на улицата.
Преди пет години нейният син тийнейджър отдал сърцето си на Бога и се присъединил към адвентната църква. Поканил майка си на църква и дори й преподавал библейски уроци, но тя се противяла на усилията му и отказвала да предаде живота си на Бога. Синът й започнал да се моли за нея.
Нейсанс перяла дрехи, когато земетресението разлюляло южната част на Хаити през януари 2010 г. Тя захвърлила дрехите и се втурнала навън секунди преди мига, когато съседната сграда се наклонила и сгромолясала върху нейната къщичка. Наблюдавала с ужас как къщата от отсрещната страна се разрушила и премазала малко дете. Тогава извикала: „Исусе, ще ме оставиш ли да умра?”
Нейсанс нямала нищо освен дрехите на гърба си. Изтичала към единственото сигурно място, за което знаела – църквата на нейния син. Дякон я поканил в двора и й показал къде може да остане. Никой не се осмелявал да влезе в сградата, тъй като се страхували от ново земетресение.
Църковните членове дали на Нейсанс малко храна и постелка, на която да легне. Още много хора дошли в църквата и скоро целият двор се изпълнил.
След три дни евангелизаторското събрание, което било прекъснато от земетресението, било възобновено извън църквата. Една жена изнасяла въздействащи, но семпли теми и Нейсанс слушала с отворено сърце. Най-накрая разбрала онова, което синът й се опитвал да обясни – Бог я обича и желае тя да стане Негово дете. Тя откликнала и била кръстена заедно с още 240 души.
Нейсанс се присъединила към група жени, които се молели за хората, изпаднали в големи трудности. „Не мога да чета и да пиша, но мога да се моля”, казвала тях. Нейният син й помага да учи библейски текстове, като ги повтаря. „Най-накрая Божието слово пуска корен в сърцето и в живота ми. Славословя го за това, че ме запази, за да мога да Му отдам сърцето си.”
Нашите мисионски дарения помагат на евангелизаторската работа в Хаити и по света. Колектата от тринадесетата събота през миналия декември ще помогне за възстановяването на църквите и училищата, които бяха повредени или унищожени в най-голямото бедствие в историята на Хаити.
* Нейсанс Сен Лийн живее в Порт-о-Пренс, Хаити.
|
|