Карл Козерт

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, Ноември, Декември 2011 г.

Живот чрез Духа

Робърт Робинсън е автор на един от най-популярните протестантски химни – „Ела, Ти, Извор на всяко благословение”. Робинсън обаче невинаги е бил вярващ човек. Смъртта на баща му предизвиква у него силен гняв и бунт и той затъва в поквара и пиянство. След намесата на известния проповедник Джордж Уайтфийлд той предава живота си на Господа, става методистки пастор и написва този химн, който първоначално включва и строфата:

„О, какъв голям длъжник съм

всеки ден на благодатта!

Нека Твоята доброта като верига привърже

блуждаещото ми сърце към Теб!”.

Някой преценил, че това за блуждаещото сърце на християнина не е много подходящо и променил стиха по следния начин: „Изпитвам желание да Ти се покланям, Господи, изпълнен съм с любов към Теб, на Когото служа!”.

Вероятно този редактор е имал най-добри намерения, но оригиналният текст много по-точно предава битката на християнина. Ние, вярващите, притежаваме две естества – плътско и духовно – и те са във война помежду си. Греховното ни естество винаги ще изпитва желание да блуждае далеч от Бога, но ако сме готови да се предадем на Неговия Дух, няма да бъдем роби на желанията на плътта. Това е центърът на Павловата вест в стиховете за тази седмица.

„Ходенето” е метафора, заета от Стария Завет, отнасяща се до поведението на човека. Като евреин апостол Павел често я използва в посланията си, за да опише онзи тип поведение, което трябва да характеризира християнския живот. Освен това съвсем сполучливо я свързва с първото име на ранната църква. Преди да бъдат наречени „християни” (Деяния 11:26), учениците на Исус са известни просто като последователи на „Пътя” (Йоан 14:6; Деяния 22:4; 24:14). Това показва, че още от най-ранни времена християнството е не просто някаква система от теологични учения, фокусирани върху Исус Христос, но „пътят” на живота, по който трбява да се „ходи”.

В Стария Завет поведението се определя не просто като „ходене”, но изрично като „ходене в закона”. Официалното понятие, което евреите използват за правилата и предписанията както на закона, така и на равинските традиции на своите прадеди, е „халакхах”. Обикновено „халакхах” се превежда като „еврейския закон” – на практика дума, която на еврейски има същия корен като „ходя” и буквално очназава „път, по който да ходя”.

Коментарът, който апостол Павел прави за „ходенето в Духа”, не отрича послушанието към закона. Не проповядва, че християните трябва да водят живот в нарушение на закона. Нито се обявява против закона и изпълнението му. Това, срещу което негодува, е законническият начин, по който се злоупотребява с него. Истинското послушение, което Бог изисква, никога не може да бъде постигнато чрез външен натиск, но само и единствено чрез вътрешна мотивация, произхождаща от Духа (Галатяни 5:18).

Битката, описана от апостол Павел, не е битка на всяко човешко същество, а вътрешна война само в сърцето на християнина. Човек се ражда в съгласие с желанията на плътта (Римляни 8:7) и едва след като бъде новороден от Духа, избухва реалната духовна война (Йоан 3:6). Това не означава, че не-християните никога не преживяват морални битки. Напротив! Но дори и те в крайна сметка са плод от работата на Духа. При християните обаче този конфликт придобива ново измерение, защото те вече притежават две естества, воюващи помежду си – плът и Дух.

През всички векове християните са копнели за освобождение от тази битка. Едни са опитвали да сложат край чрез оттегляне от обществото, други като са настоявали, че могат да изтръгнат греховното си естество чрез някакво особено Божествено дело на милост. Но и двата начина не довеждат до никъде. С помощта на Духа със сигурност можем да подчиним на по-висшето си естество желанията на плътта. Но по един или друг начин тази битка ще продължава, докато получим ново тяло при Второто пришествие. Бягството от обществото не помага, защото където и да отидем, носим войната вътре в себе си и така ще бъде или до смъртта ни, или до Второто пришествие.

В Римляни 7 глава апостолът описва вътрешната битка у християнина като въздържане от вършене на онова, което желае – така подчертава пълната й всеобхватност. Тъй като притежаваме две естества, буквално се намираме едновременно от двете страни на „фронтовата линия”. Духовната ни страна желае онова, което е духовно, и се отвращава от плътта. Плътската ни страна обаче копнее за нещата на плътта и се противопоставя на духовното. Обърнатият към Бога ум е прекалено слаб, за да се противопостави на плътта сам. Затова единствената ни надежда да подчиним плътта е в ежедневното вземане на решение да заемаме страната на Духа срещу плътта. Точно затова апостол Павел така усилено настоява да избираме да ходим в Духа.

След като е описал конфликта между плътта и Духа в Галатяни 5:18–26, апостол Павел се спира в подробности върху неговото естество с помощта на списък от морални пороци и добродетели. Този списък представлява добре позната литературна форма както в еврейската, така и в гръко-римската литература. В нея се изброява какво трябва да избягва да прави човек в живота си и кои добродетели трябва ревностно да развива.

Апостол Павел много добре познава популярните списъци с пороци и добродетели, но неговите в Посланието към галатяните значително се различават. Най-напред, макар да противопоставя двата списъка един на друг, той не се отнася към тях по един и същи начин. Списъка с пороци нарича „делата на пълтта”, а списъка с добродетели – „плодът на Духа”. Това е много важно разграничение. Джеймс Д.Дж. Дън коментира така: „Плътта изисква, Духът дава. От единия списък лъха стремеж към трескаво самоутвърждаване, към налудничаво себеугаждане, докато другият е обърнат изцяло към грижата за другите – мир, спокойствие, сигурност. В единия прозира човешка манипулация, а в другия подкрепа, утвърждаване, подсилване на идеята, че отговорното поведение е резултат от вътрешно преобразяване” (Посланието към галатяните).

Втората любопитна разлика между двата списъка на апостола е, че списъкът с пороци умишлено е озаглавен в множествено число – „делата на плътта”, докато „плодът на Духа” е в единствено. Това подсказва, че живот в плът не може да произведе нищо друго, освен разделение, смут, разкол, раздори. Животът в реалността на Духа, напротив, произвежда единен плод на Духа, който се проявява в девет качества – всички подтикващи към единство.

Във връзка с това много хора твърдят, че няма значение какво вярваш за Бога, стига да си искрен. Нищо обаче не може да бъде по-далеч от истината! Списъкът на апостол Павел с пороците показва точно обратното – извратените разбирания за Бога водят до извратени разбирания относно сексуалното поведение, религията и морала, което от своя страна, води до разрушаване на човешките взаимоотношения. Нещо повече, може да доведе до загуба и на вечния живот (Галатяни 5:21).

Десетте заповеди не са алтернатива на любовта, а ни помагат да разберем как трябва да изразяваме любов – към Бога и към хората. Колкото и да е издигната над буквата на закона, любовта не е в конфликт с него. Идеята, че любовта към Бога и любовта към ближния анулират закона, е толкова „разумна”, колкото и идеята, че любовта към природата анулира закона за гравитацията.

Делата на плътта са описани с петнадесет прости, кратки думи, а плодът на Духа – с девет елегантни словосъчетания. Библейските изследователи смятат, че тези девет добродетели са групирани по три, но не могат да стигнат до единодушие относно значимостта им според начина, по който са подредени. Други виждат в числото три скрито внушение за Триединството; трети – че трите тройки символизират начина, по който трябва да се свързваме с Бога, с ближния и накрая със самите себе си; четвърти разглеждат този списък просто като описание на Исус. Всеки един от тези възгледи има своите достойнства, но най-важното, което не бива да пропускаме, е върховното място, което апостолът отрежда на любовта.

Той неслучайно я поставя начело на списъка с добродетели. В Галатяни 5:6 и 13 вече е подчертал нейната главна роля в християнския живот, а и на много други места я включва в подобен списък с добродетели (2Коринтяни 6:6; 1Тимотей 4:12; 6:11 и 2Тимотей 2:22). Но докато останалите добродетели могат да бъдат открити и в нехриситянски източници, то любовта е чисто християнска. Всичко това подсказва, че тя не трябва да се разглежда просто като една от многото, а като върховната християнска добродетел – ключ към всички останали. Любовта е висшият плод на Духа (1Коринтяни 13:13; Римляни 5:5) и трябва да бъде водеща спрямо целия живот и поведение на всеки християнин (Йоан 13:34, 35), колкото и да е трудно понякога да бъде проявявана.

В сърцето на всеки вярващ винаги ще бушува вътрешен конфликт между плътта и Духа, но животът му никога не трябва да бъде управляван от пораженчеството, провала и греха.

Галатяни 5:16–26 съдържа пет ключови глагола, описващи живота, в който царува Духът. Най-напред вярващият трябва да „ходи” в Духа (стих 16). Гръцкият глагол е „перипатео”, което буквално означава „да ходя или да следвам”. Последователите на големия гръцки философ Аристотел стават известни като „перипатетици”, защото следват своя учител където и да отиде. Фактът, че глаголът е в сегашно време, подсказва, че апостолът не говори за нормалното ходене, а за продължаваща ежедневна опитност. Освен това, след като „ходенето” в Духа е дадено под формата на заповед, това означава, че е въпрос на избор, който трябва да се прави всеки ден.

Вторият глагол е „да бъдеш воден” (стих 18). Това означава, че е необходимо да позволим на Духа да ни води там, където трябва (сравнете с Римляни 8:14 и 1Коринтяни 12:2). Нашата задача е не да водим, а да следваме.

Следващите два глагола се появяват в Галатяни 5:25. Първият е „живеем” (на гръцки „зао”). С „живеем” апостолът ни насочва към опитността на новрождението, бележеща живота на всеки вярвщ. Формата му е в сегашно време, което показва, че тази опитност се подновява всеки ден. Тъй като живеем чрез Духа, Павел продължава нататък с внушението, че освен това се нуждаем и „да ходим” чрез Духа. Думата, преведена като „ходим”, е различна от употребената в стих 16. Тук е „стоичео”. Това е военно понятие, буквално означаващо „строявам в редица”, „вървя в крак” и „подчинявам се”. Идеята е, че Духът не само ни дава живот, но и направлява този живот всеки ден.

В стих 24 употребеният от Павел глагол е „разпъвам”. Това е малко шокиращо. Ако смятаме да следваме Духа, трябва да вземем твърдо решение да осъдим на смърт желанията на плътта. Разбира се, апостолът говори образно. Ние разпъваме плътта, като подхранваме духовния си живот, а желанията на плътта оставяме да „умрат от глад”.

„Животът на вярващия невинаги е гладък. Той трябва да води сурови битки. Тежки изкушения го нападат. „Плътта желае противното на Духа, а Духът – противното на плътта”. Колкото повече приближава краят на земната история, толкова по-примамливи и по-хитри, по-жестоки и по-чести стават нападките на противника. Онези, които се съпротивляват на светлината и истината, все повече ще се закоравяват и все по-малко ще се впечатляват от Духа, все повече ще намразват онези, които обичат Бога и пазят Неговите заповеди” (Коментари на Елън Уайт. АБК. Т. 6. стр. 1111).

„Влиянието на Светия Дух е животът на Христос в душата. Ние не можем да видим Господа, нито да разговаряме с Него, но Светият Дух е плътно до нас - до страната ни. Работи във и чрез всеки, който приеме Христос. Онези, в които Духът обитава, разкриват и Неговите плодове – любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, милост, вяра (MS 41, 1897)” (Коментари на Елън Уайт. АБК. Т. 6. Стр. 1112).

1. Помислете какво означава да разпънете желанията на плътта. Как става това? Колко често трябва да го правим? Защо Павел използва толкова силен израз? Какво ни подсказва изборът на глагола „разпъвам” за жестокостта на битката със себе си?

2. Каква роля имат (ако имат) човешките усилия за постигане плода на Духа? Какво научавате за тази роля от своята лична опитност?

3. Апостол Павел твърди, че онези, които вършат делата на плътта, няма да наследят Божието царство. Как възприемате това изказване на фона на другото – че се спасяваме чрез вяра, а не чрез дела?

4. Коя е вашата най-тежка лична битка в християнския живот? Не е ли с греха и с онова, което той причинява на вашата връзка с Бога? Кой вярващ не е изпитвал чувство за самота, съмнение и разочарование заради греха в живота си, особено като се имат предвид обещанията за победа? Защо този факт винаги ни напомня, че спасението е изцяло благодарение на стореното от Исус за нас?

В живота на всеки вярващ човек съществува конфликт между желанията на плътта и желанието на Духа. Но не е задължително всеки път Духът да е обречен на провал. Христос е извоювал победа над греха и смъртта. Затова в живота на християнина Духът може да царува, Божията благодат – да се излива всеки ден, като му помага да държи желанията на плътта „под ключ”.

Живея в Сидни, Австралия. Като повечето австралийци имах бегла представа за Библията, но не се интересувах много от Бога. Когато получих брошура с реклама на семинар върху библейските пророчества, бях заинтригувана и реших да го посетя. Научих много за Даниил и Откровение – две книги, които винаги ме бяха озадачавали.

Научих за библейските уроци „Дискавър”, които се изпращат по интернет. Включих се и започнах да изучавам Библията онлайн. С радост открих, че всичко дискутирано от курса бе подкрепено от Библията. Беше толкова удобно! Можех да изучавам в свободното си време.

След края на семинара върху пророчествата продължих да изучавам Библията онлайн. Завърших четири курса за една година. Те бяха толкова интересни, че нямах търпение да започна следващия урок. Уроците обхващаха всичко, което бях научила в семинара за пророчествата, но имаше и нова информация, която запълваше празнотите в познанията ми. Здравният курс ми помогна да науча да се грижа по-добре за себе си и да внимавам с това, което ям, как работя и дори колко почивам.

Осъзнах, че предишното ми религиозно възпитание се основава повече на традиции, отколкото на Божието слово, а адвентистите наистина познават много добре Библията. Предадох живота си на Христос и преживях Неговото благословение и любов. Разбрах, че съм освободена от фалшиви вярвания и лоши навици.

Църквата, където посещавах семинара върху пророчествата, бе далеч от моя дом. Научих, че има църква близо до мястото, където живея, и започнах да ходя там на богослужение. Бях кръстена в адвентното семейство след няколко седмици.

Благодаря на Бога за всички служения, които ми помогнаха да стигна до Него. Семинарът върху пророчествата запали интереса ми, а уроците по интернет допълниха познанията ми, когато имах най-голяма нужда. Като се обърна назад във времето, знам, че Божият Дух ме е водил стъпка по стъпка. Чувствам се обичана!

Сега споделям вярата си с моите колеги, приятели и дори с хората, с които Бог ме среща. Не е лесно в тази секуларна култура, но аз се моля хората да виждат Исус в мене и да приемат Божията любов в живота си.