"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Благовестието в Посланието към галатяните

Карл Козерт

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, Ноември, Декември 2011 г.


Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 3 - 9 декември 2011 г.

Свобода в Христос


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 3 декември
Стих за запаметяване:
„Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг” (Галатяни 5:13).

В Галатяни 2:4 Павел накратко припомня колко е важно да бъде опазена „свободата”, която имаме в Исус Христос. Какво има предвид, обаче, под „свобода” – дума, която употребява често? Какво включва тази свобода? Докъде се простира? Има ли някакви граници? И каква е връзката между свободата в Христос и закона?

Апостолът задава тези въпроси като предупреждение към галатяните за две опасности. Първата от тях е законничеството. Противниците му в Галатия са така обсебени от опити да спечелят Божието благоволение чрез добро поведение, че са изгубили напълно от поглед свободната същност на Христовото спасение, което вече имат в Христос чрез вяра. Втората заплаха е тенденцията към злоупотреба с тази свобода чрез нечестив живот. Поддръжниците на това схващане напълно погрешно заключават, че свободата е антитеза (отрицание) на закона.

Както законничеството, така и безнравствеността са в пълно противоречие със свободата, защото с еднаква сила държат своите последователи в някаква форма на робство. А призивът на апостол Павел към галатяните е да стоят твърдо в истинската свобода, която по право притежават в Христос.

За тази седмица прочетете:
Галатяни 5:1–15; 1Коринтяни 6:20; Римляни 8:1; Евреи 2:14, 15; Римляни 8:4; 13:8



„Христос ни освободи” Неделя - 4 декември

„Стойте прочее твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго” (Галатяни 5:1).


Подобно на пълководец, който издава заповед към своите разколебани армии, апостол Павел заповядва на галатяните да не предават своята свобода в Христос. Тонът му е толкова настойчив, даже агресивен, че думите сякаш изскачат от страниците и започват да действат сами. Всъщност май точно това цели той. Този стих е тематично свързан както с предходния, така и със следващия, но в гръцкия оригинал е рязко разграничен от тях. Синтактичните връзки така напълно липсват, че се създава впечатление, сякаш апостолът иска да го издигне на някакъв древен гигантски „билборд”. Свободата в Христос е кулминацията на всичките му аргументи, а има опасност галатяните да я предадат.


Прочетете Галатяни 1:3, 4; 2:16 и 3:13. Какви метафори използва апостолът в тези стихове? Как те ни помагат да разберем по-добре делото на Христос за нас?


Думите на Павел - „свободата, за която Христос ни освободи” (Галатяни 5:1) - подсказват, че тук той има предвид друга метафора. Словоредът на споменатия израз е подобен на този в клетвата, изричана при свещено освобождване на роби („манумисия”). Тъй като робите нямат никакви юридически права, се счита, че само божество може да им подари свободата. Робът от своя страна, макар и реално свободен, по закон вече принадлежи на божеството. Естествено, на практика този процес е въображаем, защото робът е този, който подарява пари за съкровищницата на храма на това божество и така заплаща свободата си. Ето например какви думи съдържа тази клетва според повече от хиляда регистъра, открити в храма на Аполон Питийски в Делфи от периода между 201 г.пр.Хр. и 100г. сл.Хр.: „Аполон Питийски откупи от Солибус от Амфисия робиня на име Никеа, за да бъде свободна (…) Откупната цена за свободата й Никеа повери да бъде пазена от Аполон” (Бен Уайдрингтън III. Благодат в Галатия).

Тази формула силно наподобява терминологията на апостол Павел, но има една фундаментална разлика. В метафората на Павел няма никаква „художествена измислица”. Освен това не ние заплащаме цената (1Коринтяни 6:20; 7:23). Тя е прекалено висока за нас. Напълно сме безпомощни да се спасим сами, но затова идва Исус и прави всичко, което ние сами не можем да сторим за себе си (най-малкото не и без да заплатим с живота си). Той плаща наказанието за нашите грехове и по този начин ни освобождава от осъждането.


Обърнете поглед към собствения си живот. Прокрадва ли се понякога у вас мисълта, че можете да се спасите сами? След като осъзнаете истината, не се ли изпълвате с благодарност и признателност за онова, което сте получили в лицето на Исус?




Същност на християнската свобода Понеделник - 5 декември

Заповедта на апостол Павел към галатяните да стоят твърдо не е изречена ей така, в празно пространство. Непосредствено преди нея е заявен важен факт – „Христос ни освободи”. Защо християните трябва да стоят твърдо в своята свобода? Защото Христос вече ги е освободил. С други думи, нашата свобода е резултат от онова, което Той вече е направил за нас.

Този модел – заявяване на някакъв факт, последвано от увещание – е много характерен за посланията на Павел (1Коринтяни 6:20; 10:13, 14; Колосяни 2:6). Например в Римляни 6 глава, където той прави няколко много показателни изявления относно факта за нашето състояние в Христос, като: „Нашето старо естество бе разпнато с Него” (Римляни 6:6). След това въз основа на този факт увещава в повелителна форма: „И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло” (Римляни 6:12). По този начин всъщност казва: „Бъдете това, което вече сте в Христос”. Етичният кодекс на благовестието не възлага върху нас бремето да се опитваме да доказваме, че сме Божии деца. По-скоро вършим това, което трябва, защото вече сме Негови деца.


От какво ни е освободил Христос? Римляни 6:14, 18; 8:1; Галатяни 4:3, 8; 5:1; Евреи 2:14, 15.


Употребата на думата „свобода” като описание за християнския живот в посланията на апостол Павел е много по-подчертана, отколкото където и да е в Новия завет. „Свобода” и нейните производни се появяват в неговите писма 28 пъти, а във всички останали книги на Новия Завет – само 13.

Какво разбира апостолът под „свобода”? Най-напред, не някаква абстрактна концепция. Не и политическа свобода, нито икономическа или пък свобода да си живееем както ни харесва. Точно обратното – това е свобода, изградена върху връзката ни с Исус Христос. Контекстът подсказва, че апостолът разглежда свободата от гледна точка на робството и осъждането на едно християнство, мотивирано от закона. Но тя съдържа и още много неща. Включва свобода от греха, от вечната смърт и от дявола.

„Извън Исус Христос човешкото съществуване е обрисувано като робство – робство спрямо закона, спрямо стихиите на злото, управляващи този свят, робство под ярема на греха, на плътта и дявола. Бог изпрати Своя Син на този свят, за да срине хегемонията на тези „робовладетели” (Тимъти Джордж. Посланието към галатяните).


На какво се чувствате роби в своя живот? Научете наизуст Галатяни 5:1 и помолете Бог да превърне в реалност свободата, която имате в Христос.




Опасните последици от законничеството (Галатяни 5:2–12) Вторник - 6 декември

Начинът, по който апостол Павел въвежда текста от Галатяни 5:2–12, показва колко важно е онова, което смята да каже. „Вижте!”, „Чуйте!”, „Обърнете внимание на думите ми!”, „Аз, Павел, ви казвам!”. Не се шегува! Мощният начин, по който поставя акцента – „Да!” – не само изцяло привлича вниманието на читателите му, но и подчертава неговия апостолски авторитет. Иска те да разберат, че ако вземат решение езичниците да се обрязват, за да бъдат спасени, тогава трябва да осъзнаят опасните последици от това.


Прочетете Галатяни 5:2–12. Какво предупреждение отправя Павел относно целия проблем с обрязването?


Първото следствие от опита да бъде спечелено Божието благоволение чрез обрязване е, че то задължава човека да спази целия закон. Във 2 и 3 стихове апостолът използва интересна игра на думи. Христос – казва той – няма да ги ползва („офелесеи”), но те ще бъдат вече длъжни („офейлетс”) на закона. Ако някой иска да живее в хармония със закона, не може да си избира „оттук-оттам” какво да спазва. Или всичко - или нищо.

Второ, те ще се „отлъчат” от Христос. Решението да се оправдаеш чрез дела автоматично означава отхвърляне на Божия начин за оправдание – Христос. „Не можеш да имаш и двете. Не е възможно да приемеш Христос и с това да признаеш, че не можеш да се спасиш сам, а след това да се обрежеш и с това да заявиш, че можеш” (Джен Р.У. Стот. Вестта на Посланието към галатяните).

Третото възражение на апостол Павел срещу обрязването е, че то възпрепятства духовното израстване. Прави аналогия с бегач, който напредва към финала, но е спънат умишлено. Всъщност, думата, преведена като „попречи” (стих 7) се използва във военния жаргон и означава „да препречиш пътя, да разрушиш мост, да поставиш препятствия по пътя на противника, да спреш напредването му” (АБК. Т. 6. Стр. 978).

И накрая, обрязването премахва „съблазънта на кръста”. Как? Учението за обрязването внушава, че можем да се спасим сами; това ласкае човешката гордост. А посланието на кръста унижава човешката гордост, защото ни принуждава да признаем, че сме изцяло зависими от Христос.

Апостолът е толкова разгневен на тези хора поради упоритото им настояване в полза на обрязването, че пожелава ножът да се изплъзне от ръцете им и те да се кастрират сами! Силни думи, но тонът на Павел просто отразява пълната сериозност, с която се отнася към тази тема.




Свобода, а не безнравственост (Галатяни 5:13) Сряда - 7 декември

Текстът в Галатяни 5:13 отбелязва важен повратен момент в посланието. Дотук Павел се е съсредоточил изцяло върху теологичния аспект на своята вест, а сега започва да говори за поведението на християните. Как трябва да живее човек, който е спасен, но не чрез дела по закона?


От каква злоупотреба със свободата Павел желае да предпази галатяните? Галатяни 5:13.


Апостолът много добре знае какъв потенциал за погрешни учения притежава акцентът, който поставя върху благодатта и свободата на вярващите в Христос (Римляни 3:8; 6:1, 2). Но проблемът не е в неговото благовестие, а в човешката склонност към себеугаждане. Историята е пълна с примери на хора, градове и цели народи, чиято поквара и затъване в моралния хаос са пряко свързани с липсата на самоконтрол. Та кой не е усещал тази склоност и в собствения си живот? Точно затова Павел пределно ясно призовава последователите на Исус да се пазят от угаждане на плътта. На практика иска от тях да правят точно обратното – „да служат един на друг”. Както може да потвърди всеки, който служи на другите от любов, това може да стане единствено ако умрем за себе си, ако умрем за плътта. Който угажда на своята плът, не изпитва желание да служи на другите. Точно обратното.

Следователно нашата свобода в Христос е не просто свобода от робството на света, а призив към нов вид служене, към поемане на отговорност за другите от любов. Тя е „възможност да обичаме ближния безпрепятствено, да създаваме човешки общности въз основа на взаимното себеотдаване, а не на ламтежа за власт и постове” (Сам К. Уилямс. Посланието към галатяните).

Поради това, че твърде много сме свикнали с християнството, както и поради съвременните преводи на Галатяни 5:13, за нас е много лесно да не усетим потресаващата сила на тези думи – силата, с която те въздействат на галатяните. Най-напред гръцкият оригинал подсказва, че любовта, стояща зад подобен тип служене, не е обикновена човешка любов – това би било невъзможно. Човешката любов е прекалено условна. На гръцки думата „любов” е членувана (любовта) – тоест, става въпрос за Любовта, която може да се получи единствено от Духа (Римляни 5:5). Но голямата изненада идва от факта, че думата „служете” на гръцки означава буквално „поробете се”. Нашата свобода не е „самостоятелна”, а представлява взаимно „поробване” един на друг на основата на Божията любов.


Признайте си честно – мислите ли си понякога, че може да използвате свободата, която имате в Христос, за да си угаждате по малко в това или онова? Защо подобен начин на мислене е изключително порочен?




Да изпълниш целия закон (Галатяни 5:13–15) Четвъртък - 8 декември

Как тълкувате едновременно негативния коментар на апостол Павел върху изпълнението на „целия закон” в Галатяни 5:3 и положителния в Галатяни 5:14? Сравнете Римляни 10:5; Галатяни 3:10, 12 и 5:3 с Римляни 8:4; 13:8 и Галатяни 5:14.


За много хора противоречието между негативното отношение на Павел към „спазването на закона” и позитивното му настояване да се „изпълни целият закон” е парадоксално. Но всъщност парадокс няма. Ключът към разбирането му е във факта, че апостолът умишлено използва всеки от двата израза, за да направи едно важно разграничение – между двата начина за дефиниране на християнското поведение спрямо закона. Например забележително е, че когато коментира в положителен смисъл покорството спрямо закона, той никога не използва израза „пазене на закона”. Употребява го единствено за изопаченото разбиране на онези, които живеят под закон и се опитват да спечелят Божието одобрение чрез „пазене” на онова, което законът заповядва.

Това в никакъв случай не означава, че хората, открили спасението в Христос, не се покоряват на закона. Нищо не е по-далеч от истината. За тях апостолът казва, че „изпълняват” закона. Има предвид, че истинското християнско поведение е нещо повече от външно покоряване или само „пазене” на закона; то „изпълнява” закона. За Павел да „изпълняваш” е повече от това да „пазиш”. Такъв вид послушание се корени в Исус Христос (вижте Матей 5:17). То съвсем не означава отхвърляне на закона, нито свеждането му само до любов, а начин, по който вярващият може да изживее истинския смисъл и цел на целия закон!


Къде според Павел се разкрива пълното значение на закона? Левит 19:18; Марк 12:31, 33; Матей 19:19; Римляни 13:9; Яков 2:8.


Макар да цитира книгата Левит, изявлението на апостол Павел в Посланието към галатяните се основава изцяло на начина, по който Исус тълкува Левит 19:18. Но Исус не е единственият юдейски Учител, който смята Левит 19:18 за обобщение на целия закон. Рави Хилел, живял почти цяло поколение преди Исус, казва: „Което е омразно на теб, не трябва да причиняваш и на своя ближен – в това е целият закон”. Но гледната точка на Исус като цяло е различна (Матей 7:12). Не само че е направена в много по-позитивен тон, но и показва, че законът и любовта не се изключват взаимно. Без любов законът е кух и студен; без закон любовта остава без посока.


Кое е по-лесно и защо – да обичаш хората или само да изпълняваш Десетте заповеди?




Разширено изучаване Петък - 9 декември

„Истинската вяра винаги действа чрез любов. Когато погледнете към Голгота, не е за да успокоите душата си в неизпълнението на своя дълг, нито да се отпуснете за сън, а за да провокирате вяра в Исус – вяра, която ще действа и ще очиства душата от лепкавата кал на себелюбието. Когато се облегнем на Христос чрез вяра, това е само началото на пътя. Всеки човек има покварени, греховни навици, които трябва да бъдат победени в тежка битка. Всяка душа е призована да води войната на вярата. Ако някой е последовател на Христос, не може да бъде остър в отношенията си, не може да бъде с кораво сърце, не може да не бъде състрадателен. Не може да бъде груб в речта си. Не може да има високо мнение за себе си и да е надменен, не може да употребява злобни думи, да критикува и осъжда.

Трудът на любовта е плод на действието на вярата. Библейската вяра е равна на постоянна работа. „Нека свети вашата светлина пред човеците, та да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.” „Изработвайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е Този, Който прави и да желаете това, и да го изработвате. Трябва да бъдем ревностни за добри дела. Верният Свидетел казва: „Зная делата ти”.

Да, делата, които вършим, сами по себе си не могат да ни осигурят спасение, но в същото време истинската вяра, която ни свързва с Христос, ще подтиква душата ни към дела” (Коментари на Елън Уайт. АБК. Т. 6. Стр. 1111).

За разискване:

1. Какво означава според вас да се „пази” законът?

2. Според апостол Павел вярата действа чрез любов. Какво означава това?

3. Обсъдете идеята, че свободата в Христос може да се използва като оправдание за греха. Защо това е много лесно? В какъв капан попадат онези, които го правят? (Вижте 1Йоаново 3:8).

Обобщение:

„Свобода” е една от любимите думи на апостол Павел за дефиниране на благовестието. Тя включва както стореното от Христос за нас, за да ни освободи от оковите на света, така и начина, по който сме призовани да живеем своя християнски живот. Трябва да сме внимателни, да не би нашата свобода да стане жертва на законничеството или на безнравствеността. Христос ни е освободил не да угаждаме на себе си, а да отдаваме живота си в служба на своите ближни.



Разказ
Само за Бога

Дванадесетгодишният Джорди живее в Еквадор. Въпреки че семейството му е страдало много, той смята, че е благословен, тъй като родителите му са го научили да живее единствено за Бога.

Майка му страда от болезнено заболяване, поради което не може да ходи. Изпитва силни болки, но любовта й към Исус прозира във всичко, което прави. Миналата година баща му загубил работата си и сега семейството няма никакъв доход. Те не обвиняват Бог за проблемите си. Напротив, благодарят Му за това, че се грижи за нуждите им.

Родителите на Джорди продали къщата си и се преместили в една стая, за да плащат за лечението на майка му. Джорди приема това решение. „Майка ми е по-важна от която и да е къща! – казва той. – Когато не знаем как ще се справим, ние си напомняме, че Бог се грижи и за врабчето. Сигурен съм, че ще се погрижи и за нас. Предавам Му всичките си грижи и го оставям Той да се справи. Веднъж нямахме храна вкъщи. Когато се помолихме, един човек ни донесе. Знам, че Бог няма да ни забрави.”

Джорди не желае да се спира на семейните си проблеми. Иска да разказва как Бог ги е благословил. Поканили го да проповядва в църквата. Не бил сигурен, че ще успее, но решил да опита. „Молих се много и осъзнах, че Бог може да ме използва да стигне до сърцата на хората. Това промени живота ми”, казва той.

Сега Джорди проповядва често. Харесва му да разказва на другите какво Бог може да направи в живота им. Споделя вярата си със своите съседи и съученици. „Искам всички да узнаят, че Бог ги обича и има план за живота им”, заявява момчето.

Когато се оженил, вуйчо му поканил Джорди да проповядва на сватбената церемония. Съгласил се, но останал смутен, след като заварил 800 души на сватбата. Помолил се за Божието благословение и почувствал как Бог говори чрез него. След като хората му благодарили за проповедта, той отвърнал: „Не беше от мене, а от Бога. Не искам слава за това, което Бог прави. Всичко е за Негова слава.”

Джорди желае всички да опознаят Исус и да обичат Бога. „Казвам им, че са Божии деца. Те не го знаят, докато някой не им го каже.” Джорди е посветил живота си единствено на Бога и кани всички да направя същото.


* Джрди Естрада живее в Кито, Еквадор.