"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Благовестието в Посланието към галатяните

Карл Козерт

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, Ноември, Декември 2011 г.


Урок 10 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 26 ноември - 2 декември 2011 г.

Двата завета


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 26 ноември
Стих за запаметяване:
„А горният Йерусалим е свободен, който е на всички майка” (Галатяни 4:26).

Християните, които отхвърлят авторитета на Стария Завет, често разглеждат даването на закона при Синай като нещо противоположно на евангелието. Те смятат, че заветът, даден при Синай, представлява етап от човешката история, когато спасението става въз основа на послушание към закона. И тъй като хората се провалят в това отношение и не успяват да живеят според изискванията на закона, Бог разпорежда нов завет – завет на благодат въз основа заслугите на Исус Христос. Това е тяхното разбиране за двата завета – Старият се базира върху закона, а Новият - върху благодатта.

Макар и широко разпространено, това схващане, е погрешно. Спасението никога не е идвало чрез послушание към закона; библейският юдаизъм още от самото си начало винаги е бил религия на благодатта. Законничеството, срещу което апостол Павел така остро се опълчва в Галатия, е извращение не само на християнството, но и на самия Стар Завет. Двата завета не са разположени във времето, но са отражение на два различни подхода на човека към спасението. Представляват два различни начина за свързване с Бога – начини, които ни връщат далеч назад, чак при Каин и Авел. Старият завет представлява онези, които подобно на Каин неправилно се осланят на собственото си послушание като средство да угодят на Бога, а новият представлява опитността на онези, които подобно на Авел се осланят изцяло на Божията благодат да изпълни всяко Свое обещание.

За тази седмица прочетете:
Галатяни 4:21–31; Битие 1:28; 2:2, 3; 3:15; 15:1–6; Изход 6:2–8; 19:3–6



В основата на завета Неделя - 27 ноември

Много изследователи считат, че интерпретацията, която апостол Павел прави на историята на Израел в Галатяни 4:21–31 е най-трудният пасаж от това послание. Причината е, че той представлява изкючително сложно построена аргументация, изискваща обширни познания върху героите и събитията на Стария Завет. Първата стъпка към осмислянето на този откъс е базово разбиране на старозаветната концепция, която Павел поставя в центъра на своята аргументация – концепцията за завета.

Еврейската дума, преведена като „завет” е „berit”. Тя се появява почти триста пъти в Стария Завет и означава „сключване на договор, съглашение, уговорка”. В продължение на хиляди години заветите играят съществена роля за дефиниране на отношенията между хора и народи в целия Близък изток в древността. Те често са придружени от жертване на животни като част от процеса на сключване (буквално „отрязване”) на един завет. Убиването на животно символизира какво ще се случи на страната, която бъде невярна към спазването на поетите в завета обещания и ангажименти.

„От Адам до Исус Бог регулира отношенията Си с хората с помощта на редица заветни обещания, центрирани около идващия Изкупител. Кулминацията на тези завети е заветът с Давид (Битие 12:2, 3; 2Царе 7:12–17; Исая 11 глава). На Израел, който се намира в плен във Вавилон, Бог обещава един по-успешен Нов завет (Еремия 31:31–34), свързан с Месия, идващ от Давидовия корен (Езекиил 36:26–28; 37:22–28)” (Ханс К. Ларондел. Нашият Творец Изкупител).


Какво стои в основата на първоначалния завет между Бог и Адам в Едемската градина преди грехопадението? Битие 1:28; 2:2, 3, 15–17.


Бракът, физическият труд и съботата са елементи от общите условия на завета при Сътворението, но централният му елемент е Божията заповед към човека да не яде от плода на забраненото дърво. В основата си същността на този завет е: „Покорявай се и живей!”. Тъй като естеството на човека преди грехопадението е в пълна хармония с това на Бога, Той не изисква от него нещо невъзможно. Човешкото естество има естествена склонност към послушание; Адам и Ева, обаче избират да извършат нещо противоестествено и чрез този акт не само нарушават завета при Сътворението, но и правят неговите клаузи невъзможни за изпълнение от вече поквареното и греховно човешко естество. Бог трябва да намери начин да възстанови отношенията Си с Адам и Ева, унищожени от техния грях. И Той го прави чрез незабавно влизане в сила на новия завет на благодатта, основан върху обещанието за Спасител (Битие 3:15).


Прочетете Битие 3:15 – първото евангелско обещание в Библията. Къде виждате загатната надеждата, която имаме в Христос?




Авраамовият завет Понеделник - 28 ноември

Какви заветни обещания Бог дава на Авраам ? Битие 12:1–5. Какъв е отговорът на Авраам?


Началните обещания на Бог към Авраам представляват едни от най-силните текстове в целия Стар Завет. Тези стихове говорят изцяло и единствено за Божията благодат. Бог, а не Авраам дава обещания. Авраам не е направил нищо, с нищо не е заслужил Божието благоволение, нито пък имаме някакви указания, че Бог и патриархът по някакъв начин заедно са изработили този завет. Всички обещания дава Бог. Авраам е призован да вярва, да бъде сигурен в изпълнението на тези обещания. Но не с някаква „хлабава” вяра само по име, а с такава, чийто външен израз да бъде напускането на родното място и рода (на 75-годишна възраст!) и отправяне към земята, обещана от Бога.

„Чрез благословението, изречено над Авраам (и чрез него над всяко човешко същество), Създателят подновява Своите изкупителни намерения. Той благославя Адам и Ева в рая (Битие 1:28; 5:2), след това Ной и синовете му след Потопа (9:1). Сега доуточнява предишното Си обещание за Изкупител, Който ще изкупи човечеството, ще унищожи злото и ще възстанови Едем (Битие 3:15). С едно всемирно обещание Бог потвърждава намерението Си да благослови всички народи” (Ханс К. Ларондел. Нашият Творец и Изкупител).


След десет години чакане да се роди обещаният син какви въпроси има Авраам по отношение на Божиите обещания? Битие 15:1–6.


Често и лесно възхваляваме Авраам като човек на вярата, който няма въпроси и не изпитва съмнения. Писанието обаче рисува съвсем друга картина. Авраам вярва, но има и въпроси. През целия си път! Вярата му е растяща. Подобно на бащата от Марк 9:24, в Битие 15:8 на практика той казва на Бога: „Вярвам, помогни на моето неверие”. В отговор Бог милостиво го уверява в сигурността на Своето обещание, като сключва с него и външен - церемониален - завет (Битие 15:7–18). Това, което изненадва в този текст, е не че Бог прави завет с Авраам, а степента, до която е готов да се „унижи”, за да го направи. За разлика от управниците в Близкия изток в древността, които биха се съпротивили силно на идеята да дават обвързващи обещания на своите слуги, Бог не само дава дума, но и символично преминава между парчетата на закланите животни, давайки по този начин за залог живота Си. Разбира се, в крайна сметка Исус наистина дава живота Си на Голгота и по този начин реализира обещанието.


В кои области от живота си е трябвало да се научите да ходите с вяра – да вярвате в нещо, което ви изглежда напълно невъзможно? Как да да се научим да живеем по този начин постоянно, независимо за какво става въпрос?




Авраам, Сара и Агар Вторник - 29 ноември

Защо апостол Павел използва Агар за илюстрация по такъв пренебрежителен начин? Галатяни 4:21–31, Битие 16 глава. Какъв много важен извод прави, представяйки старозаветната история именно така?


Мястото на Агар в историята от Битие е директно свързано с провала на Авраам, с неспособността му да повярва в Божието обещание – Агар, робинята египтянка в дома на Аврам, - най-вероятно попада там като един от многото подаръци, дадени му от фараона в замяна на Сарая – събитие, пряко свързано пък с първия провал на патриарха, с първия му акт на неверие в Божието обещание (Битие 12:11–16).

След като десет години чакат раждането на обещаното дете, Аврам и Сарая все още са бездетни. Разсъждавайки, че най-вероятно Бог се нуждае от тяхната помощ, Сарая дава Агар на Аврам като наложница. Днес нейният план може да ни изглежда странен, но на практика той е изключително остроумен. Според древните обичаи една робиня напълно законно може да послужи за тази цел на своята бездетна господарка. Сарая има абсолютно право да счита всяко дете, родено от от Агар на съпруга й, за свое собствено. Да, този план довежда до появата на дете, но това не е обещаният от Бога син.

Тази история е ярко доказателство, че когато бъде изправен пред обезсърчителни обстоятелства, във вярата дори на най-великият Божи човек могат да се появят „пробойни”. В Битие 17:18,19, Авраам апелира към Бог да признае Исмаил за негов наследник. Но, разбира се, Господ отхвърля подобна „оферта”. Единственият елемент на „чудо” при раждането на Исмаил е готовността, с която Сарая преотстъпва съпруга си на друга жена! Нищо необичайно, нищо извън нормата няма в това Агар да роди дете – това е дете „по плът”. Ако Авраам се бе доверил на Божието обещание и не бе позволил на обстоятелствата да сломят доверието му, нито едно от тези неща нямаше да се случи и щяха да бъдат спестени много страдания.


Направете паралел между обстоятелствата, при които се раждат Исмаил и Исаак. Битие 17:15–19; 18:10–13; Евреи 11:11, 12. Защо тези обстоятелствата, свързани с раждането на Исаак, изискват силна вяра от страна на Авраам и Сара?


Случвало ли се е липсата на вяра от ваша страна да ви причини страдания? Какви поуки ще извлечете от собствените си грешки, за да се доверявате на Бога и на Неговото Слово, независимо от обстоятелствата? Какви решения можете да вземете, за да укрепне вашата способност да се уповавате на Божиите обещания?




Агар и планината Синай (Галатяни 4:21–31) Сряда - 30 ноември

Какъв вид заветна връзка Бог иска да създаде със Своя народ при планината Синай? По какво прилича на обещанията Му към Авраам? Изход 6:2–8; 19:3–6; Второзаконие 32:10–12.


При Синай Бог желае да има същата заветна връзка с израелевите потомци, каквато има с Авраам. Всъщност между думите му към Авраам в Битие 12:1–3 и тези към Моисей в Изход 19 глава има съществена прилика. И в двата случая се набляга върху това, което Той ще направи за Своя народ. Не иска от израелтяните да Му обещават нещо, което да направят, за да заслужат Неговите благословения. В отговор на тези благословения те трябва да Му бъдат послушни. Еврейските думи в Изход 19:5, преведени като „слушате” и „пазите”, буквално означават „чувате”. Божиите думи с нищо не намекват за праведност чрез дела. Напротив, Бог иска от Израел да прояви същата вяра, с каквато Авраам откликва на Неговите обещания (поне през по-голямата част от времето).


Ако заветната връзка, която Бог предлата на Израел при Синай, е подобна на предложената на Авраам, защо апостол Павел свързва планината Синай с негативния случай на Агар? Изход 19:7–25; Евреи 8:6, 7.


Заветът при Синай е предназначен да посочва греховността на човека и лекарството на Божията изобилна благодат, представени чрез службите в светилището. Проблемът на Синайския завет е не в Божията страна, а в погрешните обещания от страна на хората (Евреи 8:6). Вместо да отговорят на Божиите обещания със смирение и вяра, изрелтяните отговарят със самонадеяност: „Всичко, което Господ е казал, ще сторим” (Изход 19:8). След четиристотин години живот на робство в Египет, те нямат ясна представа нито за Божието величие, нито за дълбочината на собствената си греховност. Както Авраам и Сара се опитват да „помогнат” на Бог да изпълни Своите обещания, така и израелтяните се мъчат да превърнат Божия завет на благодатта в завет на делата. Агар е символ на Синай именно като разкритие на човешкия опит за спасение чрез дела.

Апостол Павел не казва, че законът, даден на Синай, е лош или че е отменен. Не, притеснява го законническото му тълкуване, което правят галатяните. „Вместо да им служи, за да ги убеждава, че е абсолютно невъзможно да угодят на Бога чрез спазването му, законът ги тласка към още „по-дълбоко окопаване” в решимостта им да разчитат на личните си способности, за да угодят на Бога. По този начин законът започва да служи не на целите на благодатта – да води юдействащите християни при Христос. Точно обратното – затвърждава ги в отдалечаването им от Него” (О. Палмър Робъртсън. Христос в двата завета).




Исмаил и Исаак днес Четвъртък - 1 декември

Бързият преглед на историята на Израел, който апостол Павел прави, е предназначен да обори аргументите на неговите противници – те твърдят, че са истинските потомци на Авраам, а Ерусалим, като център на юдео-християнството, заедно със закона – е тяхна „майка”. Езичниците са „незаконни деца” – настояват те – и ако искат да станат истински последователи на Христос, трябва най-напред да станат синове на Авраам и да изпълнят закона, като се обрежат.

Точно обратното! – настоява Павел. Законниците са незаконни синове като Исмаил, а не наследници на Авраам. Уповавайки се на обрязването, те се уповават „на плътта” – както Сара уповава на Агар и както израелтяните уповават на закона при Синай. Докато езичниците са истински наследници на Авраам – не по плът, а подобно на Исаак, по един свръхестествен начин. „Като Исаак и те са изпълнение на обещанието, дадено на Авраам; като Исаак и тяхното раждане в свободата бе последица от Божията благодат; като Исаак и те принадлежат към обещанието на завета” (Джеймс Д. Дж. Дън. Посланието към галатяните).


С какво се сблъскват потомците на Авраам в този свят? Галатяни 4:28–31; Битие 21:8–12.


Като дете на обещанието Исаак не само получава благословения, но среща съпротива и преследване. Под преследване апостол Павел има предвид церемонията, описана в Битие 21:8–10, където Исаак е почетен, а Исмаил очевидно му се подиграва. Еврейската дума, употребена в Битие 21:9, буквално означава „смея се”, но реакцията на Сара подсказва, че Исмаил се подиграва на Исаак, прави си шеги за негова сметка. Това, което прави Исмаил, днес може да не ни изглежда кой знае какво, но то е показател за наличието на дълбока враждебност, която непременно ще изплува на повърхността, когато стане въпрос за правото на първородство. В древността много владетели се опитват да укрепят позициите си чрез елиминиране на потенциалните съперници, вкючително родни братя и сестри (Съдии 9:1–6). Но макар да търпи съпротива, Исаак се радва и на привилегии като любов, закрила и благоволение, които вървят заедно с титлата „наследник на Авраам”.

Като духовни потомци на Исаак не бива да се учудваме, когато преживяваме трудности и съпротива дори от средите на самото църковно семейство.


Били ли сте обект на преследване, особено от страна на най-близките си, заради своята вяра? Или по-добре си задайте следния страшен въпрос: Дали пък вие не сте се провинявали в преследване на други заради тяхната вяра? Помислете добре.




Разширено изучаване Петък - 2 декември
Прочетете още:

Глава „Законът и двата завета” от книгата на Елън Уайт Патриарси и пророци.

„Ако заветът с Авраам съдържаше обещание за изкупление, защо трябваше при Синай да се сключва друг завет? По време на робството народът до голяма степен бе изгубил познанието за Бога и принципите на Авраамовия завет...

Бог ги доведе при Синай, показа им славата Си и им даде Своя закон с обещание за големи благословения при условие, че са Му послушни – „Ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми (…) вие още Ми бъдете царство свещеници и свят народ” (Изход 19:5, 6). Израелтяните не осъзнаваха колко греховни са сърцата им, не осъзнаваха, че без Божията помощ за тях е невъзможно да спазват Неговия закон; затова с готовност встъпиха в завет с Бога (…) Но само след няколко седмици нарушиха този завет и се поклониха пред един изваян образ. Не можеха да се надяват на Божието благоволение чрез завет, който бяха нарушили. Сега, виждайки своята греховност и нуждата си от опрощение, те почувстваха своята нужда от Спасител, разкрита в завета с Авраам и представена чрез жертвените служби. Чрез вяра и любов вече можеха да се свържат с Бога като техен Избавител от робството на греха. Сега вече бяха готови да приемат благословенията на Новия завет” (Елън Уайт. Патриарси и пророци. Стр. 371,372 – ориг.).

За разискване:

1. Вашата лична опитност с Бога повече „стар завет” ли е, или по-скоро „нов”? По какво ги различавате?

2. Кои проблеми във вашата местна църква стават причина за напрежение? Как ги разрешавате? Макар че може да се смятате за жертва на „преследване”, помислете дали и вие не „преследвате” другите в определени моменти. Къде минава тънката граница? (Вижте още Матей 18:15–17)

3. Колко често давате на Бога тържествени обещания, че повече няма да правите това или онова, само за да го направите още на другия ден? Как тази тъжна реалност ви помага по-добре да разберете смисъла на благодатта?

Обобщение:

Историите за Агар и Исмаил, както и за израелтяните при планината Синай, са много добра илюстрация на това колко е глупаво да разчитаме на собствените си усилия и възможности за изпълнението на Божиите обещания. Този вид себеправедност е наречен „Стар завет”. „Новият завет” е вечният завет на благодат, сключен най-напред с Адам и Ева след грехопадението, след това подновен с Авраам и накрая осъществен в Христос.



Разказ
Срещу течението
Фрайди Нуамага

Израснах в семейство, което се покланяше на идоли, но често се питах в какво вярват приятелите ми християни. Когато един от тях ме покани на църква, аз отидох. Родителите ми се ядосаха, след като разбраха какво съм направил. Нещо ме докосна по време на богослужението и от тогава започнах да спя в гората в събота вечерта, за да мога да ходя на църква в неделя. Присъединих се към църквата и станах младежки водител. След време майка ми и брат ми също се присъединиха към църквата.

Джеймс, човекът, който ми поправяше велосипеда, ми даде няколко книги. Две от тях – „Животът на Исус” и „Великата борба” отвориха ума ми за истината, която не познавах до този момент. Той ме покани на семинар върху книгата Откровение и аз го посетих. Бях изучавал Откровение, но не разбирах нищо. По време на семинара книгата ми се изясни.

Бях толкова щастлив, че запях по пътя към дома. Майка ми веднага ме нападна. „Да не си посещавал адвентните програми през седмицата?" – попита тя. Кимнах утвърдително и тя се разплака.

„Намерих истина, която не познавах. Ако желаеш, ти също можеш да я намериш.” Тя продължи да ме умолява да спра да ходя на събранията, но аз настоях, че Бог ми е показал истината, която трябва да следвам. Реших да бъда адвентист.

Поканих членове от бившата ми църква на седмична съживителна програма, която изнасях. Мнозина дойдоха. Не проповядвах доктрини, но им разказах какво Исус извършва в живота ми. В края на събранията казах на младежите, че напуснах църквата, тъй като съм намерил по-велика истина. Поканих ги да ме последват.

Само за една година двадесет души от предишната ми църква станаха адвентисти. Други започнаха да обвиняват адвентистите, че са ме отвлекли. Обясних им, че никой не ме е насилвал да напускам църквата им и че Исус ме е довел до много по-великата истина в адвентната църква.

Бог ме призова за служене и сега се подготвям в университета Баблок. Църковното ми семейство ми помага, доколкото може, а останалото полагам в ръцете на Бога.


* Фрайди Нуамага завършва обучението си в университета Баблок в Нигерия.

Created by ULimited®