"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Благовестието в Посланието към галатяните

Карл Козерт

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, Ноември, Декември 2011 г.


Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 24 - 30 септември 2011 г.

Павел – апостол на езичниците


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 24 септември
Стих за запаметяване:
„Като чуха това, те престанаха да възразяват и славеха Бога, казвайки: „И на езичниците Бог даде покаяние за живот” (Деяния 11:18).

Не е трудно да разберем поведението на Савел от Тарс (известен след обръщането си като апостол Павел). Ревностен и благочестив евреин, който през целия си дотогавашен живот е поучаван колко важен е законът; който дълбоко и искрено е убеден в скорошното политическо освобождение на Израел – той просто не е способен да „преглътне” идеята, че дългоочакваният Месия може да е позорно екзекутиран като най-долен престъпник.

Напълно логично той приема, че последователите на Исус са изневерили на Тора и следователно осуетяват Божия план за Израел. В неговите очи твърденията им, че разпнатият Исус е Месия и че Той е възкръснал са равносилни на вероотстъпничество. Не може да има милост за подобни безсмислици, нито за онези, които не искат да се отрекат от тях. Савел е твърдо решен да бъде Божи меч, който да очисти Израел от това учение. Затова при първата си поява на страниците на Свещеното Писание той е жесток преследвач на онези свои сънародници, които са приели абсурдното според него учение за Исус като Месия.

Бог обаче има други планове за Савел – планове, за които той никога не би предположил. Този именно евреин не само ще прогласява, че Исус е Месия, но и ще го проповядва на езичниците!

За тази седмица прочетете:
Деяния 6:9–15; 9:1–9; 1Царе 16:7; Матей 7:1; Деяния 11:19–21; 15:1–5



Гонител на християните Неделя - 25 септември

Савел от Тарс се появява за пръв път на страниците на книгата „Деяния” по време на убийството на дякон Стефан (Деяния 7:58) и след това във връзка с масовото преследване на християни, започнало от Ерусалим (Деяния 8:1–5). Петър, Стефан, Филип и Павел са главните действащи лица в книгата „Деяния на апостолите”, тъй като участват в събития, водещи до разпространяване на християнството далеч отвъд пределите на еврейската общност. Стефан заема особено място сред тях, тъй като неговото проповядване и мъченическата му смърт явно оказват разтърсващо влияние върху Савел от Тарс.

Стефан е евреин, говорещ гръцки, един от първите седем дякони, избрани в църквата (Деяния 6:3–6). Според Деяния на апостолите група евреи от чужбина, пристигнали в Ерусалим (стих 9), влизат в спор с него относно съдържанието на проповедите му за Исус. Възможно е, дори е много вероятно, Савел от Тарс да е един от участниците в тези дебати.


Прочетете Деяния 6:9–15. Какви обвинения са повдигнати срещу Стефан? За какво ви напомнят? (Вижте още Матей 26:59–61).


Жестоката ненавист срещу проповедите на Стефан е резултат от две неща. От една страна, той предизвиква омразата на опонентите си, като не издига на първо място еврейския закон и храма – фокусна точка на юдаизма, символ на еврейската религиозна и национална идентичност. Но освен че омаловажава тези две „скъпоценни икони”, Стефан прави още нещо – енергично прогласява, че същинският център на еврейската религия е Исус Христос – разпнатият и възкръснал Месия.

Нищо чудно, че това изпълва фарисея Савел с ярост (Филипяни 3:3–6). Неговата опустошителна ненавист срещу първите християни подсказва, че най-вероятно той принадлежи към крайното войнстващо крило на фарисейството и е изпълнен с революционен плам. Савел вижда, че великите пророчески обещания за Божието царство все още не са се изпълнили (Даниил 2 глава; Захария 8:23) и сигурно е убеден, че е негов дълг да помогне на Бога, като ускори тяхното изпълнение. А това може да се постигне, ако най-напред Израел бъде изчистен от религиозната поквара, включително и от учението, че Исус е Месия.


Савел е дълбоко убеден в правотата си и иска всички, които мислят по-различно от него, да бъдат избити. Разбира се, трябва да защитаваме ревностно онова, в което вярваме. Но дали не е необходимо мисълта, че може и ние да грешим, от време на време да обуздава тази ревност?




Обръщането на Савел Понеделник - 26 септември

„А той рече: „Кой си Ти, Господи?”. А Той отговори: „Аз съм Исус, Когото ти гониш” (Деяния 9:5).


Участието на Савел в преследването на ранната църква започва някак незабелязано (при убийството на Стефан той само пази дрехите на екзекуторите). Но след това бързо „набира скорост” (вижте Деяния 8:1–3; 9:1, 2, 13, 14, 21; 22:3–5). Лука го описва само с няколко думи, но пред очите ни той изниква като някакъв див, свиреп звяр; като плячкосващ и опустошаващ воин, изцяло посветил се на унищожението на врага. Например думата от Деяния 8:3, преведена като „опустошаваше”, се употребява и в гръцкия превод на Стария завет (Псалм 80:13), за да опише неконтролируемото разрушително поведение на див глиган. Явно „кръстоносният поход” на Савел срещу християните не е някакво неохотно поето задължение, извършвано „от немай къде”. Това е старателно обмислен дългосрочен план за изличаване на християнската „ерес” от лицето на земята.


Прочетете трите описания за обръщането на Савел (Деяния 9:1–18; 22:6–21 и 26:12–19). Каква е ролята на Божията благодат в това преживяване? С други думи, доколко Савел заслужава добрината, с която Господ се отнася към него?


От човешка гледна точка обръщането на човек като Савел е невъзможно (затова и съвсем логичен е скептицизмът, с който мнозина посрещат тази новина).

Единственото, което той заслужава, е наказание. Но вместо това над този ревностен евреин е разпростряна Божията благодат. Разбира се, не бива да смятаме, че обръщането му се осъществява в някакъв вакуум или пък, че е насилствено.

Той не е атеист - той е религиозен, вярващ човек, макар и с изключително неправилни представи за Бога. Думите на Исус към него: „Мъчно ти е да риташ срещу остен” (Деяния 26:14) подсказват, че Духът вече е работил в него. В онези времена „остен” е пръчка със заострен край, с която се сръчкват воловете, когато се съпротивляват и не искат да теглят плуга. Известно време Савел се съпротивлява и отказва да обърне внимание на Божието „сръчкване”, но най-накрая на пътя за Дамаск Исус го пресреща по един свръхестествен начин и той „се предава”, спира да се бори.


Спомнете си своето собствено обръщане. Най-вероятно то не е чак толкова драматично като това на Савел (при повечето от нас е така), но не откривате ли прилика между него и себе си по отношение получаването на Божията благодат? Защо е важно никога да не забравяме какво ни е било подарено в лицето на Исус Христос?




Савел в Дамаск Вторник - 27 септември

При срещата си с Исус Савел ослепява и получава указания да отиде в дома на човек на име Юда и там да чака друг човек на име Ананий. Без съмнение тази физическа слепота по много болезнен начин му напомня за неговтаа страшна духовна слепота, довела го дотам, да преследва последователите на Исус.

Явяването на Исус по пътя за Дамаск променя всичко. Савел разбира, че точно в онова, за което е абсолютно сигурен, че е прав, – точно в него греши ужасно. Работил е не ЗА Бога, а СРЕЩУ Него. В Дамаск влиза един съвсем различен човек – в него не е останало нищо от гордия ревностен фарисей, напуснал Ерусалим. През първите си три дни в Дамаск Павел нито яде, нито пие, а пости и се моли; размишлява над всичко, което му се случва.

Прочетете Деяния 9:10–14. Представете си какви мисли преминават през ума на Ананий – става въпрос не само за Савел, гонителя, сега обърнал се към Исус, но и за Павел, избрания от Бога апостол, който да занесе благовестието на езическия свят (вижте Деяния 26:16–18).

Изобщо не е странно, че Ананий е леко объркан. Щом почти три години след обръщането на Савел църквата в Ерусалим все още се колебае дали да го приеме (Деяния 9:26–30), представете си какви въпроси и притеснения измъчват сърцата на вярващите в Дамаск само няколко дни след събитието!

Обърнете внимание, че изненадващата новина за Савел от Тарс е предадена на Анания чрез видение от Господа. Едва ли нещо по-малко от видение би го убедило, че абсурдните слухове за Савел са истина – че най-страшният им враг е станал един от тях.

Когато напуска Ерусалим, Савел има „власт и поръчка от главните свещеници” (Деяния 26:12) да изкорени християнството там, където отива. Само че Бог има съвсем друга „поръчка” за него и далеч по-велика власт. Той ще трябва за занесе благовестието на езичниците. За Ананий и за повяевалите евреи тази новина сигурно е още по-шокираща от обръщането му.

Савел се е опитвал да спре разпространяването на християнската вяра, а сега Бог ще го използва за това разпространяване с далеч по-голям размах, отколкото си е представял който и да е вярващ евреин.


Прочетете 1Царе 16:7, Матей 7:1 и 1Коринтяни 4:5. Каква вест отправят към нас тези стихове? Защо трябва да бъдем много внимателни, когато оценяваме духовната опитност на други хора? Какви грешки сте допускали в преценката си за другите и какви поуки извлякохте?




Благовестието се дава и на езичниците Сряда - 28 септември

Къде е основана първата църква от езичници? Кои събития принуждават вярващите да отидат там? (Деяния 11:19–21, 26). За какво ви напомня това – за кои старозаветни събития? (Вижте Даниил 2 глава).


Гонението, започнало след смъртта на Стефан, принуждава много повярвали евреи да избягат почти петстотин километра на север – в Антиохия, столицата на римската провинция Сирия и третият по важност град в империята след Рим и Александрия. Смята се, че по онова време населението му е около петстотин хиляди души. Това е изключително космополитен град – не само идеален център за основаване на църква от езичници, но и за отправна точка към мисията на първите християни по целия свят.


Какво се случва в Антиохия? Защо това довежда до посещението на Варнава и до последвалото му решение да покани Павел със себе си? Каква църква рисува въображението ви въз основа на описанието в Деяния 11:20–26?


Не е лесно да се възстанови напълно хронологията в живота на апостол Павел, но все пак става ясно, че между първото му посещение в Ерусалим след неговото обръщане (Деяния 9:26–30) и поканата на Варнава да го придружи в Антиохия изминават около пет години. Какво прави той през тези години? Трудно е да кажем със сигурност. Въз основа на собствените му думи в Галатяни 1:21, може да заключим, че проповядва благовестието в Сирия и Киликия. Някои изследователи предполагат, че през този период семейството му го лишава от наследство (Филипяни 3:8) и той преживява голямата част от перипетиите, описани във 2Коринтяни 11:23–28.

Под ръководството на Духа църквата в Антиохия процъфтява. Споменатото в Деяния 13:1 подсказва, че космополитността на града бързо се прехвърля и в църквата – тя е изключително разнообразна в етническо и културно отношение. (Варнава е от Кипър, Луций - от Киринея, Павел е от Киликия, Симеон най-вероятно е африканец, а освен тях има още много обърнали се към християнството езичници.) Духът възнамерява благовестието да стигне до още повече езичници, а Антиохия - да се превърне в база на мионерски експедиции далеч отвъд пределите на Сирия и Юдея.


Прочетете пак Деяния 11:19–26. Какви поуки ни предлага църквата в Антиохия – така разнородна в културно и етническо отношение?




Вътрешноцърковен конфликт Четвъртък - 29 септември

Разбира се, нищо, в което има замесени хора, не е съвършено. Така не след дълго в първата християнска общност възникват проблеми.

За начинаещите изследователи на Библията трябва да кажем, че далеч не всички вярващи са щастливи от навлизането на езичници в църквата. Разногласията са не за това дали трябва да се мисионира сред езичниците, а какво да се изисква от тях, за да получат право да се присъединят към църквата. Според някои само вярата в Исус не е достатъчен отличителен белег за принадлежност към християнската общност. Те настояват, че тази вяра трябва да бъде „допълнена” от обрязване и изпълнение на Моисеевия закон. За да станат истински християни, езичниците трябва да се обрежат – това е тяхното становище. (От Деяния 10:111 разбираме колко дълбоко е разделението между евреи и езичници; опитността на апостол Петър с Корнилий и последвалите реакции доказват това.)

Официалните визити от Йерусалим за оценка на работата на Филип сред самаряните (Деяния 8:14) и на делото сред езичниците в Антиохия (Деяния 11:22) подсказват, че е налице загриженост по въпроса за включването на не-евреи в християнската общност. Начинът, по който ранните вярващи реагират на факта, че апостол Петър кръщава Корнилий –необрязан римски войник – е ярък пример за разногласията по „езическия въпрос” сред тях. Все пак един изолиран случай на приет езичник (като този с Корнилий) може би притеснява някои, но само толкова. Обаче съзнателните усилия на апостол Павел да отвори широко вратите на църквата за езичниците, и то въз основа единствено на вяра в Исус вече довежда до съзнателни опити да се спре или осуети служенето му.


По какъв начин част от вярващите в Юдея се опитват да осуетят делото на апостол Павел сред езичниците християни в Антиохия? Деяния 15:1–5.


Макар че според Деяния 15 глава, съветът в Ерусалим в крайна сметка заема страната на апостол Павел по въпроса за обрязването, съпротивата срещу неговото дело продължава. Цели седем години по-късно, при последното му посещение в този град мнозина все още продължават да изпитват съмнения относно неговата работа. Всъщност, когато отива в храма, апостолът едва не изгубва живота си – евреи от Азия започват да крещят: „О, израелтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място” (Деяния 21:28; вижте още 21:20, 21).


Поставете се на мястото на тези вярващи евреи, притеснени от „странните” учения на апостол Павел. Защо в притесненията и съпротивата им има известна логика? Какво ни подсказва това за нашите собствени предубеждения, културни (и дори религиозни) представи? Как могат те да ни отклонят от истината? Как да се научим да се пазим от допускане на същите грешки, независимо че имаме добри и искрени подбуди?




Разширено изучаване Петък - 30 септември

Относно връзката между личното обръщане и църквата прочетете глава „Лична независимост” от книгата Свидетелства към църквата, т. 3 на Елън Уайт. За ранния живот на апостол Павел и коментари върху неговото обръщане прочетете АБК, т. 6, стр. 226–234 - ориг.

„В миналото Павел бе ревностен защитник на еврейската религия и неуморен гонител на Исусовите последователите. Смел, независим и упорит – неговите дарби и образование го правеха подходящ за почти всякакви длъжности. Той можеше да разсъждава с изключителна логичност и яснота, а унищожителният му сарказъм поставяше противника в незавидна светлина. И сега изведнъж евреите видяха как младежът с необикновен потенциал се присъединява към онези, които досега е преследвал, и безстрашно проповядва в името на Исус.

Ако генералът падне убит в сражението, това е загуба за неговата армия, но тази смърт по никакъв начин не увеличава силите на противниа. Когато обаче един обещаващ човек мине на противниковата страна, неговата армия не само губи, но и противникът печели предимство. По пътя за Дамаск Савел от Тарс можеше много лесно да бъде убит от Господа и това значително щеше да отслаби силата на гонителите. Обаче в Своето провидение Господ не само запази живота му, но и го обърна към християнската вяра. Така се осъществи „трансфер на шампиона” от неприятелските сили - на страната на Христос. Обаятелен оратор и суров критик, неотклонно устремен към целта, непоколебимо храбър – всички тези качества на Павел бяха много нужни за ранната църква” (Елън Уайт. Деяния на апостолите. Стр. 124).

За разискване:

1. Какво ни говори фактът, че част от най-жестоките противници на апостол Павел са негови сънародници, братя по вяра в Исус Христос?

2. Как да стоим твърдо зад религиозните си принципи и в същото време да бъдем сигурни, че не се борим срещу Бога?

Обобщение:

Срещата на Савел с Исус по пътя за Дамаск е повратен момент както в неговия живот, така и в историята на ранната църква. Бог превръща досегашния й гонител в избран апостол, който да занесе благовестието до целия езически свят. Но учението на апостол Павел, че езичниците стават част от църквата единствено чрез вяра, се оказва твърде тежко за някои в нея – ярък пример за това как предубежденията и предразсъдъците могат да осуетят нашата мисия.



Разказ
Семейна работа

Бащата поздравил дъщеря си Тамара, когато влязла в дома му. По време на посещението си тя забелязала покана за коледна програма в друга църква в техния град. Била любопитна и помолила баща си да я придружи на концерта.

Бащата бил старейшина в Молоканска църква – евангелска, основана на Библията църква в родната им страна Азербайджан. Полина, сестра на Тамара, също пожелала да посети концерта. Тя разбирала, че нещо липсва във вярата на тяхното семейство и месеци наред се молела да научи повече за библейската истина.

Евангелизаторските събрания били открити с концерт и Тамара, Полина и баща им решили да ги посетят. Тамара се зачудила кой спонсорира събранията, но разпоредителите били доста заети и тя не успяла да попита.

Когато разбрала, че събранията се спонсорират от адвентисти, пожелала да разбере какво означава името „адвентисти” и в какво вярват. Всяка вечер сравнявала казаното от проповедника с това, което пишело в собствената й Библия. Осъзнала, че тези адвентисти проповядват истината.

Когато говорителят поканил хората за по-задълбочено изучаване на Библията, цялото семейство се записало. Тамара се обадила на сестрите си, които живеели в Сибир, и им разказала какво учи. Сестрите в Сибир се обезпокоили от тази нова религия, с която семейството им се се запознало.

Семейството посещавало църквата събота сутринта, но тъй като бащата бил старейшина в тяхната църква, те се колебаели дали да бъдат кръстени. По същото време Тамара посетила близките си в Сибир. Нейният брат и сестрите й я затрупали с въпроси за тази странна нова религия. Юри, единственият брат, бил следовател при военните и когато чул нейните отговори, се убедил, че адвентната църква е основана на Библията.

След време семейството от Азербайджан се преместило в Сибир, за да е по-близо до останалите членове на семейството. Двете сестри били кръстени заедно. След няколко месеца бащата и Юри също били кръстени. Сега те се молят и работят за довеждането на съпругите си и децата при Бога.

В Красноярск, където семейството живее понастоящем, има няколко домашни групи и само една малка църква. Част от дарението за последната тринадесета събота е предназначено за строеж на по-голяма църква в града, която ще помогне много повече хора да бъдат привлечени към Христос.


* Семейство Калужникови на снимката.

Created by ULimited®