Исая живее и проповядва по време на царуването на Озия, Йотам, Ахаз и Езекия – повече от четири бурни десетилетия; през това време пише някои от най-въздействащите библейски текстове. Неговата книга, писана във време на политически, морален, военен и икономически хаос, е пропита не само с мрачни и съдбовни предупреждения към непокаяните, но и с думи на спасение, избавление и надежда – надежда в „Господ, Изкупителя ти, Светия Израелев”, Който казва: „Аз съм Господ, твоят Бог, Който те учи за ползата ти, Който те води в пътя, който трябва да ходиш” (Исая 48:17).

Исая подбужда народа да облече светите одежди на правдата и да приеме Божието спасение. Образите на дреха, покривало и вретище ни помагат да научим духовни истини, отекващи през столетията. Въпросът към съвременниците на Исая, а и към нас, е дали искаме Божията дреха за себе си, или продължаваме да живеем със срама на собствената си нечистота и голота.

Първите глави от книгата на Исая представят картината на духовното състояние на Южното царство – безрадостна и мрачна. С течение на времето потомците на онези, който с очите си са видели невероятните чудеса на Изхода, са станали самодоволни и дори още по-лошо. Повечето от тях, разбира се, вярват, че чудесата са се случили, но най-вероятно се питат: „Е, и? Какво общо имат всички тези неща с нас днес? Откъде накъде случилото се с нашите прадеди преди толкова, много години ще има връзка с нас?”.

Може би най-стряскащите думи откриваме в първа глава, където Бог заклеймява религиозните навици и служби на народа. Накратко, народът заявява, че служи на Господа, и наистина съблюдава всички външни форми на поклонение. Какво казва обаче Той за тяхното поклонение? (Вижте Исая 1:11–15)

Но както винаги Бог е милостив; както винаги се мъчи да спаси всеки, когото може. Кръстът е доказателството – вседостатъчното доказателство – за това колко силно желае да получим спасение. И дори в тези въведителни глави Го виждаме да призовава Своя народ да предотврати гибелта му.

Пророк Исая е призован за служба именно в контекста на страшната картина, с която се запознахме вчера. Това става около 740 г.пр.Хр. – годината, в която умира израелевият цар Озия. Този цар започва царуването си добре, но след това изпада във вероотстъпничество (2Летописи 26 глава) и завършва живота си по ужасен начин. Точно тогава пророк Исая започва своето служене; но не и преди да получи разтърсващо видение от Господа.

„Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни и живея между люде с нечисти устни” (Исая 6:5).

Обърнете внимание – реакцията на Исая не е заради контраста между Божията сила и могъщество и нашата слабост; нито между Божията безпределност и нашата ограниченост. Не, този вик е заради контраста в морала. Исая вижда във видение Бога, вижда „полите Му” (Исая 6:1), които изпълват храма, и е поразен от контраста между Божията святост и своята греховност. В този миг осъзнава, че неговият най-голям проблем е морален; че неговото паднало естество и поквара са тези, които ще станат причина за гибелта му. И освен това как би могъл той, „човекът с нечисти устни”, да говори за Господаря на небесните множества?

Символичният акт на докосването на устните му с въглен от олтара разкрива реалността на неговото обръщане. Сега грехът му е простен; сега той има нов живот в Господа и сега неговото обръщане дава своя плод: в стих 8 четем: „Ето ме! Изпрати мен!”. Като знае, че грехът му е очистен, той вече може да продължи напред с вяра, разчитайки на Божията праведност и святост, които е видял във видението.

Както вече казахме, голяма част от думите на Исая представляват предупреждения за надвиснало възмездие, но тези предупреждения са изпълнени и с насърчителни обещания от страна на Бога. След като описва как Господ ще запусти земята, пророкът се обръща към онези от израелевия народ, които искрено очакват изпълнението на всички Негови обещания, но в същото време са забравили многобройните случаи, когато Той ги превежда през трудности.

Кой не знае колко лесно и колко бързо се цапа или унищожава една дреха? Не са нужни много усилия, за да бъде съсипана и най-красивата, и най-скъпата дреха, нали? Колко подходяща илюстрация за този свят и за хората, живеещи в него. Колко бързо ни има и колко бързо след това вече ни няма… В Новия Завет Яков сравнява нашето съществуване с „пара” или „мъгла” (Яков 4:14). Да, колкото и дълголетни да сме, рано или късно ще се разпаднем като овехтяла дреха.

Вижте за какво още говори Исая – за Божието спасение, за Божията правда, за дрехата на Христовата праведност, която единствена дава спасение, и то спасение завинаги. Тук Господ ни посочва двете единствени възможности, които имаме като човешки същества – унищожение и вечна смърт или вечен живот на нова земя, която няма да „овехтее като дреха” (стих 6), но ще съществува вечно. От Адам и Ева в Едем до деня на Христовото пришествие това са и си остават двете единствени алтернативи пред всеки човек. Те се изключват взаимно – или едната, или другата. Коя от тях ще изберем решаваме само ние – всеки лично за себе си.

Когато четем Стария Завет, е много лесно вниманието ни да бъде привлечено към многобройните мрачни и съдбовни предупреждения. Критиците на Библията обичат да ги посочат с думите: „Та кой би пожелал да се покланя на такъв Бог?”.

Това обаче е избирателно четене. Наред с всички предупреждения Господ отново и отново предлага на хората изход от страшната им участ. Бунтът и непослушанието са донесли своя плод на разруха, но Бог винаги е казвал на народа Си, че това не е задължително, че спасението, правдата и безопасността са налице, стига само те да ги поискат за себе си в името на Господа.

Господ отново призовава Своя народ към покаяние, послушание и спасение. „Великолепните дрехи” са дрехите на праведността, които покриват всеки, предал себе си на Господа и живеещ чрез вяра в послушание спрямо Неговите заповеди. Винаги е било съвсем просто – от Едем насам Бог изисква от Своя народ едно едничко нещо – да живее чрез вяра в послушание към Него.

Пленяващото в Исая, 52 глава е начинът, по който тя завършва, и след това започва следващата. Никак не е случайно, че веднага след призива народът да облече „великолепните дрехи” следва едно от най-великите старозаветни пророчества за заместническата смърт на Исус – самият акт, който прави „великолепните дрехи” достъпни за всеки. Единствено благодарение на Христовия живот и Христовата смърт, и всичко свързано с тях хората могат да бъдат спасени от гибелта, която грехът им е донесъл.

Обърнете внимание как малко преди това в Исая 52:3 дарът на спасението е представен като нещо, което не може нито да се спечели, нито да се купи – „Така казва Господ: Продадохте се за нищо и ще бъдете изкупени без пари”. Колко вярно! Продали сме душите си за нищо – за нещата от този свят, който ще изчезне като вехта дреха. Това ни поставя пред сериозен проблем – сами не можем да си помогнем. Можем да бъдем спасени единствено чрез Божията благодат – благодат, която ни е разкрита по невероятен начин на кръста.

Един от най-популярните библейски текстове е този в Лука 4:16–20, където Исус се изправя в синагогата в Назарет, започва да чете от книгата на пророк Исая 61 глава и след това заявява на смаяните присъстващи: „Днес се изпълни това писание във вашите уши” (Лука 4:21).

Тези стихове са изключително богати, изпълнени с много метафори, пренесли се от Стария Завет в Новия. Нашият основен интерес е насочен към стих 10: „Ще се развеселя премного в Господа, душата ми ще се зарадва в моя Бог. Защото Той ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда като младоженец, украсен подобно на първосвещеник с венец, и като невеста, накитена с украшенията си”.

„Всичко необходимо е напълно извършено, вечната Христова правда е поставена на разположение на всяка вярваща душа. Скъпоценната, неопетнена дреха, изтъкана на небесния стан, се предлага на каещия се и вярващ грешник и той трябва да каже: „Ще се развеселя премного в Господа, душата ми ще се зарадва в моя Бог. Защото Той ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда” (Елън Уайт. Избрани вести. Книга 1).

Думата, преведена като „украсен”, идва от еврейска дума, която означава „да изпълнявам работа на свещеник” – пророчество за новозаветното разбиране за Божия народ (всеки, облякъл дрехата на спасението, вече е „свещеник”). Но не служи като посредник, подобно на свещениците в Стария Завет или на самия Исус, а като свидетелства на другите за милостта, благодатта и спасението на Бога.

Прочетете гл. „Изгубен и намерен” от кн. Притчи Христови; гл. „Наставени в Божия закон” от кн. Пророци и царе; гл. „Голгота” от кн. Копнежът на вековете и гл. „Дело на реформа” от кн. Великата борба.

„Бялата дреха, това е чистотата на характера, Христовата праведност, вменена на грешника. Това наистина е дреха, направена от небесна материя, която може да бъде купена само от Христос с Неговия живот на доброволно послушание” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т. 4).

1. Размислете още малко над темата за поклонението, засегната в първите глави на Исая. Какво е поклонението днес в нашата църква? Възможно ли е да бъде неприемливо в очите на Бога? Проблемът в самото поклонение ли е, или в нещо друго (като например – какво правят поклонниците, когато са насаме, извън поклонението)? Обсъдете.

2. Исая 61:3 гласи: „Да наредя за наскърбените в Сион, да им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух; за да се наричат „дървета на правда, насадени от Господа, за да се прослави Той”. Как можем лично да изпитаме изпълнението на тези обещания?

3. Поуката е, че възлагайки надеждите си на този свят, сме обречени на разочарования, тъй като всичко земно „овехтява като дреха”. Какви са вашите лични опитности с мимолетните неща на този свят?

Георги Кертиков бил невярващ и живеел в България. Веднъж го повикали да поправи някакъв електроуред в дома на една жена. Тя го поканила на църква и той приел, но го направил само защото не искал да я загуби като клиент.

В съботното училище разисквали звяра от Откровение 13 гл. Георги се интересувал от китайска митология и бойни спортове, затова тази глава от Библията със змейове и зверове наистина му харесала. Решил, че всяка църква, в която се говори за битки, кръв и дракони, е нещо много интересно. Продължил да посещава и две години по-късно се кръстил.

Георги се оженил и бил призован да служи като пионер на Глобалната мисия в малък град в България. В градчето се оформили три малки групи за изучаване на Библията. Българската група имала пет членове, в турската група имало хора, които проявяват интерес, но не и постоянни посетители, а в ромската идвали 7-8 души. Георги работил с трите групи в продължение на 18 месеца, след което няколко роми се кръстили.

Помолили Георги да се премести в Чирпан – град в Южна България, където има голяма ромска общност. Тамошната група нямала лидер от няколко месеца и някои от членовете вече започнали да се разотиват.

Георги започнал да ги посещава и да ги насърчава да посещават отпадналите. Макар че не е от ромски произход, Георги научил, че ромите имат силни родови връзки и са здраво свързани със семейството и рода си. Посещаването на църковните членове и обучаването им как да правят посещения било приоритет за него.

Той използвал уменията си на дърводелец и електротехник, за да се сприятелява с хората. Направил устройство, което да помогне на парализиран мъж да си движи краката. Поправил и врата, която била пробита от конско копито. Когато работил, споделял вярата си.

Георги се концентрирал върху социалните събития, чрез които да построи връзки между вярващите и техните роднини и приятели, които все още не са посещавали църквата. Направил планове за пикници, спортни събития и дори компютърни уроци, за да свързва хората, да заздравява приятелства и да запознава хората с Исус. За да ги обучи на компютърни умения, първо трябва да ги научи да пишат на клавиатурата. Дал им е задача да съставят песнарка с турски религиозни песни, които да пеят в църквата.

Георги обича своята работа. Харесва му да дружи с хората и да споделя любовта си към Исус. Понастоящем подготвя 30 души за кръщение и се сприятелява с хора от общността, за да може да ги запознае с Исус.