"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Мантията на благодатта –
символът на дрехата в Библията

Екип на отдел „Съботно училище и лично служене”

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2011 г.


Урок 5 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 23 - 29 април 2011 г.

Свещеническите одежди на благодатта


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 23 април
Стих за запаметяване:
„Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ; люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина” (1Петрово 2:9).

Една от великите теми на протестантската Реформация е така нареченото „свещеничество на всички вярващи”. Тя е извлечена точно (но не и само) от днешния стих за запаметяване – че всички християни служат като свещеници пред Бога и тъй като имат Исус, нямат нужда от земни посредници (както в някои религиозни системи) между себе си и Бога. „Защото има само един Бог и един Ходатай между Бога и човеците – човекът Христос Исус” (1Тимотей 2:5).

След живота, смъртта, възкресението и първосвещеническото служене на Исус старозаветната еврейска система, постановена от Бога, е изпълнена в Негово лице. Свещеничеството на левитите е заменено от нов ред, при който всички са част от „царското свещенство”.

Тази седмица ще се спрем на дрехите, носени от свещениците в Стария Завет, и ще се опитаме да разберем какво означава да бъдем „свещеници” в Новия.

За тази седмица прочетете:
Изход 32:1–6; Левит 21:7–24; 22:1–8; Изход 28 глава; Откровение 21:12–14; Евреи 4:14, 15



Благодатта на Стария Завет Неделя - 24 април

Исус го казва толкова ясно, колкото е възможно да се каже на човешки език: „От всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват” (Лука 12:48). Това е всеобщ принцип и с всичко, което ни е дадено (а ни е дадено наистина много!), ние адвентистите, би трябвало да се отнасяме изключително сериозно. Само сравнете истините, които имаме, с разнообразните „истини” по света (вечните мъки на ада, подменената събота, 144 000 еврейски девици проповядват евангелието по време на царуването на Антихриста, а през това време църквата тайно е грабната…) и ще разберете колко много ни е поверено.

Именно този принцип прави например греха на Аарон със златното теле още по-тежък.


Прочетете Изход 32:1–6. Какво извинение би могъл да използва Аарон, за да оправдае участието си в подобно скандално отстъпление?


Сякаш отстъпничеството на народа не е достатъчно зло, та и Аарон участва в него с мълчаливото си съгласие. Това вече изглежда направо невероятно! Помислете само с какви привилегии разполага той. Рамо до рамо с Моисей още от самото начало (Изход 4:27–30), той е негов говорител пред фараона (Изход 7:1), хвърля пред него жезъла, който се превръща в змия (стих 10), удря водите и те стават на кръв (стих 20); и той е сред неколцината избрани, които могат да се приближават при Господа по специален начин (Изход 24:9, 10). Накратко, на този човек са осигурени привилегии, давани на много малко хора в цялата история. И въпреки това, когато идва големият изпит, той се проваля по много жалък начин.

Ето тук идва удивителното – Бог не само прощава на Аарон този грях, но и в крайна сметка му позволява да носи свещените одежди на първосвещеник на избрания народ – образ на свещеническата служба на самия Исус Христос (Евреи 8:1). Макар да е виновен за ужасен грях, Аарон получава Божията благодат – толкова голяма, че не само грехът му е простен, но и му се дава възможност да изпълнява своята свята служба – това в резюме е Божията благодат, милост и прошка. Така животът на Аарон се превръща в особен пример за милостта и изкуплението, дадени на всички чрез Христос.


Колко пъти сте се проваляли (и то с гръм и трясък!) в опитите си да живеете в съответствие със своето висше призвание? Каква надежда ви предлага примерът на Аарон? Дали греховете ни наистина могат да унищожат всяка надежда?




Службата на свещеника Понеделник - 25 април

„А ти вземи при себе си измежду израелтяните брат си Аарон и синовете му с него, за да Ми свещенодействат – Аарон и Аароновите синове Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар” (Изход 28:1).


Свещеничеството на левитите е постановено по време на странстването на Израел в пустинята (вижте Битие 14:18) и продължава повече от хиляда и петстотин години. Концепцията за свещеническа служба съществува още от началото, но учредяването на левитската служба представя нейната роля нагледно.

Както вече видяхме, въпреки че грехът му е огромен, Аарон е избран от Господа да бъде първият глава на новоучреденото свещеническо съсловие. Това показва, че свещениците трябва да могат да се уеднаквяват с хората, чиито представители са пред Бога, тъй като те са точно това – представители, посредници между падналия човек и светия Бог. Като също такъв паднал човек Аарон лесно може да се уеднакви с останалите паднали човешки същества и да ги представлява. Как ще си позволява да ги съди за техните грехове, след като и той съвсем не е невинен?

В същото време свещеничеството е свята чест и свещениците трябва да излъчват святост и чистота. В крайна сметка те стоят пред Господа вместо народа. Трябва да бъдат „свети”; в противен случай какъв е смисълът на свещеническото служене? Трябва да са различни – не самоцелно (различни заради самото различие), а в свещен смисъл – да признават своята близост с онези, които представляват, и в същото време се отличават от масата като цяло.


Какво се изисква от свещениците? Какво символизират според вас тези неща? Левит 21:7–24; 22:1–8.


Колкото и да ни е трудно днес да обясним някои от тези изисквания, идеята им е съвсем ясна – свещениците трябва да бъдат различни, свети, специални. Те са символ на Исус и делото им също трябва да символизира в образи и сенки това, което Господ прави за нас.


Трябва ли да се различаваме от света около себе си? Ако да, защо и по какво?




Облеклото на свещениците Вторник - 26 април

„Ето одеждите, които ще направят: нагръдник и ефод, мантия и пъстротъкан хитон, митра и пояс; и да направят свети одежди на брат ти Аарон и на синовете му, за да Ми свещенодействат” (Изход 28:4).


Едно внимателно проучване на плана на земното светилище показва ясно, че нищо не е оставено на случайността. Бог дава на свещениците изрични наставления кое как да бъде направено. Това се отнася с още по-голяма сила за дрехите, които ще трябва да носят. Всяка подробност по тях е изработена според точни указания.


Прочетете Изход 28 глава – описанието на дрехите, които трябва да бъдат изработени за първосвещеника Аарон и за останалите свещеници. Без да се задълбочавате в сложните подробности, помислете какви какви духовни поуки могат да бъдат извлечени?


„Моделът на свещеническите одежди бе даден на Моисей на планината. Беше му посочен всеки предмет, който първосвещеникът трябва да носи, както и начинът, по който да бъде изработен. Тези одежди имаха най-свято предназначение. Чрез тях се представяше характерът на прототипа – Исус Христос. Те покриваха първосвещеника със слава и красота и правеха явна възвишеността на неговата служба. Когато бе облечен в тях, той се явяваше като представител на Израел, разкривайки чрез облеклото си славата, която Божият народ трябва да разкрива пред света като специално избран” (Елън Уайт. Младежки инструктор, 7 юни 1900 г.).

Много е изписано през годините за възможните значения и символика на всеки цвят и всяка материя, на всеки камък, верижка и пр. Каквото и да представлява всяко едно поотделно, като цяло те символизират съвършенството, светостта, красотата и величието на Великия образец Исус – истинския Първосвещеник, Който служи за нас в небесното светилище (Евреи 8:1, 2).

Забележете, че първосвещеникът носи различни предмети (Изход 28:12, 29, 30, 38, 42). Това също е ключов елемент от символиката на спасителния план, чийто символ са свещеническата служба и светилището. Исус, нашият Заместник, носи върху себе Си греховете ни и понася наказанието за тях. Службите в светилището и облеклото на свещениците са праобраз на всичко това и са изпълнени със символика, представяща характера и делото на Исус за нас.




Съдебният нагръдник Сряда - 27 април

От всички части на одеждата на първосвещеника най-сложно изработен и най-богат е съдебният нагръдник (Изход 28:15). Всички останали части се явяват нещо като негов фон. Доста място – почти една трета от цялата глава (Изход 28:15–30) – е посветена на указания за изработката на този свещен предмет. Дори само това е достатъчно, за да покаже какво централно и важно място заема той в службата на свещеника в светилището.


Прочетете Изход 28:15–30. Какво символизират отделните камъни? Какво означава свещеникът да „носи винаги имената на синовете на Израел (...) на сърцето си” (стих 29; вижте също Откровение 21:12–14)?


По един уникален начин тук отново е представена темата за свещеника като символ на Исус, Който носи Своя народ. Еврейската дума за „нося” се употребява често в Стария Завет, когато става въпрос за носенето на греха – неотменна част от службата на свещеника (Левит 10:17; Изход 28:38; Числа 18:1, 22). Тук обаче е употребена в контекста на свещеника, който „носи” имената на Израелевите племена; непосредственият контекст е друг, но идеята е същата – Божият народ трябва да бъде изцяло зависим от Господа, Който го опрощава, поддържа и дава сила да води светия живот, изискван от него (Филипяни 4:13).

Обърнете внимание къде точно свещеникът носи имената на народа – „на сърцето си”. В текста мястото е изрично споменато – често срещан символ в Библията (и в много други култури) на любовта и нежната грижа на Господ към Неговите чеда.

Друг важен момент е, че всяко племе си има свой отделен камък – всеки със своите качества, – за да се онагледят различията между отделните племена (вижте Битие 49 глава). Някои коментатори приемат това като символ на отличителните черти и различия не просто на дванадесетте племена, но и на дванадесетте апостоли (Откровение 21:14), и на отделните членове на църквата, която е съградена от различни „живи камъни” (1Петрово 2:5). Колкото и да сме различни едни от други по характер, обичаи и дарби, обединява ни една цел, една благодат и един Спасител – нашият велик Първосвещеник Исус Христос.


По какъв начин вие лично сте преживели докосването на Божията любов? Как Бог ви показва, че ви носи близо до сърцето Си? Защо е важно да си припомняме такива опитности особено във време на изпитание?




Исус, нашият Първосвещеник Четвъртък - 28 април

„И така, като имаме велик Първосвещеник – Исус, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, – нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях” (Евреи 4:14, 15). Каква надежда и какво обещание откривате в тези два стиха? Как можете да ги приложите за своя живот и своите битки с изкушенията?


Днес Исус служи като наш Първосвещеник в небесното светилище, затова в известен смисъл също „носи” нагръдника на сърцето Си. И тъй като Той „всякога живее, за да ходатайства за нас” (Евреи 7:25), мисълта, че нашият Застъпник се вълнува от всичките ни човешки проблеми, болки и изкушения, трябва да ни носи утеха. Също като Аарон, Исус е човешко същество, Което познава изпитанията, скърбите и изкушенията на всеки от нас; но за разлика от Аарон, Той е „без грях” – жизнено важна разлика. Благодарение на Неговата безгрешност ние разполагаме с две прекрасни обещания: (1) дрехата на Неговата праведност може да стане наша чрез вяра и така да застанем съвършени пред Бога; (2) можем да придобием достатъчно сила да победим изкушенията, както ги побеждава Той.


Прочетете Евреи 8:10–13. Какво ни се обещава и как тези обещания трябва да станат видими в живота ни?


Тук виждаме двете страни на едно и също нещо – да имаме спасение в Христос и да бъдем покрити от Неговата правда. Какво прекрасно обещание на Господа: „Ще покажа милост към неправдите им и беззаконията им няма да помня вече” (стих 12). Той говори за онези, които чрез вяра са се предали на Исус и са приели Неговите обещания; в чиито сърца е записан Неговият закон и те го изпълняват не за да заслужат спасението си, а защото вече са го получили. Облечени с дрехата на Неговата правда, те живеят тази правда в живота си. Това е сърцето и това е душата на Новия Завет.




Разширено изучаване Петък - 29 април

Прочетете гл. „Скинията и нейните служби” от кн. Патриарси и пророци; гл. „Господното лозе” от кн. Притчи Христови; гл. „Загинал поради липса на знание” от кн. Пророци и царе; гл. „Светилището” от Ранни писания; гл. „Какво представлява светилището” и „Божият народ освободен” от кн. Великата борба.

„Христос служи в истинската скиния като Първосвещеник на онези, които вярват в Него като личен Спасител. Той е Първосвещеник на църквата...” (Елън Уайт. Че мога да Го познавам).

„Ние трябва да упражняваме вяра всекидневно; и всекидневно тя трябва да расте, когато осъзнаваме, че Господ не просто ни е изкупил, но и ни обича, и ни е измил от нашите грехове в Своята собствена кръв, и ни е направил царе и свещеници на Бога” (Елън Уайт. Божии синове и дъщери).

За разискване:

1. Прочетете Откровение 1:5, 6, където Исус описва Своето дело и след това дава едно така да се каже „нетърпеливо предвкусвано обещание”. Обсъдете как разбирате думите в стих 6, че Той „ни е направил царство от свещеници”, за да Му служим вечно.

2. Прочетете описанието на облеклото на останалите свещеници в Изход 28 глава. Какви духовни поуки и истини откривате и тук?

3. Предупредени сме за нещо изключително важно: много опасно е да се преструваме, че носим дрехата на правдата, а в действителност да не водим праведен живот. Обсъдете как можем да преценяваме правилно собствените си подбуди и действия. Как да разбираме дали наистина сме облечени в дрехата на Неговата праведност, или само мамим себе си? По какво можем да разберем дали наистина сме покрити с нея, или се лутаме в срама на своята голота?

4. Размислете още малко над благодатта и прошката, прострени над Аарон, от частта за неделя. Този човек, на когото е възложена изключително висока отговорност, се проваля. Извършва неща, недостойни за нея, и в резултат трагедията не закъснява. Но въпреки това в крайна сметка му се възлагат още по-големи отговорности. Има ли нещо, което да приложим за себе си като църква от тази история? Как да постъпваме с хора на отговорни постове, които се провалят?




Разказ
Силата на влиянието

Самара е на 9 години и живее в Северна Бразилия. Още от най-ранна възраст родителите й я учили на обича и да почита Бога. Когато видяла продавача на сладолед да минава през квартала с цигара в уста, за нея било съвсем естествено да му каже, че пушенето е вредно за здравето и това наскърбява Исус.

Човекът хвърлил цигарата и поискал да поговори с майката на Самара.

„Дъщеря ви е умно дете – казал той. – Каза ми, че цигарите са вредни и аз смятам никога повече да не пуша.”

Всеки път, когато минавал покрай къщата на Самара, той питал: „Къде е малката ми учителка?” Самара го нарекла Тио, което означава чичо. Бащата на Самара поговорил с човека за Исус и го поканил на църква. Тио се съгласил, но живеел далеч от църквата на семейството, затова бащата го насочил към адвентната църква, която е най-близо до дома му. Тио отишъл в тази църква и след време предал сърцето си на Исус.

След известно време, в един съботен следобед Самара видял момче в юношеска възраст да седи на верандата в съседната къща. Това бил новият им съсед Едуардо. Заговорила го и го попитала дали вярва в Бога. Едуардо казал, че някога ходел на църква, но семейството му вече не проявявало интерес.

Самара го поканила да посети вечерната програма в неделя вечер. Едуардо се съгласил и дори взел със себе си малкия си брат. Самара ги попитала дали искат да изучават Библията. Братята се съгласили и Самара и баща й започнали библейски часове с тях.

Когато завършил библейските уроци, Едуардо приел Исус за свой личен спасител и пожелал да се кръсти. Самара все още не била кръстена. Попитала родителите си дали не може да се кръсти заедно с Едуардо. Родителите и пасторът се съгласили и така двамата били кръстени заедно.

Семейството на Едуардо се преместило надалеч, но той продължил да поддържа връзка със семейството на Самара и им разказвал как споделя Божията любов с други хора и преподава библейски уроци в новия си град.

Самара обича да споделя Божията любов с околните и отдава заслуженото на своите родители за това, че са добър пример и са й помогнали да направи благовестването нещо така естествено в нейния живот. Наскоро тя изнесе проповед по случай детската събота и 15 души предадоха живота си на Исус.

Самара знае, че възрастта няма значение, когато стане въпрос да се разкаже нещо за Исус. Бог може да използва всеки, който желае.


* Самара живее в Северна Бразилия.