Семената на тази история са посети, така да се каже, още в Битие 29 глава от Яков от неговите съпруги и наложници. Един баща, четири майки и дванайсетина деца – няма нужда от пророческа дарба, за да предскажем, че това семейство ще бъде проблемно и слабо.

Колко по добре би било, ако Яков имаше семейството, представено още в Едем – един мъж и една жена. Точка. Това е идеалният модел за всички семейства от всички култури и всички епохи.

Но, както вече казахме, Бог ни е създал свободни същества и тази свобода включва и свободата да вършим зло. Можем да кажем, че символ на грешките, които прави Яков, е прословутата „шарена дрешка”. Тя напомня как една грешка води след себе си други, а последиците вече са извън наш контрол.

Следователно много по-добре би било да „задушим” греха още в зародиш, преди да е успял да погълне нас и онези, които обичаме.

Знаем, че животът не се появява изолирано, в ограничени, затворени пространства. Всичко влияе върху почти всичко. Всъщност теорията на Айнщайн за всеобщата относителност твърди, че всяко материално тяло във Вселената упражнява гравитационна сила върху останалите материални тела. С други думи, вашето тяло упражнява гравитационна сила не само върху вашия ближен, но и върху слънцето и всичко останало в материалния свят.

Разбира се, няма нужда от лекция по физика, за да осъзнаем как делата и действията на един човек могат да повлияят драматично, дори понякога трагично върху други хора, даже върху следващи поколения. Това кои сме, къде сме, защо сме това, което сме – всичко до известна степен е било повлияно от действията на други хора, напълно извън наш контрол. Колко внимателни трябва да бъдем, тогава какво казваме и какво вършим, защото никой не знае какво дългосрочно или краткосрочно влияние ще окажат неговите думи и дела върху други хора – за добро или зло.

„Грехът на Яков и веригата от събития, които го последваха, разпръснаха зло влияние, което даде своя горчив плод в характера и живота на неговите синове. Докато възмъжеят, те развиха сериозни недостатъци. Неговият дом е пример за резултатите от полигамията. Този ужасен грях може да пресуши самите извори на любовта. Неговото влияние разкъсва и най-светите връзки. Ревността и завистта между майките вгорчи семейните отношения, децата израснаха свадливи и неконтролируеми, а животът на баща им бе помрачен от тревоги и тъга” (Елън Уайт. Патриарси и пророци).

Дори в традиционните семейства съперничеството между братя и сестри може да бъде сериозен проблем. А в тази бъркотия то се превръща във врящ казан, в който клокочат омраза, злоба, ревност и гордост; в крайна сметка всичко това довежда до катастрофа.

За начинаещите само ще споменем, че братята на Йосиф не са най-милата групичка младежи, нали така?

Да не забравяме и проблема със сънищата на Йосиф (Битие 37:5–11), в които цялото семейство се покланя пред него в знак на почит. Братята му и преди това не го харесват кой знае колко, а тези сънища единствено разширяват пропастта помежду им. Всъщност Битие 37:8 казва точно това.

Но то не е всичко.

Никой не обича да му клюкарстват зад гърба. Колкото и лошо поведение да имат братята, те със сигурност не оценяват идеята на Йосиф да го обсъжда с баща им. Стиховете не споменават какво точно вършат, но като имаме предвид какво са вършили в миналото, най-вероятно става въпрос за неща, на които бързо трябва да се сложи край, за да не донесат още повече срам и укор върху тях самите и цялото семейство.

И накрая – може би най-големият проблем. Той е описан от Библията със следните думи: „А Израел обичаше Йосиф повече от всичките си чеда” (Битие 37:3). Братята не са глупави; със сигурност усещат отношението на баща си и това променя лошото положение към още по-лошо.

Стореното от братята спрямо Йосиф не може да бъде извинено по никакъв начин, но знаейки всичко това, можем най-малкото да разберем какво ги довежда дотам.

Лошият характер на братята изпъква още повече при сравнение с характера на Йосиф.

„Все пак, един от тях имаше напълно различен характер – по-големият син на Рахил, Йосиф; рядката красота на лицето му явно бе отражение на вътрешната красота на сърцето и ума му. Чист, жизнерадостен и весел – младежът очевидно притежаваше сериозен и твърд морал. Той слушаше наставленията на баща си и обичаше да се покорява на Бога. Качествата, които го отличиха по-късно в Египет – кротост, вярност и правдивост, – вече се изявяваха в ежедневния му живот. Тъй като майка му бе мъртва, цялата му привързаност се насочи с още по-голяма сила към неговия баща и сърцето на Яков се привърза към това дете на старостта му. Той обикна Йосиф повече от всичките си деца” (Елън Уайт. Патриарси и пророци).

Скъпата дреха, подарена на Йосиф от сляпо привързания към него баща, е прекрасна, изтъкана в различни цветове – много по-изтънчена от тези на братята му - и напомня за одеждите, носени от високопоставени личности. Братята решават, че баща им без друго ще продължи да отдава все по-големи почести на този син; това може да означава само едно – ще му предаде и първородството. А първородство означава най-голямо наследство. Няма никакво значение какви са подбудите на Яков за този жест – може да е просто знак на обич и нищо повече, – но е огромна грешка, защото разпалва още повече пожара на омразата към Йосиф в сърцата на неговите братя.

В някаква степен шарената дреха символизира земните почести и слава; земни, следователно временни и повърхностни. Пишейки тази история, Моисей поставя дрехата в контекста на по-голямата любов на Яков към Йосиф в сравнение с останалите му деца и по този начин - в центъра на тяхната омраза и всички последствия от нея.

Братята на Йосиф не само планират да го убият, но и предварително се уговарят какво ще разкажат на баща си: „О, татко, много съжаляваме. Намерихме тази дреха. Не е ли на Йосиф? Ако е така, значи го е разкъсал някой кръвожаден хищник”. Трудно е да си представим колко омраза е нужна, за да причиниш такава болка на родните си брат и баща.

Първото нещо, за което братята се сещат, когато виждат Йосиф отдалеч, са неговите сънища; това засилва омразата им. Ето сега веднъж завинаги ще се реши какво ще излезе от тези сънища. Отбележете един интересен факт – първият регистриран акт на агресия от страна на братята към Йосиф е разкъсването на дрехата му. От еврейския оригинал става ясно, че това е точно онази омразна дреха – подаръка от баща му. Следващият акцент е: той я „носеше”. Наред с всичко останало да го видят как приближава, издокаран в тази дреха, явно само е „наляло още масло в огъня”.

И така, настъпил е сгодният момент за тях да изтрият с един замах всичко, което толкова ги е гневило и озлобявало. В техните очи дрехата е символ на всичко, което мразят у брат си – всичко добро в него и всичко лошо в себе си. Разкъсването й трябва да е миг на голяма радост, триумф и наслада за тях. Сега, без изисканата си дреха – символ на всичко, което ги е карало да се страхуват, че Йосиф стои над тях, – той изведнъж застава безпомощен пред онези, които според неговите сънища трябва да му се поклонят.

Как е възможно синовете на един благороден човек да паднат толкова ниско – да подадат в ръцете на баща си дрехата, която той е подарил на своя син (във вид на окървавени парцали) и да го карат да я идентифицира? Може би дори само ден преди да извършат това престъпление и през ум не им минава подобно нещо. Но качим ли се веднъж на „влакчето на греха”, никой не знае къде ще ни отведе!

Забележете, братята не казват: „дрешката на брат ни”, а „дрешката на сина ти”. Изумителна грубост и студенина. Вероятно това е и някакъв вид защитен механизъм от тяхна страна. Намерили са не „дрешката на брат ни”, а „дрешката на сина ти” – това някак „смалява” в съзнанието им стореното от тях зло.

Така дрехата отново играе главната роля както в началото. Символ на връзката между Яков и Йосиф, сега тя е напоена с кръв – символ на „смъртта” на любимия син и края на всичко, свързано с него и с омразата им към него. Но това несъмнено „разрешава” един проблем, за да докара на негово място гъмжило от нови проблеми. Братята със сигурност изпитват болка, виждайки скръбта на баща си. Когато гледат ден след ден как той жалее и се съсипва от скръб, със сигурност в тях се борят вина и разкаяние.

Прочетете от кн. Патриарси и пророци гл. „Завръщане в Ханаан”, „Йосиф в Египет” и „Йосиф и неговите братя”, а също и стр. 428–432 от АБК, т. 1.

„Напълно неподозиращ какво ще го сполети, Йосиф се приближаваше към братята си с радост в сърцето с желанието да ги поздрави след дългото изморително пътуване. Обаче бе грубо отблъснат. Той им каза за поръчката, която изпълнява, но те не отговориха. Йосиф се разтревожи от гневните им погледи… Те го обвиниха в лицемерие. Когато дадоха воля на злите си чувства, Сатана пое контрол над ума им и в тях изчезна всяко чувство за съжаление, всяка любов към техния брат. Грубо смъкнаха от него многоцветната дреха – знак за любовта на баща му, която дотолкова бе възбудила лошите им чувства” (Елън Уайт. Духът на пророчеството. Т. 1).

1. Какви други „шарени дрешки” съществуват? За какви други светски неща ламтим – неща, които рано или късно с лекота ще бъдат разкъсани и потопени в кръв? Кои светски почести ни привличат неудържимо, за да видим не след дълго, че всъщност не представляват абсолютно нищо?

2. Често Йосиф е представян като символ на Христос. Разгледайте още веднъж живота му и открийте паралелите между него и този на Божия Син.

3. Едва ли някой се съмнява, че братята изпитват тежки угризения за стореното. Не знаем какво прави баща им с окървавената дрешка. Може би я запазва като спомен от своя любим син. Представяте ли си как се чувстват всеки път когато видят баща си да ридае над нея. Как могат да ни помогнат тези размисли да разсъждаваме повече, преди да действаме? Колко по-различна щеше да е историята, ако братята познаваха Бога, на Когото служи техният баща! Ако знаеха да се молят, да умират за себе си, да Го следват с вяра и послушание, нито едно от тези неща нямаше да се случи и много болка и страдания щяха да бъдат спестени. Как да се пазим от капана, в който попадат те?

Док Джа наблюдавала как християните влизат в църквата срещу дома й в югозападната част на Южна Корея. Децата били възпитани и тя си пожелала дъщерите й да имат точно такива приятели.

Веднъж една жена почукала на вратата и се представила като съпруга на пастора на църквата от другата страна на улицата. Предложила списанието „Знамения на времето”. Пасторската съпруга започнала често да я посещава и носела зеленчуци и хляб. Поканила Док Джа да посети здравна лекция и тя се съгласила, защото имала желание да научи нещо повече за здравословния начин на живот. Започнала да посещава църковните служби и след време приела Исус за свой Спасител и се присъединила към Църквата на адвентистите от седмия ден.

Божията любов се проявявала в живота й и Док Джа споделяла тази любов с околните. Съпругът и децата й заемали първо място в нейните молитви.

Нейният съпруг й позволил да се покланя на Бога и да учи децата си, но самият той не проявявал никакъв интерес към религията. Док Джа се молила Бог да извърши чудо в сърцето му. Молитвите й били придружавани от любезни думи и дела.

Десет години се молила и споделяла Божията любов с хората. Довела мнозина до Христос. Учела децата си да вършат същото. Сърцето й все още скърбяло за съпруга й, който заявявал, че ще започне да ходи на църква след като се пенсионира. Веднъж, на един новогодишен празник всички в семейството споделяли желанията си за новата година. Една от дъщерите споделила своето желание. Тя си пожелала цялото семейство да се съедини в Христос. Когато чул тези думи съпругът на Док Джа възкликнал: „Ще се опитам.”

Той спазил обещанието си и започнал да ходи на църквата с цялото семейство. Една събота се изправил в църквата и заявил пред всички: „Аз съм тук, защото видях Бога чрез моята съпруга, която се моли усърдно за мен през всички тези години.” След време предал живота си на Христос и се кръстил. Днес съпругът на Док Джа кани своите колеги на специални събрания в църквата.

Док Джа продължава да води хора при Христос. Дъщерите й са приели нейния евангелизаторски дух и планират да служат една година в църковната мисионерска програма във Филипините.

„Евангелизирането е раздаване – казва Док Джа. – Нашата църква има голям брой добри програми, които ни помагат да споделяме Божията любов с хората. Нашите мисионски дарения ни помагат да осъществяваме тези програми и когато някой предаде живота си на Христос, аз го каня да сподели получените благословения с другите. По този начин мнозина могат да познаят моя чуден Спасител.”