Стихът за запаметяване е един от най-проникновените текстове в цялото Писание. В него има две ключови думи – „съвършен” и „беззаконие”. Втората – „беззаконие” – е част от дефиницията на първата – „съвършен”. С други думи, в самата концепция за съвършенство или притежаване на съвършенство (дори в небето!) се съдържа потенциалът за беззаконие. Как иначе ще се намери беззаконие в нещо, създадено „съвършено”, ако „съвършенството” не го допуска? Беззаконието не може да възникне в едно съвършено същество, ако самото състояние на съвършенство не включва възможност за това. А то очевидно възниква.

От този стих научаваме нещо много важно – че в Божията концепция за съвършенство е включена и свободата – моралната свобода, способността да се избира между добро и зло. А и как може да е обратното? Как тогава хората биха могли да бъдат едновременно и морални, и свободни? Ако например една компания програмира софтуера си така, че да блокира достъпа до порнографски, хазартни или други неморални сайтове, едва ли на някого ще му хрумне да нарече „морален” или „свободен” самия софтуер.

Така пред погледа ни се явява едно същество – Луцифер – толкова възвишено, че Писанието отделя специално място дори на облеклото му; това същество злоупотребява с дадената му свобода и обръща гръб на Бога.

На какво може да ни научи неговата грешка?

Бог е нашият Творец. Йоан 1:1–3 пределно ясно заявява, че всяко сътворено нещо; всяко нещо, което преди го е нямало, а сега го има, съществува единствено благодарение действията на Бог.

Това е интересна идея и е в контекста на така наречената „теория за Големия взрив”. Според тази теория Вселената не е съществувала вечно, а е възникнала преди няколко милиарда години. Независимо дали теорията е вярна, или не, много хора я считат за доказателство за съществуването на Бог Творец, тъй като, за да възникне Големият взрив, трябва да са налице определени математически уравнения. И когато някой учен запита: „А кой е формулирал тези уравнения?”, ние знаем отговора, нали?

Днес учените смятат, че във Вселената съществуват огромни пространства, невидими за нас, изпълнени с нещо, което те наричат „тъмна материя” или „тъмна енергия”. Това показва, ако не друго, то колко са ограничени познанията ни, колко слабо разбираме наистина какво има „там”.

Наред с всичко, сътворено от Бога – всичко, което преди не е съществувало, а после е било извикано в съществуване, – е и ангелското множество. За началник на това множество е създадено същество, известно с името Луцифер. Неговото грехопадение е описано в Езекиил 28 глава чрез образа на Тирския цар.

Фактът, че преди падението си Луцифер е описан като „син на зората” (Исая 14:12) показва какъв го е създал Бог. А в Езекиил 28:12 е наречен „печат на съвършенство”. Думата, преведена като „съвършенство”, означава още „образец”; или: „Ти бе завършен, цялостен и това бе подпечатано” — АБК, т. 4, стр. 675.

На Луцифер е дадено и определението „Денница” или „Сияйният” (Исая 14:12). В еврейския език думата хтлел (сияен) и нейните синоними в сродните езици обикновено се употребяват за планетата Венера, когато с несравним блясък се явява като Утринна звезда (или Денница).

Представете си да носите дреха, мантия, изработена от рубини, диаманти, топази, берили, оникси, ясписи, сапфири, изумруди, хризолити и тюркоази, монтирани върху златна основа. Можем да направим опит да си представим цветовете на тази дреха (червено, жълто, зелено, лазурно синьо, тюркоазено, масленозелено), но нашите земни представи за великолепието на небесните бижута и цветове, нашите земни очи са неспособни да видят великолепието й; да й се възхитят така, както й се възхищават небесните ангели. Луцифер е небесно същество, украсено с пищност и великолепие и поставено на възможно най-високия пост сред останалите небесни същества, което със сигурност се радва на уважението и обичта на всички служебни духове.

Ангелите с желание вършат това, което Бог им заповядва. Отразяват красотата на своя Създател и Го славят за привилегията да живеят в райската хармония на небето. Неспирното им хваление към техния Творец ги изпълва с неегоистична любов един към друг и докато това е тяхното единствено желание, те постоянно живеят в несравнима атмосфера на любов.

В тази небесна атмосфера царуват хармония, съвършенство, любов и обожание – картина, която ние, човешките същества, почти не можем да си представим.

Колкото и да ни е трудно с нашия ограничен ум да си представим Луцифер, трябва да признаем, че е същество с невероятен, изумителен външен вид. Прочетете отново неговото описание в Езекиил 28 глава – мъдър, красив, обсипан с великолепни скъпоценни камъни. Наистина трябва да е нещо изключително!

Ако прочетете внимателно 13 стих, ще забележите интересен факт. След описанието на всички скъпоценности, с които Луцифер е покрит, текстът казва, че всичко е било приготвено за него „в деня, когато бе създаден”. Облеклото, одеждите му, колкото и да са великолепни, просто отразяват превъзходното му положение. Както ще видим многократно през това тримесечие, дрехите често говорят много за статуса на даден човек. Така че, ако по дрехите можем да разберем нещо, то е, че Луцифер е висше, прекрасно същество с изключителни власт и влияние.

Луцифер е облечен с великолепна дреха, има невероятни способности, мъдрост - но откъде? Разбира се, каквото и да има, каквото и да постигне, с каквото и да е облечен – всичко идва от Бога. Да, той е сътворено същество като всички останали. Дрехите, красотата, мъдростта му – всички са Божи дар. Без Господа Той не може да има нищо и няма да бъде нищо.

Въпреки това по незнаен начин това същество, живяло възможно най-близо до Бога, забравя всичко.

С образен език пророк Езекиил описва самото място, откъдето Бог управлява небето. Поставяйки Луцифер на „Божия хълм”, той показва високото положение, което му е дадено, както и привилегиите на които се радва.

От други библейски текстове разбираме, че понятията планина (хълм) носят особен смисъл. Моисей се изкачва на планината, за да се срещне с Бога (Изход 19:20); Исус и тримата ученици се изкачват на висока планина, където става чудото на Неговото преображение (Матей 17:1, 2).

„Ти ходеше всред огнените камъни” (Езекиил 28:14) също е символичен израз, чрез който пророк Езекиил описва Божието присъствие – „огнени камъни”. Ето как се явява Господ на Мойсей, Аарон и останалите водачи на Израел: „И видяха Израелевия Бог – под нозете Му имаше като настилка от сапфир, чиято бистрота беше също като небе” (Изход 24:10).

Но въпреки всичките си привилегии Луцифер позволява лоши мисли да влязат и да се загнездят в ума му – мисли, които в крайна сметка ще го доведат и до действия, до бунт и гибел.

Древните римляни са вярвали, че когато императорът умре, се превръща в божество. Това обяснява думите на император Веспасиан, изречени на смъртния му одър: „О, не! Мисля, че ставам бог”.

Изкушението да заемем мястото на Бога може да бъде по-фино, отколкото осъзнаваме. Когато си позволяваме да съдим подбудите на другите; когато си присвояваме права, които не ни принадлежат; когато се мъчим да контролираме околните по неприемлив начин, не се ли опитваме в известен смисъл да заемем мястото на Бога?

Всички добре знаем, че падението на Сатана поразява не само небето, но и земята; точно тук, на земята, неговият небесен бунт се проявява под формата на онова, което ние наричаме „великата борба”. Това е съвсем реална, тежка битка, в която участваме всички без изключение.

За щастие благодарение на кръста, благодарение на извършеното от Исус на него, знаем как ще свърши всичко. За всеки покрит с дрехата на Христовото съвършенство победата е сигурна. Ето защо Сатана усърдно се опитва да ни държи колкото е възможно по-далеч от тази спасителна правда – нашата гаранция за място във вечността.

Сатана използва най-различни методи, за да ни мами и отклонява от спасителната връзка с Христос и изобщо не се колебае да използва за тази цел други християни (по име). Наистина често това е най-успешната му тактика.

Отвсякъде ни дебнат духовни опасности (1Петрово 5:8). Затова е важно да помним, че все пак имаме работа с победен враг – дяволът е загубил битката, унищожението му е сигурно, на царуването му ще се сложи край. Сами обаче не можем да се борим с него и да победим. Единствената ни надежда и сила се намират в Онзи, Който вече го е победил – в Исус. Неговата победа е и наша, стига да я изискаме лично за себе си чрез вяра и послушание.

Прочетете гл. „Защо бе допуснат грехът?” и „Скинията и нейните служби” от кн. Патриарси и пророци и гл. „Светлината на живота” от кн. Копнежът на вековете. Прочетете също АБК, т. 4, стр. 675,676.

„Когато Сатана се мъчи да покрие Божия народ с мрак и да го унищожи, Христос се застъпва за тях. Макар хората да са съгрешили, Той е поел вината за техните грехове върху собствената Си душа” (Елън Уайт. Притчи Христови).

„Грехът навлезе в света чрез отстъплението на онзи, който бе поставен начело на светите ангели. Кое причини такава огромна промяна, кое превърна царственото и почитано същество в отстъпник? Отговорът е даден: „Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си”. Ако Бог бе създал осеняващия херувим не толкова красив, не така близо до Своя собствен образ; ако не бе го надарил с толкова специални почести; ако бе задържал нещо от дара на красотата, силата и славата, тогава Сатана би могъл да има някакво извинение” (Елън Уайт. Всекидневен бюлетин на Генералната конференция, 2 март 1897 г.).

1. Размислете още малко над понятията „морал” и „свобода”. Възможно ли е да има истински морал без свобода? Могат ли да се считат за истински морални делата, извършени принудително, против свободната воля на човека?

2. Колкото и много да е имал Сатана, явно не му е било достатъчно. Кога се улавяте, че проявявате подобно недоволство? Как да спрем спускането си по това опасно надолнище?

3. Прочетете Откровение 12:7–12 и обсъдете какъв живот трябва да водим, особено в светлината на стих 11: „А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване, защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт”.

4. Помислете как на практика можем да пожелаем да заемем мястото на Бога. Какво означава това? Как може да правим това, без дори да съзнаваме?

Израснах в Румъния по време на комунизма. Родителите ми бяха адвентисти и рискуваха всичко, за да ни научат на вярата си да ни дадат пример за християнско поведение. Въпреки техните усилия и молитви аз избрах да повярвам в еволюцията вместо в това, на което ме бяха учили.

Загубих вярата си в Бога и спрях да ходя на църква, спрях да се придържам към десетте заповеди и да спазвам съботата. Заявих, че съм атеист, което съкруши сърцето на майка ми. Беше ми неудобно да съм единственият невярващ в семейството, затова напуснах дома си и реших да избягам от Румъния. Опитах се да мина границата нелегално, но се провалих няколко пъти и всеки път попадах в затвора.

След време ме хванаха да крада коли и отново ме пратиха в затвора. Там се срещнах с лекар, който беше политически затворник. Казах му, че не вярвам в Бога, но той попита: „Защо? Дори Айнщайн е вярвал.” Зачудих се дали този човек говори истината. Наистина ли Бог съществува? Започнах да се питам как е възможно такива явления като гравитацията и електромагнитните сили да съществуват, ако някой не ги е създал. Помолих се: „Господи, ако съществуваш, помогни ми да повярвам.” Точно по това време падна комунизмът в Румъния.

Без никакво предупреждение ме преместиха в друга затвор. Два дена по-късно един от надзирателите ме попита: „Искаш ли да посетиш събрание за християни?” Отидох там и за моя изненада познах хора от адвентната църква в моето детство. Един от тях беше мой братовчед. Даде ми няколко книги за четене. Една от тях беше за креационизма и науката. Прочетох ги и намерих отговор на въпросите си. Продължих да посещавам малката група и почувствах, че Бог променя живота ми. Предадох живота си на Христос и се кръстих, след като ме освободиха от затвора.

Присъединих се към група, която помага на затворници, тъй като познавах техните нужди. Днес работя с бивши затворници, помагам им да се приспособят в обществото, да си намерят дом и работа и да водят смислен живот. Събирам средства за създаването на ателие за подвързии и за организиране на програма за обучение на бивши затворници.

Бог ме преведе през пълния кръг. Познавах истината, но се бях отделил от нея. Борех се с неверието, докато се реших отново да слушам Божия глас. Сега помагам на други, които са минали по моя път.