"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Мантията на благодатта –
символът на дрехата в Библията

Екип на отдел „Съботно училище и лично служене”

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2011 г.


Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 26 март - 1 април 2011 г.

На небесния стан


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 26 март
Стих за запаметяване:
„Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити” (Римляни 4:7).

„Христос е Заместник и Гарант на грешника. Той изпълнява закона съвършено вместо нас, за да можем да повярваме в Него, да израснем в Него във всичко до пълната мярка на Христовия ръст и така да бъдем цялостни и завършени в Господа. Христос извършва умилостивение за греха и понася целия му позор, укор и наказание. По този начин донася вечна праведност, за да може вярващият да застане чист и неопетнен пред Бога. Тогава се задава въпросът: „Кой ще осъди Божиите избрани?”. И отговорът е: „Христос ли, Който умря, а и възкръсна заради тях?”. Той притежава неопетнената дреха на правдата, изтъкана на небесния стан. В нея няма нито една нишка, за която грешният човек може да предяви претенции. Божият Син стои отдясно на Бога, за да облече Своите вярващи чеда в съвършената дреха на Своята праведност. Спасените в Божието царство нямат нищо, с което да се похвалят; цялото славословие и хваление те отдават на Бога – Дарителя на тяхното спасение” (Елън Уайт. Младежки инструктор, 6 декември 1894 г.).

Обърнете внимание на образността – „дреха на правдата”, „неопетнената дреха на правдата”, „изтъкана на небесния стан”, „без нито една нишка, втъкана от грешния човек”. Какъв прекрасен символ на на Исусовата праведност – правдата, която ще покрива всеки спасен в Неговото царство през вечността.

За тази седмица прочетете:
Исая 64 глава, Римляни 3:21–31; 4:1–7; 6:1–13; Филипяни 3:3–16



Съзерцаване на огледалото Неделя - 27 март

Три полицейски коли с включени светлини принуждават жена, която си кара по магистралата, да отбие и да спре. От тях изскачат полицаи с извадени пистолети. Ужасена, жената излиза от колата трепереща, с вдигнати ръце.

- Какво съм направила? – пита тя уплашено.

Те искат да видят свидетелството й за правоуправление и останалите документи. След това се отпускат и прибират пистолетите.

– Извинете – казва отново тя, – какво е станало? Защо ме спряхте по такъв начин?

– Вижте – отговаря единият полицай, – забелязахме, че карате с превишена скорост и правите разни неприлични знаци на другите шофьори.

– Моля?! И затова ме спряхте с насочено оръжие!

– Не, госпожо, не заради това, а защото видяхме, че на бронята ви има стикер „Аз съм християнин” и решихме, че колата е открадната.

Тази, признаваме, доста наивна историйка е добра илюстрация на един тъжен факт – не всички християни или поне не всички, които изповядват, че са християни, живеят в съответствие с висшия стандарт, към който ги призовава тяхната вяра. Някои се справят малко по-добре от останалите, но никой не се справя достатъчно добре. Кой християнин, като се погледне в огледалото, вижда идеално отражение на Христовия образ? Кой може да претендира, че е праведен, независимо колко е верен на посвещението си? Кой не е потресен от собствения си вид, особено като знае какво се крие под повърхността?


Прочетете Исая 64 глава. Какво е посланието? Каква дреха е използвана като символ, за да опише човешката правда? Какво означава той? Каква надежда предлага Исая 64 гл.?


В оригинал изразът „омърсена дреха” се използва за дреха, изцапана с менструална кръв. Нима Библията може да предложи по-драматичен символ, за да опише човешката правда след грехопадението? В Посланието към римляните 3 глава апостол Павел отново се връща към тази тема, изяснявайки, че и евреи, и езичници се намират в едно и също положение пред Божието лице – грешници, нуждаещи се от Божията благодат. Исая, 64 глава може да се разглежда като праобраз на Римляни, 3 глава – от една страна показва тежкото ни състояние на грешници, а от друга – не ни оставя без надежда.


Кога за последен път се взирахте задълбочено в себе си, в мислите си, в най-дълбоките си мотиви, в желанията си? Какво видяхте там? Уплашихте ли се? Коя е единствената ви надежда?




Вменена правда Понеделник - 28 март

Несъмнено всеки честен християнин ще се уплаши, ако обърне поглед към себе си, особено при съпоставка с Божията правда, разкрита чрез Христос. Нямаме кой знае с какво да се препоръчаме пред Бога, нали? Всъщност нямаме нищо, абсолютно нищо, освен една „омърсена дреха”.

Тогава? Има ли надежда? О, да, има, и то огромна – терминът, с който теологията обозначава тази надежда, е „вменена правда”. Какво е това? Много просто – това е съвършената правда на Исус Христос, която е „изтъкана на небесния сан” и която ни се подарява чрез вяра. „Вменена правда” означава размяна на Неговия безгрешен живот срещу нашия грешен. Дава ни се отвън и ни покрива напълно. В Божиите очи изглеждаме така, сякаш винаги сме били съвършено покорни на Божиите заповеди, свети и праведни като самия Исус.


Прочетете Римляни 4:1–7. Как упованието на Авраам в Бога илюстрира вменената правда?


В Римляни 4:2 ап. Павел казва, че ако Авраам се е оправдал чрез дела, е щял да има повод да се похвали с това. Но той се доверява на Бога и по тази причина е счетен за праведен. Исус ни приканва да отидем при Него с простичко доверие – такива, каквито сме, – а Той има грижата да ни даде дрехата на съвършенството, на съвършената правда, която лично изработва по време на земния Си живот в човешка плът. Това се нарича „вменена правда” и е единственото разрешение на проблема, описан така картинно в Исая 64 глава и в Римляни 3 глава.

Представете си го така: Исус съблича от вас вашата опетнена дреха, омърсените ви дрипи и ви загръща в мантията на Своята съвършена праведност, съвършена святост и съвършено „досие” на законопазител. Загръща ви и след това ви прошепва: „Сега ти си съвършен. Аз ти подарявам Моето съвършенство. Ето, носи тази дреха и не позволявай да ти бъде отнета”.


Кой е най-големият подарък, който сте получавали някога? Как се почувствахте, когато ви го дадоха, особено ако не сте направили нищичко, за да го заслужите? Колко по-благодарни и по-признателни трябва да бъдем на Исус за подаръка на правдата, който ни дава?




Без закона Вторник - 29 март

Ако след двадесет и пет години християнски живот моят духовен опит (а той е оценен и проверен от Божието Слово) ме е научил на поне една истина, то тя е: Ако в края бъда спасен (а ще бъда, ако „устоя докрай”, както казва Исус) и вляза в Божието вечно царство, в ума ми няма да има и сянка от съмнение, че това е станало само защото съм покрит с дрехата на Христовата правда – дреха, изтъкана на небесния стан – и тя ме е покрила напълно. Благодарение на Божията благодат мога да победя греха; печелил съм много победи над него; мога да отстраня недостатъците на характера си и пак чрез нея мога да обичам всички хора, дори враговете си. С Божията благодат се уча да правя всичко това.

Казах „всичко това”, но знам, че нито едно от тези неща дори не е близо до достатъчното. Ако не бъда покрит с Христовата правда – правда, която ми се вменява чрез вяра, а не заради послушанието ми спрямо закона, – в края на хилядата години можете да застанете на стената на светия град и да ми помахате оттам, защото аз няма да бъда с вас. Не е възможно да бъда”.


Прочетете Римляни 3:21–31. Какво иска да каже апостол Павел? Как идеята на този текст отразява казаното от проповедника?


Макар апостолът да се обръща към определени хора и по определен повод, неговите думи са валидни за всички – и евреи, и езичници. За нас днес като адвентисти от седмия ден, които вярват в непреходността на закона, това е особено важно. Правдата, която ни спасява, която трябва да ни покрие като дреха, е правдата, изявена „без закона”. С други думи, това е правдата на Исус, на Неговия живот; тя ни осигурява „изкуплението, което е в Христа Исуса”. Изкуплението е в Него, изработено е от Него, а не от нас и от нашето послушание спрямо закона. Получаваме го единствено даром, чрез вяра.


Каква е вашата лична опитност с пазенето на закона? Струвало ли ви се е някога, че сериозните ви усилия да бъдете послушни ви правят праведни пред Бога? Какво ви подсказва вашият собствен отговор?




Дрехите правят човека Сряда - 30 март

Двама дребни мошеници решават да извършат обир. Според плана им единият трябва да облече полицейска униформа и да застане пред мястото, което ще ограбват. По този начин, докато неговият партньор извършва същинския грабеж, никой наоколо няма да се усъмни в нищо. Но в края на разказа предрешеният полицай влиза и арестува съдружника си. Облечен като полицай, той започва да се чувства такъв и да действа като такъв!

Тази история много добре подкрепя нашите разсъждения. Да, чрез вяра сме покрити от правдата на Христос, от „дрехата на Неговата правда”, както я наричаме. Вече сме новородени и имаме нов живот в Него. Следователно няма никакво съмнение, че този живот ще бъде в хармония с дрехата, която носим.

Приемайки Христовата правда, ние се ангажираме на сто процента да Му позволим да изработи Своя характер в нас. Оправдани сме изцяло по благодат – акт, извършен в определен момент от живота ни, – но освен това получаваме и сила да бъдем послушни, която се увеличава все повече с времето и се счита за дело на цял живот. Какво повече можем да искаме? „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепя” (Филипяни 4:13). Ако не друго, това със сигурност включва сила да се покоряваме на Неговия закон.


Прочетете Римляни 6:1–13. Какъв живот трябва да живеем сега, когато сме покрити, „облечени” с дрехата на Христовата правда?


Ап. Павел е категоричен, че животът на човек, който се е „съразпнал” с Христос, претърпява радикална промяна. Обърнете внимание на метафората „живот-смърт” – няма нищо половинчато. Старият човек – човекът с омърсените дрехи – е умрял; родил се е нов човек – облечен в праведността на Исус; праведност, която се проявява чрез нашето „ходене в нов живот”. Този нов живот означава, че постоянстваме в старанието си да не позволяваме на греха да царува над нас. Дадени са много обещания за победа; въпросът е ще подействат ли те и за нас.


Кои аспекти от вашия живот са реално доказателство, че имате опитност с Бога? В кои области все още водите битка? Как можете всеки ден да подновявате своето решение да умирате за себе си и да живеете новия живот, предложен от Христос?




Евтина благодат и законничество Четвъртък - 31 март

Всички боговдъхновени писатели на Библията подчертават нуждата от послушание. Да смятаме, че щом Христос живее в сърцето ни, няма никакво значение какво правим, е пълна заблуда. Ако Той наистина живее в нас, неминуемо, неизбежно ще последват и добри дела. Но също толкова фатална заблуда е да смятаме, че можем да се спасим чрез своите собствени дела на послушание.

Апостол Павел представя един много внушителен списък с постиженията и заслугите на произхода си преди срещата му с Исус – обрязан на осмия ден, потомък на израелтяни, фарисей, ревностен и (според него) непорочен. Съвършен законник. След обръщането си обаче той нарича всички тези неща „боклук” в сравнение с това да познава Христос. Станал е праведен, като е приел дрехата на Христовата правда, и иска да бъде като Него.


Прочетете Филипяни 3:3–16. Как ап. Павел представя великата истина за спасение чрез вяра и какво означава това на практика в живота на спасения човек?


Нека бъдем наясно с теологичната разлика между вменената правда на Христос – правдата, която ни оправдава, – и делото на Светия Дух в нас, Който ни променя. В същото време никога не трябва да ги отделяме една от друга на ниво практическо християнство. За да бъдем християни, имаме нужда и от двете. Да имаме едното без другото е като да имаме монета само с една страна. Такава не съществува.

Съзнанието, че послушанието също е дар, ни пази от два коварни капана – този на евтината благодат и другия - на законничеството. Първо, вярваме, че послушанието е важно и второ, че то не заслужава похвали, защото ни е подарено. Точно колкото сме зависими от Христос, за да бъдем оправдани и опростени пред Бога, толкова се нуждаем от Него и за да изпълняваме закона и да бъдем осветени. Бог не просто желае, Той няма търпение да ни оправдае и да ни подари победа над греха и „Аз”-а. Както винаги слабото звено във веригата се оказва нашата свободна воля – ще пожелаем ли да Му се предаваме всеки ден, за да можем да познаем „Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразувани със смъртта Му” (Филипяни 3:10).


Прочетете още веднъж стиховете от днешния урок. Къде виждате реално свободната воля на човека? Какво иска да каже апостол Павел в стих 16 с думите: „Нека живеем според това, в което сме достигнали”? Какви решения можем да вземем, за да станем способни да правим това?




Разширено изучаване Петък - 1 април

Прочетете гл. „Процесът на изпитанието” от кн. Свидетелства към църквата, гл. „Праведност чрез вяра” от кн. Служители на евангелието и гл. „Вяра и приемане” от кн. Пътят към Христос.

„Законът изисква праведност – праведен живот и съвършен характер, – които човекът не може да предложи. Неспособни сме да изпълним изискванията на Божия свят закон. Но Христос идва на земята като човек, живее свят живот и развива съвършен характер. След това ги предлага като подарък на всеки, който ги приеме. Неговият живот заема мястото на нашия живот. Заради Божието дълготърпение човекът получава опрощение на миналите си грехове. Нещо повече, Христос му вменява качествата на Бога. Изгражда характера му по подобие на Божия – едно хармонично „здание” с духовна сила и красота. По този начин изискванията на закона за праведност се изпълняват във вярващия в Христос. Бог е „праведен и оправдава този, който вярва в Исус” (Елън Уайт. Копнежът на вековете).

За разискване:

1. Кога можем да кажем, че сме облекли дрехата на Христовата правда и че „гледайки Господнята слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава” (вижте 2Коринтяни 3:18)? Опишете как си представяте „отразяването на Господнята слава”.

2. Години наред някои църковни членове се измъчват от въпроса за сигурността на спасението си. Как разбираме това – да имаме увереност? Къде да я открием? Как символът на дрехата на правдата, изтъкана на „небесния стан” без нито една нишка, изработена от човек, ни помага да разберем къде е източникът на тази увереност?

3. Да имаме увереност не означава ли, че сме самонадеяни?

4. Защо е важно да сме наясно с теологичната разлика между направеното от Христос за нас (Той ни е оправдал и ни е простил в мига, в който сме поискали това чрез вяра) и онова, което пак Той изработва във нашия живот? Какви опасности крие размиването на тази разлика?




Разказ
Край на дяволското потисничество

Саймън живее в Бурунди в Източна Африка. Запознал се с шаман, който го убедил, че може да притежава голяма сила. Саймън изоставил Библията си и последвал шамана. Започнал да огражда къщата си с пръчки, за да предпази семейството си от злите духове.

Точно тогава приятелят му Самюел посетил евангелизационни събрания, провеждани от Църквата на адвентистите от седмия ден. Бил убеден, че слуша истината и в резултат на това предал живота си на Христос.

Самюел посетил Саймън и споделил наученото от събранията. Настоял Саймън да изостави магьосничеството и да последва Христос, но Саймън отказал. Самюел продължил да посещава приятеля си и да споделя вярата си с него. Веднъж Самюел попитал Саймън: „Какво ще бъде бъдещето ти, ако не се обърнеш към Христос?” Думите му проболи сърцето на Саймън, но той отново отказал да се откаже от магьосничеството.

При едно от посещенията си Саймън казал на Самюел, че никога не трябва да яде сладки картофи или фъстъци, които са печени на огън, тъй като ще умре. Самюел отговорил: „Мога да ям тези храни, защото Бог ще ме пази.”

Самюел се върнал у дома и се помолил Бог да го пази, тъй като е показал на приятеля си, че Бог е по-силен от духовете. Върнал се при Саймън, носейки забранените храни. След това ги сложил в огнището на Саймън. Двамата разговаряли, докато картофите и фъстъците се пекли на огъня. После Самюел ги извадил от огнището и ги изял. Не умрял, нито се разболял. Самюел казал на приятеля си: „Сам се убеди, че Бог е по-силен от дяволите, на които се доверяваш.”

Същата нощ Саймън не могъл да заспи. Намерил Библията, която бил захвърлил, и я отворил напосоки на Осия 4:12. Там прочел: „Народът Ми се допитва до дървото си и жезълът им им отговаря; защото блуден дух ги е заблудил и те блудстват и въстанаха против властта на своя Бог.”

Когато Самюел се върнал, Саймън му казал: „Вече не вярвам в силата на пръчките около дома ми. Моля те, помогни ми да ги махна.” Самюел се помолил и двамата махнали пръчките. Саймън приел поканата да посети богослужението в събота. Саймън и съпругата му започнали да посещават църквата всяка събота и предали сърцата си на Бога.

„Благодарим на Бога за това, че ни призова да го последваме – казва Саймън. – Сега и ние каним други да научат прекрасните истини, които Самюел сподели с нас.”


* Самюел Базикуанкана и Саймън Бикуро са евангелизатори миряни в източната част на Бурунди.

Created by ULimited®