Д-р Джулиан Мелгоса

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2011 г.

Самоуважение

Ниското самочувствие е бич на съвременността. То често е тема за обсъждане в кабинетите на консултанти и пастори – било самостоятелно, било в комбинация с тежки теми като пристрастяване към наркотици и лекарства, депресии или хранителни разстройства.

В ежедневието ниското самочувствие може никога да не достигне клинични измерения, но винаги причинява болка във взаимоотношенията и накърнява постиженията в почти всички области на живота.

Вероятно основната причина хората да страдат повече от когато и да било от ниско самочувствие, са медиите, които често преекспонират живота на знаменитостите и карат обикновените хора да се чувстват непълноценни в сравнение с натрапените икони.

Библията разглежда идеята за самочувствието от съвсем различна гледна точка. Според стандартната психология то представлява оценката, която някой дава на собствените си качества и характеристики въз основа на самонаблюдение и информация от околните. Библията добавя най-малко две неща – произходът на човека (Битие 1:26, 27) и това, което Бог е осигурил на всеки (Йоан 3:16). Добавим ли ги, самочувствието може да претърпи много промени.

Съществуват два основни възгледа за произхода на човека, които се изключват взаимно. Единият приема човека за продукт на чистата случайност, за резултат от космически инцидент, който изобщо не планира нашата поява. Просто се случва така, че започваме да съществуваме. Този възглед винаги е битувал в определени среди, но през последните столетия, особено след като фалшивите теории на Чарлз Дарвин придобиват популярност, идеята за съществуването на човека като плод на случайността подмамва милиони. Кара ги да повярват, че животът по принцип няма смисъл и цел или, ако има, те са всеки да се опита да постигне колкото може повече за себе си. Хиляди години хората са вярвали, че произлизат от Бога или от боговете; днес мнозина смятат, че произлизат от маймуни.

Учението на Библията е напълно противоположно.

Бог не само ни създава специално и целенасочено, но и по Свой образ. Освен това създава прекрасни растения и животни. Но въпреки своята красота и съвършенство те не притежават подобие със своя Създател както хората. Нещо повече, човешките същества са поставени над всичко и всички – да владеят и управляват.

В противовес на атеистичните схващания за липса на висша цел за нашата човешка биология и психология, Библията открива, че Бог доброволно избира да сподели Своя образ с човешкото семейство. Безспорно голяма част от този образ е замъглена и изгубена в хилядолетията грях. Но въпреки това неговият отпечатък продължава да съществува във всеки човек. Изгубеният образ може да бъде постепенно възстановен чрез преобразяващата сила на Духа у онези, които се предадат изцяло на Христос.

Начинът, по който аз възприемам себе си, е един от важните елементи на самочувствието. Но е недостатъчен и често представя фалшива картина. Субективизмът може да ни доведе до погрешно тълкуване и преценяване на хората, включително и на самите себе си.

Едно от най-тежките предупреждения на Библията е срещу осъждането на другите: „Ти си без извинение о, човече, който и да си, когато съдиш друг, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш” (Римляни 2:1; вижте също Лука 6:41, 42). Деформацията явно е всеобща и когато оценяваме и осъждаме другите, не можем да избегнем допускането на грешки. Същото се отнася и за самооценката ни. Когато някой оценява своите способности, външен вид, характер, сили и пр., процентът на грешки е много висок. Винаги ще има по-умни, по-красиви и по-талантливи от нас; в същото време винаги ще има хора, които ще считат себе си за по-долни и по-недостойни от нас.

Според този стих всеки трябва да обича себе си в разумни граници (макар и централният фокус да не е върху това). Трябва да има здравословна доза гордост от добре свършената работа, от добре изпълнените задачи и добрите черти на характера, които притежаваме. От всеки се очаква да се пази и да се грижи за себе си. Проблемът възниква, когато заслугите за всичко това не се отдават на Бога – Създателя на всяко добро у нас.

Между ненормално ниското самочувствие и надменността се намира желаната златна среда. Срещу надменността ап. Павел отправя специални предупреждения; в същото време Римляни 12:4–8 настоява, че Христовото тяло се нуждае от приноса на всяка своя част според личните дарби, дадени й по благодат. В признаването на всяка дарба, в използването й за укрепване на Христовото тяло и в благодарността към Бога за нея няма нищо лошо.

В повечето общества стойността на човека се определя от неговите таланти, дарби, външен вид и така нататък. Особено голямо значение се отдава на външния вид (1Царе 16:7); в крайна сметка това е всичко, което можем да видим. Затова често оформяме концепцията за себе си от реакцията на околните, когато ни наблюдават отвън. Ако всички повтарят, че сме красиви, много вероятно е ние също да се смятаме за красиви.

Всеки от нас обаче е нещо повече от това, което виждат очите. Хората, страдащи от понижено самочувствие, трябва да преценяват чертите и талантите си според тяхната истинска стойност и не непременно според стойността, която им придава светът, защото често ценните за света неща не са ценни за Бога.

Може и да има някои изключения, но като цяло човешкото общество има склонност да придава изключително значение на външните, видимите качества. В същото време други качества като честност, доброта, въздържаност или твърдо придържане към принципи и идеали се поставят повече на второ място.

Предразсъдъците имат опустошителен ефект върху самочувствието и поведението. Като християни би трябвало да полагаме целенасочени усилия да издигаме и насърчаваме другите, независимо от техния произход.

Във 2Царе 9 глава е записана историята на Мемфивостей, който би трябвало да бъде обект на отмъщението на Давид. Нищо чудно, че показва страх, пада по лице на земята и нарича себе си „умряло куче”. Освен това той е недъгав. Несъмнено възстановяването на семейните притежания, връщането на слугите му и почестите допринасят много за повишаване на неговото самочувствие. Ние влияем изключително силно върху самочувствието на околните. Много повече, отколкото осъзнаваме, притежаваме способността да формираме концепцията на другите за тях самите чрез думи, действия и дори чрез начина, по който ги гледаме.

Ако някой е изкушен да се счита за незначителен, изгубен, аутсайдер, нека помни, че заедно с всичко това върви и нещо специално – особената грижа на Бог и Неговите ангели. Пастирът се грижи повече за изгубената си овца, отколкото за деветдесет и деветте в кошарата. Жената забравя за останалите монети и посвещава цялото си внимание в търсене на изгубената. Бащата сякаш се интересува повече от неразумните претенции на блудния си син, отколкото от своя първороден. И пастирът, и жената, и бащата показват специално отношение към най-слабо успяващия.

А когато изгубените се намерят, настъпва голяма радост на земята и на небето. Тези истории мощно разкриват Божията любов към всеки от нас, независимо от греховете ни.

Този принцип помага на нуждаещите се. Много често, ако можем да осигурим на другите безопасна, незастрашаваща и приемаща среда, когато разговаряме с тях, дори само това ще им помогне много. Хората, особено страдащите, имат нужда да знаят, че някой се интересува от тях и най-вече от болката им.

Християните определено имат предимство пред невярващите. Бог е на разположение 24 часа на ден, 7 дни в седмицата, за да изслушва депресирани, стресирани, самотни и разтревожени души. Връзката с Бога е достатъчна причина да се чувстваме специални и да се освободим от ниското самочувствие.

Разбира се, най-голямото доказателство за високата ни стойност в Божиите очи е кръстът. Повече от всичко останало той доказва колко сме ценни в Неговите очи, въпреки слабостите и недостатъците си. Кръстът ни казва, че няма значение какво мислят другите за нас, какво мисли обществото за нас – ние сме безкрайно ценни за Твореца на Всемира. А и като вземем предвид колко мимолетни, преходни и условни са обществото и неговите ценности, какво значение има мнението на другите за нас, в крайна сметка?

Хората обичат да пробват нови неща – сменят си прическите, купуват си нови дрехи, дори си опъват бръчките и си присаждат коса. Но подобни промени повлияват върху вътрешната им същност съвсем незначително. Истинското им Аз си остава непроменено.

Павел говори за „нов човек” не по отношение на външния вид, а на поведението и мисленето. Казва, че сме „създадени по образа на Бога в правда и святост на истината” (стих 24).

Новото аз, описано от ап. Павел, успешно принася плод (истинност, единство, честност, усърдие, благ говор, любезност, прощателен дух). Обърнете внимание, че всички черти на новия човек касаят добрия характер и междуличностните отношения, а те са пряко свързани със самочувствието. Лошите черти, изброени в Ефесяни 4 глава – лъжа, гняв и горчивина, – оставят човека с понижено чувство за собствено достойнство. И обратното, грижата за нуждаещите се, любезността и състраданието могат да повишат самочувствието, защото отместват фокуса от Аз-а и създават чувство на удовлетворение.

Християнството има нужда от хора, които се интересуват повече от издигане, отколкото от събаряне на другите. Концепцията за себе си за миг може да бъде разрушена с груби думи и критика. „Всяко семейство, всеки християнин има задължението да издигне преграда пред извратеното говорене. Когато сме в компания на хора, водещи безсмислени разговори, наш дълг е, ако е възможно, да сменим темата. С помощта на Божията благодат трябва да говорим тихо или да подхванем тема, която ще обърне разговора в по-полезна посока” (Елън Уайт. Притчи Христови).

„Ако Бог се грижи за врабчето, как ли ще се грижи за откупените с цената на Христовата кръв? Една душа струва повече от целия свят. Само за една душа Исус би преминал през агонията на Голгота – за да може тази единствена душа да бъде спасена в Неговото царство. „Не бойте се прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата” (Елън Уайт. Ривю енд Херълд, 3 май, 1892).

„Ние губим много и скъпоценни благословения, защото сме небрежни в търсенето на Господа със смирено сърце. Когато дойдем при Него с искреност в душата и Го помолим да ни разкрие нашите недостатъци, Той ще ни покаже истинското ни състояние, отразено в „огледалото” на Неговото Слово. След това, след като сме се видели такива, каквито ни вижда Бог, нека не си отиваме, забравяйки какви сме. Нека критично изследваме лошите черти в характера си и да се молим за благодат, която да ни преобрази според образеца, представен в Божието Слово” (Елън Уайт. Лейк Юниън Херълд, 3 ноември, 1909).

Тези два цитата ни дават допълнително прозрение как да поддържаме равновесие между комплексите си за малоценност и превъзходство. Прочетете Римляни 12:2, 3 в светлината на тези текстове, за да разберете още по-пълно как се създава балансирана концепция за себе си.

1. Двадесети век е времето на най-голямото насилие в историята - с масови убийства, невиждани до този момент. Доколко Дарвиновата теория за произхода на човека, според която животът е плод на случайни мутации и естествен подбор, носи вина за това тотално незачитане на живота и пренебрежително отхвърляне на неговата сакралност? С други думи, ако човешките същества са просто високоразвити маймуни, единствено деца на случайността, тогава каква вътрешно присъща стойност може да има отделният човек?

2. Урокът за вторник разглежда въпроса как оценката на околните може да се отрази на самочувствието на човека. Ние искаме да утвърждаваме хората, да им помагаме в изграждането на здраво чувство за собствена стойност, но в същото време трябва да внимаваме да не подхранваме егото им, да не ги „помпаме” излишно и това да се окаже пагубно за тях. Как да постигнем правилното равновесие – да утвърждаваме, без да увреждаме?

3. Размислете още малко върху това какво говори Христовият кръст за личната стойност на всеки от нас. Размислете какво се случва на кръста, кой виси на него и какво означава Неговата смърт. Как кръстът ни помага по-добре да схванем своята собствена реална цена?

Аз съм инатлив човек. Смятах, че мога да разреша всеки проблем без помощта на Бога. Той обаче ми показа, че греша.

Когато започнах бизнеса си, имаше непредвидими финансови трудности, които подложиха на стрес мен и цялото ми семейство. Съпругата ми настояваше да поискам заем от нейните родители, за да можем да плащаме сметките си, но аз бях горд и отказах.

С времето стресът се увеличаваше и аз започвах все повече да пуша и да пия. Семейството ми ме умоляваше да изоставя тези навици, затова трябваше да се крия от тях. Ходех на църква в неделя, но оставах непроменен.

Адвентният пастор ми е съсед и ние се сприятелихме. В особено труден момент го помолих за съвет и за молитвената му помощ. Трябваше да поръчам пратка от килими, но нямах пари да я платя. Без тази пратка нямаше да спечеля нищо. Пасторът се помоли с мен и ме насърчи да се доверя на Бога.

На следващия ден получих неочаквана пратка от килими. Обадих се на фирмата и разбрах, че те са ги изпратили, без да има поръчка, и аз бих могъл да ги изплатя постепенно. Това бе отговор на молитвата ми! Платих всичко и ми останаха пари за сметките. Сега фирмата ми изпраща пратки на кредит и бизнесът ми се разраства.

Започнах да се замислям все повече за връзката ми с Бога. Когато пасторът ме покани да посетя адвентната църква, аз се съгласих. Започнах да виждам греховния си живот през очите на Бога и го помолих за прощение и за сила да се откажа от лошите си навици. Изхвърлих цигарите и алкохола. Борех се с изкушенията, но Бог ме избави и оттогава не съм употребявал тютюн или алкохол.

Приятелят ми пастор ми помогна да предам живота си изцяло на Бога. Заедно изучавахме Библията и аз бях кръстен.

Споделям наученото със съпругата ми и тя слуша. Вижда чудесата, които Бог извърши в живота ни. Макар че посещава църквата заедно с мен, ние се молим заедно всяка сутрин, за да предадем живота и семейството си на Бога.