"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Исус се просълзи

Д-р Джулиан Мелгоса

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2011 г.


Урок 8 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 12 - 18 февруари 2011 г.

Издръжливост


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 12 февруари
Стих за запаметяване:
„Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти. Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила и планините се преместили всред моретата; ако и да бучат и да се вълнуват водите им и планините да се тресат от надигането им” (Псалм 46:1–3).

Издръжливостта е процес на устояване в беди, травми, трагедии, заплахи или изключителен стрес и излизане от тях, без те да оставят твърде тежки последствия върху нас. Това понятие се радва на все по-голямо внимание, тъй като знаем колко е полезно в житейските трудности да притежаваме разумна доза издръжливост. Та кой не става жертва на силен стрес под една или друга форма? Въпросът е как да издържим и да се справим със ситуацията, без да бъдем смазани.

През 60-те години на миналия век Виктор и Милдред Гьорцел написват „Люлката на величието” – биографичен анализ на повече от 700 души, преминали през големи нещастия по време на детството си (разрушени домове, финансова нищета, физическо и/или емоционално осакатяване и т.н.), но въпреки това постигнали големи успехи. През 2004 година книгата бе допълнена и издадена повторно.

Библията също описва хора, преживели нещастия, но чрез Божията благодат постигнали възстановяване и надвили проблемите. Въпреки тежките обстоятелства и дори недостатъците на собствения си характер, те стават Божии инструменти – защото са устояли и продължили напред, независимо от суровите условия.

За тази седмица прочетете:
Йов 19:25; Яков 5:10, 11; Рут 1 глава; Естир 2 глава; 2Коринтяни 11:23–28; Филипяни 4:11–13



Търпението на Йов Неделя - 13 февруари

Прочетете Яков 5:10, 11. Кое прави Йов пример за подражание? Вижте също Йов 1, 2, 3 глави.


Жена, прибягва до услугите на професионален консултант, за да се възстанови след сериозна криза. Споделя с приятелите си една негова идея. Твърди, че именно тя е ключът към успешното й възстановяване: „Това, което ми помогна най-много, бе настойчивото му повтаряне, че всичко ще свърши. „Сега всичко ви се струва мрачно и безнадеждно – обичаше да казва той, – но това няма да продължи още дълго.” Тази мисъл ми помогна да издържа”. С други думи, консултантът поддържа надеждата й жива.

Как да придобием издръжливост?

При Джордж Гудман в Англия идва младеж с искането да се моли за него. И направо му казва точно за какво:

– Мистър Гудман, искам да се молите за мен да стана твърд и издръжлив човек.

– Добре, ще се моля да преминете през изпитание – отговаря възрастният Гудман.

– О, не, сър, не ме разбрахте! Искам просто да притежавам твърдост и издръжливост.

– Много добре ви разбрах. И ще се моля за вас да преминете през изпитание.

После проповедникът отваря Библията си и прочита на смаяния младеж Римляни 5:3: „И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост”.

Историята на Йов е отлична илюстрация за издръжливост. Преди изпитанието той смята, че Бог е милостив и праведен. Но не разбира причините за страданието си, не получава подкрепа от жена си, богатството му е унищожено, децата му са мъртви, а при всичко това е сполетян от ужасна болест. Но макар и в самия епицентър на страданието той не изгубва вярата си в Бога и издържа до края на трагедията.


Прочетете Йов 19:25. За каква надежда се улавя Йов? Как в собствените си беди да се научим да се държим за същата надежда?


Спомнете си време, когато сте преживели нещо ужасно. Коя надежда ви крепеше? Чухте ли думи, които ви помогнаха? Чухте ли такива, които - напротив - ви нараниха още повече? Какво научихте? Как сега можете да използвате преживяването си, за да помагате на други, преживяващи нещо подобно?




Пленничеството на Йосиф Понеделник - 14 февруари

Прочетете Битие 37:19–28 и 39:12–20 и се опитайте да се поставите на мястото на Йосиф. Помислете колко обезсърчен трябва да е; колко гняв и огорчение трябва да го изпълват, при това с право. Библията не описва чувствата му в подробности, но не е трудно да си представим каква болка му причинява подлото предателство на собствените му братя.

Независимо от всичко в тези тежки обстоятелства Йосиф се обръща към Господа и в крайна сметка всичко се обръща за добро. След като е продаден от братята си, той фактически израства духовно и създава много по-здрава връзка с Бога. „Той бе чувал какви обещания е дал Господ на Яков и как ги е изпълнил; как в мигове на нужда са идвали Божии ангели, за да го напътстват, утешават и закрилят. Бе чул за любовта на Бога и за Изкупителя, Който Той е промислил за хората. Сега всички тези скъпоценни уроци се върнаха като живи в ума му. Йосиф вярваше, че Бог на неговите бащи ще бъде и негов Бог. Там и тогава Той предаде себе си напълно на Господа” (Елън Уайт. Патриарси и пророци).

Да, той бе хвърлен в затвора абсолютно несправедливо, но това преживяване му отвори път към двореца на фараона, осигури му възможност да изпълни мисията си – да спаси живота на много хора и на своето собствено семейство.


Какво научаваме от тези текстове? Как злото може да се обърне за добро?


Римляни 5:3–5


2Коринтяни 1:3, 4


2Коринтяни 1:8, 9


2Тимотей 1:11, 12


Бог не иска да страдаме ненужно. Всъщност в света, който Той приготвя за нас, няма нито сълзи, нито болка (Откровение 21:4). Но докато очакваме изпълнението на това обещание, болката най-вероятно ще продължи да бъде един от начините за научаване на определени уроци. Усъвършенстване на характера, състрадание, смирение, следване на Учителя, различаване на добро и зло – ето част от тях. Макар да е трудно, особено в разгара на изпитанието, да осъзнаем ползата от страданието, може да помолим Бог да ни даде нужната сила, за да го издържим.


Преживявали ли сте нещо ужасно, което в крайна сметка ви е донесло добро и сте имали някаква полза от него? Научи ли ви то повече да се доверявате на Господ във време на беда, дори да ви се струва, че нищо добро няма да излезе от всичко случващо се?




Ноемин Вторник - 15 февруари

Какви беди сполетяват Ноемин една след друга? Рут 1 глава.


Да напуснеш родната земя и да се заселиш другаде (особено ако нямаш друг избор, за да оцелееш), винаги е страшно. Гладът в Юда принуждава Елимелех, Ноемин и двамата им синове да емигрират в моавската земя – селскостопански район, където има храна. Моавците са идолопоклонници (Съдии 10:6), чиито обичаи са в пълно противоречие с еврейската религия. Дори само това е достатъчно, за да внесе смут в душите на имигрантите. Съвсем скоро след пристигането им съпругът на Ноемин умира. Майка и синове изведнъж се оказват сами в чужда страна, изпаднали в положението на вдовица и сираци, без никаква закрила, обект на допълнителни унижения. След това двамата синове на Ноемин – Маалон и Хелеон - се оженват за местни жени. Това сигурно е източник за конфликти в семейството, поне в началото, заради значителните разлики в религиите. Макар браковете между евреи и моавци да не са изрично забранени, съществува уговорка потомците на Моав да не влизат в Господнето общество до десет поколения (Второзаконие 23:3).

След още известно време Маалон и Хелеон, чиито имена съответно означават „болест” и „загуба”, също умират. Трудно е да си представим по-трагична съдба от тази на Ноемин – нито един останал жив от семейството й, - а по-далечните й роднини са някъде далеч във Витлеем.


Кой е повратният момент в живота на Ноемин? По какъв начин Бог преобръща суровите обстоятелства в живота й? Рут 1:16–18; 4:13–17.


В най-тежкия миг снахата на Ноемин – Рут – изиграва ролята на изпратено от Бога подкрепление. Ноемин трябва да е забележителна жена, за да предизвика такова посвещение от страна на двете си снахи, особено на Рут, която приема Израелевия Бог и взема твърдо решение да се грижи за своята свекърва до края на живота й в земя, чиито жители – исторически погледнато – са нейни врагове.

Втора, трета и четвърта глави проследяват чудното развитие на събитията, което завършва със създаването на щастливо семейство. Неописуемите страдания остават зад гърба на Ноемин и тя доживява да види сватбата на Рут и Вооз и раждането на внука си Овид – бащата на Есей и дядото на Давид.


Да, нашата върховна нужда е да се доверим на Господ и да предадем всичко в Неговите ръце. Но понякога се нуждаем и от човешка помощ.

Кога за последен път имахте истинска нужда от нечия помощ? Какво научихте от това свое преживяване?




Тежкото изпитание на Естир Сряда - 16 февруари

С какви беди се среща Естир? Какви битки води? Какъв натиск се упражнява върху нея?


Естир 2:6, 7


Естир 2:10


Естир 2:21, 22


Естир 4:4–17


Естир 7:3, 4; 8:3


Още от най-ранна възраст Естир е сираче. Макар и осиновена от по-възрастния си братовчед Мардохей, клеймото на дете без родители със сигурност й тежи. Въпреки това тя израства като уравновесена, решителна и интелигентна млада жена.

Когато става царица, не разкрива националността и произхода си. Това е изключително сериозно предизвикателство. Заобиколена от ястията, разкоша и обичаите на дворцовия живот, тя трябва някак да поддържа своята еврейска вяра и идентичност. Освен това опасността да разберат, че се числи към еврейския народ е съвсем реална и не е ясно какви ще са последиците от това, че е крила истината.

Естир е тази, която трябва да занесе на царя лошата вест, че служителите му правят заговор. Това не е лека задача, защото ако заговорът не бъде доказан, Естир и братовчед й ще бъдат обвинени в разпространяване на клевети и кой може да каже какви ще бъдат последиците?

Но най-тежката отговорност пада върху Естир като единствен инструмент за спасението на нейния народ. Мардохей я подтиква да се застъпи за евреите – нещо, което тя не може да направи без риск за собствения си живот. Когато показва колебание, той я притиска още по-силно – „Ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление за юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете” (Естир 4:14). Ето, това е стрес!

Накрая Естир се явява пред царя с пълното съзнание, че това й носи големи „шансове” за смъртно наказание. Все пак в края всичко се подрежда, макар в определени моменти животът на младата жена да виси на косъм.


Също като Естир всички ние сме родени в обстоятелства извън нашия контрол. Какъв е вашият произход? Кои неща просто са ви „връчени” при раждането – и добри и лоши, – за които не сте молили?

Как да се научим повече да ценим доброто, което сме наследили, и да преодоляваме лошото?




Тайната да си винаги доволен Четвъртък - 17 февруари

Апостол Павел е роден и израснал в Тарс в семейство на евреи от Вениаминовото племе. Римско гражданство получава благодарение на баща си – гражданин на Римската империя. Присъединява се към фарисеите – група благочестиви мъже, придържащи се стриктно към закона (Тора) и устните традиции (Мишна) – и вероятно се ползва с всички привилегии на своя социален и религиозен статус.

Но когато откликва на призива на Исус, всичко се променя. От гонител се превръща в мишена на жестоко гонение от страна на сънародниците си, а в края и на римляните. Три десетилетия подред по време на служенето си той преминава през всякакви премеждия и страдания и в края, след затворничеството си в Рим е екзекутиран.


Прочетете 2Коринтяни 11:23–28, където апостолът изброява някои от премеждията, които е преживял. След това прочетете Филипяни 4:11–13. Каква е неговата равносметка за живота му след толкова много страдания? Какви поуки крие това за нас в собствените ни житейски страдания и премеждия?


Доволството е ключов елемент на щастието и душевното благополучие. Доволни от живота са онези, които гледат към положителната страна на нещата, приемат миналото с разбиране и прошка и очакват бъдещето с надежда.

Странно, но притежаването на „всичко” не е гаранция за доволство и щастие. На някои хора никога не им е достатъчно това, което имат, независимо колко е. А други имат съвсем малко, но въпреки това са доволни. Къде според вас се крие разковничето?

Една от многобройните съвременни дефиниции за „интелигентност” е „способността за адаптиране към нови ситуации”. Това може да е установяване на ново местоживеене, създаване на отношения с нови хора, приспособяване към нови социално-икономически условия. Според ап. Павел не става въпрос само за наследствена черта, защото изрично казва: „Във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната” да съм доволен (Филипяни 4:12). Това не е качество, което едни притежават, а други никога не биха могли да развият. Приспособяването и доволството от живота при всякакви обстоятелства е процес, който се усвоява с времето и с упражняване.

В стих 13 откриваме най-важния ключ към издръжливостта на апостола. Той не само изпитва задоволство, независимо от материалните си притежания, но може да постигне и да има всичко в Исус Христос.


Вие доволни ли сте от живота си? Чувствате ли се жертва на обстоятелствата? Ако не, как можете да помогнете?




Разширено изучаване Петък - 18 февруари

„Силите на тъмнината се събират около душата и скриват Исус от погледа; понякога само можем да чакаме в скръб и недоумение, докато облаците се разпръснат. Често тези периоди са ужасни. Сякаш всяка надежда е пропаднала и отчаянието ни е сграбчило отвсякъде. В такива страшни часове трябва да се научим да се облягаме единствено на заслугите на изкуплението и да полагаме всичката си безпомощност и недостойнство пред заслугите на разпнатия и възкръснал Спасител. Докато правим това, няма да погинем – никога! Не е кой знае какво да бъдем силни чрез силата на благодатта, когато пътят ни е огрян от светлина. Но да чакаме търпеливо и с надежда, когато облаците са ни притиснали отвсякъде и всичко е мрачно – това изисква вяра и смирение, за да може нашата воля да се претопи в Божията. Ние се обезсърчаваме твърде бързо и започваме отчаяно да молим изпитанието да се вдигне от нас. А трябва да молим за търпение да издържим и за благодат да победим” (Елън Уайт. Божията удивителна благодат).

За разискване:

1. Някои хора преодоляват трудностите, а други биват смазани от тях. Откъде идва разликата?

2. Размислете повече за изпитанията и трагедиите, които нямат изгледи да завършат благополучно. Как да се справяме с тях? Как могат да ни помогнат вярата и Божиите обещания?

3. Какво иска да каже Елън Уайт с четвъртото изречение от цитата в частта за петък („В тази страшни часове…”)? Накъде насочва надеждите ни? Защо в крайна сметка благовестието, изразено чрез тези думи, е нашата единствена надежда, независимо каква трагедия преживяваме?

4. Как можем да приложим на практика съвета на ап. Петър от 1Петрово 4:12, 13? Да устоим, да издържим, да останем верни в изпитанието – да, но да правим това, за което говори апостолът?! Как е възможно?

5. Представете си, че общувате с човек в отчайващо положение, за когото по човешки няма никакъв изход. Представете си също, че разполагате само с пет минути за разговор. Какво бихте му казали, за да му вдъхнете надежда?




Разказ
Призован да служи
Хам

Израснах в будистко семейство в Югоизточна Азия. Най-добрият ми приятел в колежа беше адвентист от седмия ден. Не знаех нищо за Бога и за християнството и понякога дразнех приятеля ми за неговата религия, но той никога не се гневеше. Мисля, че дълбоко в сърцето ми, където дори все още не го осъзнавах, Бог ми говореше.

Друго момиче, което споделяше нейната вяра, ме предизвика да прочета Библията и сама да открия кой е Бог. Обеща ми, че там ще намеря Исус и спасението.

Реших да науча повече за този Исус. Моят най-добър приятел ме запозна с вуйчо си, пастор, който ми предложи да изучаваме Библията заедно. Наистина имах желание да разбера две неща: вярна ли е Библията и кой е Исус.

Пасторът ми преподаваше Библията чрез различни истории. Научи ме как да разбирам Божието писано Слово и как да се моля. Колкото повече се стремях да опозная Христос, толкова по-удивен оставах от наученото чрез Библията. Предадох живота си на Бога и пожелах да бъда кръстен.

Завърших образованието си и си намерих работа като счетоводител в международна фирма. Работата беше добре платена и животът ми бе приятен.

Веднъж получих покана по електронната поща да служа като счетоводител доброволец в адвентното училище в Яп. Дори не бях чувал за Яп, но знаех, че Бог ме призовава да Му служа там. Беше необходима голяма вяра, но аз напуснах работата си и приех предложението да се заселя в Яп.

Трудно е да се откажеш от добра работа и стабилен доход и да водиш съвсем семпъл живот на малък остров в Южния Пасифик. Аз обаче се уча да се доверявам на Бога за всичко. Той знае от какво се нуждая и винаги се грижи за мен.

По време на работата ми в Яп Бог ме научи да Му се уповавам и винаги да гледам единствено към Него. Културата е така различна от моята, но хората, на които служа, са Божии деца и аз се научих да ги обичам. Той ми даде нова перспектива и ме учи на Своята любов и благодат.

Удивен съм, че Бог покани мен, млад будист, да стана войник в Неговата армия. Всеки ден ми напомня, че аз съм Негов и че децата и родителите, на които служа, също са Негови. Привилегия и чест е да работиш за Христос и да споделяш любовта Му с околните.



Created by ULimited®