"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Исус се просълзи

Д-р Джулиан Мелгоса

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2011 г.


Урок 7 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 5 - 11 февруари 2011 г.

Надежда срещу депресия


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 5 февруари
Стих за запаметяване:
„Господ е близо при онези, които са със съкрушено сърце, и спасява онези, които са с разкаян дух” (Псалм 34:18).

Още от появата на греха хората са изпадали и изпадат в депресия или крайно обезсърчение до степен на пълна безпомощност. Редица библейски герои проявяват симптоми, които днес вероятно биха накарали специалистите да им поставят диагноза „депресия”.

Липсата на надежда е един от симптомите на депресията, а вестта на Библията е пълна с надежда за разлика от оскъдните „оферти” на света. На всеки се случва от време на време да изпадне в обезсърчение по най-различни причини. Ясно е защо Божието Слово предлага такова изобилие от обещания към всеки, независимо в какво положение се намира; предлага и основания за надежда в едно по-добро бъдеще – ако не в този свят, то със сигурност в бъдещия.

Разбира се, ако депресията е много тежка, стига да е възможно, трябва да се потърси лекарска помощ. Такива хора се нуждаят от особени грижи и за да помогне, Господ работи и чрез лекарите. В края на краищата, независимо каква е връзката ви с Бога, ако се разболеете физически, ще потърсите лекарска помощ, нали? Същото се отнася и за страдащите от клинична депресия, често предизвикана от генетично предразположение или от химичен дисбаланс в мозъка. Следователно дори и вярващите хора понякога се нуждаят от помощта на професионалисти.

За тази седмица прочетете:
Псалм 42; 31:10; 39:2–7; 32:1–5; 1Йоаново 1:9; Михей 7:1–7; Откровение 21:2–4



Отпадналата душа Неделя - 6 февруари

Прочетете Псалм 42. Доколко изразените тук чувства имат нещо общо с вашите? Каква надежда се предлага?


Давид страда от силно изразени промени в настроението, най-често поради несправедливото преследване, на което е подложен (било от страна на Саул, било от враговете на Израел). Към всичко това се прибавя и дълбокото му чувство за вина, породено от неговите собствени грехове и престъпления (Псалм 51:4), а както знаем, вината често е пряко свързана с депресията.

Когато един човек възприема себе си негативно („Аз съм никой”), гледа песимистично на света („Животът не е справедлив”) и не вижда никаква надежда в бъдещето („Никога няма да се оправя”), възможността да изпадне в депресия е изключително голяма. Този вид мислене се нарича „катастрофично”.

Християните разполагат с алтернативна гледна точка – такава, която от другата страна на везните слага Божия план и Божиите обещания.

Ето няколко възможности за възприемане на:

… себе си. Вие сте създадени по Божи образ, за да владеете над цялото творение (Битие 1:26, 27). Все още притежавате Божиите отличителни черти, макар и увредени. Чрез Своята жертва Исус Христос ви спасява от вечната смърт и ви подарява специални привилегии – да бъдете част от избрания народ, от царското свещенство, от светия народ (1Петрово 2:9). Вие сте безмерно скъпоценни в Божиите очи.

…света. Вярно, че светът е покварен и пълен със зло. Но в същото време в него все още могат да се открият много праведни, благородни и достойни за възхищение неща (Филипяни 4:8), с които да занимавате ума си. Нещо повече, като християни ние признаваме реалността на злото, но това не ни довежда до отчаяние, защото знаем откъде идва то и каква ще бъде окончателната му участ.

… бъдещето. Какво невероятно прекрасно бъдеще е приготвил Бог за Своите деца! Библията е пълна с обещания за сигурността на спасението (Псалм 37:39).

… тъгата. Тъгата не е грях. Колко често самият Исус изпитва тъга! Ако сме тъжни или потиснати, не бива да се чувстваме виновни. В много случаи изпитваме болка поради напълно основателни причини.


Как цитираните по-горе библейски истини могат да ви помогнат в битката, която водите в момента?




Последиците от обезсърчението Понеделник - 7 февруари

„Като лястовица или жерав – така крещях; стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. В утеснение съм, Господи, стани ми Застъпник” (Исая 38:14).


Описанието, което Библията прави на състоянието на Езекия, не оставя никакво съмнение, че той вика от силна болка. Разбира се, при начина на изразяване на емоционален дистрес съществуват културни различия. Някъде е прието хората да страдат мълчаливо, избягвайки всякакви видими, външни прояви на скръб. Другаде (както при Езекия) жалеенето и риданието са естественият начин за реагиране на скръбта. Различия има и между отделните хора – така например някои посрещат смъртта по-спокойно от други.

Обикновено хора, боледуващи продължително или безнадеждно, проявяват симптоми на депресия. Езекия е болен – сериозно, смъртоносно болен. Затова изпада в депресията, описана в Исая 38 глава. Депресивните симптоми са толкова болезнени, че мнозина правят опити за самоубийство само и само да сложат край на ужасните си мъки. Фактически повече от десет процента от пациентите с клинична депресия се самоубиват. Явно клиничната депресия е сериозно нещо и към нея трябва да се отнасяме с подобаващата сериозност.


Какви симптоми се изброяват в тези текстове?


Псалм 31:10


Псалм 77:4


Псалм 102:4, 5


3Царе 19:4


Депресията се изразява в редица болезнени симптоми: (а) дълбоко чувство на тъга (скръб); (б) пълна липса на мотивация за каквото и да е, дори за приятни и радостни дейности; (в) промяна в апетита и теглото – или наддаване, или загуба; (г) смущения в съня – или безсъние, или прекалено много сън; (д) ниско самочувствие; (е) понижена способност за разсъждаване и запаметяване и (ж) мисли за смърт и самоубийство. При част от хората се проявяват само един-два от тези симптоми, при други – повече; едни се справят бързо, други страдат с месеци. Но при всички случаи бремето на депресията е ужасно и за да се справим с него, са нужни както медицински, така и духовни средства.


Всички се чувстваме тъжни и обезсърчени под една или друга форма, по една или друга причина, по едно или друго време.

Какво ви натъжава и защо? Припомнете си случаи, когато Бог ви е водил в миналото. Каква надежда и какво насърчение ви предлагат тези спомени? Защо е важно да ги подхранвате живи?




Облекчаване на депресията Вторник - 8 февруари

Прочетете Псалм 39:2–7. Какво става с Давид, когато мълчи? А какво става, когато започва да говори?


Подобно на повечето емоционални разстройства, депресията изисква болният да говори за своите страдания. Само това може даде начало на оздравителния процес. Приближаването към Господа в гореща и искрена молитва е безопасен начин за смъкване на напрежението и успокояване на психическата болка. В повечето случаи това не е достатъчно, но е добро начало.

Основната стратегия за справяне с депресията се състои от разговори с приятел (или терапевт), който умее да слуша, и още по-добре – ако се наложи, знае как да потърси помощ от по-сериозни източници. Вербализирането на мислите и чувствата има оздравителен ефект. Църковната общност е отлична среда за повдигане духа на обезсърчените, но в повечето случаи това е недостатъчно, особено когато е нужна професионална намеса. И все пак човек, който преживява труден момент и се чувства обезсърчен, дори депресиран, е важно да има доверена личност, с която да разговаря. Понякога дори един обикновен разговор може да подобри неимоверно състоянието на страдащия.


Прочетете Псалм 55:17. Какво обещание се дава тук? Защо то е много важно за нас?


Терапевтът може да няма свободни часове чак до другата седмица (ако изобщо има), но подобно на Давид, ние също можем да се научим да търсим помощ от Господа във всеки час на деня и във всеки ден от седмицата. Давид знае, че Бог чува гласа му и това го насърчава изключително много.

Дори невярващите терапевти препоръчват на пациенти, които вярват в силата на молитвата, да се молят. Всеки от нас дори да не страда от клинична депресия или нещо подобно, може да потвърди как молитвата към Господа ни помага да се чувстваме по-добре. Няма значение кои сме и колко дълбоко е „потънал” духът ни, връзката с Бога донася изумителна надежда, насърчение и изцеление.


Елън Уайт описва молитвата като „отваряне на сърцето пред Бога като пред приятел” (Свидетелства към църквата. Т. 4). Макар невинаги да разрешава всички проблеми, как молитвата ни помага да се справим с тях?




Нуждата от прошка Сряда - 9 февруари

Как Давид намира облекчение за своята агония? Псалм 32:1–5; виж също 1Йоаново 1:9. Как можем да открием същото за себе си?


Чувството за вина, плод от неизповядан грях, може да причини невероятна болка. Изразите, които Давид използва, ясно показват, че силно страда вътрешно. Псалм 32 и други псалми са израз на жестоката агония, през която той минава.

Когато общуваме с болни от депресия, трябва да бъдем изключително внимателни да не ги обвиняваме, че имат неизповядани грехове! Нито трябва да правим изводи, че са нечестиви и затова страдат. Жалко е, но очевидно много хора са способни да покажат съчувствие и разбиране към страдащи от физическа болест, а в същото време доста сурово осъждат страдащите от умствени и емоционални разстройства, причинени от собствените им грехове.

В своя разказ „Сърцето издайник” Едгар Алън По разказва за човек, който извършва убийство и скрива трупа под дъските на пода в същата стая. Надява се заедно с него да е скрил и вината си, но започват да го нападат мъчителни угризения. Един ден чува сърцето на убития да бие от гроба. С всеки следващ ден то бие все по-отчетливо и силно. Накрая се разбира, че чува не сърцето на жертвата си, а своето собствено сърце.

В същото време има хора, които изповядват греховете си, но въпреки това продължават да страдат от силно чувство за вина. Смятат, че са недостойни за прошка и оплакват ужасното страдание, което сами са си навлекли чрез своите грехове, макар да са ги изповядали и да са получили Божието опрощение чрез вяра. Това също може да бъде силен източник на емоционална болка. В такъв случай е важно да се съсредоточим върху Божиите обещания за изцеление и приемане - дори за най-страшните грехове. Не можем да върнем миналото, но можем, чрез Господнята благодат, да се поучим от него, от грешките си и доколкото е възможно, да възстановим щетите, които сме нанесли. В крайна сметка какво повече можем да направим от това да се оставим на Бога, на Неговата благодат, милост и изцеление!


Много хора изповядват греховете си, но чувството за вина продължава да ги измъчва. Защо е важно да се научим не само да признаем греха си и да поемем отговорността за него, но и да продължим напред, като обърнем гръб на извършеното от нас зло?




Надежда срещу страдание Четвъртък - 10 февруари

Какъв начин намира пророкът да се отърси от социалните и междуличностните проблеми, които го заобикалят? Михей 7:1–7.


Само в шест стиха (първите на седма глава) Михей описва една истинска „шведска маса” от неморални, неетични и насилнически дела – всички от неговото съвремие. От навлизането на греха насам потисничеството и насилието, липсата на уважение и зачитане, покварата и измамата са наши постоянни спътници. Продължаваме да се сблъскваме с тях и днес. Разгърнете само един вестник с днешна дата и ще намерите съвсем директни паралели с окаянството на Израел от онова време. Социалният хаос причинява особена болка, когато докосне дома ни – съседите, приятелите, брачния партньор, децата, родителите (Михей 7:5, 6).

Силно извратените междуличностни взаимоотношения причиняват душевно страдание и имат пряка връзка с депресията. Михей заявява много ясно (стих 7), че основната съставка на тайната за оцеляване в духовна криза, е надеждата.

Надеждата е жизненоважна, за да минем през живота относително здрави душевно. Тя не бива да умира дори и за невярващите – младежите, търсещи работа, трябва да се надяват, че ще намерят такава; изгубеният пътник трябва да се надява, че ще намери пътя; бизнесмените, изгубили парите си, трябва да се надяват, че ще дойдат по-добри времена. Живот без надежда губи смисъл и накрая води към смърт.

В своята „Божествена комедия” италианският философ и поет Данте Алигиери (1265–1321) прави опит да опише ада с едно изречение – над входа му има надпис: „О, вий, кои прекрачвате тоз праг, надежда всяка тука оставете!”. Най-ужасното наказание за човека е да бъдат отнети всичките му надежди.

Надеждата, която Библията предлага, е много повече от позитивно очакване. Тя сочи към окончателното разрешаване на проблемите ни – съвършеното спасение, осигурено чрез изкуплението на Исус Христос. Историческата „блажена надежда” на адвентистите от седмия ден трябва да стане фокусна точка на целия ни живот. Надеждата в Христовото завръщане ни помага да не губим от поглед перспективата, въпреки множеството неприятности около нас и да гледаме към вечността с увереност.


Прочетете следните обещания. Каква надежда ни предлагат? Исая 65:17; 2Петрово 3:13; Откровение 21:2–4. Защо в известен смисъл това е единствената ни надежда?


Погледът с вяра към новата земя може да възвърне увереността на страдащата душа. Както жена, която ражда, очаква крайния резултат – появата на своето дете – и „не помни вече тъгата си” (Йоан 16:21), така и страдащият човек може с Божията благодат да получи надежда чрез поглед към нашия загрижен Бог, Който ни е обещал нов свят. В този свят няма да съществува нито едно от нещата, причиняващи такава мъка и болка в настоящия.




Разширено изучаване Петък - 11 февруари

Прочетете Матей 26:36–43 и размишлявайте. Исус казва, че душата Му е „прескръбна до смърт” (стих 38). Представете си Неговата агония – никаква човешка подкрепа от страна на учениците, очевидно изоставен от Бога, натоварен с вината на цялото човечество. Неговото страдание превишава и най-мрачното страдание, изпитано от смъртен човек. „Наближавайки Гетсимания, Той стана странно мълчалив. Често бе посещавал това място за размишление и молитва, но никога със сърце, така препълнено със скръб, както през тази нощ – нощта на Неговата последна агония. През целия Си живот на тази земя Той бе ходил в светлината на Божието присъствие. Когато се изправяше срещу човеци, обхванати от самия дух на Сатана, Той можеше да каже: „Който Ме е пратил, с Мен е. Не Ме е оставил сам. Аз върша всякога онова, което е Нему угодно” (Йоан 8:29). Сега обаче Той бе оставен извън светлината на подкрепящото Божие присъствие. Бе причислен към грешниците. Трябваше да понесе вината на падналото човечество. Върху Него, Който не бе извършил нито един грях, се стовари нечестието на всички ни. Грехът Му изглеждаше така ужасяващ, товарът на вината, която трябваше да понесе – така тежък, щото бе изкушен да помисли, че това ще Го откъсне завинаги от любовта на Отец. Знаейки колко ужасен е Божият гняв срещу греха, Той възкликна: „Душата Ми е прескръбна до смърт!” (Елън Уайт. Копнежът на вековете).

За разискване:

1. Каква важна роля би могла да има вашата църква за облекчаване на страдащите от депресия и емоционален дистрес, независимо от причината? С каквито и източници да разполагате, колкото и да са ограничени възможностите ви, какво още можете да направите за нуждаещите се?

2. Как бихте помогнали на човек, който се моли, търси съвет, обича Господа, доверява Му се, но въпреки това продължава да се чувства завладян от тъга, без дори да знае защо? Как ще му помогнете да не се откаже от вярата си, а да се хване за надеждата и обещанията на Словото?

3. Една от най-фаталните грешки, които можем да допуснем, е да повярваме, че щом сме угнетени, депресирани и потиснати, значи Бог се е отказал от нас. Защо това най-напред не е вярно? Кои библейски герои можете да посочите като пример, че тъгата и обезсърчението не означават изоставяне от Божия страна (например пророк Илия, Еремия в тъмницата, Йоан Кръстител, Исус в Гетсимания)?

Как можете да се убедите, че чувствата не са най-добрият барометър на вярата?




Разказ
Звезда от родеото свети за Христос
Майк Браунхил

Не се случва всеки ден шампиони по родео да предадат живота си на Бога, но наскоро Дейл и Патриша Джоунс от Саут Куинсланд, Австралия направиха точно това. Те бяха кръстени, а братът на Дейл Дарил отново посвети живота си на Бога в реката, която минава покрай тяхната ферма. Само няколко седмици по-късно още един от братята, на име Стенли, също предаде живота си на Бога.

След като изучаваха Библията с няколко души, Дейл и Патриша взеха решение да посветят живота си на Бога чрез кръщение, а Дарил и други от семейството наблюдаваха от брега. Дарил почувствал, че първата му любов към Бога е избледняла и влязъл в реката с обувките и дрехите си, за да бъде кръстен отново.

Семейство Джоунс произлиза от фамилия на звезди по родео. Баща им бил шампион, а Дейл, Патриша и Дарил също имат ценни награди от шампионати. Сега Дейл и Патриша водят по-спокоен живот, като се занимават с обучение и обездка на коне в ранчото си.

„Родеото е трудно място – споделя Дейл. – Бях горд и когато се наранявах, не исках да си призная, защото смятах, че е признак на слабост. Сега Бог смекчава гордото ми сърце и обуздава бунтовния ми характер. Все още водя борба и понякога трябва да се спра, за да помоля Бог отново да поеме живота ми в ръцете Си.”

Съпругата му Патриша е шампион по родео, а Дарил също има титли в различни дисциплини. Дарил успял да спечели тези титли, макар че отказвал да се състезава в събота. „След като бях кръстен отново, аз поднових усърдието си в свидетелстването за Господа”, казва Дарил.

Дейл и Дарил отдават своята нова усърдна вяра на молитвите на своите родители. Бил и Бронуин Джоунс се молят за синовете си и за своята снаха от много години. Те с радост видяха отговора на своите молитви по време на кръщението в реката.

Патриша твърди: „Сега, след като реших да последвам Исус, животът е напълно различен. Ние живеем с думите на Христос. Животът за Бога е много по-добър от това да съм национална кралица на родеото.”

Дейл и Патриша и децата ми посещават нова адвентна църква, която беше установена в резултат на евангелизационната дейност на Глобалната мисия в тяхната област. Около 30 души посещават тази църква.


* Майк Браунхил е коодинатор на проекта на Глобалната мисия в Южен Куинсланд.

Created by ULimited®