"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Исус се просълзи

Д-р Джулиан Мелгоса

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2011 г.


Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 12 - 18 март 2011 г.

Природата като източник на здраве


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 12 март
Стих за запаметяване:
„Небесата разказват славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово и нощ на нощ изявява знание” (Псалм 19:1, 2).

Бог създава Адам и Ева по Свой образ. Възможно ли е да има по-благоприятна наследственост? След това ги поставя да живеят в Едемската градина. Възможно ли е да има по-благоприятна среда? С други думи и наследствеността, и окръжаващата среда са в божествено равновесие с цел да благоприятстват и съхраняват съвършено умственото и физическото здраве на човека.

Но грехът разрушава всичко и още при второто поколение човеци светът е омърсен от завист, омраза и насилие. Природата също понася последиците от греха и когато той стига нетърпими размери, Потопът завинаги променя фасадата на земята.

И все пак остава много красота и великолепие. Природата все още е източник на необходимите за живота ресурси и все още задоволява нашите основни нужди. Освен това ни доставя радост, наслада и щастие – нещо, което поне частично компенсира нещастията, причинени от греха.

Така, въпреки понякога насилствените и дори смъртоносни сътресения, на които е подложена, природата може да бъде източник на умствено и физическо здраве. Тя е и средство за приближаване до Твореца – Източника на всяко добро: „Всяко добро нещо и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините” (Яков 1:17).

За тази седмица прочетете:
Битие 1:272:25; 3 глава; Еремия 10:12, 13; Псалм 19:1–7; Матей 6:25–34; Псалм 104



Съвършена околна среда Неделя - 13 март

Днес, живеейки в свят, опетнен и омърсен от греха, можем само да фантазираме как трябва да е изглеждал животът на нашите първи родители в Едем. Без грях, без страдания, без смърт – без нищо, което да им причинява каквато и да е скръб или болка (които ние познаваме прекрасно). В известен смисъл сме така привикнали към нашата реалност, че тя ни се струва нормална; забравили сме, че злините са нахални нашественици – неща, които не са съществували при първоначалното сътворение, които никой не е предвиждал да съществуват, за които е обещано, че един ден отново ще бъдат премахнати.


Прочетете Битие 1:272:25. Как е обрисуван животът и окръжаващата среда в Едемската градина? Колко различна е тя от онова, което ни заобикаля днес?


Току-що сътворената човешка двойка е поставена да живее в градина, засадена лично от Бога (Битие 2:8). Макар библейският доклад да е оскъден, знаем какво прекрасно изобилие предлага природата днес, затова можем само да се опитваме да си представим каква пищност и разкош предлага тази първа градина на нашите прародители. Сетивата им са галени от гледки, звуци, вкусове, усещания и аромати, които несъмнено им доставят голямо удоволствие и удовлетворение. Това наистина е Рай.

Няма никакво съмнение, че окръжаващата среда е възможно най-подходяща за току-що сътворените човешки същества. Техните физически, емоционални и интелектуални нужди са повече от задоволени. Състояния като несигурност, тревожност и притеснение са им напълно непознати, тъй като няма нищо, което да ги причинява.

„Творецът избра за нашите първи родители среда, която бе най-добре пригодена за тяхното здраве и щастие. Не ги постави в палат и не ги заобиколи с изкуствени украси и лукс, каквито днес мнозина се мъчат да придобият (…) В градината, която Бог приготви да бъде дом на Неговите деца, накъдето и да се обърне, окото срещаше грациозни дървета и нежни цветя. Имаше дървета от всички видове, много от тях отрупани с ароматни и вкусни плодове. В клоните им птиците пееха своите хвалебствени песни. Под сенките им земните животни играеха заедно без страх” (Елън Уайт. Здравно служене).


Опитайте се да си представите как е изглеждала Едемската градина. Представете си гледките, ароматите, вкусовете – всяко нещо, отправящо предизвикателство към сетивата. Какво говори това за нашето тяло? По принцип дали то е създадено със способността да изпитва наслада?




Грехът и природата Понеделник - 14 март

Каквито и красоти и чудеса да откриваме в природата днес, тя е нож с две остриета. Да, има красота и великолепие, но има и глад, земетресения, епидемии и болести. Нещо ужасно се е объркало.


Прочетете Битие 3 глава – историята за грехопадението. Какви са незабавните промени, настъпили както в хората, така и в природата в резултат на греха?


Грехът има незабавни последици върху физическия и духовния живот на човека. Върху природата също. Ефектът му върху цялото творение е опустошителен най-малко в три направления:

- Земята е прокълната (Битие 3:17). След като напускат Едемската градина, Адам и Ева веднага се сблъскват с трудности при обработването на земята. От нея започват да израстват нежелани тръни и бодили. А най-вероятно на растежа на растенията започват да пречат и вредители. След опустошенията от Потопа нещата стават още по-зле.

- Тялото на човека претърпява значителни промени. Умората и болката стават реалност. Връзката между мъжа и жената се променя. Текстът сякаш внушава, че преди грехопадението Ева не би изпитвала болки при раждането. Връзката на Адам със земята също се променя – трудът става много по-тежък отпреди. Не е ясно как им се отразява осъзнаването на собствената им неизбежна смърт, но няма начин това да не променя цялостния им поглед към живота.

- Грехът променя отношенията между човека и животните. Омраза, ревност, егоизъм, високомерие и така нататък са причина за агресия между доскорошните приятели човек и животно. Възможно е да са се появили и други начини за унищожаване на природната среда (вероятно сравними с онези, на които сме свидетели днес). Животните започват да се избиват едно друго за храна или за утвърждаване и надмощие. Битие 3-6 глави описват бързата ескалация на покварата и насилието до такава степен, щото Бог се разкайва, че е създал всичко (Битие 6:5–7).

Истинските мащаби на тези трансформации не са ни разкрити, но можем да заключим, че настъпилите промени са дълбоки и необратими. В Своята безпределна милост обаче Бог запазва голяма част от великолепието на оригиналното творение в полза на човешките същества.


Съзерцавайте чудесата на природата, независимо къде живеете. Къде съзирате останки от оригинала на Сътворението? Каква надежда носят те? Какви обещания съдържат за един по-добър свят?




Божиите дарове в природата Вторник - 15 март

Природният свят представлява мощно доказателство не само за съществуването на Бога, но и за Неговата сила. Тъжно, но факт – както предупреждава ап. Павел, хората (несъмнено, подтикнати от Сатана) обръщат гръб на живия Бог и започват да се покланят на творението вместо на неговия Творец (вижте Римляни 1:19–25).


Прочетете как е обрисувана Божията творческа сила и непрестанната Му намеса в чудото на природата (Еремия 10:12, 13). Какво научаваме за Божия характер от Неговите творения?


Естествено всички знаем, че понякога природата се обръща срещу нас, сеейки ужас чрез земетресения, вулкани, наводнения и пр. Защо се случват тези трагедии, кога и къде се случват - това са въпроси, на които засега няма отговор. Но онова, което знаем, е разкритото в първите няколко глави на книгата „Йов” – за реалната война между Бог и Сатана; както и за използването на природните сили от страна на дявола за зли цели. Но въпреки всички ужасни бедствия Божията доброта все още може да се види в природата.


Прочетете Псалм 19:1–6 и след това перифразирайте основната вест на този текст със свои думи.


По традиция адвентистите наричат природата „второто Божие откровение”. Ако се прави със смирение и готовност за приемане влиянието на Светия Дух, наблюдаването и изследването на природния свят задълбочава вярата и упованието в Бога. Освен това задълбочава разбирането за Божията любов към Неговите творения. Това може да бъде източник на голяма интелектуална и духовна утеха. Понякога, когато всичко друго пропадне, красотата на природата и онова, което тя свидетелства за Бога, може да бъде единствен източник на надежда и утеха.


Ако свидетелствате на някого и му говорите за Божията доброта (като наблягате на Неговото откровение в природата) и той започне да ви задава въпроси за вълните цунами, за земетресенията, глада и други подобни, какво ще му отговорите? Как реалността на природните бедствия ни напомня за ограничените възможности на природата да говори за Бога?




Общуване с Бог в природата Сряда - 16 март

„Разгледайте полските кремове как растат – не се трудят, нито предат” (Матей 6:28).


Младеж, който през целия си живот е атеист, преживява духовно обръщане малко след своята двадесета година. Скоро след това няколко месеца живее на село и често броди из горите, наслаждавайки се на чудесата и красотата, създадени от Бога. Разбира се, и преди е виждал чудни неща в природата, но едва сега ги вижда като доказателство за характера на онзи Бог, Който ги е сътворил. Казва, че „сякаш за пръв път в живота очите му се отварят”. Именно през този период новоповярвалият християнин осъзнава какво означава да познаваш Бога истински.


Прочетете Матей 6:25–34. Какви уроци можем да научим от природата според Исус?


Несъмнено, изследването на творението може да ни даде много ценни духовни уроци. Но природата може да допринесе за духовния ни напредък и по още един начин. Лука 5:16 казва, че Исус „се оттегляше в пустините и се молеше” – нещо, което Той прави често. Понякога и ние имаме нужда да избягаме от всички и всичко и да останем насаме с Господа сред природата. Красотата, утехата, мирът и спокойствието, които намираме там, говорят на сърцето и на ума така, както нищо друго. Може и да не преживеем някакво внезапно откровение или да осмислим нова истина; може да не получим нови прозрения върху някое учение или библейски текст. Но това, което винаги ще получим, е неизразимото осъзнаване на любовта и силата на Онзи, Който е създал всичко това. Колкото и индивидуални да са подобни преживявания с Господа, усамотяването в природата в общение с Него винаги носи изцеление и мир за тялото и душата.

„Всички, които са обучавани от Бога, имат нужда от един тих час на общение със собственото си сърце, с природата и с Него. Тогава им се разкрива животът, който не е в съгласие със света, с неговите обичаи и практики. Всеки се нуждае от лична опитност в придобиването на знание за Божията воля. Трябва лично да Го чуем да говори на сърцето ни. Когато всеки друг глас замлъкне и тихо чакаме пред Него, в тишината душата може по-ясно да различи Божия глас” (Елън Уайт. Здравно служене).


Кога за последен път общувахте с Бога в природата? Ако имате възможност, положете усилия да го направите. Може да се изненадате какъв положителен духовен ефект ще има това върху вас.




Сто и четвърти псалм Четвъртък - 17 март

През деветнадесети век се разпространява популярно учение, наречено деизъм, според което Бог е създал света и след това го е оставил на „самотек”. С други думи, Бог съществува, но не се намесва в живота ни.

Но Библията не казва подобно нещо. Бог не е „навил” света като пружинка на часовник и след това да го пусне да се оправя сам. Според Писанието Той директно се намесва в човешките дела!


Прочетете Псалм 104 с молитва. Какво казва този текст за ролята на Бог в създаването на природния свят?


Може би това, което прави най-силно впечатление в 104 псалм е ентусиазмът и вълнението, съдържащи се в самите думи. Псалмистът ликува от творческата и поддържащата сила на Господа. Почти го чуваме как изрича с висок глас думи на хваление и преклонение. Той вижда колко реално действа Бог всеки ден в природата.

Бог, представен в този псалм, не е богът на деистите. Той участва във всичко, което се случва. Несъмнено каквито и да са личните му проблеми, псалмистът открива утеха и надежда в Божията сила. Разбира се, съзерцаването на птиците в техните гнезда или на лъвовете, които си търсят храна, няма да разреши нито един ежедневен проблем, но онова, което той вижда в природата, му говори за Божията благост и сила и това му носи надежда.

Природата може да бъде и източник на изцеление за тялото, ума и духа. В много случаи чистият въздух, слънчевата светлина, водата и здравословната храна могат да направят чудеса за нас – както физически, така и духовно. Природните лекарства си остават най-мощното средство за здраве и изцеление.

Освен това лекарите често съветват хората да се откъснат от работата и стреса и да си дадат почивка, да се отпуснат някъде в естествена среда. Изследванията доказват колко благотворна може да бъде природата и естествената среда изобщо за физическото и духовното здраве. В крайна сметка Бог заселва първите ни родители в градина, а не на градски площад. Нещо в нас резонира по-хармонично сред поляна с цветя, отколкото на асфалтов паркинг.


Природата е един от най-великите дарове на Бога. Трябва да правим всичко според силите си, за да се възползваме от него. Как можем да получим повече от онова, което ни е подарил Господ чрез природата?




Разширено изучаване Петък - 18 март

„Домът на нашите първи родители бе образец за домовете на техните потомци, които щяха да населят земята. Този дом, украсен от ръката на самия Бог, не бе някакъв величествен палат. Хората в своята гордост се наслаждават на великолепни и скъпи постройки и отдават слава на делата на собствените си ръце; Бог обаче постави Адам в градина. Тя бе неговото жилище. Сините небеса бяха неговият покрив, земята със своите нежни цветя и килим от жива зеленина – неговият под, а бухналите клони на зелените дървета – негов балдахин. По „стените” му бяха „окачени” най-великолепните картини, изработени от великия Майстор Художник. Заобикалящата среда непрекъснато напомняше на святата двойка урока, че истинското щастие се състои не в задоволяване на гордостта и угаждане със скъпи неща, а в общението с Бога чрез Неговите творения. Ако хората отдаваха по-малко внимание на изкуственото и се стремяха към по-голяма простота, щяха да са много по-близо до откриването на Божията цел с тяхното собствено създаване” (Елън Уайт. Патриарси и пророци).

„Постоянният контакт с тайните на живота и с чара на природата, както и нежното служене на прекрасните Божии творения съживява ума, пречиства и облагородява характера” (Елън Уайт. Дом и семейство).

За разискване:

1. Как да бъдем сигурни, че не прекрачваме границата между любител на природата и поклонник на природата? Защо невинаги е лесно да се различат двете неща? Колкото и прекрасна да е природата, не бива никога да забравяме, че тя не може да ни спаси. Може да го направи единствено Бог, Който ни е създал. Защо е важно тази съдбоносна истина да не се изтрива от ума ни?

2. Какво трябва да кажем ние като адвентисти от седмия ден по цялата тема за околната среда? Кое от нашите учения може да бъде полезен и нужен компонент от този важен въпрос. В същото време как да реагираме на следното твърдение: „Е, нали знаем, че Господ идва скоро и целият свят ще бъде унищожен и после пресътворен, така че околната среда не е важна”?

3. Как невероятният напредък на природните науки може да ни помага нашата любов и преклонение пред Божията сила да нарастват? Помислете колко много знаем за природата днес – неща, за които древните не са имали никакво понятие. С други думи, какви допълнителни причини има да се удивяваме на творческата сила на Бога в сравнение с тях?




Разказ
Фар в тъмнината
От Франис Ахисон

Делегатите от протестантската църква излязоха от офиса на адвентната мисия в Бенин и започнаха да разговарят доста оживено. Бяха дошли да помолят адвентни служители да ги учат на Библията и президентът на мисията се съгласи.

В определения ден мнозина дойдоха да чуят адвентния пастор да им проповядва за Бога. След събранието бе създадена църква и временна постройка бе издигната, за да подслони вярващите до построяването на постоянна сграда.

Църковните членове нараснаха до 60 души, но църквата продължаваше да се бори със силите на Сатана и вуду религията, която е завладяла хората от тази област. Повечето църковни членове си изкарват прехраната с риболов или физически труд и не печелят много пари. Те обаче правят големи жертви, за да купят циментови блокчета за деня, когато ще мога да построят своята църква.

Една жена от църквата се разболя сериозно и местните лекари не можеха да й помогнат. Съпругът й я отведе в голямата градска болница, където докторите откриха, че има тумор и се налага да бъде оперирана. Съпругът й нямаше толкова пари. Той я отведе у дома уплашен, че скоро ще настъпи краят. Направи единственото, което можеше: Повика църковните водачи да се молят за нея.

Същата нощ жената се събудила и видяла ангел в стаята си. Той я докоснал и казал: „Бог ме изпрати да те излекувам.” Събудила се силно изненадана от съня. Тогава чула глас: „Стани и ходи.” Тя не можела да ходи от няколко седмици, но изведнъж се изправила и направила няколко крачки.

На следващия ден докторът не могъл да открие тумора. Повикал свои колеги да я прегледат, но и те не намерили нищо обезпокоително. „Туморът го няма”, възкликнал той. Тогава жената му разказала за посещението на ангела.

В селото се разнесла новината, че жената е изцелена. Църковните членове се зарадвали заедно с нея. Изцелението й укрепило вярата на мнозина в църквата и в градчето. Много хора посетили църквата да проверят каква е тази църква, която има силата да лекува. Църковните членове с радост отдавали слава на Бога.


* Франсис Ахисон е мирянин евангелизатор в Южен Бенин.

Created by ULimited®