"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

"Второстепенни" герои
от Стария Завет

Джералд и Шантал Клингбейл

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2010 г.


Урок 7 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 6 - 12 ноември 2010 г.

Авиатар – свещеникът


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 6 ноември
Стих за запаметяване:
„Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ – люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина” (1Петрово 2:9).

Свещениците играят много важна роля в живота и историята на Израел. И не само на Израел, но и на околните народи. Според традициите на Месопотамия, царят е и свещеник, който концентрира в себе си и политическата, и религиозната власт. Свещеническото съсловие има много силно влияние в двора и в много случаи свещениците са тези, които свалят и качват царете. Особено в Стария Завет те имат ключова роля за вярата на Израел. Свещената история доказва, че и в новозаветната епоха те все още имат влияние.

Свещеничеството на всички вярващи (1Петрово 2:9) става популярно като идея едва по време на протестантската Реформация, но не е изцяло новозаветно учение (вижте Изход 19:6). Изглежда, във всички времена Божият идеал е бил вярващите да бъдат святи и да служат на другите, като ходатайстват за тях и ги запознават със спасителния план.

Тази седмица ще се спрем на историята за Авиатар и чрез нея ще научим важни неща за старозаветното свещеничество. Ще разберем, че то се базира не на произход или образование, а на лично посвещение на Господа. И както в случая с Авиатар, погрешни решения могат да лишат един свещеник от честта и привилегията на неговата служба.

За тази седмица прочетете:
Изход 28:6; 39:2–7; 1Царе 21:1–9; 22:6–23; 2Царе 15:13–29



Лъжи и трагедия Неделя - 7 ноември

Прочетете 1Царе 21:1–9 и 1Царе 22:6–23. След това отговорете на следните въпроси:


С каква лъжа Давид обяснява на Ахимелех защо е там?


Ахимелех се доверява на Давид и какво му се случва в резултат?


По какъв начин Саул се опитва да настрои своите войници срещу Давид? Какъв аргумент използва?


С какви думи Ахимелех защитава характера и верността на Давид в присъствието на Саул?


До каква степен Саул пада и деградира, колко отмъстителен става? Как споменатата история ни помага да разберем това?


Защо според вас Доик – чужденецът – се съгласява да направи това, което служителите на Саул отказват?


Каква е реакцията на Давид при вестта за това масово клане? В какъв смисъл можем да я наречем правилна?


Какво обещава Давид на единствения син на Ахимелех, успял да се спаси от изтреблението?


Обърнете внимание на контраста между чест и безчестие, вярност и невярност. Вижте какво опустошение причиняват нечестието и грехът. Пред какви морални дилеми сте изправени; какви морални решения трябва да вземете? Обмислете възможните последици от тях още преди да сте ги взели.




Авиатар – свещеникът Понеделник - 8 ноември

Не ни се докладва как Авиатар успява да се спаси от клането, погубило цялото му семейство. Казва се само, че е избягал и е отишъл при Давид. Но преди да избяга, той успява да спаси ефода (вижте 1Царе 23:6) – един от най-важните атрибути на първосвещеника (носен върху свещените му одежди; вижте Изход 28:6; 39:2–7), използван за допитване до Божията воля преди вземане на важно решение. Записани са най-малко два случая, в които Давид използва Авиатар и ефода, за да се допита до Бога (1Царе 23:9–12; 30:7, 8).

За разлика от нас днес, твърде малко от съвременниците на Авиатар имат достъп до писаното Божие Слово. Съществуват едва няколко ръкописни копия на Книгата на закона (Петокнижието). Затова повечето хора разполагат със съвсем ограничени възможности лично да изследват Писанията. Повечето от нас се радват на привилегията на личен достъп до Словото на Бога. Той е обещал да ни даде Своя Свети Дух, за да ни го разяснява – както лично, така и като църква (Йоан 14:26). Предава ни Своята воля и съвети също и чрез хора (Притчи 20:18), и чрез обстоятелствата (Римляни 8:28).


Какво включват част от задълженията на Авиатар като свещеник? 1Царе 23:9–13; 2Царе 15:24; 17:15–22.


Наред с изпълнението на своите функции Авиатар преживява лична трагедия и подобно на Давид става бездомен беглец. Това сякаш по някакъв начин го подготвя да служи още по-добре на бъдещия цар, който също постоянно бяга за живота си. Разбира притесненията, страховете и предателствата, които преживяват Давид и хората му, докато ги преследват.

Този мотив за лично идентифициране с човек или група хора е много важна част от новозаветната концепция за свещеничеството. Авторът на Посланието към евреите казва, че Исус може да бъде наш Първосвещеник, защото се е оприличил във всичко на нас (Евреи 2:17).


Прочетете 1Петрово 2:9. Новият Завет ясно заявява, че там, където живеем, всички ние носим отговорности на свещеници. Не сме самозванци. Исус казва: „Вие не избрахте Мен, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде” (Йоан 15:16). Божият призив към нас не ни превръща в старозаветни свещеници или новозаветни апостоли, но ни изправя пред предизвикателството да се застъпваме за своите семейства, приятели и близки. Как бихте могли да служите по-добре като „свещеници”?




Въстанието на Авесалом Вторник - 9 ноември

2Царе 15–18 глави разказват тъжната история за Авесалом – Давидовия син, – който се бунтува срещу управлението на баща си. В един момент армията на Авесалом се отправя към Ерусалим. За Авиатар това сигурно е жив кошмар. Давид предпочита да бяга, отколкото да превърне Ерусалим в бойно поле и да подложи жителите му на кърваво клане. Всички, които са му останали верни, се подготвят да бягат заедно с него. Авиатар сигурно си спомня своето собствено бягство, когато цар Саул избива цялото му семейство и всички жители на неговото село. Той също се приготвя да бяга заедно с Давид.


Прочетете 2Царе 15:13–29. Какво научаваме от този разказ за характера на Давид дори във време на бедствие? Каква е ролята на Авиатар?


Подготвяйки се да напуснат града, Авиатар и останалите свещеници вземат Божия ковчег, но Давид заповядва да го оставят. Той е научил урока, че наличието на символа на Божието присъствие сред тях не означава непременно, че и Бог е с тях. Носенето на кръстче, залепването на лепенка с религиозен текст върху колата или изпълняването на няколко ритуала не е гаранция, че Бог присъства в живота ни и го одобрява. Той не може да бъде манипулиран. Ковчегът трябва да остане там, където му е мястото. Оставяйки го, Давид показва вяра, че Бог ще го спаси и ще го върне отново в Ерусалим.

Божият ковчег е върнат и докато приключи евакуирането на града, Авиатар принася жертви (2Царе 15:24). В този момент свещениците Авиатар и Садок служат като застъпници за Давид и неговия народ.

Описанието на шпионската разузнавателна мрежа на Давид представлява вълнуващо четиво (2Царе 17:15–29). Авиатар и Садок остават в Ерусалим като негови „очи” и „уши”. Техните синове чакат известия извън града. Известията им носи една безобидна слугиня, която не буди никакво подозрение. Но хората невинаги са такива, каквито изглеждат. Млад човек, навъртащ се невинно наоколо, явно е достатъчно интелигентен, за да разбере какво става и донася на Авесалом. Той хуква да преследва свещеническите синове, но те попадат на симпатизант и се спускат в неговия кладенец. Жена му хвърля върху отвора на кладенеца покривка и пръска върху нея малко жито, създавайки погрешно впечатление за неговото предназначение – алюзия към „яташките” методи на Раав, която скрива шпионите сред снопите от лен (Исус Навин 2:6).

Днес също много неща не са такива, каквито изглеждат. Често усмивката е „покривало” върху сърце, изпълнено с болка. Като Христови последователи ние сме и Негови представители – Негови ръце, които се протягат към другите. Трябва да бъдем достатъчно чувствителни и наблюдателни, за да виждаме отвъд очевидното; да виждаме истинското положение на хората и с радост да жертваме себе си, за да им помагаме.




Изборът на Авиатар Сряда - 10 ноември

Не разполагаме с доклад за личните мнения, политическите или религиозните възгледи на Авиатар. Всичко казано от него е записано като Божие Слово към Давид. Но неговите дела говорят по-ясно от думите. Самото му присъствие там представлява мощно свидетелство.

По времето на Давид традицията повелява първородният син да бъде основният наследник на бащата. Когато бащата е цар, това включва и наследяване на престола. Но Бог никога не се е съобразявал с традициите. В интерес на истината през цялата история на Израел Той често отхвърля първородните и призовава други – понякога с директна Божествена заповед, понякога чрез обстоятелствата, понякога чрез личния избор на самия първороден (вижте Битие 4:1–5; 21:8–12; 25:21–36; 48:8–19; 1Царе 16:6–12).


Прочетете 3Царе 1:1–8. Какво би могло да накара Авиатар – иначе толкова лоялен към Давид – да постъпи така?


Соломон не е най-големият син и не е нормално да очаква да наследи баща си на престола. Най-големият син – Амнон – е убит от брат си Авесалом. Авесалом, от своя страна, е убит по време на своя несполучлив опит за преврат. Четвъртият поред син Адония съвсем естествено смята, че престолът му се полага по право. Обсъжда това с Йоав и Авиатар – те му обещават подкрепата си (3Царе 1:7).

Соломон е по-малък от Адония и освен това, е с позорен произход. Майка му е не друга, а небезизвестната Витсавее – бившата жена на хетееца Урия, убит по заповед на Давид, за да бъде прикрита любовната му афера с нея. Но въпреки срамното петно в своята биография Соломон е възлюбен от Бога (2Царе 12:24) и Той недвусмислено заявява, че го е избрал да наследи Давидовия престол (1Летописи 22:9, 10). Изправен пред такъв „нелеп” избор, Авиатар вероятно не може да преглътне неизбежния публичен скандал, който ще последва, и затова се връща към „сигурното”, към традицията; противопоставя се на ясната открита Божия воля.

Традициите са много удобно нещо, защото ни избавят от отговорността да преценяваме всяко нещо в светлината на ясната и открита Божия воля. Много по-удобно и „по-безопасно” е просто да кажем: „Ами винаги сме го правили така”.


Позволявате ли на традициите да препречват пътя, по който ви води Бог? В същото време, защо трябва да внимаваме да не обявяваме механично нещо за „традиция” и с лека ръка да го отхвърляме?




Съдбата на Авиатар Четвъртък - 11 ноември

След смъртта на Давид току-що възкачилият се на престола Соломон трябва да разреши няколко проблема. Екзекутира Адония (3Царе 2:13–25), но остава проблемът със свещеника Авиатар, служил толкова вярно на баща му Давид. Как да го накаже за участието му във въстанието срещу него?


Прочетете 3Царе 2:26, 27. Как Соломон постъпва с Авиатар и какви причини изтъква за това?


Един повърхностен прочит на този стих може да остави впечатлението, че Авиатар е отхвърлен като свещеник заради пророчеството, дадено на Илий преди един век (1Царе 2:30–36). Всъщност обаче това е демонстрация на Божието всезнание – Той знае какви решения ще вземем в бъдеще със своята свободна воля. Знае какво ще изберем ние и нашите потомци, затова може да го предскаже. Знае, че точно както синовете на Илий със собственото си поведение сами се лишават от честта на свещеническото служене, така и техният потомък Авиатар сам ще се лиши от честта на свещеническата служба със своето нежелание да се покори на Божията воля.


Прочетете Матей 26:14–16, 20–25. Обяснете това предсказание в светлината на лишаването на Авиатар от свещенически сан. Кой принцип действа и в двата случая?


През цялото време Исус знае, че Юда ще го предаде, но въпреки това не го отблъсква. Напротив, прави го част от най-тесния Си кръг приятели – дванадесетте. Дава му възможност да усети Божията сила от първа ръка. Но подобно на Авиатар, Юда не е готов да приеме Божията воля. Изглежда, дори не споделя идеите му относно Божието царство, но желае да се възползва от властта и контрола. Иска да види Исус коронясан за Цар на земно царство. В гнева си се обръща към земните водачи – книжниците и фарисеите – и предава своя Бог.

Божественото предузнание не се преобразува автоматично в Божествено предопределение. Хората имат право на избор – както Юда и Авиатар. Божието предузнание за техния избор не ограничава свободата им да го реализират.


Правото на избор е един от най-свещените дарове, които Бог ни е дал. Той е заплатен с много висока цена – кръстната смърт на Исус. (Ако нямахме право на избор, нямаше да можем да изберем греха и нямаше да се налага Исус да умира за нас.) Колко се молите и колко внимателно обмисляте предварително решенията си?




Разширено изучаване Петък - 12 ноември

„Бог ви е избрал за велико и славно дело. Иска да ви дисциплинира, изпита, провери, очисти и облагороди, така че това велико дело да бъде извършено с пълно отдаване слава на Единствения, Който я заслужава. Каква мисъл! Бог избира един човек, създава близка връзка с него и му предлага мисия, която да изпълни за Него. Слабият става силен, плахият – смел; нерешителният бързо и непоколебимо взема решения. Нима е възможно човек да е толкова важен, че да получи поръчение лично от Царя на царете? Ще позволите ли на светските амбиции да ви подлъжат и отдалечат от това свято доверие, от тази свещена мисия?”(Елън Уайт. Избрани вести. Книга 2).

За разискване:

1. Размислете върху живота на Саул – как е възможно човек, на когото е дадено толкова много, да пропилее и прахоса всичко – наистина всичко? Какви поуки съдържа историята на неговия живот? Какви грешки допуска и защо те се превръщат в първите стъпки по пътеката надолу? Как стига дотам, че да извърши делата, за които четохме тази седмица?

2. Помислете – в Своето човешко естество Исус е способен да страда заедно с нас и да ни съчувства в нашите борби и неволи. Защо човешкото Му естество е толкова важно?

3. Има ли член от вашата църква, който наскоро да е преживял тежка загуба? Как бихте могли да му помогнете? С други думи, какво бихте могли да направите за него, освен да му говорите утешителни думи? Има ли случаи, когато наистина не може да се направи друго, освен само да се изричат утешителни думи?

4. Един от трудните въпроси, поставял предизвикателство пред християнските мислители и философи през вековете, е този за Божието предузнание и свободната воля на човека. Ако Бог предварително знае какво ще изберем, свободни ли сме реално да го изберем? Ако не сме, тогава къде отива личната свобода? А ако нямаме свобода, как можем да бъдем справедливо съдени или наказвани за делата си? В опита си да разрешат тази главоблъсканица някои заявяват, че част от делата ни не са предварително известни на Бога, в противен случай, няма начин те да се направят със свободна воля. За други проблем изобщо не съществува – това, че Бог знае какво ще направи един човек, по никакъв начин не влияе върху свободата и правото му сам да реши да го направи. Обсъдете тези въпроси в групата, като не забравяте, че може и да не стигнете до окончателен и ясен отговор на всичките. Важно е да разберете едно – ние сме свободни същества. И макар Бог да зачита правото ни на избор, все пак всичко е под Неговия контрол.




Разказ
Бягство от злото

Хиларио се измъкнал от дома си и тръгна по прашния път в Южна Ангола. Никога вече не се върнал.

Заживял с баба си, след като родителите му били убити, когато бил още пеленаче. Тя го научила да се моли и го водела на църква всяка неделя. Искал да стане свещеник, но гражданската война го принудила да избяга от Южна Ангола, където останал при вуйчо си.

Един от братовчедите му умрял, а друг се разболял тежко. Вуйчо му завел цялото семейство при един традиционен лечител, който им казал, че трябва да се изкъпят по специален начин, за да се освободят от проклятието. Нещо в поведението на тази жена обезпокоило Хиларио и той не пожелал да предприеме лечението. Вуйчо му обаче настоявал.

В Хиларио започнали да се забелязват симптоми на обладаване от зъл дух. Често усещал как някой се опитва да го удуши. Изцелителката го поканила да живее с него, за да научи как да използва новата си „дарба”. Когато отказал, тя го заплашвила: „Ако не останеш с мене, ще умреш.”

Вуйчо му настоял той да отиде и младежът трябвало да се подчини. Хиларио осъзнал, че силата на тази жена е от дявола. Започнал да моли Бога за помощ. Няколко пъти се опитвал да избяга от дома, но някаква сила го задържала и той не можел да помръдне. Жената го нахокала за това, че се опитва да си тръгне и му напомнила, че ще умре, ако избяга.

Хиларио се молил за избавление и Бог му отговорил. Една сутрин отишъл да изпълни някаква поръчка и никога не се върнал.

Отишъл в града, където живеела баба му. Там се срещнал с едно момиче и двамата заживели без брак. Веднъж намерил Библия и започнал да я чете, търсейки истината за Бога. Когато открил стих за съботата, Хиларио се спрял. Всичко било толкова ясно. Спомнил си за един вуйчо, който бил адвентист от седмия ден. Посетил го, за да го запита за съботата.

Вуйчо му го завел на църква. По време на богослужението Хиларио осъзнал, че духът, който го тормозел, се е оттеглил. Помолил Христос да влезе в живота му. Когато обаче решил да се кръсти, съпругата му го напуснала.

Хиларио се молил и за нея, докато се подготвял за кръщението и няколко месеца по-късно тя се завърнала. Отишла на църква заедно с него и не след дълго пожелала двамата да се оженят и да се кръстят. „Сега живеем в Божията свобода – казва Хиларио. – Ние сме нови хора. Благодарим на Бога, че ни избави и спаси.”


* Хиларио и съпругата му споделят своята вяра в Луанда, Ангола.