"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

"Второстепенни" герои
от Стария Завет

Джералд и Шантал Клингбейл

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2010 г.


Урок 10 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 27 ноември - 3 декември 2010 г.

Божият човек – послушанието не е по желание


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 27 ноември
Стих за запаметяване:
„И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в Писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля; защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога, движими от Светия Дух” (2Петрово 1:20, 21).

Тази седмица ще се спрем на една от най-странните истории в Стария Завет. При пръв прочит в нея откриваме един отстъпил от Бога цар, един пророк, който отказва да яде определени храни, един олтар, който се пуква като яйце, най-смущаващото – един стар пророк, който лъже, и накрая един извънредно опасен лъв.

Историята се случва през първите години след разделянето на царството – време на политическо и религиозно напрежение. Под ръководството на Еровоам (и с подчертана благосклонност от страна на Господа – 3Царе 11:29–39) десетте племена се отделят от Ровоам – сина на Соломон и престолонаследник от династията на Давид. Във въздуха витае усещане за война и в този период на нестабилност и промени Бог изпраща при цар Еровоам в северното царство Свой пророк със специална вест относно поклонението пред идоли – в края то ще стане причина за гибелта на цялото царство.

Под повърхността на тази история за някакъв безименен пророк лежи важната тема за послушанието – колко сериозно гледа Бог на нашето послушание. Макар много от въпросите ни да остават без отговор, този разказ е доказателство, че проповядването на евангелие, което не води към послушание, е проповядване на сто процента фалшива вест.

За тази седмица прочетете:
Изход 32 глава; 3Царе 13:1–34; Даниил 5:13–17; Лука 16:31; Йоан 15:24; 2 Тимотей 4:3



Политика и религия Неделя - 28 ноември

След смъртта на Соломон слабото управление на сина му Ровоам довежда до разделение на нацията – цар Еровоам оглавява северното царство – Израел, а Ровоам остава в Юда – южното царство (вижте 3Царе 12 глава).

Скоро след разделението Еровоам повежда Северното царство по много опасен път. Не че преднамерено или умишлено отклонява Израел от Бога към идолите, не! Единственият му мотив е политическата целесъобразност. Създава два центъра на поклонение – във Ветил и в Дан. Твърди, че просто се опитва да улесни израелтяните, така че да не се налага да изминават целия този път до Ерусалим, за да се покланят на Бога. А златните телета са само видими материални предмети, които да им напомнят за Него (не са Негово изображение); тяхното предназначение е просто да направят богослужението „по-прегледно” и правдоподобно за обикновения израелтянин. Но делото, предназначено да бъде обикновен политически ход, в края довежда до нарушаване на Десетте заповеди на Бога (Изход 20:4, 5).


Какви сходства забелязвате между историята със златното теле в Изход 32 глава и златните телета на Еровоам? Вижте 3Царе 12:25–33.


Добре е да бъдем изобретателни и да адаптираме поклонението пред Бога към своята специфична култура. Но в същото време трябва да сме много внимателни. Дори лекото отклонение от една ясна Божия заповед има дългосрочни последици. В случая с Израел златните телета повеждат народа към отявлено, крещящо беззаконие. Но нещата не спират дотук. Налага се Еровоам да въведе още промени. Трябва да убеди част от левитите, живеещи в неговите територии, да служат като свещеници в новооснованите светилища. Те обаче съзират опасността в подобно начинание и отказват да направят нещо в явно противоречие с Божиите заповеди. Така че царят е принуден да си „произведе” свещеници от обикновените хора (3Царе 12:31, 32). Това от своя страна довежда до компрометиране светостта на службата.

Докладът за религиозно-политическите „нововъведения” на Еровоам трябва да послужи като предупреждение за ранната християнска църква, но тя повтаря съвсем същите грешки. Небесните заповеди се изкривяват поради политически и социални съображения. Неделята не е новият „свят” ден, който да измести съботата! Тя просто служи, за да разграничи християните от евреите. Иконопочитанието се въвежда единствено за да направи поклонението пред Бога „по-нагледно” за повярвалите езичници. Обстоятелствата, довели до тези промени, в никакъв случай не са уникални единствено за времето на Еровоам или за ранната църква. Днес и нашата църква се изправя пред подобни предизвикателства.


Какъв културен натиск оказва обществото върху вашата църква? Доколко сте податливи лично вие на такъв натиск? Доколко сте готови да правите компромиси с „малки” неща?




Бог е „на ход” Понеделник - 29 ноември

Докато Еровоам провежда своите политически маневри, Бог излиза на сцената и прави така, че да се чуе Неговият глас. Говори чрез един пророк от Юда. Този безименен пророк се появява точно в момента, когато Еровоам стои пред своя олтар по време на церемонията за освещаване на новото светилище. Присъства сигурно всеки, който е „някой” в Северното царство. Очевидно Бог е избрал най-благоприятния момент да действа. И действията му имат драматичен ефект.


Прочетете 3Царе 13:1–6. Какво става тук? Какво ни идва на ум веднага след като прочетем тази история? Какви поуки извличаме?


Макар и неназован по име, пророкът е наречен „Божи човек”. Това е обичайна титла за всички, признати за Божии вестители. Употребена е за Мойсей (Второзаконие 33:1) и Илия (3Царе 17:18). Тя слага безименния пророк в една група с някои от най-великите пророци на Стария Завет. По този начин читателят вече очаква много от него. Божият човек вика против жертвеника на Еровоам и изрича предсказание. В него споменава едно име – Йосия (3Царе 13:2). Това е невероятно, защото Йосия ще се роди почти три века по-късно. Това напомня за Кир Персиеца, чието име е споменато от пророк Исая около двеста години преди времето на раждането му (вижте Исая 44:28; 45:1).

Кои са основните точки във вестта, предадена от Божия човек? Първо, жертвеникът е незаконен и пророкът предрича, че потомък на Давид на име Йосия ще го оскверни. Точно от това Еровоам се страхува най-много. Той основава тези центрове за поклонение именно за да избегне преминаването на неговото царство в ръцете на някой от наследниците на Давидовия престол. Втората точка от вестта представлява незабавна и публична изява на Божията сила – нещо като гаранция, че пророчеството със сигурност ще се изпълни. Пред очите на всички олтарът се разцепва на две. Може би с цел да припомни на зрителите двете плочи на Десетте заповеди, които Мойсей строшава при вида на първото златно теле.

Изглежда, Еровоам не е научил нищо от историята на своя народ. Поставя две златни телета вместо едно. И сега, вместо да се покае, насочва обвинителен пръст към Божия човек. В библейските времена посочването с ръка, с тояга или жезъл винаги е било знак за осъждане. Еровоам заповядва да го арестуват. Дотук с покоряването на Божията воля.


Как се проявява Божията милост и благодат дори към такъв упорит и непреклонен човек като Еровоам? Колко пъти ви се е случвало да се държите по съвсем същия начин спрямо ясните Божии напътствия? Какви бяха последиците за вас?




Щедри подаръци Вторник - 30 ноември

Това е впечатляващо, зрелищно чудо. Ръката на Еровоам „изсъхна, така щото не можа да я потегли надире към себе си” (3Царе 13:4). После незабавно е излекувана и възстановена. След такова убедително доказателство очакваме от цар Еровоам да се покае поне публично, външно. Но чудесата не могат да променят волята ни. Даже след драматична намеса от страна на Бога е изненадващо лесно да си намерим „естествени” обяснения или просто без никакви обяснения да се върнем към старите си навици.


Каква е връзката между чудеса и вяра според думите на самия Исус? Лука 16:31; Йоан 10:25–28; 15:24. Как мислите, защо това важи с пълна сила и за нас?


Вместо да се откаже от религиозните си инициативи и да започне истински дълбоки реформи, Еровоам просто сменя тактиката (вижте 3Царе 13:7–10). Кани Божия човек в дома си и му предлага подкуп. Това пак е политически мотивиран акт с цел неутрализиране въздействието на небесната вест върху народа, станал свидетел на чудото. Царят предлага да наеме Божия човек на постоянна служба при себе си. Само този, който има власт да раздава постове, е в положение да предложи такъв подкуп, но един Божи човек никога не се продава. Той дължи вярност единствено на Бога и не може да позволи Божиите вести да бъдат „адаптирани” и нагаждани според желанията на онзи, който го спонсорира.


Прочетете 4Царе 5:14–16 и Даниил 5:13–17. Как реагират пророците на подаръците, които им се предлагат?


Даването на подарък поставя даващия в силна позиция, а получателя в позиция на „длъжник”. Божият човек не само отказва царския подарък, но отива още по-далеч – заявява, че няма нито да яде, нито да пие нещо, докато е на територията на Израел. Отхвърляйки гостоприемството на Еровоам, той казва „не” на смесването на истинското поклонение с идолопоклонство. Божиите човеци не бива да се продават. Те трябва да вървят по друг път. На Божия човек не му се налага да измине кой знае какво разстояние, защото Ветил, където се провежда церемонията по освещаването, е на около два километра от границата с Юда. Най-близкият град на територията на Юда е Масфа – на около десет километра от Ветил. Това е драматична „жива притча” – като откаже да яде и пие, като дори се върне у дома по друг път, Божият човек трябва да покаже нагледно колко възмутителни и гнусни са идолопоклонническите обичаи в очите на Бога.


Как гледа вашето общество на даването на подаръци или вършенето на различни „услуги”? Дали не сте задлъжнели към някого заради подаръците, които сте получили? Помолете се Бог да ви помогне да избегнете всички възможни компрометиращи ситуации, които ви застрашават заради взети подаръци.




В капана на изкушението Сряда - 1 декември

Драматичната намеса на Бог по време на церемонията дава на обикновените хора богата храна за разговори. Няколко младежи, които присъстват там, се прибират у дома и разказват на баща си всичко за Божия човек. Името на бащата не е споменато, но разбираме, че е стар; всъщност, и той е пророк. Той решава да тръгне след Божия човек и го намира седнал под едно дърво.


Прочетете 3Царе 13:11–19. Сравнете този текст с първото изкушение и първата лъжа, записани в Битие 3:1–5. Какви са приликите и какво научаваме от тези две случки?


Божият човек не може да не е разбрал колко неотложна и бърза е неговата мисия. Наредено му е да предаде вестта си на царя и след това, без да губи никакво време за ядене и пиене, веднага да се връща обратно. Въпреки това ние го намираме да отдъхва спокойно, седнал под едно дърво на територията на Израел. Можеше за измине двата километра и да седне под някое дърво в Юда. Изгубвайки чувството за неотложност, той отваря „вратата” на ума си за изкушението.

Старият пророк излъгва Божия човек. Не знаем какви са мотивите му да постъпи така. Но каквито и да са, Библията е пределно ясна: „…той го лъжеше” (3Царе 13:18). В този момент той е оръдие на Сатана – бащата на лъжата (Йоан 8:44). Още по-смущаваща е може би лекотата, с която Божият човек влиза в капана. След като явно е воден от Бога, явно изпълнява Божията воля, той се „хваща на номера” и прави точно обратното на онова, което Бог му е казал.

Трудно е да го проумеем, нали? Иска ни се да му намерим извинение за непослушанието – та нали е подведен! Но Бог никога няма да приеме извинение за това, че сме повярвали в лъжа, след като тази лъжа очевидно противоречи на ясна Негова заповед.

Изкушението винаги цели едно и също нещо – да изберем да не се покорим на откритата Божия воля. То не се променя; по-скоро се променят формите, под които се появява. В Евреи 4:15 се казва, че Исус е бил изкушаван също като нас. Той се е сблъсквал със същите основни видове изкушения, с които се сблъскваме и ние (макар и облечени в съвременни „одежди”), и ги е побеждавал. Той ни обещава проницателност, както и „изходен път”, така че да не бъдем подведени от лъжите на Сатана (1Коринтяни 10:13).


Лесно ли позволявате на изкушенията да ви довеждат до открит конфликт с ясната Божия воля? Какво можете да направите, какви решения можете да вземете, за да се предпазите от съблазните, които толкова лесно ви събарят?




Изкушения близнаци Четвъртък - 2 декември

Божият човек е подложен на две изкушения. Първото (на което твърдо устоява) идва от страна на царя; второто (на което се поддава) идва от стария пророк. Каква ценна поука предлага това сравнение за нас? Вижте 2Тимотей 4:3; 2Петрово 2:1; Юда 4–16.


Най-голямата заплаха за нашата вяра не е преследването от страна на политически сили, а фалшивите пророци и учители в нашите собствени среди, които претендират, че говорят от името на Бога.

Важно е да разполагаме с ясно слово от Господа. С други думи, имаме нужда да изследваме Божието Слово – Библията – лично. Истинският пророк и учител няма да противоречи на нито едно боговдъхновено откровение. Бог никога не противоречи на Себе Си. Затова всяко ново пророчество или учение, което е от Бога, единствено ще прибавя към вече утвърдената истина, без да отрича нещо от нея. Освен това ще насърчава към послушание – никога към непослушание. И накрая, можем да преценим един пророк или учител по резултатите от неговото проповядване в живота на слушателите му.


Прочетете 3Царе 13:20–34. Какво става по-нататък и каква е поуката за нас?


Много е трудно да разберем защо старият пророк започва разговора си с Божия човек с лъжа. В началото на този разговор той е в ролята на големия измамник Сатана, а на финала – преди края на главата – му предава истинска вест „така говори Господ” (стих 21). Макар много неща да са трудни за изясняване, поне едно не е – Божият човек не е трябвало да пренебрегва така директно и безочливо ясната Господня заповед.

Смъртта му не остава без последствия. За разлика от царя, който вижда с очите си чудото, но след това продължава да греши (вижте 3Царе 13:33, 34), старият пророк вярва, че Божието Слово ще се изпълни. Казва на синовете си, че когато умре, трябва да положат костите му до костите на Божия човек. Предсказанието, изречено от Божия човек, се изпълнява буквално три века по-късно от Йосия (4Царе 23:15, 16). Той изгаря върху жертвеника човешки кости; но пощадява костите на Божия човек и разбира се, костите на стария пророк, погребан заедно с него (4Царе 23:17, 18).


Размислете над следния стих: „Това е Божият човек, който не послуша Господното слово” (3Царе 13:26). Иронична, парадоксална, но много важна вест за нас днес!




Разширено изучаване Петък - 3 декември

„Спасителят победи, за да покаже на човека как и той може да побеждава. Всички изкушения на Сатана той посрещаше с Божието Слово. Облягайки се на Господните обещания, Христос получи сила да се покорява на Неговите заповеди и изкусителят не можа да спечели надмощие. Неговият отговор на всяко изкушение бе: „Писано е”. И на нас Бог е дал Своето слово, с което да противостоим на злото. Твърде големите и скъпоценни обещания са наши, за да станем „чрез тях участници в Божието естество, като сме избягали от произлязлото от страстите разтление в света” (2Петрово 1:4).

Нека изкушаваните не гледат към обстоятелствата, към собствената си слабост или към силата на изкушението, а към мощта на Божието Слово. Цялата негова сила е на наше разположение. Псалмистът казва: „В сърцето си опазих Твоето Слово, за да не Ти съгрешавам”; „Чрез думите на Твоята уста аз опазих себе си от пътищата на насилниците” (Псалм 119:11; 17:4)” (Елън Уайт. Здравно служене).

За разискване:

1. Истината се изявява прогресивно. Колкото повече напредваме в познанието й, толкова повече промени ще се наложи да правим в живота, убежденията, организацията, целите си и така нататък. Запазване на статуквото не може да има. Обсъдете как можем да разберем дали решенията за промяна, които вземаме, са резултат от Божето ръководство или от влиянието на средата и обществото?

2. Обсъдете обичая на Исус да общува свободно с грешници и го сравнете с дълга, който човек има пред Бога да не става част от обществото на нечестивите и да използва този факт като извинение за собствените си грехове. Как да се срещаме с хората там, където са? Предложете практични съвети как да се сближаваме с хората и да им показваме, че ги приемаме, без да насърчаваме живота в грях.

3. На много места по света даването на рушвети или специални подаръци е неделима и естествена част от всички бизнес, юридически и политически сделки. Как ние, адвентистите, да оцелеем като църква и като отделни личности в такива общества? Като не забравяте наученото от урока през седмицата, в групата се опитайте да съставите общи правила за подобни ситуации.

4. Представете си, че във вашата църква някой се изправи и заяви, че има вест от Господа; или главният старейшина настоява, че е получил нова светлина върху събитията от последните дни. Как ще постъпите? Какви са критериите за оценка на подобни изявления?




Разказ
Безнадежден случай: Част I
Лайнел Уолкът

Имах трудно детство. Напуснах училище на 12-годишна възраст и почти не можех да чета и да пиша. Прекарвах извън дома колкото се може по-дълго, като по-голяма част от времето спях в лодки или на плажа в родния ми Барбадос. Шляех се из местата, където минаваха туристи, и просех, за да се нахраня. Крадях и използвах наркотици. Тъй като престъпленията ми ставаха все по-сериозно, започнаха да ме пращат по поправителни домове, арести и затвори.

Избягах от Барбадос и отидох на място, където полицията все още не ме познаваше. Продължих да крада, да продавам наркотици и да се занимавам с контрабанда. Отново ме арестуваха, но този път ме изпратиха в затвор с максимална степен на сигурност, намиращ се на отдалечен остров.

Това бе ужасно място, предназначено за най-страшните престъпници. Нямахме храна, дрехи, електричество, тоалетни принадлежности – само джунгла, змии и алигатори. Много хора умираха в този затвор.

В отчаянието си започнах да замислям бягство. Откраднах лодката на затвора и започнах да греба с дъска към острова в далечината. Хванаха ме и ме пребиха. Надзирателите от затвора дойдоха да ме приберат и отново ме биха. След като ме върнаха, отново ме биха почти до смърт.

Следващите 18 месеца прекарах в единична килия под земята, която бе толкова малка, че едва можех да лежа там. След като ме освободиха бях толкова отслабнал от глад, че не можех да ходя. Отново бях на улицата, като се хранех от кофите за боклук. Наркотици обаче никога не липсваха и аз бързо се пристрастих.

Върнах се в Барбадос и отново се озовах в затвора. Опитах се да се самоубия, но опитът ми остана неуспешен. Помолих майка ми да ме изкара и тя внесе парична гаранция. Отново бях на улицата, където бе започнал животът ми на престъпник.

Веднъж забелязах голяма палатка в далечината. Подтикван от любопитство, отидох до там и видях, че това е място за евангелизаторски събрания, провеждани от адвентистите. Влязох вътре с наркотик в джоба си. Знаех, че тялото ми излъчва непоносима смрад. Седнах най-отзад и се заслушах в говорителя.

След събранието изчаках всички да излязат. Тогава започнах да задавам въпроси на нощния пазач Брус. Той ми отговаряше добронамерено и ние се сприятелихме. Усетих, че нещо в живота ми се променя.


* Продължава следващата седмица.