"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Изкуплението в Посланието към римляните

Дон Ф. Нойфелд

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2010 г.


Урок 8 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 14 - 20 август 2010 г.

Кой е човекът в седмата глава от Посланието към римляните


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 14 август
Стих за запаметяване:
„Но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото служим по нов дух, а не по старата буква” (Римляни 7:6).

Малко са текстовете в Библията, предизвикващи повече дебати от Римляни, 7 глава. Ето изказването на Адвентния библейски коментар по дискутираните в нея теми: „Значението на стихове 14-25 е един от най-обсъжданите проблеми в цялото послание. Основният въпрос е дали описаната тежка морална борба е автобиографична и ако е така, дали се отнася за опитността на ап. Павел преди или след неговото обръщане. Възможно най-простото тълкуване на думите му прави очевиден факта, че апостолът описва своя лична битка (виж стихове 7–11; Елън Уайт, Пътят към Христос, Свидетелства към църквата, т. 3). В същото време несъмнено е верно, че описва и конфликта, който повече или по-малко преживява всяка душа, изправена пред изискванията на Божия свят закон и пробудена духовно” (АБК. Т. 6. Стр. 553).

Библейските изследователи не са единодушни по въпроса дали Римляни, 7 глава описва опитността на ап. Павел преди или след обръщането му. Която и позиция да възприемем, важното тук е, че праведността на Господ Исус Христос ни покрива и в нея стоим съвършени пред Бог, Който е обещал да ни освети, да ни даде победа над греха и да ни оформи „съобразно с образа на Сина Си” (Римляни 8:29). Това е важното, което трябва да знаем и да преживеем, докато разнасяме „вечното благовестие” до „всеки народ, племе, език и люде” (Откровение 14:6).

За тази седмица прочетете:
Римляни 7 глава



Вързани чрез закона? Неделя - 15 август

Прочетете Римляни 7:1–6. Каква илюстрация използва ап. Павел, за да обясни на своите читатели връзката им със закона? Каква е нейната цел?


Илюстрацията на Павел в Римляни 7:1–6 е малко объркана, но внимателният анализ ще помогне да проследим логиката й.

Цялостният контекст на посланието е системата за поклонение, установена при Синай; именно нея има предвид апостолът, когато употребява думата „закон”. На евреите им е трудно да възприемат факта, че идването на Месия е сложило край на тази система, дадена им лично от Бога. Именно това е проблемът, който Павел се опитва да разреши – християните евреи все още не са готови да се разделят с нещо, представлявало толкова важна част от живота им.

С две думи, илюстрацията на апостола е следната: жена се омъжва за мъж. Законът я „връзва” за него, докато той е жив. През целия му живот тя няма право да се омъжва за друг. Но когато той умре, тя е свободна от закона, който я е “връзвал” за него (стих 3).


Какъв паралел прави апостол Павел между брачния закон и системата на юдаизма? Римляни 7:4, 5.


Както смъртта на съпруга освобождава жената от закона, който я “връзва” към него, така и смъртта на стария живот в плътта освобождава чрез Исус Христос евреите от закона, който е трябвало да спазва, докато Месия изпълни неговите символи.

Сега евреите са свободни за „повторен брак”. Поканени са да се „омъжат” за възкръсналия Месия и така да принасят плод на Бога. Тази илюстрация е просто още едно средство на Павел да ги убеди, че вече са свободни да се откажат от древната си система.

И тук, имайки предвид всичко останало, което Павел и цялата Библия казват за зачитането на Десетте заповеди, е нелогично и безсмислено да се твърди, че апостолът ще представя тези заповеди вече не като задължителни пред повярвалите евреи. Всъщност хората, които използват посочените стихове като аргумент в тази посока (че моралният закон е отменен), на практика изобщо не искат да кажат това; истинската им мисъл е, че е отменен само седмият ден – съботата, – а не целият закон. Да се приемат като основа за учение, че четвъртата заповед е отменена, премахната или заместена със заповед за освещаване на неделята, означава на тези стихове да се придава значение, каквото те никога не са имали, нито е замисляно да имат.




Законът грях ли е? Понеделник - 16 август

Ако апостол Павел наистина има предвид цялата система, дадена при Синай, тогава какво да кажем за Римляни 7:7, където той изрично цитира Десетте заповеди? Не разбива ли това становището, което защитихме вчера – че апостолът изобщо не говори за отмяна на моралния закон?

Отговорът е „НЕ”. Не бива да пропускаме факта, че под думата „закон” Павел разбира цялата система, въведена при Синай, която включва моралния закон, но не се ограничава само с него. Следователно, за да аргументира своята позиция, апостолът би могъл да цитира част както от Десетте заповеди, така и от всяко друго постановление в еврейската религиозна система. Но когато смъртта на Христос слага край на тази система, в нея вече не е включен моралният закон; защото той е съществувал и преди Синай, и продължава да съществува след Голгота.


Прочетете Римляни 7:8–11. Как Павел обяснява връзката между закон и грях?


Бог се открива на евреите и подробно им разяснява кое е правилно и кое е погрешно в морален, церемониален и здравен аспект. Освен това въвежда и наказания за нарушаването на различните закони. Престъпването на откритата Божия воля е дефинирано като „грях”.

Затова – пояснява апостолът – човек не би могъл да знае, че пожеланието е грях, ако „законът” не го информира за това. Щом като грях означава престъпване на откритата Божия воля, тогава в случай, че волята не е открита, човекът няма как да знае дали върши грях. И когато научи каква е Божията воля, разбира, че е грешник, осъден на смърт. В този смисъл, той умира.

Цялата аргументация на този текст и на цялата глава е построена така, щото да помогне на евреите (които уважават закона) да видят, че Христос е неговото изпълнение. Да, законът е необходим, но функциите му са ограничени. Неговото предназначение е да покаже на човека, че има нужда от спасение; но никога не е бил предвиждан като средство за придобиване на това спасение.

„Апостол Павел използва своята лична опитност, за да представи една важна истина относно онова, което се случва при обръщането. Той казва: „Аз бях жив някога без закон (не е знаел, че е осъден), но когато дойде заповедта (когато Божият закон бива представен на съвестта му), грехът оживя, а пък аз умрях”. Той вижда себе си като грешник, осъден от Божия закон. Забележете, Павел, а не законът умира” (АБК. Коментари на Елън Уайт. т. 6, с. 1076).


В какъв смисъл сте „умрели” пред закона? В този контекст можете ли да разберете какво прави Исус за вас, подарявайки ви вечен живот у Себе Си?




Законът е свят Вторник - 17 август

Прочетете Римляни 7:12. Как да разбираме тези думи в светлината на казаното от Павел дотук?


Тъй като евреите благоговеят пред закона, апостолът го издига по всеки възможен начин. Законът е добър в това, което прави, но не може да направи нещо, за което просто не е „създаден” да прави, а именно – да ни спасява от греха. За това е нужен Исус Христос, защото законът – независимо дали става въпрос за цялата еврейска система, или само за Десетте заповеди – не може да ни донесе спасение. Единствено Божият Син и Неговата праведност, която получаваме чрез вяра, може да направи това.


Кого обвинява Павел за причинената му „смърт” и кого оправдава? Защо това разграничение е много важно? Римляни 7:13.


В този стих апостолът представя закона по възможно най-добър начин. За своето ужасно греховно състояние – следването на „всякакво пожелание” (стих 8) – предпочита да обвини греха, а не закона. Законът е добър, защото е Божият стандарт за управление, но като грешник Павел е осъден от него.


Защо грехът постига такъв успех с Павел? Защо той се вижда като такъв ужасен грешник? Римляни 7:14, 15.


„От плът” означава „смъртен”. Затова ап. Павел има нужда от Исус Христос. Само Той може да отмени присъдата (Римляни 8:1). Само Той може да го освободи от робството на греха.

Апостолът казва за себе си, че е „продаден под греха”. Роб е на греха. Не е свободен. Не може да прави каквото пожелае. Опитва се да прави онова, което добрият закон му повелява, но грехът не му позволява.

Чрез тази илюстрация той се опитва да покаже на евреите, че имат нужда от Месия. Вече е обяснил, че победата е възможна единствено по благодат (Римляни 6:14). В седма глава още веднъж акцентира върху тази мисъл. Живот „под закон” означава да си роб на греха, който е безмилостен господар.


Каква е вашата лична опитност с поробващата сила на греха? Опитвали ли сте някога да си играете с него и да смятате, че можете да го контролирате без проблем, а в крайна сметка да сте се оказали под властта на този покварен и безмилостен надзирател? Добре дошли в реалния свят! Разбрахте ли сега защо трябва всеки ден да се предавате на Исус и всеки ден да умирате за себе си?




Човекът в Римляни 7 глава Сряда - 18 август

„Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мен” (Римляни 7:16, 17). Каква битка описват тези стихове?


Светият Дух използва закона като огледало, с което убеждава човека, че не отговаря на Божиите изисквания и така оскърбява Бога. А грешникът показва, че признава закона за добър, като полага усилия да отговори на тези изисквания.


Кои вече изказани твърдения апостол Павел още веднъж повтаря и как акцентира върху тях? Римляни 7:18–20.


За да внуши на човека колко голяма е нуждата му от Христос, Светият Дух често го превежда през опитността на „стария завет”. Елън Уайт описва опитността на древния Израел по следния начин: „Хората не осъзнаваха, че сърцата им са греховни и че без Христос за тях е невъзможно да спазват Божия закон; затова с готовност влязоха в завет с Бога. Убедени, че са способни сами да постигнат праведност, те заявиха: „Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим и ще бъдем послушни” (Изход 24:7). До първото нарушаване на условията на този завет изминаха само няколко седмици – те паднаха и се поклониха пред един идол. Според завета, който бяха нарушили, не можеха да се надяват на никаква милост от Божия страна. Тогава, виждайки своята греховност и нужда от опрощение, те почувстваха необходимостта от Спасителя, разкрит в завета с Авраам” (Елън Уайт. Патриарси и пророци).

За съжаление много християни не подновяват ежедневно посвещението си на Христос и така на практика служат на греха, колкото и да не им се иска да си го признаят. Философстват, че просто преминавали през обичайната опитност на освещение и имали да извървят още много път. По този начин вместо да занесат осъзнатите си грехове пред Христос и да Го помолят за победа над тях, те се скриват зад Римляни, 7 глава, която (според тях) твърди, че да се върши правото е невъзможно. Да, наистина там се казва, че човек не може да върши правото, но… когато е поробен от греха, а чрез Исус Христос победата е възможна.


Преживели ли сте победата над себе си и над греха, обещани от Христос за нас? Ако не, защо? Какви погрешни решения сте вземали? Вие, да, вие лично!




Освободени от властта на смъртта Четвъртък - 19 август

Прочетете Римляни 7:21–23. Как преживявате същата борба в собствения си живот дори и след като сте се обърнали към Христос?


В този текст Павел слага знак за равенство между закона в своите „части” (своето тяло) и закона на греха. Според него „с плътта си” той служи „на греховния закон” (Римляни 7:25). Но служенето на греха и покоряването на неговия закон – това означава смърт (вижте стихове 10, 11, 13). Следователно неговото тяло – което в момента живее по закона на греха – логично може да бъде наречено „тялото на тази смърт”.

„Законът на ума” е Божият закон – откритата Божия воля. Под влиянието на Светия Дух апостолът се съгласява с него. Умът му взема решение да го спазва, но когато се опитва, не успява, тъй като тялото му желае греха. Кой не е водил абсолютно същата битка? Умът знае какво трябва да направи, но плътта крещи за нещо друго.


Как можем да се избавим от трудното положение, в което сме попаднали? Римляни 7:24, 25.


Някои се чудят защо след кулминационното си изказване „Благодарение Богу! Има избавление чрез Исус Христос, нашия Господ” Павел решава още веднъж да спомене духовната битка, от която самият той очевидно вече се е освободил. Някои приемат, че благодарствената фраза е „в скоби”. Смятат, че подобно възклицание е естествено след вика: „Кой ще ме избави?” и е необходимо преди изложението за славното освобождение да продължи и да се разшири (Римляни 8 глава). Апостолът обобщава казаното в предишните стихове и отново се връща към борбата със силите на греха.

Други предполагат, че казвайки „сам аз”, апостолът има предвид „оставен сам на себе си, без Христос”. Което и тълкуване да предпочетете, едно е категорично ясно – оставени сами на себе си, без Христос, ние сме напълно безпомощни срещу греха. С Бога имаме нов живот и макар че его-то постоянно „възкръсва”, в този нов живот обещанията за победа вече са наши, стига да пожелаем тяхното изпълнение лично за себе си. Както никой не може да диша вместо вас, да кашля вместо вас или киха вместо вас, така и никой не може вместо вас да реши да се предадете на Христос. Вие, единствено вие, можете да вземете това решение. Няма друг начин да придобиете победата, обещана на всички нас в Исус.




Разширено изучаване Петък - 20 август

Прочетете от книгата на Елън Уайт, Избрани вести, книга 1; глави „Съвършеният закон”, и „Божественият Носител на греха”; от книгата По стъпките на Великия Лекар; глави „Лекуване на душата”, и „Необходимостта да се търси истинско познание”.

„В престъпването на закона няма нито сигурност, нито покой, нито оправдание. Човек не може да се надява да застане невинен пред Бога и да бъде в мир с Него чрез заслугите на Христос, докато продължава да греши” (Елън Уайт. Избрани вести. Книга 1, с. 213).

„Павел желае неговите братя да разберат, че славата на прощаващия греха Спасител придава смисъл на цялата еврейска религиозна система; че идвайки на този свят, Христос умира като жертва за човека – символът среща своето изпълнение.

След като Христос умира на кръста като принос за грях, церемониалният закон вече няма сила. Да, той е бил свързан с моралния закон и е бил славен. Цялата система носи печата на Божественото и е израз на светостта, справедливостта и правдата на Бога. И ако службите и законите, които е трябвало да бъдат прекратени, са били славни, колко по-славна е реалността, която Христос открива, давайки Своя животоспасяващ и освещаващ Дух на всеки повярвал в Него” (АБК. Коментари на Елън Уайт. т. 6, с. 1095).

За разискване:

1. Според вас, кой е човекът в Римляни, 7 глава? Савел преди или Павел след обръщането му? Или в тази глава става въпрос за нещо съвсем друго? Как ще аргументирате своя отговор?

2. Как да си обясним факта, че дори и след кръщението, дори като новородени християни ние продължаваме да се борим с греха? Не трябва ли автоматично да победим всичко? Винаги ли ще грешим? Или отговорът е някъде по средата?

3. Каква потенциална опасност крие схващането, че ние, християните, винаги ще си грешим, винаги ще си падаме, винаги ще си нарушаваме Божия закон, независимо от всичко? И обратното – каква потенциална опасност крие схващането, че трябва да победим всяка слабост, всяка лоша наклонност в себе си, всяка нечиста мисъл – абсолютно всяка – иначе няма да бъдем спасени?

4. И накрая, независимо кой е според нас „човекът” от Римляни, 7 глава, какви обещания откриваме там лично за себе си и как те ни помагат да разберем какво означава да бъдеш последовател на Исус Христос?




Разказ
Нов живот, нова надежда
Ришар Лакроа

Много пъти бях влизал в затвора, повечето пъти с присъди за наркотици. Дори отдадох живота си на Исус и се кръстих там. Когато ме освободиха, бях изпълнен с надежда за нов живот, но не можах да си намеря работа и се обезсърчих. Пак се озовах в затвора.

Отново ме освободиха и рано сутринта в един съботен ден някакъв човек ме разтърси и ме събуди с думите: „Брат Баркър (ръководителят на християнското служене в затвора) ме изпрати да те доведа в църквата. Сега!” Станах и отидох на църква с него.

Този човек ме заведе в адвентната църка, основана от екипа, който работеше в затвора. Това бе денят на откриване на църквата и каква радост цареше! Върнах се у дома изпълнен с радост, но отново се сблъсках с реалността. Бях пристрастен към наркотиците и не можех да се откажа със собствени сили. Бях купил наркотик с парите, които църковните членове ми дадоха за храна. Просто не можех да погледна тези хора в очите.

Бях напълно пропаднал в наркотиците. Но един ден Бог ми каза: „Това ли искаш? Или копнееш за по-добър живот?” Помолих Го да ми даде това, което е необходимо, за да се очистя. Не след дълго ме арестуваха и отново се озовах в затвора. Всъщност дори благодарих на съдията.

В деня, когато влязох в затвора, казах на всички затворници, че не желая да виждам никакви наркотици, дори и цигари.

Отидох в затворническата църква, където брат Баркър водеше богослужението. Ние изучавахме и се молехме заедно и аз отново се предадох на Христос. Помолих за прошка всички за лошите неща, които бях извършил. Помолих се за семейството и приятелите си, които бях наскърбил. Макар че се намирах в затвора, аз бях свободен.

Бог ме укрепи със Словото Си и аз започнах да работя с други, които бяха оковани във веригите на греха и пристрастяването. Всеки ден се предавах на Бога, защото знаех, че сам не мога да извърша нищо.

Когато ме освободиха, отидох в затворническото служение „Нова надежда” на адвентната църква, където бях посрещнат радостно от други, които знаеха каква борба бях преживял. Църковните членове ми помогнаха да си намеря работа и да се закрепя в новия живот. Дяволът все още ме преследва с изкушения, но Бог ми дава сила.

Помолих за избавление от наркотиците, а Бог ми даде много повече. Даде ми нов живот, нова работа и нова радост.


* Ришар Лакроа е старейшина певец евангелизатор в затворническото служение „Нова надежда в град Батария, Тринидад.

Created by ULimited®