"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Изкуплението в Посланието към римляните

Дон Ф. Нойфелд

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2010 г.


Урок 7 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 7 - 13 август 2010 г.

Победа над греха


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 7 август
Стих за запаметяване:
„Грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат” (Римляни 6:14).

След като е разяснил подробно, че оправданието е чрез вяра, без делата на закона, апостол Павел продължава с отговор на логичния въпрос: „Ако делата не могат да ни спасят, защо изобщо да се притесняваме за тях? Защо просто не продължим да си грешим?”

Глава 6 е неговият отговор на този важен въпрос. Тук той обяснява процеса, който ние наричаме „освещение” – процес, при който преодоляваме греха и все повече и повече отразяваме характера на Христос. Но самата дума „освещение” не се среща никъде в Посланието към римляните. (Само веднъж, в Римляни 15:16 се появява думата „осветен”.)

Означава ли този факт, че ап. Павел няма какво да каже за онова, което по принцип се разбира под „освещение”? О, не! Просто не използва същото понятие.

В Библията „освещавам” означава „посвещавам” – обикновено на Бога. Затова да бъдеш осветен често се представя като завършено действие в миналото. Например, „наследство между всичките осветени” (Деяния 20:32). Според това определение, осветени са онези, които са се посветили на Бога.

Но тази употреба на „освещавам” в Библията по никакъв начин не отрича важността на доктрината за освещението или на факта, че освещението е дело на цял живот. Библията горещо подкрепя това учение, но обикновено използва други термини, за да го опише.

Тази седмица ще разгледаме друга страна на спасението чрез вяра – страна, която често се разбира погрешно, а именно – обещанието за победа над греха в живота на спасените от Исус.

За тази седмица прочетете:
Римляни 6 глава



Преумножи се благодатта Неделя - 8 август

В Римляни 5:20 ап. Павел прави забележително изявление: „А където се умножи грехът, преумножи се благодатта”. Идеята му е, че независимо колко голям е грехът и колко ужасни са последствията от него, Божията благодат е достатъчна да се справи с всичко. Каква надежда за всеки от нас, особено когато сме изкушени да мислим, че греховете ни са твърде големи, за да бъдат простени! В следващия стих апостолът доказва, че макар грехът да води до смърт, в лицето на Исус Божията благодат побеждава смъртта и може да ни даде вечен живот.


Прочетете Римляни 6:1. На каква логика се противопоставя ап. Павел и как я оборва в следващите стихове? Римляни 6:2–11.


Обяснявайки защо оправданият човек не трябва да греши, в шеста глава апостолът следва много интересна линия на аргументация. Най-напред казва, че не трябва да грешим, защото сме мъртви за греха. После допълва какво има предвид.

Потапянето във водите на кръщението символизира погребение. Какво се погребва обаче? „Старият човек” на греха – с други думи, греховното естество – естеството, доминирано и управлявано от греха. Резултатът е унищожение на това „греховно естество” така, че то вече не служи на греха. В Римляни, 6 глава грехът е персонифициран в лицето на господар, който управлява своите слуги. След като естеството, служило на греха, бъде унищожено, то и господството на греха над него се прекратява. Човекът, излизащ от водния гроб, е нова личност; той не служи на греха. Вече живее нов живот.

Христос е умрял веднъж завинаги, а сега е жив завинаги. Смъртта няма власт над Него. Така и вярващият, който се кръщава, умира веднъж завинаги за греха и никога вече не трябва да попада под неговата власт.

Разбира се, всеки кръстен християнин ще потвърди, че грехът не изчезва автоматично от живота ни в мига, в който излезем от водата. Това, че той няма власт над нас не означава, че не се борим с него. Ние водим ежедневна, ежеминутна битка, за да останем мъртви към греха и живи към Христос. Обещанията за победа са налице, но трябва да изискаме тяхното изпълнение за себе си – чрез вяра. Освен това да не забравяме, че Божията благодат е изобилна. Дори когато грешим! Ако не беше така, каква надежда ни остава, макар да сме се кръстили?


Каква е вашата лична опитност със силата на греха в живота ви дори след кръщението? Кои от вашите собствени решения позволяват на греха да ви владее, въпреки че не бива да е така и въпреки всички обещания на Библията за победа над него?




Персонифициране на греха Понеделник - 9 август

Какво ни увещава апостолът в Римляни 6:12?


Думата „царува” подсказва, че грехът е цар. Гръцката дума, употребена тук, буквално означава „да бъда цар”, „да функционирам като цар”. Грехът алчно се стреми да обсеби властта над нашите смъртни тела и да диктува поведението ни.

Като казва „да не царува грехът”, Павел внушава, че оправданият човек има избор – може да попречи на греха да узурпира престола на неговия живот. Ето къде влиза в действие волята.

„Това, което е нужно да разберем, е реалната сила на волята. Това е силата, която управлява човешкото естество – силата на избора, на решението. Всичко зависи от правилното действие на волята. Бог е дал на хората силата да избират; в тяхна власт е да я упражняват. Не можете да промените сърцето си, не можете от само себе си да предадете на Бога своите чувства, но можете да изберете да Му служите. Можете да Му предадете своята воля. Тогава Той ще работи във вас и да желаете, и да действате според Неговото благо намерение. Така цялото ви естество ще бъде доведено под контрола на Христовия Дух; всичките ви чувства ще са насочени към Него, мислите ви ще бъдат в хармония с Неговите” (Елън Уайт. Пътят към Христос).

Гръцката дума в Римляни 6:12, преведена като „страсти”, означава още „желания”, „копнежи”. Тези желания могат да бъдат както за добри, така и за лоши неща. Когато цар в нас е грехът, той ни кара да желаем злото. Ако се борим срещу тези желания със собствени сили, те са прекалено мощни, даже неустоими. Грехът е жесток тиранин, който никога не е доволен и винаги се връща за още. Единствено чрез вяра, чрез упование в обещанията за победа можем да надвием този ненаситен, алчен господар.

Изразът „и тъй” в този стих е много важен. Той обобщава нещо казано преди това и по специално, казаното в 10 и 11 стихове. Кръстеният човек вече живее „към Бога”. С други думи, център на неговия живот е Бог. Той служи на Него, прави това, което доставя удоволствие на Него и следователно, няма начин едновременно с това да служи и на греха. Той е „жив към Бога в Христос Исус”.


Прочетете още веднъж цитата от Елън Уайт в днешната част. Обърнете внимание колко съдбоносна е концепцията за свободната воля. Като морални същества ние трябва да разполагаме със свободна воля, за да можем да избираме между правилно и погрешно, добро и зло, Христос и света. Опитайте се през следващите 24 часа съзнателно да проследите как използвате свободната си воля. Какво научихте за себе си? За добро ли я употребявате, или напротив – злоупотребявате с този свещен дар?




Под закон ли? Вторник - 10 август

Прочетете Римляни 6:14. Как да разбираме този стих? Означава ли това, че Десетте заповеди вече не са задължителни за нас? Ако не смятате така, защо?


Римляни 6:14 е един от ключовите стихове на Посланието към римляните. Ние, адвентистите, го чуваме често като любим аргумент на онези, които вярват, че седмият ден е отменен.

Тук обаче изобщо не става дума за това. Вече зададохме въпроса: „Как е възможно моралният закон да е отменен и в същото време грехът да продължава да бъде реалност? Нали именно моралният закон е този, който дефинира що е грях?” Ако сте изчели внимателно предишните глави на посланието и дори самата шеста глава дотук, ще ви бъде много трудно да приемете, че посред тази разпалена дискусия за реалността на греха ап. Павел изведнъж ще каже: „Между другото моралният закон, Десетте заповеди, които определят що е грях, са отменени”. Абсолютна безсмислица.

Апостолът казва на римляните, че човекът, живеещ „под закон” – с други думи, според еврейските изисквания в онези дни, с всичките им измислени от човеци правила и постановления – ще бъде управляван от греха. И обратно – човекът, живеещ под благодат, ще спечели победа над греха, защото законът е записан в сърцето му и Божият Дух направлява стъпките му. Да приеме Исус Христос като Месия, да бъде оправдан от Него, да се кръсти и да участва в Неговата смърт, да умъртви „стария човек” и да възкръсне за нов живот – ето, това са нещата, които ще детронират греха от неговия живот. Не забравяйте какъв е контекстът, в който този стих се появява – обещание за победа над греха.

Понятието „под закон” не трябва да се тълкува строго ограничено. Човекът, който живее „под благодат” и в същото време нарушава Божия закон, ще намери не благодат, а осъждане. „Под благодат” означава, че в лицето на Исус Христос Божията благодат е премахнала осъждането, което законът неизбежно носи на грешниците. И така, вече свободни от смъртната присъда на закона, сега живеем нов живот, белязан от факта и прогласяващ факта, че сме мъртви за себе си и повече не сме роби на греха.


Преживели ли сте лично реалността на новия живот в Христос? Какво конкретно доказателство бихте посочили за Неговата намеса в живота ви? С кои неща все още отказвате да се разделите и защо трябва да го направите?




Двама несъвместими господари Сряда - 11 август

Прочетете Римляни 6:16. На какво обръща внимание апостол Павел? Защо аргументацията му е толкова „черно-бяла”, т.е. „или единият, или другият” - никаква “ничия територия”. Каква е поуката от този ярък контраст?


Апостолът отново се връща на темата, че новият живот чрез вяра не означава свобода да се греши. Животът чрез вяра прави възможна победата над греха; фактически единствено чрез вяра е възможно да спечелим тази обещана победа.

След като сравнява греха с цар, управляващ своите поданици, сега Павел се връща към образа на греха като господар, изискващ подчинение от своите слуги. Подчертава, че човек може да избира на кой господар да служи. Може да служи на греха, който води към смърт, или на правдата, която води към вечен живот. Не остава никаква „ничия земя”, никакво празно пространство за компромис. Или единият, или другият – защото в края получаваме или вечен живот, или вечна смърт.


Прочетете Римляни 6:17. Как апостолът доразвива мисълта си от стих 16?


Обърнете внимание – послушанието е свързано именно с правилното учение. Гръцката дума, преведена като „вероучение”, означава просто „учение”, „доктрина”. Християните в Рим са обучени в основните принципи на християнската религия, на които сега се покоряват. Затова според ап. Павел правилното учение – стига да му се покоряваме „от сърце” – ни помага да станем „слуги на правдата” (стих 18). Понякога се чуват гласове, че доктрината няма значение, стига да проявяваме любов. Твърде опростено обяснение за нещо далеч не толкова просто. Спомнете си какво научихме в предишните уроци – фалшивите учения, обхванали църквата в Галатия, силно притесняват апостола. Затова трябва да бъдем особено внимателни с изявления, които по какъвто и да е начин принизяват важността на правилната доктрина.


Слуги на греха, слуги на правдата – контрастът е много ярък. Ако и след кръщението съгрешаваме, означава ли това, че не сме истински спасени? Прочетете 1Йоаново 1:8-2:1. Как тези стихове ви помагат да разберете какво означава да бъдем Христови последователи и въпреки това да сме подвластни на греха?




Плод на святост Четвъртък - 12 август

Не забравяйте казаното дотук въз основа на Римляни, 6 глава. Сега я прочетете до края (ст. 19-23). Обобщете с няколко изречения същността на тяхното съдържание. И по-важното – запитайте се как жизнено важните истини, които апостол Павел представя тук, да станат реалност в живота ви. Какво е заложено на карта?


Тези думи на Павел показват, че той ясно разбира какво представлява падналото човешко естество. Говори за „немощта на вашето естество”. (Гръцката дума, преведена като „немощ”, означава „слабост”, „недъг”). Апостолът знае на какво е способно то, оставено само на себе си. Затова отново апелира към нашето право на избор – дадената ни власт да изберем да предадем себе си и своята слаба плът на нов господар – Исус, Който ще ни направи способни да водим праведен живот.

Римляни 6:23 се цитира често, за да се покаже какво е наказанието за греха (т.е. – нарушаването на закона) – смърт. Няма съмнение, че това е така. Но освен, че трябва да видим в смъртта наказанието за греха, непременно трябва да видим и греха така, както го описва апостолът в Римляни, 6 глава – господар, който държи своите слуги в робство, който ги мами и накрая им заплаща със смърт .

Обърнете внимание – развивайки илюстрацията с двамата господари, апостолът насочва вниманието ни към факта, че службата при единия господар означава освобождаване от служба при другия. Отново се очертава ясната дилема – или единият, или другият. Няма средно положение. Обаче всички прекрасно знаем, че да бъдеш свободен от властта на греха не означава да си безгрешен; не означава да няма борба и дори понякога поражения. Просто означава, че грехът вече не управлява живота ни. Но той си остава реалност, затова всеки ден отново и отново трябва да искаме от Бога да изпълнява обещанието Си за победа над него лично за нас.

Така този текст става мощен апел към всеки, който служи на греха. Този тиранин не предлага нищо, освен извършването на срамни неща, за които накрая ни заплаща със смърт; всеки разумен човек би пожелал да се освободи от него. И обратното – който служи на правдата, върши добри и похвални дела (без да смята, че така си печели спасението), просто като естествен резултат от своята нова опитност. Ако делата ни са опит да заслужим спасение, тогава пропускаме целия смисъл на евангелието, на самото спасение, на нуждата си от Исус.




Разширено изучаване Петък - 13 август

Прочетете от книгата на Елън Уайт Вести към младите, глава „Подарена победа”; от книгата Мисли от планината на благословението, глава „Истинският мотив за служене”; от книгата Свидетелства към църквата, т. 3, глава „Апел към младите”; и стр. 1074,1075 от АБК, т. 6.

„Той [Исус] не влезе в съгласие с греха. Дори в мислите Си не се поддаде на изкушението. Ние също бихме могли. Човешкото Му естество бе свързано с Божественото. Той бе подготвен за борбата от обитаващия в Него Свети Дух. Исус Христос дойде, за да ни направи съучастници в това Божествено естество. Докато сме свързани с Него чрез вяра, грехът няма да ни владее. Бог хваща ръката на вярата ни и ни помага да се хванем за Христос, така че да можем да придобием съвършенство на характера”(Елън Уайт. Копнежът на вековете).

„При кръщението ние се заклеваме да прекъснем всякакви връзки със Сатана и неговите инструменти; да посветим ума, сърцето и душата си на Божията кауза (…) Отец, Синът и Светият Дух се заклеват да сътрудничат в освещаването на човешките инструменти” (АБК. Коментари на Елън Уайт. Т. 6. Стр. 1075).

„Изповядване на християнството без съответните вяра и дела не ползва нищо. Никой не може да служи на двама господари. Чедата на нечестието са слуги на своя господар; на когото са се заклели във вярна служба, негови са; не могат да бъдат слуги на Бога, докато не отхвърлят дявола и всичките му дела. За слугите на Небесния Цар не е безопасно да се увличат по удоволствията и забавленията, по които се увличат слугите на Сатана, макар последните неуморно да повтарят, че са безобидни. Бог е открил свещени, свети истини на Своя народ, за да го отдели от безбожните и да го очисти за Себе Си. Адвентистите от седмия ден трябва да живеят своята вяра” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т. 1. Стр. 404).

За разискване:

1. Въпреки прекрасните обещания за победа над греха, които са ни дадени, истината е, че всички ние – дори новородените християни – осъзнаваме колко сме пропаднали, грешни и колко са покварени сърцата ни. Виждате ли някакво противоречие? Аргументирайте се.

2. Разкажете пред групата какво е направил Христос във вас, какви промени сте преживели и какво представлява новият ви живот в Него.

3. Колкото и да е важно никога да не забравяме, че нашето спасение се дължи единствено на направеното от Христос за нас, каква опасност възниква, ако се съсредоточим върху тази прекрасна истина до такава степен, че да изключим другия аспект на спасението – онова, което Исус прави в нас, т.е. преобразяването ни в съответствие с Неговия образ? Защо е важно да поддържаме равновесие и да подчертаваме еднакво и двете страни на спасението?




Разказ
Откритието на продавачите на грънци
Бенджамин Шун

Адвентисти продавачи на грънци пътували от село в село в северната част на Мадагаскар и продавали съдове за дома. Един петъчен следобед пристигнали в село и попитали първия срещнат дали там има адвентна църква. Няма такава църква – отговорил човекът.

А дали има някой, който да се покланя на Бога в събота, отново попитали те.

"Да, отговорил човекът от селото. Срещат се в една къща малко нагоре по този път." Продавачите тръгнали в указаната посока и намерили къща, върху която била поставена табела: "Църква, спазваща съботата."

Почукали на вратата и били посрещнати в стая с около 50 души, събрани за богослужение. Хората се сгъстили още повече, за да се намери място за новодошлите и службата продължила. Скоро грънчарите разбрали, че службата изглежда и звучи като адвентно събрание. Но кои били тези хора?

След края на богослужението посетителите попитали събралите се откъде са научили да се покланят на Бога точно по този начин. „Ние сме християни – обяснил водачът. – Слушаме една радиопрограма, която преподава Библията съвсем разбрано. Сега спазваме съботата и се подготвяме за второто идване на Исус.”

„Как се казва радиостанцията, която слушате?”, попитали грънчарите. Хората отговорили: „Световното адвентно радио.” Водачът обяснил, че вярващите знаят, че станцията се ръководи от Църквата на адвентистите от седмия ден, но се колебаят да използват името, докато не научат какво трябва да направят, за да станат адвентисти.

Гостите казали на събранието, че са адвентисти от седмия ден и обещали да уведомят районния пастор за тази нова църква.

Когато научил, че голяма група се събира в планината, районният пастор решил да подготви поредица от събрания и да организира новата църква. Една жена дарила парче земя, на което да се построи църква и днес вярващите в Андравинамбо се покланят на Бога като адвентисти от седмия ден. Пастор продъжава да ги учи и да ги насърчава да споделят вярата си с други хора в областта.

Вашите мисионски дарения са за Световното адвентно радио, което работи по цял свят.


* Бенджамин Шун е президент на Световното адвентно радио. Раманантсалама Бержосеклин е районен пастор, който понастоящем се грижи за групата.

Created by ULimited®