Дон Ф. Нойфелд

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2010 г.

Изкупление за евреи и езичници

„Както е писано – Яков възлюбих, а Исав намразих (...) Защото казва на Мойсей – Ще покажа милост (...) и ще пожаля, когото ще пожаля” (Римляни 9:13, 15).

Какво всъщност говори Павел?! Ами свободната воля на човека, ами правото на избор, без което твърде малка част от религията ни има някакъв смисъл? Нямаме ли свободата да приемем или да отхвърлим Бога? Нима тези стихове твърдят, че определени хора са избрани за спасение, а други – за погубване, независимо от собствените им решения?

Както обикновено, отговора откриваме, като погледнем „общия план” на Павловото изказване. Той следва една линия на разсъждение, с която се опитва да докаже, че Бог има правото да избира онези, които ще използва като Свои „избрани”. В крайна сметка Той е Този, върху Когото лежи върховната отговорност за евангелизирането на света. Защо тогава да не може да избира инструментите, с които ще работи? Той не отнема на никого възможността за спасение, следователно не влиза в противоречие с принципа на свободната воля. И което е по-важно, не противоречи на великата истина, че Христос е умрял за всички и желае всички да се спасят.

Ако не забравяме, че в Римляни, 9 глава става въпрос не за спасението на онези, чиито имена са споменати, а за призива към тях да вършат определена работа, изследването й няма да ни създаде затруднения.

Бог се нуждае от народ мисионер, който да евангелизира света, потънал в езичество, мрак и идолопоклонство. Избира израелтяните и им се открива. Неговият план е те да станат народ образец, който води останалите народи към истинския Бог. Според Божественото намерение Израел трябва да разкрие Божия характер и така светът да бъде привлечен към Него. Жертвените служби трябва да възвеличат Христос пред народите, та всеки, който погледне към Него, да бъде спасен. Нужно е израелтяните да се умножават, благословенията им да се натрупват, границите им да се разширяват, докато накрая тяхното царство обхване целия свят.

Апостолът построява аргументацията си така, че да покаже как даденото на Израел обещание не е пропаднало напълно. Има един остатък, чрез който Бог възнамерява да продължи делото Си. За да потвърди истинността на това учение за остатъка, се връща много назад в историята на Израел. Показва как Бог винаги е правил някакъв подбор – (1) не сключва завет с всички потомци на Авраам, а само с Исаак; (2) не продължава завета с всички потомци на Исаак, а само с тези на Яков.

Важно е да отбележим, че родословното дърво, кръвната връзка не са гаранция за спасение. Във вените ни може да тече „правилна” кръв, да произхождаме от „правилно” семейство, дори да сме в „правилната” църква и пак да сме сред изгубените, пак да сме вън от обещанието. Вярата, и то вяра, действаща с любов, е тази, която показва кои са „чедата, родени според обещанието” (Римляни 9:8).

Както подчертахме в частта за събота, Римляни, 9 глава не може да бъде разтълкувана правилно, докато не проумеем, че ап. Павел изобщо не говори за спасението на отделния човек. Говори за специфичните задачи, които Бог възлага на определени хора. Неговото желание е Яков да бъде родоначалник на народа, който ще стане специалният инструмент за евангелизирането на света. В този стих няма дори намек, че Исав не може да бъде спасен. Бог желае неговото спасение точно толкова, колкото и спасението на всеки друг човек.

И тук апостолът не говори за спасението на отделния човек, защото в тази област Божията милост е разпростряна върху всички – „иска да се спасят всичките човеци” (1Тимотей 2:4). „Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци” (Тит 2:11). Бог обаче има право да избира определени хора за определена роля. Те може и да отказват да я приемат, но това не осуетява избора Му. Колкото и силно Исав да желае да стане праотец на Месия и на избрания народ, това няма да стане.

И накрая, Божиите решения не са продиктувани от някакви деспотични капризи. Той не издава Божествен указ, по силата на който Исав да бъде лишен от възможност за спасение. Даровете на небесната благодат са достояние на всички чрез Христос. Всички сме избрани за спасение, а не за погубване (Ефесяни 1:4, 5; 2Петрово 1:10). Нашите решения, а не Божиите, са тези, които ни отнемат обещанието за вечен живот в Христос. Исус умира за всяко човешко същество. И в Своето Слово посочва ясно условията, които една душа трябва да изпълни, за да бъде избрана за вечен живот – вяра в Христос, която води оправдания грешник до послушание спрямо Божията воля.

Начинът, по който Бог действа в Египет по време на Изхода, е начинът, по който действа за спасението на цялата човешка раса. В язвите и в освобождаването на Своя народ Той разкрива Себе Си и доказва на египтяните и на другите народи, че Бога на Израел е истинският Бог. Намерението Му е това да послужи като покана към останалите народи и племена да отхвърлят своите измислени и жестоки божества и да дойдат при Него.

Очевидно фараонът вече е взел своето решение срещу Бога. Така че, закоравявайки сърцето му, Бог не му отнема възможността за спасение. Закоравяването е срещу призива да пусне Израел да излезе, а не срещу призива да приеме спасението. Христос е умрял и за Фараона точно колкото и за Мойсей, Аарон и останалите израелтяни.

Най-важното, което трябва да запомним от всичко това е, че като паднали и грешни човешки същества имаме твърде ограничен поглед върху света, реалността, Бога и Неговите дела. Как очакваме да проумеем Божиите пътища, след като накъдето и да се обърнем около себе си, дори само природният свят е изпълнен с толкова много тайни, които сме неспособни да разгадаем! Ето един пример – едва сто и петдесет - двеста години ни делят от времето, когато лекарите разбират, че не е лоша идея, преди да правят операция, да си измият ръцете! Толкова дълбоко е било невежеството. И ако времето бъде продължено, кой знае още колко неща ще открием? И ще видим колко дълбоко е сегашното ни невежество.

В Римляни 9:25 ап. Павел цитира Осия 2:23, а в стих 26 – Осия 1:10. Според историята Бог нарежда на Осия да си вземе „блудна жена” (Осия 1:2), за да послужи като илюстрация на връзката между Израел и Господа, защото народът е тръгнал след чужди богове. Децата, родени от този брак, получават имена, символизиращи Божието отхвърляне и наказание над изпадналия в идолопоклонство народ. Третото дете е наречено Ло-аммий (Осия 1:9), което буквално означава „не люде Мои”.

И след всичко това Осия предсказва, че Бог ще накаже Своя народ, но ще дойде ден, когато ще възстанови тяхното благоденствие, ще събори фалшивите им божества и ще сключи с тях нов завет. (виж Осия 2:11–19) Тогава онези, които са „Ло-аммий” – „не люде Мои”, ще станат „Аммий” – „люде Мои”.

В дните на апостола „Аммий” са онези, които „призова – не само измежду юдеите, но и между езичниците” (Римляни 9:24). Колко ясна и колко мощна картина на евангелието – евангелие, още от самото начало е предназначено за целия свят! Нищо чудно, че ние, адвентистите, сме открили част от собственото си призвание в следния стих: „И видях друг ангел, че летеше посред небето – който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде” (Откровение 14:6). И днес както по времето на апостол Павел, както по времето на древния Израел, благата вест за спасение трябва да бъде разнесена по целия свят.

Фактът, че някои от сънародниците му отхвърлят призива на евангелието, нанася на Павел „голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето” (Римляни 9:2). Но все пак има един остатък. Дори хората да пропадат, Божиите обещания не пропадат. Това, на което можем да се надяваме, е, че в края те ще се изпълнят. И ако пожелаем да се изпълнят лично за нас, това ще стане.

С думи, които няма как да бъдат изтълкувани погрешно, ап. Павел обяснява на своите сънародници защо пропускат нещо, което Бог желае да им даде; нещо повече – нещо, което реално търсят, но не могат да постигнат.

Интересно, езичниците, които Бог е приел, дори не са копнеели за подобно приемане. Благовестието стига до тях, докато преследват собствените си цели. Те го оценяват и приемат. И Бог ги обявява за праведни само защото приемат Исус Христос като свой Заместник. Това е „сделката” на вярата.

Проблемът на израелтяните е, че се препъват в камъка за препъване (виж Римляни 9:33). Някои от тях, но не всички (виж Деяния 2:41), отказват да признаят Исус от Назарет за изпратения от Бога Месия. Той не отговаря на техните очаквания и като Го виждат, те Му обръщат гръб.

В самия край на главата апостолът цитира още един старозаветен текст: „(…) както е писано – Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; и който вярва в Него, не ще се посрами” (Римляни 9:33). С този стих още веднъж посочва колко съдбоносно важна е вярата за спасителния план (виж също 1Петрово 2:6–8). Канара за съблазняване? И в същото време, който вярва в Него, няма да се посрами? Да, за мнозина Исус е камък за препъване, но за онези, които Го познават и обичат, Той е друг вид Канара – „спасителната ми Канара” (Псалм 89:26).

Елън Уайт, Великата борба, глава „Късни английски реформатори”; и от стр. 530,531 от АБК, Коментари на Елън Уайт; стр. 1099,1100 от АБК, т.1, глава „Вяра и дела”.

„ Има избиране на личности и народи – единственият избор, който се намира в Божието Слово е - човек е избран за да бъде спасен. Мнозина очакват края сигурни, че са избрани за небесно блаженство, но Библията не ни разкрива такъв вид избиране. Човек е избран сам да изработи собственото си спасение „със страх и трепет”. Избран е да облече всеоръжието и да води добрата битка на вярата. Избран е да използва средствата, които Бог е оставил на негово разположение, за да се бори срещу несвятите страсти, докато Сатана воюва на живот и смърт за душата му. Избран е да бди и да се моли, да изследва Писанията и да бяга от изкушенията. Избран е да има неизменна вяра. Избран е да бъде послушен на всяко слово, което излиза от Божиите уста; да бъде не само слушател, но и изпълнител на това Слово. Такова е библейското избиране” (Елън Уайт. Свидетелства към пастори и проповедници, с. 453,454 – ориг. изд.).

„Нито един ограничен ум не може да схване в пълнота характера и делата на Безпределния. Не можем да разберем Бога чрез изследване. Както за най-силните и най-образовани умове, така и за най-слабите и невежите, това свято Същество трябва да остане обгърнато в тайнственост. Да, „облак и мрак са около Него” , но и „ правда и съд са основа на престола Му” (Псалм 97:2). Ние сме способни да проумеем работата Му с нас толкова, колкото да видим съюза между безпределната Милост и безкрайната Сила. Намеренията Му можем да разгадаем дотам, докъдето се простира нашето разбиране; отвъд него можем само да се облегнем на всемогъщата Десница, на препълненото с любов Сърце” (Елън Уайт. Възпитание).

1. Някои християни твърдят, че още преди да се родим, Бог вече е решил кой ще бъде спасен и кой - изгубен. Ако сте сред тези, които Бог в Своята безпределна любов и мъдрост е предопределил да бъдат изгубени, независимо от решенията, които вземате, вие сте осъдени на гибел – на вечния пламтящ ад (както вярват мнозина). С други думи, не поради собствения си избор, а единствено по Божие провидение някои са предопределени за живот без спасителна връзка с Христос тук, на земята, и след това за вечните пламъци на ада. Къде е грешката в тази картина? Защо не съвпада с нашето разбиране по тези въпроси?

2. Какви паралели откривате между ролите на Адвентната църква в съвременния свят и на Израел в древността? По какво си приличат и по какво се различават? В кои неща се справяме по-добре от тях? В кои – по-зле? Аргументирайте се.

С радост научих, че Александър, мъжът, който живееше в къщата на вуйчо ми, е християнин. Задавах му много въпроси за Бога и двамата започнахме да се молим заедно. Внимавах вуйчо ми да не разбере за интереса ми към Бога, тъй като се страхувах, че може да ме убие.

Една нощ сънувах, че мъж с животинско лице се опитва да ме удуши. Опитах се да извикам Исус, но не можех да говоря. Когато казах „Исус” в сърцето си, вятърът отнесе човека надалеч. Тогава се събудих. Разказах на Александър за съня си и той ми обясни, че Бог ме призовава. „Трябва да предадеш живота си на Бога”, каза той. Аз обаче се страхувах от вуйчо ми, страхувах се и от дявола.

Внезапно по цялото ми тяло избиха циреи. Мислех, че съм ги получил, защото се молех и затова спрях да се моля. Циреите обаче се влошаваха. Леля ми ме заведе на вуду шаман, за да ме лекува. Той обаче поиска пари, а аз нямах никакви. Върнах се у дома без подобрение.

„Защо отиваш при вуду шаман? – попита Александър. – Нека да се помолим на Бога. Той ще те излекува безплатно.” Ние се помолихме и на следващия ден нямаше нито един цирей.

Евангелизаторът ме покани да отида на църква с него и аз се съгласих, макар че все още ме беше страх. Църквата бе по-различна от всяка друга, която бях посещавал. Разказах на братовчедите ми за нея и те се заинтересуваха. На следващата събота всички заедно отидохме на богослужение.

Вуйчо ми побесня, когато разбра, че сме ходили на църква. Предупреди ме, че боговете на вуду ще ме накажат. Аз обаче престанах да изпитвам страх. Казах на вуйчо ми: „Остави ме да опитам с християнството. Ако се проваля, ще се върна към вуду.”

„Добре – отговори той. – Но когато страдаш, не идвай за помощ при мене.” Продължих да ходя на църква с Александър. След шест месеца се кръстих.

Вуйчо ми ме беше предупредил, че няма да си намеря работа, ако не работя в събота. След кръщението си намерих повече работа, отколкото можех да поема.

Вуйчо ми не ме притеснява повече за вярата. Той вижда, че Бог ме благославя. Не желае обаче да говоря със синовете му, нито ги пуска да посетят адвентната църква с мен. Затова им показвам чрез живота си, че съм щастлив християнин.

Вашите мисионски дарения помагат за освобождаване на народа на Бенин от дяволския контрол. Благодарим ви за всичко, което правите.