"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Здраве и изцеление

Отдел за здравно служене и въздържание
към Генералната конференция на ЦАСД


Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2010 г.


Урок 3 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 10 - 16 април 2010 г.

Тренировка на физическите и духовните умения


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 10 април
Стих за запаметяване:
„Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си. Ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат” (Исая 40:31).

Готвейки се да пробяга една миля за по-малко от четири минути, Роджър Банистър влага неимоверни усилия в подготовката си. Провежда безкрайни тренировки и упражнения, които между другото включват и изтощително скално катерене. През това време очите на целия свят са вторачени в медала му – медал, който струва толкова много на този млад спортист.

На 6 май 1954 година на зазоряване настъпва денят, за който Роджър Банистър се подготвя емоционално, духовно, интелектуално и физически в продължение на години. Предишната сутрин обаче той се подхлъзва на излъскания под и цял ден куца! Въпреки всичко на следващия ден състезанието започва и той пробягва една миля за три минути и 59,4 секунди – първият човек в света, пробягал това разстояние за по-малко от четири минути!

Използвайки илюстрацията на спортистите, апостол Павел ни насърчава: „... с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще” (Евреи 12:1). Надбягването, за което говори апостолът, е толкова по-важно от онова, което Роджър Банистър печели! То изисква най-добрите ни духовни и физически умения, а най-добрият начин да ги развием е тренировката. Именно тази тренировка е тема на урока ни през седмицата.

Урокът накратко: Физическите упражнения са много важно средство за опазване и поддържане на здравето.

За тази седмица прочетете:
Псалм 139:13-15; 1Коринтяни 3:16, 17; 9:24–27; Ефесяни 2:8; 2Тимотей 4:7; 2:3–5; Евреи 11:6



Духовният спортист Неделя - 11 април

„Аз се подвизах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих” (2Тимотей 4:7). За какво говори Павел – великият учител по оправдание чрез вяра? На какво набляга?


През всички векове хората са били запленени от спортистите и са се удивлявали на подвизите им. Кой не им е завиждал поне веднъж за онова, което постигат с тялото си? Но каквито и да са природните им дадености, повечето от тях очевидно постигат всичко с тежък труд.

Веднъж някой пита шампион по бягане на дълги разстояния дали и той би могъл да стане велик атлет като него. „Разбира се – отговаря шампионът. – Всичкото, което трябва да правите, е да бягате всеки ден по двадесет километра шест дни в седмицата, а на седмия – тридесет. Ако го правите, имате всички шансове да постигнете голям успех.”


На много места Библията сравнява живота на вярата със спортно състезание. Прочетете следните текстове: 1Коринтяни 9:24–27; Филипяни 3:12–14; 2Тимотей 2:3–5. Кое е основното, на което те наблягат, и как вие лично сте изпитали истинността им в живота си?


Ако наблюдавате само израза на лицето на повечето (или поне на някои) бегачи, колоездачи или скачачи, може да добиете неправилна представа за удоволствието, което изпитват. Понякога изглежда, че всичките им усилия са сякаш наказание. Но упоритото следване на една спортна програма крие много ползи. Ще ги обсъдим към края на седмицата. Тази полза идва от решителното прилагане на дисциплина, нужна за практикуването на самия спорт. Освен това има строги правила, които трябва да се спазват. Редовното спортуване е жизненоважно. Трябва да има цел, а често и награда.

Тези принципи са валидни както за физическия “фитнес”, така и за духовния. За да бъдем в „духовна форма”, трябва да се съсредоточим върху Исус; да четем Словото Му, да се молим и да размишляваме. Толкова много неща отвличат вниманието ни! Може да са добри и благородни каузи – работа, учение, дори църковни дейности. Но трябва да обърнем гръб на всички разсейващи фактори, които ни пречат да израстваме в благодатта, и да подредим целите си по важност, ако искаме да постигнем силен финал.




Когато “мускулите” на вярата атрофират Понеделник - 12 април

Прочетете Ефесяни 2:8 и Евреи 11:6. Кое свързва тези два стиха? И по важното – как поддържаме и изграждаме вярата, дадена ни като дар?


Всеки, който си е чупил кост или е преживявал тежко изкълчване на става, знае много добре колко е важно увреденото място да бъде обездвижено, за да оздравее. Гипс, шини, метални пластини – всички те се използват, за да стабилизират счупеното или изкълченото. В резултат на обездвижването мускулите, обслужващи този участък от тялото, не се използват. Това води до тяхната атрофия и дори загуба. Стават тънки и слаби. Когато счупената кост зарасне и крайникът отново започне да се движи, започва прилагането на специални упражнения, за да може силата на мускулите да се възвърне.

“Движението е закон на нашето съществуване. Всеки орган в тялото има своя специална работа, от изпълнението на която зависи собственото му развитие и сила. Нормалната активност на всички органи им донася сила и жизненост, а неупотребата им води до закърняване и смърт. Вържете едната ръка дори само за няколко седмици, след това я освободете и ще видите как е станала по-слаба от другата, която през това време сте използвали нормално. Липсата на движение има същия ефект върху цялата мускулна система” (Елън Уайт. По стъпките на Великия Лекар).

Така е и с вярата. Ако не се упражнява, не расте. В такъв случай “тялото” от вярващи също не може да извършва жизненоважните движения и дейности. Макар вярата да е дар, ако не я упражняваме, ако не вземаме с нейна помощ решения, ако не се протягаме чрез нея към Божиите обещания, ако не желаем чрез вяра да рискуваме, ако не я упражняваме чрез падане на колене в себепредаване и смирение, има опасност да я изгубим.

Каква трагедия би било това, защото вярата е един от най-скъпоценните Божии дарове. Единствено онези, които знаят какво означава да живееш в този свят без вяра, без познание за Бога, без надеждата в Неговите обещания, могат да ви кажат колко скъпоценна е тя.


Колко често упражнявате дара на вярата? Може да твърдим, че вярваме; че имаме вяра, но доколко делата ни доказват това? Как да се научим да упражняваме вярата си ежедневно в малките неща, така че, когато дойдат големите, да можем да я разкрием пред всички?




Да вярваш, без да виждаш Вторник - 13 април

Млад отчаян офицер върви през сухите пустинни пясъци и подритва малко камъче. На майка му предстои операция от рак. Поради военната дисциплина и предстоящата офанзива не му разрешават да се върне у дома и да бъде до нея в този труден момент. Ядосан и бунтуващ се, той пита: „Защо? Защо? Защо?”. Моли се за вяра, но в този момент, когато обстоятелствата се обръщат срещу него, когато молитвите му не получават онзи отговор, на който се надява, той открива, че вярата му гасне. Мракът на съмнението пропълзява в душата му и в някои моменти дори се чуди дали Бог изобщо съществува. По-късно, когато слънцето изгрява и прекрасната зора изпълва небето, умът му се насочва към някои библейски стихове, към една история, която знае още от дете. Размишлявайки върху нея, вярата му се връща. Колкото и трудно да му е да проумее всичко, колкото и да са му непонятни причините, поради които се случва всичко това, той устремява поглед напред с доверие и любов към своя Господ Исус Христос.


Прочетете Йоан 20:24–29. Какво ви казва тази история? Колко често ви се налага да вярвате, без да виждате? Защо този аспект от упражняването на вярата е толкова важен?


След като Исус търпеливо и нежно показва раните Си на Тома, ученикът признава: „Господ мой и Бог мой” (стих 28). Стихът, довел до промяната в ума на младия офицер, е: „Блажени онези, които, без да видят, са повярвали” (стих 29). Ето, това е ключът към вярата без виждане - да се приема Словото на Бога без настояване за "доказателство". В крайна сметка някои хора не могат да бъдат убедени да повярват и от всички доказателства на света. Следователно живот чрез вяра означава да се облегнем на онова, което вече знаем за Божията любов; да се доверим на Бога въз основа на вече преживяното; да повярваме в Словото Му, защото ни е разкрил добротата и любовта Си, независимо колко тежки са обстоятелствата.


Кога за последен път ви се наложи да практикувате „вяра без виждане”? Какво се случи? Какво научихте от това свое преживяване? Как можете да помагате на други, изправени пред подобни предизвикателства? Ако отново трябваше да вземете същото решение, какво щяхте да промените и защо?




Ползата от физическите упражнения (Част 1) Сряда - 14 април

До днес разглеждахме какво означава да се упражнява вярата. Разгледахме библейския символ на спортиста и състезанието, използвани, за да обрисуват пътя на вярата за християнина.


Прочетете 1Коринтяни 6:19, 20. Какво казва тук ап. Павел? Можем ли да свържем тези стихове с темата за физическите упражнения?


Тялото ни е дар от Бога. Не бива да злоупотребяваме с него. Науката потвърждава отново и отново, че физическите упражнения оказват благотворно влияние върху почти всеки аспект от съществуването ни. Разбира се, никой не иска от нас да пробягваме шест километра всеки ден. Но почти винаги можем да правим подходящи упражнения, от които да извлечем голяма полза - не само физическа, но и умствена, и духовна.

Като християни не споделяме древногръцкото схващане за отделна от тялото безсмъртна душа. Не вярваме в езическото учение, че материалното тяло е зло. И умовете, и телата ни са дар от Бога и са много тясно свързани помежду си. Физическото ни благополучие се отразява на умственото, а то от своя страна - на духовното. Всичко е свързано и не можем да пренебрегнем нито един аспект от своето съществуване, без да навредим на останалите.

“Божиите изисквания трябва да бъдат приети от съвестта. Хората трябва да се пробудят за своя дълг да бъдат въздържани, да поддържат необходимата хигиена, да се освободят от извратения апетит и оскверняващите навици. Важно е да запомнят, че всички способности на техния ум и тяло са дар от Бога и трябва да бъдат съхранявани във възможно най-добро състояние в служба на Бога” (Елън Уайт. По стъпките на Великия Лекар).

Всеки който упражнява физическа активност, може да свидетелства за ползата от нея. Добрата новина е, че няма нужда от някакви огромни количества упражнения.


Макар да сме много заети, Бог ни заповядва да се грижим за себе си и физическите упражнения са един от важните начини да правим това. Как стоят нещата при вас? Колко време отделяте за спорт? Какви извинения си намирате да не го правите?




Ползата от физическите упражнения (Част 2) Четвъртък - 15 април

Също както вярата ни се нуждае от упражняване, така и тялото. Но преди да започнем някаква физическа активност, трябва да се уверим, че здравословното ни състояние позволява редовни спортни занимания. Ако са налице някакви проблеми или заболявания, по-разумно е да правим това под ръководството на лекар, който ще следи интензивността да не е по-голяма от допустимото.

При всяка програма за физическа активност трябва да се имат предвид три важни точки: честота, интензивност и продължителност.

1) Честота. Напоследък препоръките за спортни занимания с цел оптимално здраве са те да бъдат най-малко шест пъти в седмицата.

2) Интензивност. Подходящата интензивност на упражненията зависи най-вече от вашата възраст и здравословно състояние. С течение на времето, ако сте постоянни, ще можете да се натоварвате все повече и повече. Полезно е да ускорите пулса си и да се изпотите. Сами определяте темпото си. Това обаче, което е добро за един, може да не е добро за друг.

3) Продължителност. Установено е, че между четиридесет и пет и деветдесет минути спорт на ден е най-доброто. Полезно е, ако се практикува най-малко по тридесет минути шест пъти в седмицата. Времето за спорт може да се раздели на части. Например по десет минути сутрин, обед и вечерта. Трябва да се планира така, че да не пречи на дневната ви програма. Ходенето пеш е отлична и достъпна форма за спортуване.

Доказано е, че спортуването е много полезно. Редовните упражнения подпомагат контрола на теглото. Освен това намаляват кръвното налягане (под наблюдението на медицинско лице). Чрез редовни физически упражнения се постига и подобрение при диабет от втори тип. Друго предимство е, че повишават нивото на защитния полезен липопротеинов холестерол (HDL).

Редовните упражнения водят до усилващо се усещане за общо благополучие. Причина за това отчасти са веществата, наречени „ендорфини”, които тялото произвежда по време на движение. Физическите упражнения се свързват и със забавяне процеса на развитие на болестта на Алцхаймер и като цяло силно подобряват умствените възможности. Хората, които спортуват редовно, по-рядко страдат от депресия. Движението играе роля и в профилактиката на рака на гърдата и дебелото черво. Ползите са многобройни и многообразни.


Прочетете Псалм 139:13–15. Размислете колко невероятно сме създадени и какво чудо на сътворението е дори самото ни съществуване. Защо тогава е толкова важно да се грижим за тялото си? Какъв режим на двигателна активност спазвате вие лично? Как бихте могли да го подобрите, ако е необходимо?




Разширено изучаване Петък - 16 април
Прочетете още:

кн. По стъпките на Великия Лекар от Елън Уайт глава “Докосване с вяра”.

„Единственият начин да се израства в благодатта е да вършим безкористно и точно делото, което Христос ни е възложил – да се ангажираме до предела на възможностите си в помагане и благославяне на всички нуждаещи се от помощ. Силата идва от упражняване; движението е естественото състояние на живота. Онези, които полагат усилия да поддържат християнски живот, само приемайки благословенията на благодатта, без да вършат нищо за Христос, всъщност се опитват да живеят, като се хранят, без да работят. А в духовния, както и в природния свят, това винаги води до дегенерация и умиране. Който откаже да упражнява крайниците си, скоро ще изгуби способността да ги използва. Така и християнинът, който не упражнява дадените му от Бога сили, не само престава да расте в Христос, но губи и силата, която е имал до този момент” (Елън Уайт. Пътят към Христос).

За разискване:

1. Какви други паралели намирате между упражняването на вяра и упражняването на тялото?

2. Докато си карал колата, един много ядосан човек подминал жена, която бягала за здраве. Свалил прозореца и изкрещял: "И ти ще умреш, да знаеш!". Колкото и грубо да звучи, този човек по принцип е прав. Колкото и важни да са физическите упражнения, колкото и добра форма да придобием, никога не можем да забравим, че в крайна сметка всички сме смъртни и – освен, ако Исус не дойде още докато сме живи, - всички ще умрем. И най-добрата спортна програма на света няма да ни спаси от смъртта. Здравословният начин на живот и упражненията не водят до вечен живот. Стигаме до него единствено чрез вяра в Христос. Защо никога не бива да пропускаме тази важна подробност?

3. Без да съдите никого, огледайте църквата. Как изглеждат хората в нея - като физически активни или като такива, които имат нужда от малко повече движение? Какво можете да направите, за да помогнете?




Разказ
Воини на молитвата

Лариса познава силата на молитвата. Получавала е сила чрез молитвата през трудните години, когато родината й Беларус бе под контрола на комунистите. Сега тя води молитвено служене, което стига до хората.

Една неделя Андрей влязъл в стаята за молитва и помолил църковните членове да се молят за него. Лекуващите лекари му казали, че умира от цироза на черния дроб. „Молих се месеци наред да се освободя от зависимостта си, но съм прекалено слаб. Молете се и вие за мене”, казал той.

Молитвената група се молила за Андрей, а Лариса му преподавала библейски уроци. Когато изцяло предал волята си на Бога, Андрей бил освободен от своята зависимост. Тялото му също било излекувано и днес Андрей води една от молитвените групи в своя град.

„Животът бе безнадежден за мене, докато Бог не промени живота ми – казва той. – Сега имам надежда и мир, и мисия да говоря за Исус на други зависими. Каня ги да отидат при Исус и да намерят сила в молитвата."

Мнозина от тези, които посещавали групата на Лариса и търсели помощ, не били вярващи. Някои били членове на други църкви, но за всички тях се отправяли горещи молитви.

Новоповярвала жена на име Люда пожелала Лариса да се моли за сина й Максим. Той бил с счупен крак и костта не можела да зарасне правилно. Докторите казали, че няма да може да проходи, ако не му направи операция, но той нямал възможност да плати медицинските разходи. Групата се молила за Максим и след няколко месеца рентгеновата снимка показала, че костта зараства правилно. Оказало се, че вече няма нужда от операция.

Артуро бил християнин, а жена му – невярваща. Когато загубила гласа си,лекарите открили възли по ларинкса й. Артуро пожелал Лариса и нейните приятели да се молят. Лариса отговорила, че първо ще се молят за духовното й състояние, а след това за физическото й здраве.

Скоро съпругата на Артура започнала да ходи на църква и след време предала сърцето си на Бога, след което била кръстена. Молитвената група продължила да се моли и когато тя отново отишла на преглед, лекарят заявил, че не открива нито следа от възлите на ларинкса. Сега тя пее за Божия прослава.

„Всеки, които пожелае молитва, получава молитва – казва Лариса. – Бог винаги отговаря на молитвите ни и мнозина са познали Исус поради застъпническите ни молитви. Някои получават по-различен отговор, отколкото са искали, но Божиите отговори са по-добри от тези, за които са се надявали.”

Вярващите в Беларус продължават да се борят за религиозната си свобода. Нашите молитви и мисионски дарения помагат на вярващите в тази страна да вършат евангелизаторска дейност.


* Лариса Филипова е ръководител на молитвена група в Минск, Беларус.