Джаки и Керъл (имената са сменени) са сестри с две години възрастова разлика, израснали заедно в изпълнен с любов дом. Навлизайки в юношеството, Джаки започва да проявява голямо усърдие и старание в ученето. Справя се добре и след като завършва гимназия, учи икономика в университет. Днес тя е тридесет и няколко годишна жена, заема отговорен пост в една инвеститорска компания, омъжена е и живее в собствена много комфортна къща.

Керъл предпочитала да ходи по партита и да се забавлява. Не завършва дори гимназия и опитва всичко – цигари, алкохол и наркотици. Днес тя е самотна майка, живее от държавни помощи в лечебно заведение, където я лекуват от наркотичната й зависимост, и леко завижда (макар в същото време неохотно да се гордее) на успеха на сестра си.

На двете момичета са били предоставени равни възможности, имали са еднакви перспективи; изправени са били пред един и същи избор. Джаки избира единия път, а Керъл – другия. Днес всяка живее с последиците от собствения си избор.

Изборът – всеки от нас се изправя пред него, всеки трябва да вземе решение и след това да живее с последиците от него.

Следователно важният въпрос към всички ни е: „Какво ще изберем? Как да вземем правилното решение?”. Тази седмица ще се спрем по-подробно върху правото на избор.

Урокът накратко: Бог дава на хората право да избират. Всеки избор води след себе си съответните последици.

Често чуваме хората да говорят за „свобода”. Политическите движения по един или друг начин обикновено правят гръмки изявления на тази тема. Един от американските щати си е избрал следния надут девиз: „Живей свободен или умри”.

Всъщност свободата е изключително сложна тема. Самата дума означава различни неща за различните хора в различни обстоятелства. Невинаги е лесно да се разбере какво точно има предвид някой, когато казва „свобода”.

Все пак едно е сигурно – Бог създава хората като морални същества. А за да могат да бъдат истински морални, те трябва да разполагат с морална свобода. С други думи, да бъдат способни, ако поискат, да вземат различни от правилните решения. Ако нямат такава възможност, те реално не могат да се нарекат „свободни”.

В Битие 3:1–6 виждаме каква морална свобода е дадена на Адам и Ева. Защо ще ги предупреждава Бог да не ядат от дървото, ако нямат право на избор? Затова първите човешки същества са съвършени, в съвършена среда, притежаващи морална свобода. Очевидно моралната свобода е заложена в самата основа на нашето съществуване.

Моралната свобода на човека сигурно е нещо много важно в Божиите очи. Само погледнете какво Му коства нашата злоупотреба с тази свобода. Този дар е толкова свещен, толкова фундаментален, че Бог предпочита да отиде на кръста поради това, че сме злоупотребили с него, отколкото да ни го отнеме.

Когато в началото на 70-те години на ХХ век в Съединените щати се разразява скандалът Уотъргейт, се разкрива, че голяма част от усилията на Белия дом са насочени към операции по неговото прикриване. Когато най-накрая президентът Ричард Никсън подава оставка, това става не защото е разрешил влизането в сградата на Демократическата партия или защото е участвал в планирането на това навлизане; не, той е обявен за виновен в това, че е прикривал всичко, което са правили други.

В известен смисъл тези стихове описват опита на Адам и Ева да проведат такава „операция по прикриване” – да скрият от Бога какво са направили или най-малко да прехвърлят вината върху някой друг.

Разбира се, всички, които познават Господа, знаят, че е невъзможно от Него да бъде укрито каквото и да е. След като Той знае и броя на космите върху главата ни (Матей 10:30), как бихме могли да Го измамим за делата си? Но можем да измамим себе си, нали? Колко лесно намираме начини да прехвърлим вината на друг! Ако шефът не беше направил това и това, и аз нямаше да направя другото. Ако жена ми не беше казала това и това, аз нямаше да… Ако Бог беше отстранил изкушението, когато Го молих, нямаше да се проваля. Ако това, ако онова…

Разбира се, понякога се изправяме пред силни изкушения, които докосват всяка фибра от нашето същество. Положението ни е още по-лошо, защото сме с покварено, паднало естество и е много по-лесно да се поддадем на изкушението. Колкото и лош да е грехът, колкото и тежки да са последиците, често ние самите влошаваме нещата още повече, отказвайки да поемем отговорност. Как ще победим грееха, след като дори в ума си не се обвиняваме за него?

Колкото и да се е променило естеството ни след грехопадението, като човешки същества все още притежаваме право на избор. Все още имаме свободна воля. Какво ще правим с нея зависи изцяло от нас.

„Полигамията става толкова широко разпространена, че престава да се счита за грях. Но тя не е нищо по-малко от нарушение на Божия закон и е фатална за светостта и мира в семейните отношения. Обвързването на Авраам с Агар донася зло не само в собствения му дом, но и за бъдещите поколения” (Елън Уайт. Патриарси и пророци).

Прочетете Даниил 1:8–16. Думите „Даниил реши в сърцето си” показват, че той взема решение с разума и волята си. Последиците от това доброволно и разумно решение повлияват целия му живот и стават причина за специалните благословения и внимание от страна на Бога към него. Даниил ежедневно препотвърждава своето посвещение по време на редовните си молитви.

В крайна сметка сме свободни да избираме „за” Господа или „против” Него. Няма средно положение. Или сме на едната страна, или на другата. Това не означава, че няма да правим грешки и да падаме (вижте Авраам например); означава да „решим в сърцето си”, че ще се стараем да вършим Божията воля, каквото и да ни струва. Трябва да „решим в сърцето си” да избираме правото, а правото е онова, което Бог ни заповядва да вършим. Нещо много важно - нещо, което не трябва да забравяме никога – ако паднем, ако направим погрешен избор, Бог не ни отхвърля. Опасността е в това, че може да се почувстваме толкова виновни, толкова лоши, щото самите ние да се откажем от Него. В такъв случай единствената ни надежда е да се хвърлим в подножието на кръста и да настояваме за прошка в името на Исус.

Житейските последици от решенията, които вземаме, засягат не само нас самите, но и нашите деца. Влиянието ни е много по-голямо, отколкото си представяме, особено върху потомството ни. Един пример за това е употребата на алкохол. Цял куп глупости са изприказвани за предполагаемата „полза” от чашка алкохол на ден. Това поощрение, подсилено от жаждата за печалба на алкохолната индустрия, е измамило мнозина. Малко са онези, които откриват, че в подобни "изследвания" има сериозни пукнатини; и когато тези пукнатини бъдат запълнени, става явно, че въображаемите „ползи” не съществуват изобщо.

Алкохолът си остава това, което винаги е бил – бич за човечеството. Колко е глупаво да пренебрегнем това при всичките предупреждения, с които разполагаме.

Доказано е че около седем процента от всички, които изпиват първата си чашка, ще се превърнат в алкохолици или най-малкото - в силно зависими от алкохола. Ако вземем решение в домовете ни да се употребява алкохол, макар и съвсем по малко, от време на време, това може да има (но може и да няма) последици за нас самите. Може изобщо да не се пристрастим към него. Но децата ни? Ако вие пиете, много вероятно е вашите деца също да започнат да пият. Струва ли си да вземете решение в полза на нещо, което може да ограби живота им?

Изследванията категорично посочват, че деца, израсли в домове, където присъства алкохолът, са изложени на много по-висок риск от проблеми с него, отколкото израслите в дом, в който не се консумира алкохол. Дори само този простичък факт трябва да ни направи още по-предпазливи относно примера, който им даваме.

Отново прочетете Второзаконие 30:10–19. Изборът, който правите, има последици не само за вас, но и за децата ви. А дори и да нямате деца, защо да рискувате с избора на нещо, което в крайна сметка крие толкова много опасности? Бог ни е дал здравните принципи за наше собствено добро. Имаме ли достатъчно вяра да Му се доверим – на Него и на Словото Му?

Макар всеки да има право на избор, не всички имат еднакво богат набор от възможности да избират. Някои решения ограничават бъдещите ни възможности и шансове. Някои хора страдат от последиците на чужди решения. Размислете над страданията, засенчващи живота на деца на наркомани или израснали в дом, където се практикува насилие, деца от изключително бедни семейства. Размислете какви опустошения са нанесени в душите им и какво отчаяние ги преследва. Всички в една или друга степен живеем в положение, над което нямаме власт, нямаме възможност за избор.

Бог познава обстоятелствата, в които живеем; знае, че много от нас са поставени в ужасно положение не поради собствени решения. Единствено Той знае в пълнота произхода и историята на всеки човек.

Кой не е срещал хора, борещи се с най-тежки проблеми, за които са виновни други – родител, изоставил семейството си; неверен съпруг; приятел, извършил предателство спрямо приятеля си? Примерите са безбройни и страшни.

Добрата новина е, че всеки от нас все още е свободен да вземе най-важното, единствено важното решение в живота си. Можем да решим да последваме Исус! Ако изберем Той да стане наш личен Спасител, ако се покаем за греховете си и се кръстим, получаваме дара на Светия Дух. Чрез този Дар Бог навлиза в сърцата и умовете ни, започва директно да въздейства върху мисленето и чувствата ни и ни довежда до принасяне на добри плодове. Тогава се превръщаме в клонки от истинската Лоза.

Според Галатяни 5:22, 23, плодовете на Духа не идват един по един, а „в комплект”. Това става благодарение на Светия Дух, Който поема контрол над волята ни – поне дотолкова, доколкото сме Му позволили. С други думи, чрез Божията сила, действаща в живота ни, можем съзнателно да решим да позволим на Господ да обезсили някои от негативните неща, които ни притискат заради чужди погрешни решения, за които нямаме никаква вина.

Прочетете от кн. Избрани вести, книга 1, на Елън Уайт, „Добрите ангели са по-силни от злите”.

„Всеки човек трябва да спечели небето и да избегне пъкъла. Ангелското войнство е готово да помогне на всяка изпитвана и изкушавана душа. Той – Синът на безпределния Бог – е издържал изпита вместо нас. Голготският кръст се изправя живо пред очите ни. Когато случаят на всеки бъде разгледан и нечестивите бъдат предадени на страдания заради това, че с непослушанието си са презрели Бога и Неговата правда и милост, никой няма да има извинение, никой няма да може да избегне унищожението. Те са имали право да изберат кой да бъде техният княз – Христос или Сатана” (Елън Уайт. Избрани вести. Книга 1). „Бог не принуждава хората да се откажат от неверието си. Пред тях са поставени светлината и тъмнината, истината и заблудата. В тяхна власт е да решат кое ще изберат. Човешкият ум е надарен със способността да различава доброто от злото. Бог е промислил хората да не вземат решения под въздействие на импулси, а под тежестта на доказателствата, внимателно сравнявайки слово със слово” (Елън Уайт. Копнежът на вековете).

1. В групата обсъдете въпроса за свободата. Какво означава „свобода”? Доколко сме свободни ние? Къде са границите на свободата? Кога свободата може да се превърне в зло?

2. Размислете върху всички негативни последици от алкохола. Помислете животът на колко хора е бил опустошен заради него. Когато противопоставите всичко това на „ползите” от него, не смятате ли, че е много по-разумно никога да не започвате?

3. Някои са израснали в любящи християнски семейства, родителите им са ги обичали, грижили са се за тях и са ги научили за Исус и Неговата благодат. Родителите на други са ги насилвали или пренебрегвали; и дори да са им говорили за Исус, със сигурност не са Го отразявали в живота си. Делата им са разкривали, че са служители на Сатана, а не на Христос. Каква надежда съдържа евангелието за такива хора? Към кои обещания бихте ги насочили?

4. Без съмнение, някои са живели при ужасни обстоятелства и понасят последиците от това в една или друга степен; и това ще ги преследва до края на живота им. В същото време защо трябва да внимаваме, да не би да прекараме остатъка от живота си, обвинявайки родителите и лошото си възпитание за всички свои проблеми? Как можем чрез Божията благодат да надскочим тези неща?

Силас Мотеа е библейски работник мирянин, който живее в Йоханесбург, Южна Африка. Той изучавал Библията заедно с младо семейство, което се кръстило.

Внезапно Стела, младата съпруга, останала безработна. Месеци наред търсила работа и понякога се чудила защо Бог е допуснал такова изпитание. Накрая намерила нова работа по професията си. Започнала да споделя своята вяра с някои колеги и така се опознала по-отблизо с Мфо – жена, която имала желание да научи нещо повече за Библията. Двете жени започнали да четат заедно. Мфо видяла, че библейските уроци са толкова убедителни, че спряла по средата на един урок и се обадила на майка си в друг град, за да сподели какво е научила.

Майката на име Сионгил се заинтересувала и пожелала да разбере нещо повече. Тя обаче живеела на 400 километра от дъщеря си. Стела не познавала никого от тази район, затова уредила по едно телефонно обаждане на ден, за да може майката да се присъдени към библейските уроци по телефона. Стела, Мфо и Сионгил изучавали Библията заедно от разстояние почти всеки ден.

Сионгил била развълнувана от нещата, които научавала, затова пожелала някой да я посети. Стела не познавала никой от този град, но помолила Мотеа и съпругата му, които живеели много по-близо до Сионгил да я посетят. Те с радост го направили.

Когато пристигнало в дома на Сионгил, семейството открило, че жената е поканила няколко съседи, които да се присъединят към библейските уроци. По време на курса Мотеа разбрал, че Сионгил търсела Бога дълго преди дъщеря й да се обади по телефона. Когато научила, че дъщеря й учи заедно с адвентисти, Сионгил помолила една медицинска сестра адвентистка да я заведе на църква.

Сионгил била толкова доволна от това, което научавала от Мотеа и съпругата му, че прекарали целия ден в изучаване на Библията. Те останали през нощта и продължили с библейските часове на следващия ден. Само за два дни тримата привършили цялата библейска поредица и Сионгил въздъхнала: „Защо е трябвало да мине толкова дълго време, за да открия тази вест? Ако се бях запознала с нея, докато бях млада, щях да възпитам децата си във вярата и да споделя вестта с всичките си приятели!”

Сионгил пропътувала 400 километра, за да разкажа на останалите си деца какво е научила. Кръстила се заедно с Мфо. Понастоящем Сионгил желае да стане литературен евангелизатор, за да споделя вярата си и с други хора.