"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Плодът на Духа

Ричард О'Фил


Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2010 г.


Урок 9 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 20 - 26 февруари 2010 г.

Плодът на духа е кротост


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 20 февруари
Стих за запаметяване:
"Блажени кротките, защото те ще наследят земята" (Матей 5:5).

Кротостта е плод на Духа, който сякаш е напълно изчезнал в нашата агресивна, егоцентрична култура. Хората я свързват със слабост и затова повечето ни съвременници не се възхищават на кротките. Въпреки това сме призовани да бъдем кротки.

Що е кротост? Кротост е смирение спрямо Бога и нежно, внимателно отношение към хората; кротост е да признаем, че Бог контролира всичко и да Му се доверим дори когато животът ни не се подрежда според нашето желание (а най-често е така, нали). За да бъдем кротки, се иска увереност - но не в себе си, а в Господа.

Макар "слабост" и "кротост" да изглеждат синоними, те не са едно и също. Слабостта се дължи на отрицателни черти на характера (като липса на сила или смелост) - черти, които едва ли бихме приписали на Исус. А Той казва: "Вземете Моето иго върху си и научете се от Мен; защото съм кротък и смирен на сърце" (Матей 11:29). Кротостта е по-скоро резултат от съзнателния избор на човека да се довери на Бога, да се облегне на Него, вместо да упорства в своите си пътища. Следователно кротостта е плод на сила, а не на слабост.

За тази седмица прочетете:
Битие 50:20; Матей 5:5; 11:29; Римляни 12:3; Галатяни 6:1; Филипяни 2:2, 3; 1Петрово 3:4



"Кротък и смирен на сърце" Неделя - 21 февруари

"Вземете Моето иго върху си и научете се от Мен, защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си" (Матей 11:29). Какво иска да каже Исус с тези думи? Защо кроткото и смирено сърце донася покой на душата?


Кротостта е абсолютен отказ да се борим за себе си, но също и да вярваме, че Бог ще се бори за нас. Тя е обратното на самонадеяността и егоцентризма. Води началото си от доверието в Божията доброта и в Неговия контрол над ситуацията. Кроткият човек не се занимава със себе си (виж Лука 22:42) - това е ключът към обещанието за покой на душите ни. В крайна сметка, нашите смущения и вълнения често са резултат от това, че се интересуваме само от себе си и от своите желания. Следователно кротък е този, който се е научил да умира за себе си в най-възвишения смисъл на тази дума, а за това са нужни вяра, смелост и издръжливост - все качества, които светът трудно свързва с кротостта.


Прочетете Римляни 12:3. Как е предадена тук идеята за кротостта? В какъв смисъл това е ключът към култивирането на кротост?


Ефесяни 4:2 е още един текст, с чиято помощ разбираме що е кротост. Обърнете внимание как той хармонира с Римляни 12:3 и как всеки от двата стиха по свой начин доказва защо надменността и егоизмът са в разрез с християнския живот. Нека помислим - защо един християнин би бил надменен спрямо каквото и да е? Не сме ли всички грешници? Не сме ли всички обречени на вечно унищожение, ако не е Исус? Не сме ли всички тотално зависими от Бога за всеки дъх, за всеки удар на сърцето? Всеки наш талант и всяка дарба не идват ли от Бога? С какво в такъв случай да се гордеем?! С нищо! Наистина, ако не забравят колко скъпо струва тяхното спасение, християните би трябвало да са най-кротките и най-смирените хора на земята.


Помислете колко пълна и абсолютна е вашата зависимост от Бога за всичко. Откъде тогава тази гордост и надменност в сърцето ви? Как можете да се избавите от нея?




Примери на кротост Понеделник - 22 февруари

Спомняте ли си за кризата, пред която Авраам се изправя, когато заедно с племенника си Лот трябва да решат как да си поделят земята? (Виж Битие 13:8, 9) Като имаме предвид, че Бог му е обещал от неговите потомци да стане велик народ, какво оправдание може да изтъкне Авраам, за да вземе за себе си най-хубавата земя? Вместо това отстъпва на Лот да избира пръв, готов да вземе каквото остане. Защо тази постъпка е проява на кротост?

Почти всички знаем историята за продаването на Йосиф като роб в Египет от братята му. Припомнете си отново онази част от нея, когато те слизат в Египет, за да изпросят благоволението му да си купят храна, а той вече е вторият по власт след Фараона (Битие 45 глава). Защо можем да кажем, че кротостта диктува отношението му към неговите братя? Ако не беше кротък, как би постъпил? Можем ли да кажем, че Битие 50:20 е мотото в живота на кротките?

Още като младеж Давид е помазан да бъде следващият цар на Израел. Цар Саул развива ненормална омраза към него и в продължение на години го преследва заедно с хората му, за да го унищожи. На два пъти Давид има удобна възможност да го убие (1Царе 24:3-7; 26:7-12). Ако не е кротък по сърце, какви основания може да изтъкне в полза на решението си да убие Саул? Защо с такава лекота намираме "духовни" аргументи за решения, взети единствено с оглед личните ни интереси?

В Числа 12:3 Мойсей е наречен "най-кроткият човек" на своето време. Но неговата решителност сякаш не пасва на популярната представа за кротостта. Настояването му пред Фараона да пусне Израел е непоколебимо и последвано от действия. Когато израелтяните се покланят на златното теле, гневът му "пламва" и още преди народът да се опомни, взема направения от тях идол, изгаря го в огън, стрива го на прах и ги кара да го изпият (Изход 32:19, 20). Как да тълкуваме кротостта на Мойсей в тези случаи?

Разбира се, Исус е най-великият и съвършен пример за кротост (Матей 11:29). Какви доказателства за Неговата кротост можете да дадете? Как например се разкрива тя в Йоан 18:21-23? Или в Матей 26:39? В същото време четем за случаи, когато Той върши неща, които не бихме нарекли "кротки" - преобръща масите на сарафите в храма и често открито се противопоставя на фарисеите, обвинява ги в лицемерие. Как тези примери ни помагат да разберем, че кротостта може да бъде изявявана и по много дързък начин?


Кое е общото между всички тези примери на кротост? Какво научихте от тях? Как те ви помагат да разберете какво не е кротост?




Кротостта е важна Вторник - 23 февруари

"Търсете правда, търсете кротост, дано бъдете покрити в деня на гнева Господен" (Софония 2:3). Кротостта е обратното на гордостта. Днес се набляга много колко е важно да имаме самочувствие. Кога самочувствието преминава границата и се превръща в гордост?


Кротостта е необходима, за да приемем Божието Слово. "Приемайте с кротост всаденото Слово, което може да спаси душите ви" (Яков 1:21). Човек, който не притежава смирен дух, не може да приеме Божието Слово - получава се конфликт на интереси. Защо?

Кротостта е необходима, за да свидетелстваме успешно. "Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда" (1Петрово 3:15)."Нашето влияние върху околните зависи не толкова от онова, което казваме, колкото от онова, което сме. Хората може да се борят срещу нашата логика и да я оспорват, може да упорстват срещу призивите ни, но един несебелюбив живот е аргумент, който те не могат да оборят. Последователният живот, белязан от кротостта на Христос, е сила в света" (Елън Уайт. Копнежът на вековете).

Кротостта отдава слава на Бога. В 1Петрово 3:4 се казва: "...нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога".

"Добро е да обичаме красотата и да я желаем; но Бог иска от нас да обичаме и желаем най-напред по-висшата красота, която е нетленна. Никакво външно украсяване не може да се сравни по стойност или прелест с "кроткия и тих дух", с "белия и чист висон" (Откровение 19:14), който ще носят всички земни светии. Тази одежда ще ги прави красиви и възлюбени тук и ще бъде техният пропуск за двореца на Царя. Той е обещал: “Ще ходят с Мен в бели дрехи, защото са достойни” (Откровение 3:4; Елън Уайт. Деяния на апостолите).


Защо в акцента върху външната красота е заложен потенциален конфликт с развиването на плода на Духа, и особено на кротостта? Ако този плод расте във вас, как животът ви би трябвало да започне да се различава от досегашния? Какви промени виждате у себе си, откакто приехте Христос - специално по отношение на кротостта? Какви наклонности подхранвате все още и как те ви пречат да станете кротки?




Практикуване на кротост Сряда - 24 февруари

Кротостта намира израз в начина, по който се отнасяме към другите. С други думи, тя е нещо активно, нещо, което се разкрива чрез думите, отношението и действията ни. Може да си мислите, че сте кротки, но това не означава непременно, че наистина сте. Ако сте кротки, това ще си личи.


Как следните текстове ни помагат да разберем по какъв начин трябва да се разкрива кротостта в живота ни? Защо тя е толкова важна в тези ситуации?


Матей 5:39

Матей 18:21, 22

Галатяни 6:1

2Тимотей 2:24, 25

Тит 3:2

Филипяни 2:2, 3

Няма да се уморим да повтаряме, че е много неправилно кротостта да се идентифицира със слабостта. Нищо не е по-далеч от истината. Прегледайте още веднъж горните текстове. Не забелязвате ли колко сила - морална и духовна сила - е необходима, за да се прояви кротост в тези ситуации?

Разбира се, след като е плод на Духа, кротостта е нещо, което идва от Бога, а не от нас самите. Точно затова ни е нужно ежедневно себепредаване на Господа, ежедневно желание да се покоряваме чрез вяра, за да може тя да намери израз в живота ни.




Наградата на кротките Четвъртък - 25 февруари

Е. Д. Хълс казва: "Смирението е странно нещо. В мига, в който решиш, че го притежаваш, го губиш"

Жителите на малко градче решили да открият и наградят своя най-смирен съгражданин. Направили проучване и накрая открили такъв човек. На тържествената церемония, на която присъствали всички жители на града, най-смиреният човек бил окичен с лента, върху която били избродирани думите "Най-смиреният човек в нашия град". На другия ден обаче трябвало да му я отнемат - защото я носел!


Как разбирате обещанията и наградата, споменати в следните текстове?


Псалм 22:26

Псалм 25:9

Псалм 37:11

Псалм 147:6

Исая 29:19

Матей 5:5

Тези стихове са много утешителни, защото има случаи, в които привилегиите на кротките се отнемат. Но от този урок научихме, че кротките не се интересуват от въздигане на себе си пред хората, а от въздигане на Бога. За награда Той е обещал да въздигне тях. Тази награда може да бъде получена още тук, но много по-сигурно е, че ще бъде получена на новото небе и новата земя през вечността.




Разширено изучаване Петък - 26 февруари

"Христос не бива да остава скрит в сърцето и заключван като лелеяно съкровище - свещено и сладко, - за да му се наслаждава само неговият притежател. Трябва да имаме Христос в сърцата си като кладенец с вода, от който извира вечен живот, за да освежава всеки, с когото общуваме. Трябва открито и смело да Го изповядваме, да проявяваме Неговата кротост, смирение и любов в характера си, докато хората бъдат запленени от красотата на светостта. Да пазим религията си като парфюм в затворено шише не е най-добрият подход; нека позволим на аромата му да изтече навън" (Елън Уайт. Съвети върху здравето).

"Христовият мир, Христовият мир - парите не могат да го купят, блестящият талант не може да го управлява, интелектът не може да го осигури - той е дар от Бога. Христовата религия - как да накарам всички да проумеят огромната си загуба, когато не прилагат нейните принципи в своя ежедневен живот? Кротостта и смирението на Христос са най-голямата сила на християнството. Наистина тя е по-скъпоценна от всичко, което геният може да създаде или богатият - да купи. От всички неща, които търсим, ценим и култивираме, в Божиите очи няма нищо по-ценно от чистото сърце; от характера, пропит с благодарност и мир" (Елън Уайт. Съвети върху здравето).

За разискване:

1. Бог обещава радостта в живота на кротките да се увеличава. Защо според вас кротките хора са радостни? Избройте няколко причини. Как култивирането на кротостта като плод на Духа ще подобри ежедневния ви живот?

2. При какви случаи кротостта може да бъде погрешно изтълкувана като слабост?

3. Всички тези разсъждения върху кротостта повдигат един важен въпрос: Не бива ли християните да защитават правата си? Трябва ли да позволяват да ги превръщат в “изтривалки”, да ги тъпчат, без да предприемат нищо в своя защита? Как да намерим правилното равновесие?

4. Ницше твърди, че християнската религия е измислена от слаби хора, които нямат власт, затова обявяват качества като смирение и кротост за нещо добро, към което да се стремят. Как ще опровергаете неговото твърдение?




Разказ
Бог има хиляди начини
Джунко Асанума

Живея в Япония, където по-малко от 2 процента от хората изповядват някаква форма на християнство. Докато бях студентка в университета, живеех с родителите си в голямо семейство. Не бяхме християни, но живеехме щастливо.

Запознах се с млад човек в университета и започнахме да се срещаме. Веднъж ме покани да посетя коледната програма в неговата църква. Каза, че изучава Библията с човек от църквата. Не знаех нищо за църквата и за християнството.

След като завършихме, той продължи с образованието си, а аз започнах работа в частно училище в друг град. Наех си апартамент близо до училището. Работата ми харесваше, но изпитвах носталгия по семейството си. Прекарвах вечерите в сърфиране из интернет и писане на имейли до моя приятел.

Бяхме прекалено далеч един от друг, за да поддържаме връзка. Бях съкрушена, когато връзката ни приключи. Животът ми стана празен и понякога дори мислех за самоубийство. Често плачех, докато разговарях с приятелите си, затова престанах да им се обаждам.

В голямото си отчаяние аз си спомних за църквата, за която бях получила покана. Ако Бог съществува, както твърдеше бившия ми приятел, дали би могъл да ме спаси? Би ли могъл да ми помогне да разреша проблемите си? Намерих малката адвентна църква и отворих вратата с умъчнено сърце.

Пасторът ме посрещна топло и направи така, че да седна до една приятелски настроена личност. След службата ми предложи да изучаваме Библията и да ми помогне да намеря отговорите, които търсех. В тази адвентна църква открих един нов свят на надежда и любов. Пасторът често ми изпращаше имейли и отговаряше на въпросите ми. Понякога ми изпращаше копия на проповедите, които бях пропуснала, както и важни духовни статии. Нараненото ми сърце започна да се успокоява. Имах нов смисъл и нова надежда в живота. Предадох живота си на Бога и приех поканата Му да стана Негово дете чрез кръщение.

Благодаря на Бога за това, че намери начин да сподели Своята любов и да докосне нараненото ми сърце. Той използва толкова различни начини да ми покаже любовта Си: чрез интернет, приятели в църквата, библейски уроци. Благодаря Му за щедростта на църковните членове по света, които правят мисионски дарения, за да ме водят към Христос.


* Джунко Асанума живее в Япония заедно със своя съпруг и двете си деца.

Created by ULimited®