Плодът на Духа, известен като "вярност", може да бъде наречен още и "преданост". Това е твърдост, неизменно придържане към целта, особено когато обстоятелствата се влошат. Верността предполага и твърда последователност. Нейни синоними са още: лоялност, подсказваща непоколебима преданост; постоянство, внушаващо идеята за всякаква липса на несигурност; непоколебимост, което означава такава силна преданост към някого, към принципи или цели, че нищо да не е в състояние да го отклони; и решимост, която набляга на неизменна последователност.

"Вяра" и "вярност" макар и тясно свързани, не са едно и също. Вярата е онази необяснима сила - дар от Бога, - чрез която ставаме способни да повярваме в една все още невидима за нас реалност. "А вярата е даване твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат" (Евреи 11:1). Докато верността е извършеното благодарение на тази вътрешна система на вярата. Когато имаме вяра в Бога, постъпваме "вярно". Делата на вярност са външната изява на нашата вяра и представляват нишките, свързващи убеждението и поведението в единна система.

Както при всички останали плодове на Духа, Бог е Образецът, от който можем да научим що е истинска вярност. Днес Той е точно толкова верен, колкото е бил три милиарда години преди създаването на Земята. И ще бъде също толкова верен през следващите три милиарда, защото Той е Авторът на всички закони, пребъдващи във вечността. Нищо не може да отклони или промени намеренията Му.

Божията вярност е над всяко измерение: "Господи, Твоето милосърдие стига до небето, верността Ти - до облаците" (Псалм 36:5).

Божията вярност е сигурна: "Но милостта Си не ще оттегля от него, нито ще изневеря на верността Си" (Псалм 89:33).

Божията вярност е голяма: "Голяма е Твоята вярност" (Плач Еремиев 3:23).

Божията вярност е постановена в небето: "Защото рекох: Милостта Ти ще се съгради за довека; на самите небеса ще утвърдиш верността Си" (Псалм 89:2).

1Коринтяни 10:13

1Солунци 5:23, 24

2Солунци 3:3

Евреи 10:23

Апостол Павел пише, че "нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени" (2Тимотей 3:13). Днешните хора са същите както по времето, когато Моисей пише Петокнижието и апостол Павел - своите послания. Някой може да възрази: Съвременното общество подмамва към грях много повече или най-малкото го насърчава повече. С други думи, заобикалящото ни общество е много по-податливо на греха и е нормално падналото човешко естество да ни подтиква да се възползваме от това. Непрекъснато се издига идеята за поставянето на "себе си" в центъра на нещата. Рекламите постоянно ни набиват в ума да угаждаме на себе си - защо да чакаме, защо да се лишаваме, защо да жертваме, защо да не правим всичко, което правят другите? Не спираме да чуваме посланието: "Защото го заслужаваш!" и пр.

Въпреки че днешното поколение едва ли е първото себелюбиво поколение на земята, то е уникално с това, че е първото, което буквално препоръчва, рекламира, въздига себелюбието. "Стреми се към първото място", "Обичай първо себе си" - ето писъка на деня. Егоцентризмът създава още един феномен - безотговорността. Сякаш точно за днешното поколение са писани думите: "Има поколение, което кълне баща си и не благославя майка си. Има поколение, което е чисто пред своите си очи, обаче не е измито от нечистотата си" (Притчи 30:11, 12). За всяко зло се обвинява някой друг - най-често родителите.

Помислете само колко лесно би било за някои от тези герои да се обезсърчат. Помислете за Йосиф в тъмницата, за Сара, която чака и чака, и чака обещаното дете, или за Моисей, изкушен да постави богатствата на египетското царство от едната страна на везната и страданията "с Божиите люде" (стих 25) - от другата. Понякога сме склонни да гледаме на тези хора, сякаш са по-големи от живота, сякаш са нещо като суперчовеци, а истината е, че те са толкова от плът и кръв, колкото и ние; точно толкова предразположени към грях, към съмнения, страхове и падения. Но въпреки всичките си слабости и грешки, те проявяват вярност, действат в съответствие с вярата, която изповядват, и стават годни да бъдат използвани от Бог за велики дела.

"Най-голямата нужда на днешния свят е от личности, които не могат да бъдат нито купени, нито продадени; които са истинни и честни до най-съкровените кътчета на душата си; личности, които не се боят да назоват греха с истинското му име; личности, чиято съвест е така вярна на дълга, както стрелката на компаса - към полюса; които ще стоят за правото, ако ще и небесата да паднат" (Елън Уайт. Възпитание).

Ето някои качества - съставни части на верността:

Надеждност. Надеждност означава да може да се разчита на нас. Кога за последен път разочаровахте някого? Спомняте ли си как се почувствахте? Какво говори това за вашия характер и за вашата надеждност?

Честност. Честност означава правдивост. Означава, че никога няма да излъжете, измамите или откраднете. Честността е крайъгълният камък на силния характер и трябва да стои на преден план в ежедневния ни живот.

Почтеност. Почтеността е като код на честта. Ако сте почтени, притежавате ценности и убеждения, според които живеете. Означава още, че уважавате ценностите и убежденията на другите. Почтеността също е крайъгълен камък на характера.

Лоялност. Лоялността е преданост. Означава да стоите до някого и в най-трудни времена. Лоялността е важна част от приятелството. Включва ли и това да направите нещо лошо заради приятел? Има ли лоялността граници? Как може това положително качество да отиде прекалено далеч?

Възможно ли е да преживеем второ "голямо разочарование"? Не с нова дата за Христовото пришествие, а с нещо също толкова реално, макар и по-неуловимо, а именно: все по-слаба и по-слаба увереност във Второто пришествие - ако не за друго, то заради това, че очаквахме отдавна вече да е станало.

Събитията не стават толкова скоро, колкото ги очакваме, но увещанието към нас е записано в Галатяни 6:9: "Да не ни дотяга да вършим добро, защото, ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем".

Въпросът, който измъчва Божия народ на двадесет и първи век, не е: "Ще бъде ли Бог верен?". Досега трябва да сме разбрали, че Той е верен във всичко, което е обещал. Съдбоносният въпрос е: "Ще бъда ли верен аз самият до края?".

"Точно както звездите, обикалящи по своите необятни орбити, така и Божиите намерения никога не избързват, нито закъсняват. Чрез символите на голямата бездна и димящата пещ Бог разкрива пред Авраам пленничеството на Израел в Египет и заявява, че срокът на временното им пребиваване там ще бъде четиристотин години. "Подир това - казва Той - ще излязат с голям имот" (Битие 15:14). Срещу това Слово всичката мощ на гордата империя на Фараона се бори напразно. "В същия ден - посочения в Божественото обещание - всички войнства Господни излязоха от египетската земя" (Изход 12:41). По същия начин небесният съвет посочва часа на Първото идване на Христос. Когато големият часовник на времето показва уречения час, Исус се ражда във Витлеем" (Елън Уайт. Копнежът на вековете).

1. Кое в заобикалящата ви култура създава пречки пред вашата вярност към Исус? Как ги преодолявате? Как помагате на другите да ги преодоляват?

2. Размислете малко върху всичко, което сте прочели, гледали и слушали през последните двадесет и четири часа. Тези неща насърчиха ли вярата ви, или работиха против нея? Какво ви подсказва вашият собствен отговор?

3. Разгледайте темата за лоялността. В какъв контекст тя е нещо добро? Винаги ли е добро? В какви ситуации верността към някого може да означава невярност към Бога?

4. Каква опасност съществува (ако съществува) да бъдете напълно обсебени от верността? С други думи, в какъв смисъл можем да станем "прекалени светци"?

5. Как на практика можем да поддържаме жива реалността на Второто пришествие в домовете и църквите си? Истина е, че колкото повече време минава, става все по-лесно и по-лесно да го забравим и да възприемем погрешни навици, погрешни модели на мислене. Как да внушим, особено на онези, които отдавна са в църквата, колко е важно да се държим ревностно за реалността и за обещанията за Второто пришествие?

Знам от личен опит, че Бог е отговорът, когато няма никакъв отговор. Той ме е направлявал през много трудности, за да мога да уча в адвентния колеж на Малави.

Бях начален учител цели 14 години и имах желание да се върна в колежа, за да получа бакалавърска степен по педагогика. Отново се явих на матури и оценките ми бяха високи. Въпреки това не ми разрешиха да се запиша в университета. Следващата година отново се явих на матурите и въпреки високите оценки, пак не ме допуснаха до университета. Бях силно разочарован.

В отчаянието си коленичих и попитах Бога: „Защо точно аз? Защо пренебрегват мене, а допускат хора с по-ниски оценки?” Чух Бог да ми прошепва: „Изчакай малко. Имам план.”

Започнах да чакам. Тогава научих, че адвентният колеж в Малави разширява учебната си програма и предлага бакалавърска степен по педагогика и бизнес администрация. Кандидатствах и докато чаках, сънувах, че съм в клас. Видях лектора, който задава въпроси. Малко след това ми се обади пастора и ми съобщи, че съм в приет в адвентния колеж.

Бях изпълнен с радост, но нямах пари за училищните такси. Отново коленичих и попитах: „Господи, ти си източник на всички отговори. Дал си ми място в това училище, моля те сега, помогни ми да намеря и необходимите средства.”

Кандидатствах за стипендия от държавна организация в Малави и бях приет. Стипендията покриваше половината ми такси. Коленичих и благодарих на Бога, след което го попитах откъде ще намеря останалите пари, за да не допусна Сатана да триумфира. След молитвата си спомних за организация, която ми бе помогнала, когато бях в колеж преди 14 години. Дори не бях сигурен, че ще получат писмото ми, но им писах и не след дълго получих утвърдителен отговор. Те щяха да платят останалата част от училищните такси. Бог се погрижи за всички такси и аз вярвам, че Той ще помогне да намерим пари за нуждите на семейството ми от дрехи и училищни такси за децата. Както виждате, мога да се доверявам на Бога, защото никога не ме е оставял.

Част от даренията за тринадесета събота са за построяване на общежитие за жени в адвентния колеж на Малави, което ще направи възможно повече студенти да получат качествено християнски образование.